Home Икономика Същност и видове оценяване. Елементи на калкулацията. Методи на калкулация Поръчков, Еднофазен (прост) , Нормативен

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Същност и видове оценяване. Елементи на калкулацията. Методи на калкулация Поръчков, Еднофазен (прост) , Нормативен ПДФ Печат Е-мейл

Същност и видове оценяване. Елементи на калкулацията. Методи на калкулация – Поръчков, Еднофазен (прост) , Нормативен . Стандартни системи на калкулиране.

ОЦЕНЯВАНЕТО КАТО СПОСОБ ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ В СТОЙНОСТЕН ИЗМЕРИТЕЛ.

Оценяването се разглежда като споспб за пряко и непосредствено изразяване в паричен измерител на активите, пасивите и капиталът и на промените, настъпили в тях през отчетния период. Чрез оценяването се осигурява всеобхватност при количественото измерване на разнородните счетоводни обекти в предприятието. Чрез оценяването е възмжно да бъдат измерени обекти с различен характер и съдържание.

Оценяването може успешно да изпълнява предназначението си само на основата на цените, които са паричен израз на стойността. В счетоводството е регламентирано да се използва историческата цена при оценяването на счетоводните обекти в предприятията. Тази цена е стойността, по която активите, пасивите и капиталът на предприятието се записват в момента на тяхното придобиване или възникване.  Оценките , които се извършват на активите и пасивите в предприятията през отчетната година са текущи и периодични. При текущото оценяване на активите и пасивите предприятията използват трите основни форми на проявление на историческа цена. Първата форма е цена на придобиване – тя се използва при оценка на закупените активи. Тя включва цената по която е закупен актива и всички разходи , които са извършени до неговото привеждане във вид годен за употреба. Втората форма на историческата цена е себестойността – използва се за създадените от предприятието активи. Тя се определя на основата на извършените основни производствени разходи за производството на продукта или услугата, в нея не се включват административните , финансовите и извънредните разходи.  Трета форма на историческата цена е справедливата цена. Тя е сумата , за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката купувач и продавач. Справедливата цена може да бъде продажна, борсова или пазарна.

Периодичното оценяване на активите и пасивите на предпричтието се извършва при съставянето на ГФО и оценката е към 31 декември на отчетната година.

Стоково-материалните запаси се оценяват и посочват в баланса по по-ниската от двете стойности- доставната и нетната реализируема стойност. Получената разлика се отчита като други текущи разходи.

КАЛКУЛИРАНЕ - СЪЩНОСТ

Чрез калкулирането се извършва количественото измерване на счетоводните обекти със сложно и  разнородно съдържание, при които е невъзможно директното използване на цената.В това е качествената разлика между калкулирането и оценяването.

Целта и предназначението на калкулирането е да се измерят и обхванат всички разходи на производството на продукцията и оказаната услуга, за да се установи тяхната фактическа себестойност.

Калкулирането може да бъде разгледано в два аспекта – технически и икономически. В технически аспект то представлява изчислителен  процес за установяване на себестойността на продукцията и услугата. В икономически аспект е важно средство и инструмент за предварителен , текущ и последващ контрол върху разходите.

Калкулирането може да се разгледа и като определена система за наблюдение и контрол върху разходите, установяване на равнището и структураната на себестойността на продукцията и услугите, с цел да се осигури висока ефективност и рентабилност на предприятието чрез използване на подходяща конкурентноспособна ценова  и пазарна политика. Калкулирането е форма , способ за представяне в стойностен израз на счетоводни обекти чрез използването на специални таблици или калкулационни листове.

Чрез метода на калкулиране се извършва оценяване на елементи като разходи за себестойността , за да се получи равнището на себестойността на продукта или услигата.

Калкулациите като форма за определяне на разходите за единица продукция или услуга се класифицират по различни признаци:

-според времето на съставянето им- планови и отчетни;

-според обхвата – непълни и пълни;

-според характера на производството – масови и единични

-според съдържанието - -технически, нормативни, планови

-според методиката на определяне на стойността – прогресивни и регресивни.

ЕЛЕМЕНТИ И МЕТОДИ НА КАЛКУЛИРАНЕТО

Първият елемент на калкулацията е калкулационният обект – той се определя от характера на стопанската дейност.

Вторият елемент е калкулационна единица – те се измерва чрез калкулационният обект.

Третият елемент е номенклатура на разходите – чрез нея са обхванати всички разходи, които се влагат в изделието или услугата.Те трябва да бъдат групирани по определен начин и да се включат по определен ред.

Четвъртият елемент на калкулацията  са счетоводните способи използвани за определяне на основните производствени разходи.

Петият елемент са използваните способи за разпределяне на непреките разходи.

Използват се количествени и стойностни бази за разпределение на непреките разходи.Количествени бази  са – брой на произведените изделия, бр на основните работници, и т.н . За стойностни бази са – стойността на вложените основни материали, заплатите на основните производствени работници и т.н.

Важно условие за установяването на реална себестойност за единица изделие е да се използват подхосящи методи на калкулиране на разходите. Те са :

-          Еднофазен метод на калкулиране – той се прилага в предприятия с масово производство на еднородна продукция, които са с непрекъснат производствен процес, с незначителен размер на незавършено производство.

-          Метод на калкулирането на разходите по поръчки (Попоръчков метод) – при него изчислителните процедури се извършват след като се завърши поръчката. Този метод се прилага в предприятия с индивидуален или дребносериен характер.

-          Нормативен метод на калкулиране – той се базира на предварително разработени научнообосовани и експериментални разходни норми за метерияли, труд и други разходи. Същността на метода е в установяването на отклоненията и измененията в предварително приетите норми за разход на материали и труд за единица изделие, за единица видове работа и други.Прилагането на метода изисква спазването на редица условия – нормативна, точност, изменения на действащите норми и т.н.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG