Home Икономика Методи за оценяване потреблението на дълготрайни активи. Амортизация

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Методи за оценяване потреблението на дълготрайни активи. Амортизация ПДФ Печат Е-мейл

Методи за оценяване потреблението на дълготрайни активи. Амортизация.

Методите за оценяването на не текущи активи, това са методите за амортизация, се прилагат по отношение на материалните и нематериални не текущи активи и на положителната търговска репутация. Материалните и нематериални не текущи активи се употребяват продължително и при това остават физически цели. Това е причината тяхното потребление да се отчита само по стойност чрез постепенно включване на части от общата им стойност в себестойността на произвежданите стоки и услуги. Така постепенно се възстановява в парична форма стойността на тези средства на предприятието. Процесът се нарича амортизация. За да може правилно да бъде осъществен е необходимо да се познават критериите, въз основа на които даден актив се приема за не текущ материален или нематериален актив. Критериите са следните:

-          Активът да е установим, нефинансов ресурс, който има натурално веществена форма или няма материална веществена субстанция. Да е установим означава да може да се установи връзка м/у този конкретен ресурс и черпенето на икономическа изгода от него

-          Активът да се използва за производство на стоки и услуги, извършване на стопанска дейност, независимо дали тя е производствена, търговска, финансова, за отдаване под наем, за административни нужди, рехабилитация, за опазване на околната среда и др.

-          Очакваната икономическа изгода от актива да се черпи повече от 12 месеца

-          Единичната му стойност към момента на придобиване да е = или по-висока от стойностния праг на същественост. Стойностния праг на същественост се определя чрез счетоводната политика на предприятието.

Има обаче активи, които се употребяват продължително, но не са амортизуеми. Такива са: природни ресурси, земи, терени, води, водоеми. Тук се включват и възстановими природни ресурси като гори, пасища. Земите, които се използват за добив обаче се амортизират. Неамортиризуемост са паметниците на културата, тъй като срокът им на използване е неограничен. Произведенията на изкуството също не се амортизират.  Консервираните не текущи материални активи също са неамортизуеми, но консервацията трябва да бъде оформена по съответен начин и те да бъдат извадени от употреба поне за един отчетен период. Във връзка с оценката на употребата на не текущите материални активи е необходимо да се уточнят някои основни понятия. Те са следните:

1.  Амортизуема стойност – това е стойността, която подлежи на амортизация, т.е. на разсрочено включване в стойността на произвежданите продукти и услуги в течение на срока на неговата употреба. Съгласно приложимите счетоводни стандарти амортизуемата стойност е разликата м/у отчетната стойност и приблизителната остатъчна стойност на актива. Приблизителната остатъчна стойност е доходът, които предприятието би получило като се освободи от него в края на икономическия му живот. За удобство в повечето случай тя се приема за несъществена и се пренебрегва, но има активи, особено биологични не текущи активи като работни и продуктивни животни, чиято остатъчна стойност е висока и не би трябвало да се пренебрегва. Законодателят дава право на предприятието да преценят съществеността на остатъчната стойност като регламентират чрез счетоводната си политика размера на същественост и когато предвидимата остатъчна стойност е висока тя ще се отчете при определянето на амортизуемата стойност на актива.

2.Друго основно понятие това е срок на годност. Най-често се изразява със срока, за който се предполага, че предприятието ще използва актива, но може да се изрази и чрез количеството стоки и услуги или обем извършена работа. Така например този втори вариант е подходящ при определяне срока на годност на транспортни средства (камиони, самолети, селско стопански машини). При определянето срока на годност се отчита предполагаемото физическо и морално износване на актива както и юридически ограничения по отношение на срока за използване на актива (напр. при лизинг). Срокът на годност като правило не съвпада с физическото износване на активите, срокът на годност има отношение към икономическа амортизация, т.е. постепенното намаляване на стойността на актива, докато физическо износване означава изчерпване на експлоатационните му възможности.

3.Амортизационна норма – в абсолютно изражение е разходът за амортизация за един отчетен период. Получава се като амортизиуемата стойност се умножи по процента на амортизация. Съгласно законодателство се прилагат два основни метода за амортизация – линеен и нелинеен. Линейният метод е равномерен, осигурява икономическо амортизиране с равни квоти през всички години на икономически живот на актива и затова е подходящ точно за активи, които се износват сравнително равномерно (напр. сградите, пътните съоръжения, положителната търговска репутация) . Нелинейният метод е неравномерен и затова е подходящ за активи с неравномерно физическо и морално износване (напр.машини и оборудване, защото те работят при вибрации, запрашване, химически агресивна среда). Нелинейният метод се прилага в две разновидности – прогресивен и дегресивен. Прогресивният е подходящ за предприятия, които са начинаещи и се стремят в началото да са натоварени със сравнително по-малки разходи, за да оцелеят, да укрепнат и да се натоварват с растящи в перспектива, особено, ако се предполага, че пазара на дадени стоки или услуги тепърва ще се развива. В Б-я този метод се прилага чрез сбора на числата на годините в употреба или като неравномерно прогресивен метод. При нелинейния дегресивен метод амортизационната квота е най-голяма през първата година на употреба на актива и през следващите намалява. Подходящ е за предприятия, които са в напреднал стадии на развитие, произвеждат голям обем продукция или услуги, пазарът им е развит и се очаква че в перспектива се очертава насищане на пазара. Нелинейният дегресивен метод може да се реализира отново чрез метод на сбора на числата на годините в употреба като неравномерно дегресивен метод и чрез метода на снижаващия се остатък.

С определянето на амортизуемата стойност на стойностния праг на остатъчната стойност, срока на годност и метода на амортизация, предприятията определят своята амортизационна политика. От нея зависи как ще се осъществи амортизирането на активите и политиката на инвестиране в нови активи. Амортизационната политика е елемент на счетоводната политика на предприятието и начинът на изразяването и е чрез индивидуален амортизационен план на всеки актив и съставянето на обобщен амортизационен план за всеки отчетен период. Индивидуалният амортизационен план на актива се съставя при въвеждането му в експлоатация и показва разпределението на амортиризуемата му стойност по годините на употреба. Нека си представим, че един актив струва 100000лв и спрямо него е приложена линейна амортизация като предприятието се придържа към данъчната амортизационна норма, съгласно нея икономическия живот на актива е 5год, т.е. амортизирането му трябва да се осъществи за 5год., амортизациония план спрямо този актив по линейния метод изглежда по следни начин:

Индивидуален амортизационен план

Амортизационна година

Амортизационна стойност

Амортизационна норма

Амортизационна квота

1

2

100 000

100 000

1/15  6,6%

2/15  13,3 %

6 600

13 300

3

4

100 000

100 000

3/15  20%

4/15  26, 6 %

20 000

26 600

5

100 000

5/15

35 500

Извод: Индивидуалните амортизационни планове съставени чрез използване на различни методи за амортизация, показват, че от гл.т. на възвращаемостта на средствата, които са инвестирани в не текущи активи по-подходящи за приложение са нелинейните методи. Те освен това съдействат за намаляване на загубите на предприятията от евентуално, обезценяване на активите, не на последно място трябва да се има предвид, че амортизацията е разход, но особен разход, чрез него се възстановяват в стойностен вид средства, които са на разположение на предприятието за финансиране придобиването на активи или погасяване на задължения. Нормативната уредба позволява спрямо различните активи да се прилагат различни методи на амортизация по преценка. Индивидуалните амортизационни планове, както и разгърнатия амортизационен план обаче се оповестяват като приложение към годишния финансов отчет като евентуална програма трябва да се обоснове и също да бъде оповестена. При транспортните средства и машините както стана дума е приложим функционалния метод на амортизация, при които амортизационната норма се определя като амортизационната сума се раздели на възможния обем работа. Напр. В случая амортизационната сума на камиона е 100 000лв. И се предполага, че той ще осъществи 200 000км пробег, това означава 50ст. Амортизационна норма на 1 км пробег. Ако камиона осъществи през отчетната година 50 000км пробег, това означава, че за отчетния период трябва да му се начислят 25 000лв. амортизация. Амортизацията на всеки един амортизируем актив започва да се начислява от месеца следващ месеца от придобиване на актива. Трябва да се отчитат и възможностите за въвеждане на актива в употреба. Понякога срока за монтаж и проба е по-продължителен и трябва да се отчита. Амортизация се начислява за активите и когато не се използва, щом не са консервирани. Основанието за това е че и през този период активите остаряват морално, а се износват и физически(дори и да не работят). Амортизационния процес се прекратява след като завърши икономическата амортизация на актива. Възможно е амортизирането на активите да се прекрати предсрочно, когато предприятието изпадне в несъстоятелност или бъде обявено в ликвидация, или когато актива липсва, или когато непоправимо се повреди и трябва да бъде бракуван. Амортизацията се прекратява от месеца следващ събитието. Един индивидуален амортизационен план може да се прилага в два отчетни периода, т.е. амортизационна година на един актив не съвпада с отчетната година. Това трябва да се има предвид при съставянето на разгърнатия амортизационен план по месеци за отчетния период. В него се определя общият разход за амортизация на предприятието, за всичките му дейности, за всичките му не текущи активи по месеци и общо по година като се изхожда от индивидуалните амортизационни планове. За целта индивидуалният амортизационен план трябва да се конкретизира и по месеци за отчетната година на всеки актив, разбира се.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG