Home Икономика Стандартизация на одита и счетоводството

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Стандартизация на одита и счетоводството ПДФ Печат Е-мейл

Според изискването на Европейската комисия и приетите промени  в  Закона  за  счетоводството  (чл.22а) всички предприятия у нас трябва да   изготвят финансовите си отчети в съгласие с Международните счетоводни стандарти (МСС). От началото на 2002 г. в България бе приет нов Закон за счетоводството, чиято основна цел е да създаде предпоставки за пълно и повсеместно прилагане на Международните стандарти за финансов отчет (МСФО), не по-късно от началото на 2005 година. Приетите с този закон Национални счетоводни стандарти (НСС) по смисъла и по изпълнение са изключително близки до МСФО, поради което се налага да бъдат преосмисляни някои принципи, възприети и прилагани у нас до тогава.

Международните счетоводни стандарти дават указания и насоки за структурата на финансовите отчети, включително и на минималните изисквания за всеки основен отчет, счетоводните политики и поясненията (и илюстриращите ги приложения). Идеята е прилагането на международните стандарти да даде база за представяне на финансовите отчети с общо предназначение на предприятието, която да осигури сравнимост  на финансовите отчети на предприятието както с тези от предходни отчетни периоди на самото предприятие, така и с финансовите отчети на други предприятия. Именно чрез прилагането на МСС се определят общите положения за представяне на финансовите отчети, предоставят се указания и насоки за тяхната структура и минималните изисквания за съдържанието им. Прилагат се само за финансовите отчети, но не и за останалата информация, представена в един годишен отчет или друг документ. Поради това е много важно потребителите да бъдат в състояние да разграничат информацията, която може да бъде полезна за потребителите, но не е обект на стандартите. Стандартите се прилагат от множество страни в целия свят изцяло или като база за разработване на Национални счетоводни стандарти, отразяващи спецификата на съответната държава. Те дават сигурност на участниците в световните капиталови пазари и всички други потребители, при вземането на важни икономически решения. Основа са при планиране и отчитане на националните и трансграничните инвестиции и финансирания.

Прилагането на МСС създава предпоставка, че финансовите отчети на предприятието, са в съотвествие с всеки приложим международен стандарт, включително и с всички изисквания за оповестяване. Отклоненията от изискванията на МСС са ограничени до изключително редки случаи.

І.МСС18

Целта на стандарта е да определи счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки. МСС 18 обхваща само онова отчитане на доходи във вид на приходи от продажба на продукция или стоки, предоставяне на услуги, използване на лихвоносни активи на предприятието от други лица, възнаграждения за права и дивиденти. Приходите трябва да се оценяват по справедливата стойност на полученото или подлежащо на получаване възнаграждение.

Според Международен Счетоводен Стандарт 18„Приходи” - приход е брутният приток от икономически ползи през периода (парични средства, вземания или други активи), създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, които водят до увеличение на собствения капитал, различни от увеличенията чрез вноски от собствениците. Приходите включват само брутните притоци от икономически ползи, получени от и дължими на предприятието за негова сметка. Сумите, събрани от името на трети страни, като данъци върху продажбите, данъци върху стоки и услуги и данъци върху добавената стойност, не са икономически ползи, които предприятието получава, и не водят до увеличение на собствения капитал. Затова те се изключват от приходите. По същия начин при агентско взаимоотношение брутните притоци от икономически ползи включват суми, събрани от името на възложителя, които не водят до увеличение на собствения капитал на предприятието. Сумите, събрани от името на възложителя, не са приходи. В тези случаи приход е комисионното възнаграждение. Според МСС 18 доходите на предприятието са два вида: приходи и печалби. Приходите се създават в обичайният ход на дейността и могат да бъдат от продажби на продукция,  стоки или услуги, лихви, лицензионни и други възнаграждения за права и дивиденти. А печалбите са доходи от реализирани извън обичайната дейност на предприятието - от странични или инцидентни сделки, като например от продажба на имоти, машини и съоръжения, ценни книжа (реализирани печалби). Или изменения в справедливата стойност на оценявани по справедлива стойност активи или пасиви, възстановявания на загуби от обезценки (нереализирани печалби). Оценяването на приходите става както се спомена по горе, по справедлива стойност на полученото или подлежащото на получаване възнаграждение. Има особеност в търговските отстъпки и отстъпките за по-голямо количество, че се приспадат от приходите.

Приходите от продажба на продукция и стоки се признават, когато се спазят съвкупно изискванията от пар.14. Рисковете и изгодите от собствеността върху стоките обикновено се прехвърлят(едно от двете)- когато се прехвърля юридическото право на собственост върху продукция и стоки на купувача или с предаването във владение на купувача. В повечет случай и двете събития възникват по едно и също време, например при продажби на едро и дребно, и затова не съществуват трудности при определяне на момента, в който да се признаят приходите. Но в някои случаи предприятието може да е прехвърлило юридическото право на собственост (издало фактура) или е предало стоките във владение на купувача, но запазва някои рискове и изгоди от собственността - пар.16. Съществуват и случаи когато е необходимо да се прецени дали предприятието е запазило значителни рискове и изгоди (тогава не се признават приходи) или е запазило незначителни рискове и изгоди (признават се приходи) – пар.17. При някои сделки трябва да се прецени видът им – продажба или финансов лизинг. И при двете се прехвърлят значителни рискове и изгоди от собствеността и не се запазва контрол. Но ако сделката е с такъв характер, че на получателя на актива се предоставя правото да използва актива за ограничен период, сделката е лизинг, а не продажба. Ако споразумението не отговаря на дефиницията за лизинг, таксите се признават като приходи в съответствие с пар.20.

Според МСС18 размяната на сходни по характер и стойност стоки или услуги не се счита, че е сделка, която поражда приходи. Но размяната на несходни активи се третира като сделка, пораждаща приходи. В този случай приходът се оценява по справедливата стойност на получените или подлежащи на получаване стоки или услуги, коригирани със сумата на преведените парични средства. Когато справедливата стойност на получените стоки или услуги не може да се определи надеждно, приходът се оценява по справедливата стойност на предадените стоки или услуги, коригирани с преведените парични средства.

Приходите от оказване на услуги следва да бъдат признати чрез прилагане на метода етап на завършеност на сделката на отчетната дата (наричан още метод „дял или процент на завършеност”), ако резултатът от сделката може да се оцени надеждно – при спазване на всички изисквания по пар.20. Когато резултатът от сделката не може да се оцени надеждно (не са спазени  изисквания), приходите от извършени услуги се признават само доколкото признатите разходи са възстановими („подход на възстановимост на разходите”- пар.26). Когато услугите се извършват с неопределен брой действия за конкретен период от време, приходът се признават по линейния метод за конкретния период освен ако има доказателства, че друг метод по-добър представя етапа на завършеност –пар.25. За да може да оцени надеждно резултата от договора, предприятието трябва да има ефективна вътрешна система за финансово бюджетиране и отчитане (пар.23). Без такава система е трудно да се получи надеждна информация за извършване на необходимите изчисления. Етапът на завършеност на сделката по оказване на услуги може да се определи по един от следните методи: преглед на извършената работа, съотношението на извършените до момента услуги към общия обем на услугите, които трябва да бъдат извършени или съотношение на извършените до момента разходи към общия размер на предвижданите разходи по сделката (пар.24).

За лихви, възнаграждения за права и дивиденти, при условие че е вероятно предприятието да получи бъдещи икономически изгоди и сумата на прихода да бъде надеждно оценена приходът се признава, както следва (пар.29-30): лихвите-на времева база по метода на ефективния лихвен процент съгласно МСС 39, възнагражденията за права – на базата на текущото начисляване в съответствие със съдържанието на съответното споразумение, дивидентите –когато възниква правото на акционера да получи плащане.

ІІ.Различията между МСС18 и НСС18 са следните:

Националния счетоводен стандарт НСС18 е почти изцяло хармонизиран с Международен счетоводен стандарт МСС18, като единствената разлика е третирането на приходи от излишъци на активи, отписани задължения, глоби, неустойки и от ценови разлики по липси и начети, регламентирани в Приложението към НСС 18. Признаването на тези приходи не се разглежда в Приложението към МСС 18.  Двата счетоводни стандарта имат общи позиции по отношение на: цел, обхват, понятен апарат, оценка и условия на признаване на приходи.

1. И двата стандарта изискват да се признава приход само при размяна на несходни стоки или услуги, но не и при размяна на сходни. Но в МСС се уточнява, че когато справедливата стойност на получените стоки и услуги не може да бъде надеждно определена, приходът се оценява по справедлива стойност на продадените стоки и услуги, коригирани със сумата на преведените парични средства или еквиваленти. Такова уточнение няма в НСС 18.

2. В НСС 18 се съдържат общи критерии за признаването на приходи:

-вероятно е предприятието да има икономическа изгода от сделката;

-сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена;

-направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат да бъдат надеждно измерени;

-приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи.

3. Има разлика и в постановките на НСС 18 и МСС 18: когато неплатена лихва е била натрупана преди придобиването на лихвоносна инвестиция, последващите лихвени постъпления се разпределят между периода преди придобиването и периода след придобиването. Според МСС 18 само частта след придобиването се признава като приход. Според НСС 18 частта след придобиването се признава като приход, но с частта преди придобиването се намалява справедливата стойност  на инвестицията.

4. В НСС 18 се съдържат конкретни указания за признаване на приходи при излишък на активи, отписани задължения, приходи от глоби, неустойки, лихви и други, ценови разлики по липси и надчети, каквито липсват в МСС 18.

5. При продажбата на стоки и от типа “фактуриране и задържане” в приложението към МСС 18 като първо изискване за признаване на прихода е да е вероятно доставката да бъде извършена. В аналогичния текст на НСС 18 такова изискване няма.

6. По отношение на отчитането на застрахователни агенции в МСС 18 се съдържа текст, който липсва в НСС 18: когато има вероятност агентът да предоставя по- нататъшни услуги през срока на полицата, комисионната или част от нея сее разсрочва и признава за приход през срока, през който е в сила полицата.

Нормативната уредба уреждаща отчитането на приходите са:

-          Закона за счетоводството./ принцип на текущото начисляване /.

-          Национални счетоводни стандарти. / в т.ч. СС 18 „Приходи” /.

-          Международни счетоводни стандарти / в т.ч. МСС 18 „Приходи” /.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG