Home Икономика Предмет на счетоводството(2)

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Предмет на счетоводството(2) ПДФ Печат Е-мейл

Предмет на счетоводството

В съвременни етап се използват три форми:

1. Практика - Организирана целенасочена човешка дейност – като професия. Това е първата форма на развитието на счетоводството.

2. Отчетно-инф система в управлението на предприятието – състои се в това, че то е форма на проявление и се изразява обратната информационна връзка в управлението.

- права инф връзка в предприятието се осъществява от субкта на управлението (мениджмънта). Тя протича от субекта към обекта на управление (стопанската дейност). Таз и права инф връзка съвпада с един от видовете ик инф – плановата. Задава се чрез норми, указания за осъществяване на стоп дейност.

- обратантата връзка протича от обекта към субекта и се осъществява в най-гол степен от счет инфо. Тя ни информира за фактическото състояние на обекта, за настъпили събитя, протичащи в момента процеси и за постигнати финансови резулатти. Това третиране на счет в упр на пр е от гледна точка на кибернетиката и теорията за управлението.

3. Счетоводството като наука (Теорията за познанието) – наличието на самостоятелен, отделен предмет и прилагането на специфичен метод, присъщ само за тази наука. Именно те правят счетоводството отделна наука. То се формира като наука на по-късен етап от неговото ист развитие като практика и функция(ОИС) към края на 15в с първия научен труд по счет, издаден във Венеция от Бащата на Счетоводството – Лука Пачоли 1495 „Трактата за сечтоводните сметки и записвания”. Първата книга по счет в България е „Диплография или как се държат търговските книги” 1850 Стоян и Христо Караминкови.

Съврементото счетоводство се разбира, възприема и проявлява като организирана, целенасочена и самостоятелна,  нормативно регламентирана човешка дейност, като практика, професия и занят.

4. Обект на счетоводството – приема се, че обекта на счетоводството е всичко онова от реалния свят, за което може да се създава счетоводстна информация.

5. Предмет – изразява се в това, за което в действителност се създава счетоводна информация.

По обхват обекта е по-широко понятие, а предметът е част от обекта и съществува стремеж, тенденция предметът непрекъснато да се разширява с цел да достигне субекта. Това напрактика е невъзможно поради безграничността на познанието, на науката, на обекта.

Предмет на счет - Счетоводство се прави в предприятието и това, за което създава счет инфо е имуществото на предприятието. Имуществетото на предприятието е предмета.

6. Имуществото като предмет – имуществото е съвкупност от средствата на предприятието (непълно определение). Това е едностранчиво и непълно третиране на понятието. Това третиране се изразява в простото едностранно счетоводство. Там се търси отговор на въпроса с какво разполага предприятието, но няма информация за собствеността на тези средства, иточника, начина на тяхното добиване и др.Показват се конкретният състав на средства с определена функция.

Затова имуществото като предмет на двойното счетоводство имуществото, разглеждано двустранно. То е съвкупност от средства от една страна и съвкупност от източници на тези средства от друга.

Имуществото се намира в структурно съотношение в зависимост от тяхната функция и роля.

Съвкупност от средства с мат вещ израз, структура, функция и роля.

От гледна точка на източници и ма 2 групи

- източници на собствени средства - СК

- източници на чужди, временнопривлечени, но контролирани от предприятието средства

Това е предтсавяне на имуществото на предприятието във статика. В хода на стоп дейност настъпва изменение в имуществото. Измененията могат да бъдат в посока увеличаване на имуществото (приходи) и до намаление (разходи). Трябва да се държи сметка и от какво са породени тези изменения. В осн си част измененията са резултат от стоп оп като планирана дейност. Възможни са и изменения, които не са предвидини, контролирани – природни бедствия, кражби. Това са еднократни, случайни и непридвидени събития, които се отразяват на имуществото. Има и изменения в резултат на обективни процеси в резултат на физико-химични процеси – „фира”.

Възможни са изменения в имуществото, които да не водят до промени в обема и стст му. Възможни са промени вътре в структурата на имуществото. Напр закупуването на материали представлява трансформиране на парични средства в материали. Възможни са и промени , които водят до намаление и увеличение без да минават през финансовия резултата (приходите и разходите). Например – собствениците правят допълнителни вноски, предприятието получава заем от банката, дивиденти, излизане на един от съдружниците.

Приходно-разходен подход – измененията се отчитат като приходи и разходи и минавата през фин рез.

Капиталов подход – отчита се изменението върху капитала (СК и ПК).

В закл предмета на счетоводството е имуществото на предприятието, със съставните части

- средствата на предприятието

- източници на средства

- измененията в имуществото в резултат на минали събития

В съвремения вариянт това разпределение се изразява така

- Средствата на предприятието (Активи),

- източниците на средства

* на собствена средства – СК

* на чужди средства - пасиви

- изменения на имуществото

* увеличение на имуществото - приходи

* намаление на имуществото – разходи.

Счет създава инфо за А, П, СК, приходите и разходите.

Активите като предмет на счетоводството

Определение и класификация

1. Актив – това е материален, нематериален и финнасов ресурс, придобит и контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква икономическа изгода.

Прилики и разлики със средства ??? – свежда се само до тези, които имат мат вещ отношение и е по-тясно понятие – материали, машини, сгради.

В актива се включват и нематериални активи – патенти, лицензи, ноухау, програмни продукти.

Финансовите ресурси се има предвид вземания по предоставени кредити, предоставени парини аванси, съучастия в др предприятие, продажби и др.

От гледна точка на обхвата актива е по-широко понятие и трябва да се възприема като разгърната съвкупност от понятия. Обединяват се от това, че всички са придобити от предпроиятието в резултат на минали събития. Тези събития са стопански операции за придобиване на активи – покупка, дарение, строителство, размяна, далови вноски.

Активите са контролирани от предприеятието – контролирани, управлявани или използвани, вакрани в употреба на предприятието. Възможно е в предприятието да има активи, които ако не се използват не носят ик изгода, не се вкл в А и не се показват в счетоводния баланс.

Очаква се ик изгода – тя е под формата на приходи от дейността - лихви, дивиденти, продажба.

Признаването на активите означава включването им в предмета на счетовдството и създаване на счетоводна информация за тях, чрез счетоводни сметки и периодично в финансовите отчети. Вместо термина отчитане се изпозла признаване, което означава, че се вкл в предмета на счет, може да се отчита и може да се създава счет инфо. Вкл се в състава на А и се представя в СБ.

2. Критери за признаване - Има опр критерии за вкл в предмета на счетоводсвото за един или др обект.

а) той да носи ик изгода –

Възможно е в пр може да се намират А, котио не носят изгода и не са част от имуществото на предприятието – напр стоки на отговорно пазене, очаква се да се заплатят след експертиза и се установява, че това не са стоките, които ние търсим. Известно време ние сме длъжни да ги съхраняваме на отговорно пазене, но за тях трябва да се създава оперативна информация. Това се отнася и за чужди съдове и амбалаж. При банките това са гарантите на кредита и депозитните кутии. Те не се отчитат като актив, защото не се използват и не може да очаква ик изгода.

б) активът да бъде измерим – да може да се измери, отрази, отчете и покаже в стст изражение, праично-стст оценка.  Използват се следните измерители

- натурални

- трудови

- пар-стст измерители – А се представя чрез парична оценка, защото така различни по естество А се представят в една мерна единица и стават съизмерими.

в) класификация – тя се прави за счетоводни цели. Въпрос на цели, критерии, признаци, белези. В счетоводството тя се прави, за да се достигне до най-точно отчитане на обектите.

В работен план обект на отчитан се използва един или друг А или П на предприятието.

- спроед продължителността на участие на актива в производствиения процес и времето, за което се очаква, ч ще се извлече ик изгода от него (срок на годност на актива). Според този критерии се показват в 2 групи

* Текущи (краткотрайни, краткосрочни) – продължителност на участие във възпроизводтвения процес до 1 отчетен период или производствен цикъл на предприятието, в зависимост от това, кой период е по-дълъг. Отчетния период обикновенно се простира до 12 месеца до съставянето на баланса. Може да съвпада с кал год, но може и да се разминава. Възможно е пр цикъл да съвпада с отчетния период. Но може и да е по-кратък и тогава за критерии се приема отчетния период, а ако е по-дълъг – производствения цикъл(кръгооборот на средствата – от инвестирането на средствата в един вид, минава през всички фази на кръгооборота и се възстановява в съответния вид, в който е бил първоначално инвестиран).

Ако в законодателството съществува опция да се отчита и по двата критерия, то предприятието задължително избира само 1 и го уповестява в счетоводната си политика.

Предмети на труда – участват еднократно в пр процес, пренасят цялата си стст в стст на продукцията, влизат изцяло в субстанцията на новия продукт. (неточно опр)

* Нетекущи активи – оръдия на труда – участват многократно в пр процес, пренасят на части стст в стст на готовия продукт чрез амортизация и запазват натруално-веществената си форма. (неточно опр)

- Според формата им на проявление

* материални – мат-вещ ф-ма – машини, сгради, мат, тр ср, готова продуцкия

* нематериални – нематериални (невидими), неосезаеми активи – патенти, лицензи, програмни продукти, know-how, търговска марка – очаква се да се получи от тях опр ик изгода. За тях съществува проблем във връзка с тяхното измерване и оценяване с оглед достоверно представяне.

* финансови ресурси – отъждествяват се с разчети. В осн си част това са: вземания по предоставени кредити, от продажби, от дялови участия , по предоставени парични аванси.

- Според техния конкретен състав и функционална роля -

* НМА - Сгради, земи, гори, трайни насаждения, машини, транспортни средства, офис техника, работни и продуктивни животни

* ТМА – материалните запаси – материали, стоки, продукция, незавършено производство, млади животни и животни за угояване

- според ликвидността на активите – ликвидност на актива представлява способността му да се превърне в парични средства в най-кратък срок и без загуба. Това трябва да става без принуда, по най-бързия начин и да не носи загуба.

Справедлива сделка – информиран и желаещ да продаде и инормиран и желаще да закупи.

Ликвидност на предприятието – по-общо значеине и се изразява в неговата способност с ТА да покрие текущите си задължения, вкл и тази част от ДП, която е с настъпил падеж.Ликвидност на банка – способността й във всеки едни ммонет да изпълнява текущи плащания.

Критерия за ликвидност стои в основата на тяхното подреждане в счетоводния баланс – започва се НМА, минава се през всички НА след това през всички ТА и накрая са паричните средства. При банките подреждането е обратно.

* бързоликвидни

* бавноликвидни

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG