Home Литература Човекът в призрачния град - градът и човекъ, светът на човешката мизерия в Зимни вечери на Христо Смирненски

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Човекът в призрачния град - градът и човекъ, светът на човешката мизерия в Зимни вечери на Христо Смирненски ПДФ Печат Е-мейл

Човекът в призрачния град

Градът и човекът

Светът на човешката мизерия

/ “Зимни вечери” – Христо Смирненски /

Образът на Града и социалните контрасти в обществото са основни акценти в творчеството на Христо Смирненски. В творбите си поетът ясно заявява хуманните си позиции. Поемата “Зимни вечери” е наситена с много болка и страдание. Авторът изразява и своето съчувствие към бедните, живеещи в мизерията на големия град.

Мотивът за човешкото страдание е водещ в “Зимни вечери”. В поемата ясно се открояват картините на живота в крайните градски квартали, където човекът се чувства безпомощен, без мечти, лишен от духовност и красота. Героите в цикъла живеят в света на човешката мизерия. Болката и нещастието, отчаянието и безнадеждността са пресъздадени във всяка една от седемте композиционни части на произведението.

Първата част на цикъла “Зимни вечери“ има обобщен смислово-емоционален характер. Тя успява да създаде усещането за неуютност, студенина, отчуждение, бедност и отчаяние.

Тъмнина, мрак, пустота и обреченост са чувствата, които са внушени чрез повторението на съгласната “р”. Черният цвят, сравнението с гробница, образът на мъглата засилват усещането за присъствие на злото, на нещастието. Всичко сякаш е застинало, лишено от живот. Образът на луната също е обрисуван със знака на скръбта. Създава се вледеняващо усещане за враждебност и отхвърленост.

В този свят на човешка нищета хората са принудени да живеят, като страдат.

От общия план авторът преминава към конкретно описание на картините на мизерия и бедност, на страдание и нещастие.

Вървя край смълчаните хижи

в  море непрогледна мъгла

и вечната бедност и грижа

ме гледат през мътни стъкла.

Смирненски умело съчетава обективното изображение на живота на бедното семейство от крайните квартали и съчувствието си към нерадостния живот на онеправданите. Внушението за самотност и обреченост се засилва. Поетът представя поредната “безхлебна” вечер на едно бедно семейство. Нищетата е заела трайно място в този дом. Атмосферата е подтискаща. Не уют, а глад и тъга царят в този дом. Всички са обречени да живеят в мизерия.

Картината се сменя: в сънните улици звънват песните на циганите-ковачи, пропити със “скрита тъга”. Те търсят избавление от бедността си в черния труд. Засилва се контрастът между мъртвилото на зимната нощ в крайния квартал и натежалата от скрита надежда песен, която дава надежда на бедните цигани да продължат да въртят тежките си чукове:

Пламва стомана елмазена,

вие се, съска, пълзи –

с тежките чукове смазана,

пръска тя златни сълзи.

Поетът насочва поглед отново към вечерния здрач. Метафоричният образ на мъглата присъства във всички части на творбата. На нейния фон хората са безжизнени сенки. Всеки техен порив е задушен, унищожена е всяка тяхна надежда.

А навън мъглата гъста тегне,

влачи своя плащ злокобно сив ...

Обръщението на автора към нещастните разкрива човешката близост и съчувствието на Смирненски към всички хора, които са обречени да бъдат бедни и нещастни.

Братя мои, бедни мои братя –

пленници на орис, вечна, зла –

ледно тегне и души мъглата –

на живота сивата мъгла ...

Но желаното щастие е недостижимо за ограбените от съдбата. Отнети са им светлината и красотата:

В уморения мрак

като копия златни пламтят светлини

и се губят по белия сняг.

Нерадостна е картината на човешката болка в шеста част на поемата. Нещастието и мизерията са особено силни. Свършили са без време дните на едно младо и красиво момиче, покосено от смъртта. Смазващата мизерия е взела още един живот. Топящите се по заскреженото прозорче ледени цветя са символ на стопилата се младост на девойката:

В прозореца свещите бледни

целуват ледени цветя

и в свойта кратка красота

цветята се топят безследно ...

Последната част на поемата се връща към художествената обобщеност на началната картина. Отново образите на смълчаните хижи и бледосинята мъгла създават усещане за отхвърленост и враждебност. Най-невинните жертви на жестокия свят са бедните деца от крайния квартал. Скръбта в техните очи е доказателство за тяхното страдание. Чистите детски мечти и надежди за мъничко радост и за по-добро бъдеще се стопяват в уличната кал, подобно на снежинките, които падат в черната локва.

А бликат снежинки сребристи,

прелитат, блестят кат кристал,

проронват се бели и чисти

и в локвите стават на кал.

Тъгата и неизплаканата болка са част от живота на много хора, затова поемата “Зимни вечери” на Христо Смирненски остава в съзнанието на читателя с реалното описание на човешката мъка и нещастие.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG