Финансовите отчети на ТБ”Булбанк” към 31 декември 2003 година са изготвени от ръководството на банката в съответствие с Международните стандарти за финансова отчетност. Финансовите отчети са изготвени при спазване принципа на историческата цена, като същата е коригирана с преоценката на инвестиционни ценни книги за продажба, земя и сгради, финансови активи и пасиви, държани за търгуване и всички деривативни инструменти. Отчетите са представени в хиляди български левове, освен ако не е посочено друго. Където е необходимо, данните са коригирани в съответствие с промени, направени при оповестяването за отчетната година. Изготвянето на финансовите отчети в съответствие с Общоприетите счетоводни принципи изисква използването на преизчисления и преценки, които оказват влияние на оповестените суми по балансовите и задбалансови позиции и на приходите и разходите за отчетния период.

Дълготрайни материални активи

Целта на НСС 16 “Дълготрайни материални активи” и МСС 16 “Имоти, машини, съоръжения и оборудване” е да определят счетоводното третиране на имотите, машините и съоръженията (дълготраюните материални активи) и по-конкретно на признаването на активите, определянето на отчетните им стойности и оцени, свързани с тях.

Дълготрайните материални активи се отчитат по историческа цена без натрупаната амортизация, с изключение на земята и сградите, които се отчитат по справедлива стойност. Последната преоценка на земята и сградите бе направена в края на 2003 година от лицензиран независим оценител. В съответствие с МСС 16 “Имоти, машини, съоръжения и оборудване”, натрупаната амортизация към датата на преоценката е намалена за сметка на брутната балансова сума на актива и нетната стойност е преизчислена спрямо преоценената стойност на актива. Амортизацията се начислява като систематично се прилага линейния метод за очаквания полезен срок на живот на активите. Разходите за придобиване на дълготрайни активи не подлежат на амортизация докато активите не се вложат в употреба. Земята също не се амортизира.

Очакваният полезен живот на активите е както следва:

В случай, че балансовата сума на актив превишава възстановимата му стойност, тя веднага се коригира до неговата възстановима стойност. Печалби и загуби за извадени от употреба дълготрайни активи се определят спрямо балансовата им сума и се включват в нетния оперативен доход.

Разходите за ремонт и поддръжка се включват в отчета за приходите и разходите при тяхното изършване. Ръководството на ТБ”Булбанк” одобри счетоводна политика, съгласно която всички преки разходи по въвеждане на новата информационна система са включени в стойността на актива.

Общата нетна сума на увеличението в нетната балансовата стойност в резултат на преоценката е 13,023 хил. лв. Сумата от 10,483 хил. лв. е отчетена като преоценъчен резерв и 2,540 хил. лв. като отсрочени данъчни задължения

Справедлива стойност на финансовите активи и пасиви

МСС 32 “Финансови инструменти: оповестяване и представяне” изисква оповестяване на информация за справедливата стойност на финансовите активи и пасиви. Според стандарта финансови активи и пасиви са:

Финансов актив е всеки актив, който е:

а) пари;

б) договорно право за получаване на пари или друг финансов актив от друго предприятие;

в) договорно право за размяна на финансови инструменти с друго предприятие при потенциално благоприятни условия;

г) капиталов инструмент на друго предприятие.

Финансов пасив е всеки пасив, който представлява договорно задължение:

а) да се дадат пари или някакъв финансов актив на друго предприятие;

б) да се разменят финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия.

Предприятие може да има договорно задължение, което да бъде уредено

За финансовите активи и финансовите пасиви, отчитани по справедлива стойност, предприятието посочва дали отчетните стойности са определени от котирани пазарни цени, от независими оценки, от анализ на сконтирания паричен поток или чрез друг подходящ метод и оповестява всякакви значителни предположения, направени в прилагането на тези методи.

В настоящите приложения справедливата стойност е определена като сумата, за която един актив може да бъде разменен или пасив - уреден, между добре осведомени и желаещи страни в честна сделка помежду им. За някои финансови инструменти котираните пазарни цени може да не са показателни за справедливата стойност поради недостатъчната активност и ликвидност на пазара. Според ръководството, при наличието на такива условия посочените балансови суми са най-достоверната стойност. Ръководството счита, че справедливата стойност на определени инструменти не се различава съществено от тяхната отчетна стойност. Тези инструменти включват касова наличност, ностро сметки и срочни депозити, финансиране на банки и други финансови институции, ценни книги за продажба, инвестиционни дългови ценни книги за продажба, депозити от банки и други финансови институции, текущи сметки и депозити на клиенти, и други краткосрочни активи и пасиви.

Инвестиционни ценни книги

Банката класифицира притежаваните инвестиционни ценни книги в следните две категории: ценни книги до падеж и ценни книги за продажба.

Инвестиционните ценни книги с фиксиран падеж, които ръководството има намерението и възможността да задържи до падежа се класифицират като ценни книги до падеж.

Инвестиционните ценни книги до падеж включват вземания по лихви, които възлизат на 5,156 хил. лв. за 2003 г. и 6,473 хил. лв. за 2002 г.

Инвестиционните ценни книги, държани за неопределен период, които могат да бъдат продадени при нужда от допълнителна ликвидност или промени в лихвени проценти, валутни курсове или цени на акции се класифицират като ценни книги за продажба.

Инвестиционните ценни книги за продажба включват вземания по лихви, които възлизат на 2,430 хил. лв. за 2003 г. и 1,199 хил. лв. за 2002 г.

Промените в портфейла от инвестиционни ценни книги са представени в следната таблица:

Ръководството класифицира инвестиционните ценни книги при покупката им. Инвестиционните ценни книги се признават първоначално по цена на придобиване (включително разходите по сделката). Дълговите ценни книги за продажба се преоценяват впоследствие по справедлива стойност на базата на котирани цени “купува” или чрез използването на модели на паричните потоци. Нереализираните печалби и загуби, произтичащи от промени в справедливата стойност на ценни книги за продажба се признават в собствения капитал. Дяловете и акциите за продажба се състоят от некотируеми дялове и акции, за които справедливата стойност не може да бъде надеждно определена и се признават по цена на придобиване намалена с обезценка. Когато ценните книги падежират, бъдат продадени или обезценени, акумулираните изменения в справедливата стойност се отразяват в отчета за приходите и разходите, в статията “Нетен доход от ценни книги в инвестиционен портфейл”. Инвестиции до падеж се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективния лихвен процент, намалена с провизии за обезценка. Финансов актив се счита за обезценен ако неговата балансова стойност е по-голяма от възстановимата му стойност. Загубата от обезценка на актив, отчетен по амортизирана стойност се получава като разлика между балансовата му стойност и настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани с оригиналния лихвен процент на финансовия инструмент. Възстановимата стойност на инструмент, оценен по справедлива стойност е настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани с текущия пазарен лихвен процент на сходен финансов актив.

Лихвите за периода на държане на инвестиционни ценни книги се отчитат като приходи от лихви.

Нетният доход от ценни книги спадна с 6% до 12 млн.лв., главно поради ограничения размер на книгите в оборотен портфейл и операциите с тях. Приходите от търговия с ценни книги бяха реализирани предимно през първата половина на годината, когато пазарът беше благоприятен. Нетният доход от валутни операции се покачи със 7% на 7.6 млн.лв., отчитайки и спада в спредовете.

Валутен риск

В резултат на операциите с финансови инструменти предприятието може да поеме или да прехвърли към друга страна един или повече от финансовите рискове. Отразяването, което се изисква, дава информация за подпомагане потребителите на финансовите отчети при оценката на степента на риска, свързан както с признатите, така и с непризнатите финансови инструменти. Целта на оповестяването, наложено като изискване от МСС 32, е да се предостави информация, която да подпомогне разбирането на значението на балансовите и задбалансовите финансови инструменти за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци и да се улесни оценката на размера, графика и сигурността на бъдещите парични потоци, свързани с тези инструменти. Обсъждането на политиката на ръководството по отношение контрола върху рисковете, свързани с финансовите инструменти, в това число и политиката по такива въпроси като хеджиране на изложеността на рискове, избягването на прекомерни концентрации на риск и изискванията за обезпечаване, за да се смекчат кредитните рискове, предоставят важна допълнителна информация, която е независима от конкретните инструменти, неуредени към определена дата.

Банката поема експозиции, които излагат на риск паричните потоци и финансовото й състояние в резултат от движението на валутните курсове. Банката определя лимити за размера на експозициите по видове валути и осъществява текущ контрол за тяхното спазване.

Сделките в чуждестранна валута се осчетоводяват по левова равностойност, изчислена по официалния курс на Българска народна банка в деня на операцията. Активите и пасивите, деноминирани в чуждестранна валута, са посочени в левова равностойност по официалния курс на БНБ, валиден за последния ден на отчетния период. Всяка печалба или загуба, възникнала в резултат от промени във валутните курсове след датата на операцията е включена в статията “Нетен доход от валутни операции” в отчета за приходите и разходите.

Брутният оперативен доход нарасва с 9.8% на 174 млн.лв. от 158 млн.лв. през 2002г. При игнориране ефекта от обезценката на щатския долар, ръстът достига 15%. Нетният оперативен доход е 107 млн.лв., 12.8% нарастване спрямо 2002г. (21.4% ръст при неизменен валутен курс).

Курсовете на БНБ към 31 декември 2003 г. за основните валути, търгувани от Банката, са както следва:

Следващата таблица представя валутната експозиция на Банката към 31 декември 2003 г. Посочени са активите и пасивите по балансова стойност, общо и по валути.

Булбанк провежда консервативна политика по управление на валутните рискове. В края на годината откритата позиция в щатски долари и други валути (без евро) е в съответствие с регулативните изисквания, 13.7% от капиталовата база според Наредба 4 на БНБ. Откритите позиции в евро не са регулативно ограничени предвид действащия режим на Паричен съвет.

Валутният риск се поражда най-вече при колебание във валутните курсове. В счетоводната теория и практика това е регламентирано чрез МСС 21 “Ефекти от промените в обменните курсове”. При съпоставителната характеристика на МСС 21 и НСС 21 се наблюдават следните различия при отчитането на сделките в чуждестранна валута.

Данъци върху доходите

При отчитане на данъците са спазени изискванията на действащото българско законодателство. Начислените разходи за данъци, посочени в отчета за приходите и разходите, се определят от размера на текущо дължимите данъци и размера на отсрочените данъци. Текущият данък е изчислен на база на годишната облагаема печалба и данъчната ставка в сила към датата на баланса. Други данъци, извън подоходните, се отчитат като оперативни разходи. Отсрочените данъци са изчислени по балансовия метод за определяне на задълженията, на база временните разлики между данъчно признатия размер на активите и пасивите и балансовата стойност на същите. За установяване размера на отсрочените данъци са използвани данъчните ставки, влизащи в сила от 01.01.2004 г. Временните разлики възникват предимно от амортизация на имоти и оборудване, провизии и други начисления. Активи по отсрочени данъци се признават, когато е вероятно да има бъдеща облагаема печалба, срещу която да бъдат усвоени.

Разходи за данъци

Дължимият корпоративен данък е законово установен в размер на 23.5% от годишнатаоблагаема печалба, образувана по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Задълженията по отсрочени данъци са изчислени при данъчна ставка от 19.5%, в сила от 01.01.2004 г. Разходите за данъци, посочени в отчета за приходите и разходите се състоят от следните елементи:

Следващата таблица показва разликата в дължимия корпоративен данък, изчислен преди и след данъчно преобразуване на печалбата.

Отсрочени данъчни задължения

Нетните отсрочени данъчни задължения са изчислени по балансовия метод на база всички временни разлики, при бъдеща данъчна ставка от 19.5%. Отсрочените данъчни вземания и задължения се отнасят до следните елементи:

Сумата на отсрочените данъци, посочени в отчета за приходите и разходите обхваща следните временни разлики:

Измененията в отсрочените данъчни задължения са както следва:

През 2003 година данъчните власти извършиха пълна данъчна проверка на Банката за периода от 1997 до 2001 година включително. Данъчните власти имат право по всяко време да извършват проверка на счетоводните регистри до 5 години от отчетната година и да налагат допълнителни данъчни задължения и глоби. Ръководството на Банката не е запознато с обстоятелства, които могат да доведат до подобни задължения.

В счетоводната теория и практика данъците върху дохода са регламентирани в МСС 12 “Данъци върху дохода” и НСС 12 “Данъци от печалбата”. Основното терминологично различие между двата стандарта е наименованието на представените отчети. Но както МСС 12, така и НСС 12 дават представа относно отчитането на данъците от печалбата, временните разлики и данъчните ефекти от временните разлики. Същевременно в международния стандарт се дава едно по-широко третиране на два основни въпроса:

- Счетоводно представяне на текущи и бъдещи данъчни последици във връзка с бъдещо възстановяване на отчетната стойност на активите (пасивите), които са признати в баланса;

- Счетоводно представяне на текущи и бъдещи данъчни последици във връзка с операции и други събития, които са признати в счетоводния отчет.

По отношение на първия въпрос се дават разяснение как в случаите, когато е вероятно възстановяването или погасяването на активите и пасивите да повлияе върху плащаните бъдещи данъци. Във връзка с втория въпрос се регламентира как счетоводно да се отразят данъчните последици от операциите и събитията. Следователно в МСС 12 се дават значително повече пояснения относно отразяването на данъчните ефекти при конкретни случаи, което се вижда и от информацията за Банката за разглеждания отчетен период и предходния.