Home Икономика История и развитие на счетоводството

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
История и развитие на счетоводството ПДФ Печат Е-мейл

История и развитие на счетоводството

1.  Счетоводството в древността

Съвременното разбиране на счетоводството, както и утвърждаването му като обособена научна дисциплина са немислими без задълбочения анализ на неговото възникване и историческо развитие.

Българските изследвания в областта на счетоводната история не са много. Вероятна причина за това са оскъдността на исторически факти и на запазените материали, но също и сложността на самото историческо проучване.

В българската счетоводна литература особено значим принос за изясняване историческото възникване и развитие на счетоводството имат учените проф. Димитър Добрев, доц. Иван Пандов, проф. Димитър Спасов и др.

Наличие на елементарни форми на отчетност се установяват още през 3000г.пр.н.е сред повечето от народите. Появата на отчетността в древността се свърза със следните фактори: възникване на писмеността, въвеждането на арабските цифри и десетичната система, разделяне на знанието от алгебрата, развитието на стокообмена и др. Появата на древната отчетност е обусловена преди всичко от:

-    все по- нарастващите размери на стопанската дейност през древността и невъзможността без съответното регистриране

-    заинтересоваността на владеещите благата последните да бъдат отчитани

-    появата и развитието на писмеността и математиката

2. Възникване на двойното счетоводство. Развитие на счетоводството през Средновековието

Традиционното счетоводство се разделя на просто (несистемно), известно още като аплография, и двойно (системно, систематично) счетоводство, наричано диплография. До края на ХІІ век и средата на ХІІІ век се е развивало просто счетоводство­. В неговата основа стоят описване на извършените сделки и промени в имуществото, регистриране на постъпили приходи под формата на налози в държавната хазна и тяхното изразходване.

Американският специалист по счетоводство, допринесъл значително за развитието на счетоводното знание в САЩ през 20-те и 30-те години на ХХ век – A. C. Littleton, посочва 7 предпоставки за появата и развитието на системното (двойно) счетоводство: способността за писане, математиката, частната собственост, парите, кредитът, търговията и капиталът.

Независимо от противоречията на историческите данни относно момента на възникване на системното (двойно) счетоводство, повечето специалисти считат, че периодът на неговата поява е 1250- 1400г, а мястото – Италия. Системното (двойно) счетоводство възниква по емпиричен път, т.е раждат го нуждите на самата стопанска практика.

3. Развитие на счетоводството през капитализма

Характерно за този период е не само усъвършенстването на техниката на счетоводното отчитане и на съществуващите счетоводни форми, на и поставяне на началото на научния период в счетоводството.

В края на ХІХ и началото на ХХ век в счетоводството започват да се обособяват две части (направление):

1) Управленско счетоводство (вътрешно- фирмено, аналитично счетоводство). До Втората световна война то е било известно като калкулационно или още счетоводство на разходите. То служи на ръководството на предприятието, като му предоставя информация, необходима за вземане на решения, за планиране, анализ и контрол. Негова съставна част е отчитането, анализът и оптимизирането на разходите.

2) Финансово счетоводство (външно счетоводство)- изготвя информация за външните потребители. Негово основно съдържание са финансовите отчети. Чрез финансовото счетоводство се предоставя по-обобщена информация за финансово-имущественото състояние на предприятието, резултатите от дейността и промените в паричните му потоци за определен период от време

4. Развитие на счетоводството в България

Историческите данни сочат, че още в началото на турското робство в българските земи е било практикувано воденето на търговски тефтери, включително и двойно счетоводство. То е било познато на заможните български търговци и занаятчии, които са търгували с търговски къщи от Генуа, Венеция, Пиза и др.

Първата българска книга по счетоводство „Диплография или как ся държат търговски книги” излиза през 1850г. в Цариград и нейни автори са братята калоферски търговци Стоян и Христо Караминкови. Тази книга представлява логично и достъпно ръководство, описващо принципите и техниките на двойното счетоводство.

След Освобождението започва постепенен процес на кодификация на счетоводството у нас. В първия български Търговски закон от 1897г е регламентирано задължението на търговците да водят търговски книги.

 

WWW.POCHIVKA.ORG