Home Икономика Теория на счетоводството

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Теория на счетоводството ПДФ Печат Е-мейл

Характерни особености на  счетоводството, които дават представа за неговото съдържание са:

-          задължително използване на стойностния измерител – стйностно отчитане на стопанските процеси и формирането на стойностни показатели

-          задължително документиране на стопанските процеси, което осигурява юридическа достоверност на същите и тяхната доказателствена сила

-          счетоводството се прилага само в рамките на обособени в организационно, административно, имуществено и юридическо отношение отчетни единици, които по ЗС са предприятията

-          Пълно обхващане и отразяване на цялото имуществено и финансово състояние на предприятието

-          Счетоводството се осъществява непрекъснато в хронология и систематизирано по отчетни обекти

-          Взаимносвързано отразяване на стоп. Процеси

-          Счетоводството прилага своя методология, състояща се от специфични елементи за взаимносвързаното отразяване на стоп. Процеси

-          Служи като средство за анализ и контрол на стоп. Дейност

Счетоводството е научно изградена и нормативно регламентирана система от конкретни средства, методи, принципи и действия за относително пълно, непрекъснато, документално обосновано и взаимно свързано изследване, отразяване и представяне на имущественото и финансово състояние на предприятието и промените в него, на целокупната му стопанска дейност и на резултатите от нея с цел осигуряване на необходимата за стопанскато управление счетоводна икономическа информация.

Счетоводството служи за наблюдаване, измерване, регистрираане, анализиране и контролиране на имущественото и финансово състояние на предприятието.

Предмет на счетоводството – изразява целта, самата дейност по изчерпателното, хронологичното и ситематично отразяване на стоп.процеси. Съгл. целта и задачите на счет-то, неговият предмет се опр като динамичния израза на ИФС на предприятието, състоящо се от стоп.средства и източниците на тяхното образуване.

Обект – Под обект се разбира всичко онова, което подлежи на счет. отразяване.

Метод на счетоводството – Елементите на метода на счет-то са документиране и инвентаризиране, оценяване и калкулиране, система на счет. сметки и двойното записване по тях, балансово обощаване, сводка на отчетните данни.

Принципи на счет-то – По силата за ЗС основополагащите чет.принципи са: текущо начисляване, действащо предприятие, предпазливост, съпоставимост м/у приходите и разходите, предимство на съдържанието пред формата, запазване при възможност на счет.политика, независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка м/у начален и краен счет.баланс.

Принцип на тек.начисляване – Изразява се в това, че приходите и разходите по сделки и събития следва да се начисляват в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаване или изплащане на паричния еквивалент за тях.

Принцип на действащо пред-е – има значение за продължителността на дейността на пред-ето в бъдеще, т.е.най-малко 1год.

Прицип на предпазливост – Свързан е с оценяването и отчитането на всички предполагаеми рискове и очаквани загуби, което има значение за установяването на действителния фин.резултат.

Принцип съпоставимост м/у приходите и разходите – Изисква едновременното и съчетано преизнаване на приходите и разходите, произтичащи от едни и същи сделки и на тази основа установяване на фин.резултат, а също така изготвяне на отчета за приходите и разходите(ОПР).

Принцип – Предмство на съдържанието пред формата – означава сделките и събитията да се отразяват с/д тяхното икон.съдържание, същност и фин.реалност, а не формално с/д правната форма.

Принцип – Запазване на счет.политика – Запазването при възможност на счет.политика от предходния период има значение за съпоставимостта на счет.данни в год.фин.отчет от различни отчетни периоди. Това означава прилагането на един и същ модел на счет.отчитане на едни и същи методи за оценка на А и П през различните отчетни периоди.

Принцип – Независимост на отделните отчетни периоди – Означава, че всеки отчетен период, който по ЗС е една календарна година се разгл.сам за себе си, независимо от обективната му връзка с предходни и следващи отчетни периоди.

Принцип – Стойностна връзка м/у начален и краен счет.баланс – Изразява се в това, че счет.баланс към 31.12 на отчетната година, който е краен се явява начален към 01.01 на следващата отчетна година и по този н-н се осигурява непрекъснатост на счет.процес.

Изисквания към счет.отчитане – законосъобразност; пълно и достоверно отразяване на информационното съдържание на стоп.операции; обективно и точно количествено и качествено измерване на счет.информация във вид на показатели; документална обоснованост на стоп.операции в момента на тяхното извършване; хронологично и систематично отразяване на стоп.операции; синтетично и аналогично отчитане на стоп.операции; текущо и периодично оценяване на А и П на пред-ето; год.счет.приключване; осигуряване на информация за съставянето на ГФО.

Актив – А е ресурс, придобит и контролиран от пред-ето, в резултат на минали събития от използването на който се очаква получаването на бъдеща икон.изгода.Разделят се два осн.групи – текущи и нетекущи.

Нетекущи А – Това са тези А, които са придобити с цел да бъдат използвани или държани за продължителен период от време. Според икон.си съдържание нетекущите А се подразделят на ДНМА, ДМА, ДФА, А по отсрочени данъци.

ДНМА – Установими нефинан.А, които нямат физическа субстанция, макар че могат да се съдържат в такава или носителят им да има такава, да са със съществено значение при тяхната употреба и от използването им да се очаква икон.изгода. В състава им се вкл.продукти от развойна дейност, програмни продукти, права върху интелектуална собственост, права в/у индустриална собственост.

ДМА – Това са установими нефин.ресурси на пред-ето и притежавани от него, които многократно участват с текущата дейност на пред-ето,т.е повече от 12мес, като запазват натурално-веществената си форма на съществуване, пренасят на части ст-стта си в/у ст-стта на новосъздадения с тях продукт и икон.изгода от тяхното озползване се черпи повече от 12мес. В състава на ДМА се вкл.- земи, сгради, машини, производствено оборудване и апаратура, съоръжения, транспорти средства, офис обзавеждане и библиотечно обзавеждане, ДМА в процес на изграждане и др.

ДФА – Ресурси на пред-ето, авансирани в др.предприятия или във фин.инструменти с цел увеличаване на икон.изгода на пред-ето, под формата на девиденти, ренти, наеми, лихви др.подобни. В състава им се вкл.: съучастия, дългосрочни инвестиции, дялове, инвестиционни имоти и др.

Активи по отсрочени данъци – Това са възстановимите в бъдеще периоди суми на данъци в/у дохода, свързани с приспадането на временни разлики, получени м/у балансовата ст-ст на един А и неговата данъчна основа или с преноса на неизползвани данъчни загуби или с преноса на неизползвани дан.кредити.

Текущи А– Това са тези, които са придобити с цел да бъдат използвани или реализирани в оперативния цикъл на пред-ето, т.е в рамките на 12 мес. Те са ресурси на пред-ето, които обслужват кръгооборота на к-ла в рамките на един отчетен период или еднократно, като променят натурално-веществената си форма на съществуване, пренасят изцяло ст-стта си в/у ст-стта на готовия продукт и икон. Изгода от тяхното ползване  се черпи в рамките на 12 мес. или еднократно.

Биологични А – Това са живи животни и растения в процес на растеж, разпадане, производство и възстановяване, в резултат, на което настъпват количествени и качествени изменения в тях с цел продажба, преработка или използване  в селскоспот.дейност.

Дълготрайни биологични А – гори, трайни насъждения, в това число плододаващи и неплододаващи, продуктивни животни, родителски (репродуктивни) животни и работни животни.

Краткотрайни биолог. А – дребни продуктивни животни, осн.стада от птици, пчелни семейства, младите животни за угояване и за експериментални цели.

Капитал – Стойностен израз на А на пред-ето, според формата на собственост капиталът бива собствен и привлечен.

Собствен капитал – Това е първостепенния източник на ресурси. Той е стойностен израз на онези А на пред-ето, които са негова собственост, придобити без с/у това да е възникнало някакво задължение към трети лица. По силата на счет стандарти Собственият капитал се определя като остатъчната ст-ст на А на пред-ето след приспадане на всички А. Има след.проявни форми – основен, допълнителен, капиталови резерви, финансов резултат.

Основен капитал – Този, с който пред-ето се учредява и регистрира в търг. регистър.Размерът  му е в зависимост от правно-организационната форма на пред-ето. Формира се от паричните и непаричните вноски на собствениците на капитала. Съществува от регистрирането до ликвидацията на пред-ето. Може да бъде променян в посока увеличение или намаление.

Допълнителен к-л – Формира се по решение на собствениците по подобие на осн.капитал, изискващ регистрация. Той не подлежи на регистриране и по своето естество изразява тази част от осн.к-л, неподлежаща на регистриране, с оято собствениците на к-ла разполагат по всяко време.

Капиталови резерви – Образуват се по законов път (ТЗ) и дават представа за общите резерви на пред-ето и по решение на собствениците на к-ла като дават представа за т.нар други резерви. Основното му предназначение е да гарантира размера на основния, да служи като гаранция пред кредиторите, да покрива бъдещи загуби и рискове, а също така и за дарения и спонсорство. Размерът му трябва да е най-малко 1/10 от осн.к-л, като с превишението може да се увеличава осн.к-л.

Финансов резултат – Формира се от съпоставката на приходите и раззходите за данъци за сметка на печалбата. Може да бъде под формата на непокрити загуби от минали години, неразпределена печалба от минали години и печалби и загуби от текущата година.

Пасиви – Това са съществуващо задължение, произтичащо от минали събития, чието уреждане се очаква да бъде с изходящ поток на ресурси, носители на икон.изгода или П са проявление на чуждите източници на средства от трети лица, чието уреждане е в плащане на парични средства или прехвърляне на друг А или предоставвяне на услуга или замяна с друго задължение или капитализиране на осн.к-л. С/д срока на погасяване биват – нетекущи (над 1 год) и текущи (до 1 год.).

Стопанска операция – Определя се като всяко конкретно изменение в обектите на счет.отчитане,т.е. А и П, съвкупността от взаимносвързани и последователно извършвани стоп.операции дава представа за стоп.процеси.

Първи тип стоп.операция – Предизвикват изменения само в състава на А като 1 или няколко А се увеличават с/у намалението на 1 или няколко други А и то с 1 и съща стойност. Тук общия размер на А не се променя, не се променя и стойностния размер на имуществото на пред-ето.

Втори тип стоп.операция – Предизвикват изменение само в състава на П като 1 или няколко П се увеличават с/у равностойното намаление на 1 или няколко други П. В резултат на това общият размер на П не се променя и стойността на ИФС също.

Трети тип стоп.операция – Предизвикват изменения едновременно и в А и в П на пред-ето в посока увеличение. В този случай 1 или няколко А се увеличават с/у равностойното увеличение на 1 или няколко П. От тук със същия размер се увеличава и стойността и ИФС.

Четвърти тип стоп.операция – Предизвикват изменения едновременно и в А и в П на пред-ето в посока намаление, в резултат, на което с 1 и съща сума намаляват и общия размер на А и общия размер на П,а оттук със същата сума намалява и ИФС.

Стопанско-правни отношения – Правните отношения от стоп.характер не са нито А, нито П. Имат конкретна ст-ст без да са елемент на ИФС. Съществуват винаги на основата на нормативен акт, от тук съществува възможност за възникване на съдебен спор. Тази е причината да се отчитат като самостоятелен отчетен обект, като условни А и условни П.

Балансово обобщаване – начин за икон.групировка на А и П на пред-ето и тяхното периодично обощено представяне и съпоставяне в стойностно изражение към опр.момент с цел изучаване, анализиране, контролиране и ефективно използване за управлението на стоп.дейност. Проявлението на балансовото обобщаване е чрез съставяне на счет.баланс.

Счет.баланс - СБ – това е техническо средство за периодично обощаване и отразяване в парично изражение на А и П към опр.момент веднъж по икон.състав и функционална роля и втори път по конретен произход и целево предназначение. Съставя се под формата на таблица, която с/д начина на представяне на А и П в нея, може да има едностранна или двустранна форма. Независимо от формата на балансовата таблица равенството м/у общите суми на А и П е задължително. Съставя се въз основа на информацията за крайните салда по счет.сметки, открити, заведени и приключени в главната книга на пред-ето.

Балансова статия – Отразява конкретни видове А (активни балансови пера) и конкретни видове П (пасивни балансови пера). Балансовите пера се обединяват в балансови групи, а балансовите групи се обобщават в балансови раздели.

СБ с/д момента, в който се съставят биват – встъпителен, начален, краен.

СБ с/д обхвата на информацията биват – единични (когато пред-ето е без поделение), сборни (когато имат поделения, обособени на самостоятелен баланс), консолигирани (които се съставят от пред-ето – майка, което консолигира баланасите на дъщерните пред-ия).

Първи модел балансови изменения – Формира се под влияние на първи тип стоп.операции, в резултат, на което настъпват само структурни промени вътре в А на баланса, без да се променя балансовото равенство. А+↑А-↓А=П; А=П

Втори модел балансови изменения – Формира се под влияние на втори тип стоп.операции, в резултат, на което настъпват само структурни промени в П на баланса, без да се променя балансовото равенство. А=П+↑П-↓П; А=П

Трети модел балансови изменения – Формира се под влияние на трети тип стоп.операции, в резултат, на което с една и съща сума нараства общата сума на А и общата сума на П като се формира ново балансово равенство в увеличен размер. А+↑А=П+↑П; А=П

Четвърти модел балансови изменения – Формира се под влияние на четвърти тип стоп.операции като с една и съща сума намаляват сумите на А и П, като се формира ново намалено балансово равенство. А-↓А=П-↓П; А=П

Система на счет.сметки ССС – Това е подход за икон.групировка, ттекущо отразяване и контрол на състоянието, движението и изменението на А и П на пред-ето, предизвикани от стоп.операции във всеки желан момент. Съставят се в Т-образна форма и в тях по отделно се отразяват увеличенията и намаленията в отч.обекти. Лявата страна на сметката се нарича дебит, а дясната – кредит.За всеки отделен отч. Обект се открива отделна счет.сметка. Всяка сметка има наименование, което съвпада с наименованието на отразявания чрез нея отч.обект. Записванията по счет.сметкисе извършват в лог.последователност.Първото записване по сч.сметка се нарича откриване на сметката.

Откриване на сметките – Става в началото на отч.година, въз основа на активните, респективно пасивните балансови пера от началния СБ. Счет.сметки могат да се отркият и през отч.година при възникването на нови отч.обекти, със записването на първата стоп.операция за тези обекти.

Начално салдо – Показателите за състоянието на отч.обекти в началото на отчетния период се наричат НС.НС на активните сметки се записват в дебита, а на пасивните сметки в кредита.

Водене на сметки – Текущото отразяване на стоп.операции по дебит и кредит на сметките. Записването на суми по дебита – дебитиране, а по кредита – кредитиране.

Дебитен оборот – Сборът от сумите на стопанските операции, записани по дебита на сметките

Кредитен оборот – Сборът от сумите на стопанските операции, записани по кредита на сметките.

Дебитен оборот на активните сметки – Дава представа за общата сума на увеличението на А през отчетния период.

Дебитен оборот на пасивните сметки – Дава представа за общата сума на намалението на П през отч.период.

Кредитен оборот на активните сметки – Дава представа за общата сума на намалението на А през отчетния период

Кредитен оборот на пасивните сметки – Дава представа за общата сума на увеличението на П през отчетния период.

Дебитен сбор – Това е сборът от началното салдо и дебитния оборот на активните сметки

Приключване на сметка – Установяването на крайните салда на сметките и преустановяване на записването на стоп.операции по тях.

Двойно записване – Това е подход за текущо взаимно свързано отразяване на стоп.операции в с-мата на сч.сметки, посредством който всяка стоп.операция намира проявление най-малко в 2 счет.сметки, като едната се дебитира, а другата се кредитира с една и съща сума.

 

WWW.POCHIVKA.ORG