Home Икономика Техники и средства на вътрешния контрол

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Техники и средства на вътрешния контрол ПДФ Печат Е-мейл

1. Увод

Терминът одит или контрол  се свързва с осъществяване на проверка. В по – разширен вариант, това понятие се свързва с процесно действие, при което независим и компетентен проверител обективно събира, получава и оценява факти и доказателства, касаещи твърдения за дейността или събития на икономическо предприятие,  с цел да се формира и представи мнение на заинтересованите страни относно степента на съответствие между тези твърдения и създадените предварително стандарти и критерии.

Контролът или одитът имат история, която е съвместима с развитието на индустриалните и икономическите отношения, като основното предимство на одита е, че осигурява възможност да се анализират възможностите на предприятието, неговите достижения, степента му на съгласуваност на  достиженията с целите, спазването на икономическото, данъчното и други законодателство и пр.

Контролът е важен елемент от цялостното функциониране на системата на предприятието, което определя актуалността на избраната тема.

Настоящата  тема има за основна  цел да разгледа техниките, способите и методологията на вътрешен одит в банково предприятие.

Задачите, които се поставят в този план са:

- да се направи основен теоретичен преглед на същността на контрола, неговите особености,   видовете контрол, които съществуват и пр;

-да се разгледа контрола в неговия методически аспект – начин на осъществяване, използвани способи и пр;

- на базата на предприятие да се разгледа спецификата на осъществявания вътрешен контрол.

За обект на изследване в разработката е избрано банково предприятие – ТБ ЦКБ АД. Предмет на изследване е спецификата на вътрешния контрол в организацията.

Поради факта, че избрания обект на изследване осъществява регулирана дейност, то в темата се прави анализ на нормативната база, свързана с вътрешния  банков  одит.

2. Експозе на основните теоретични и практически постижения в разработката

Системата за контрол включва в себе си цялостната политика и процедури, възприети от ръководството или осъществяващи  се  на базата на   даден административен акт за постигане на определени цели или за гаранция, доколкото това е практически възможно, да се поддържа ред и ефективност при осъществяването на дадена  дейност, включително придържане към управленската политика, защита на активите на предприятието или националното стопанство, установяване и предотвратяване на измами и грешки, пълнота и правилност на счетоводната документация, както и навременно изготвяне на надеждна финансова информация.

Необходимостта от контрол  е опосредствана от следното: средата, в която се извършва съвременната икономическа дейност е изключително сложна и многообразна по своята същност. В частния сектор, който е композиран от фирми и организации, вариращи от малки на еднолични търговци до големи холдинги, вземането на решения, свързани с вътрешното състояние на фирмата (организацията), както и решенията за инвестиране и финансиране се извършват ежедневно.

В практиката има няколко класификации на контрола /одита/. Основното деление е на вътрешен и външен контрол.

Външният одит се осъществява от външни независими одитори или одиторски предприятия на основата на договор, а за публичния сектор - от върховната одитна институция - Сметната палата. В този смисъл външният, независимият одит, се проявява в две разновидности – държавен одит и независим одит. Независимостта е основен принцип на външния одит.

Вътрешният одит се осъществява от специализиран отдел на предприятието или е функция на няколко структурни звена, като органите, които го осъществяват, са подчинени на ръководството на предприятието. Във връзка с това вътрешният одит се представя като информационна база за външния одит, провеждан съгласно действащото законодателство.

Друго деление на одита е според неговата функционалност, като може да се различат следните видове одит:

Операционален одит. Той се определя като проверка на функционирането на отделни структури на предприятието с цел да се оцени тяхната ефективност и ефикасност. При този одит проверките могат да обхванат не само счетоводната система, но и други области като оценка на организационната структура, компютърни системи, маркетингови и др. Критериите за ефективност и ефикасност не са установени в чист вид, както регламентираните счетоводни принципи. Тенденцията при операционалния одит е да се налага изискването за повече субективни преценки, отколкото при финансовия одит и одита за съответствие.

За разлика от финансовия одит, към който изискванията са ясни, а правилата стандартизирани, одитът на изпълнението се определя като по-широкообхватен и по-отворен за преценка и тълкуване. През него може да се обхване период от няколко години вместо един отчетен период. Той обикновено не се отнася до отделни финансови или други отчети.

Одит на съответствието. Чрез този одит се съблюдава спазването на законовите и подзаконовите актове, както и вътрешните процедури и правила. Той може да бъде проведен по искане на собствениците или акционерите за търговските дружества, а за публичния сектор - по искане на компетентните държавни органи или международни организации.

Финансов одит. Той може да се разглежда като разновидност на одита за съответствие, ограничен до спазването на счетоводните стандарти, принципи и законови правила. В публичния сектор този одит се определя като проверка на сметките и финансовата документация на одитирания обект с цел да се установят законосъобразността, достоверността и редовността на водената счетоводна отчетност, както и законосъобразността на събирането, съхраняването, управлението, разходването и отчитането на имуществото. В практиката се прилагат две разновидности на финансовия одит - одит на финансовото управление и одит на финансовите отчети.

Одитът на финансовото управление по своята същност е проверка на системите за финансово управление и контрол и на управленските решения във връзка с организацията, планирането, управлението, отчитането и контрола на бюджетните и другите публични средства и дейности в одитирания обект. Одитът на финансовите отчети представлява проверка на финансовата отчетност на одитирания обект с цел изразяване на независимо становище относно достоверността, законосъобразността и редовността на изготвения от него финансов отчет или отчет за изпълнението на бюджета и извънбюджетните сметки и фондове, както и на включената в тях финансова и нефинансова информация във връзка със заверката на отчетите.

Според периода на осъществяването си, одитът е както следва:

Първоначален одит - означава регистрирания одитор да поеме извършването на одиторски ангажимент към отделно предприятие за първи път. Повторното поемане на ангажимент за следващ период се определя като повтарящ се одит. Опитът на одиторските фирми потвърждава преимуществата на повтарящия се одит от гледна точка на полезността за одитора и за одитираното предприятие. Тази класификация е от значение за планирането на времетраенето и ресурсите за извършване на одита. При извършване на одит за втори или следващ път се облекчава работата на одитора.

Последващият одит има за цел да определи как са постигнати зададените резултати и цели на предприятието.

Одитът може да се разграничи и според това, в която институция се осъществява. В този  смисъл, одитът може да бъде:

• общ одит;

• одит на банкови и финансови институции;

• одит на застрахователни компании;

• одит на осигурителни дружества;

• одит на юридически лица с нестопанска цел;

• одит на здравни заведения – търговски дружества;

• одит на средства от фондове и програми на Европейския съюз;

• одит на бюджетни предприятия и др.

Типично за вътрешните одитори е, че са наемани служители на организацията, за която те осъществяват одити. Техните задължения варират и могат да включват одити на финансовите отчети, регулаторни одити, вътрешни одити, одити на информационните системи и одити на изпълнението на дейността (операционални одити). Те могат да подпомагат външните одитори при извършване на одити на финансовите отчети или да извършват одити, поръчани им от мениджмънта в предприятието. Вътрешните одитори не трябва да бъдат оперативно въвлечени в дейностите, които одитират.

Независимостта за функцията на вътрешния одит  често се постига чрез предоставянето на вътрешния одитор на един от най-високите рангове в йерархията на мениджмънта и правото той или тя пряко да докладват на Съвета на директорите, Надзорния съвет или висшето ръководство на държавната или общинска организация. Институтът за вътрешни одитори и Министерството на финансите администрират професионалните критерии и квалификационни програми за определяне на званието сертифициран вътрешен одитор.

В България, наредбата, която регламентира осъществяване на одитната дейност в банките е  Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките. С наредбата се определят изискванията към организацията и дейността на вътрешния контрол в банките и банковите групи.

Вътрешният контрол е  съвкупност от системи за контрол, които да осигуряват:

Þ      постигане на целите и задачите;

Þ      икономичното и ефективно използване на ресурсите;

Þ      адекватен контрол на различните рискове;

Þ      опазване на активите;

Þ      надеждност и цялостност на финансовата и управленската информация; и

Þ      законосъобразност на дейността, съблюдаване на политиката, плановете, вътрешните правила и процедури.

Организацията на вътрешния контрол в банките следва да съответства на:

Þ      обема на извършваните операции;

Þ      разнообразието на сделките и видовете риск, произтичащи от тях;

Þ      степента и обхвата на упражнявания от ръководството контрол върху дейността;

Þ      обхвата и надеждността на отчетността и информацията.

Þ      Елементи на вътрешния контрол са системите за:

Þ      управленски контрол;

Þ      контрол на риска;

Þ      отчетност и информация;

Þ      вътрешен одит.

Освен това, всяка банка трябва да  поддържа подходяща система за контрол на риска, която включва:

Þ      определяне на количествено измеримите и неизмеримите за банката рискове, както и на вътрешните и външните източници на риск;

Þ      управление на риска и моделите за оценка на рисковете;

Þ      периодичен преглед на рисковата матрица на банката;

Þ      наблюдение и периодична оценка за съответствие на вътрешните правила за управление на риска съобразно пазарните условия и добрата банкова практика;

Þ      ред и процедури за оценка на риска, определяне и спазване на рисковите лимити, както и за допускане на изключения в случаи на извънредни ситуации;

Þ      вид, структура и периодичност на отчетите за риска.

При изпълнение на своите функции специализираната служба за вътрешен контрол проверява и оценява:

Þ      системата за отчетност и информация, полезността на изготвяните анализи, електронните информационни системи и верността на данните;

Þ      законосъобразността на операциите, спазването на вътрешните правила и процедури и изпълнението на управленските решения;

Þ      вътрешните контролни процедури при извършване на сделки;

Þ      резултатите и ефективността от дейността;

Þ      системите за управление на риска, методите за оценка на риска и достатъчността на капитала;

Þ      надеждността и навременността на надзорните отчети;

Þ      защитата на активите на банката от безстопанственост и злоупотреби;

Þ      изпълнението на договорите и поетите ангажименти;

Þ      подбора и квалификацията на кадрите, както и съответствието на длъжностните характеристики и правомощията.

Вътрешните правила за дейността уреждат правомощията на вътрешните проверители, реда за извършване на контролни действия, тяхното документиране и докладване на резултатите, като правилата следва да осигуряват:

Þ      независимост и инициатива на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол при планиране и възлагане на проверки;

Þ      неограничен достъп до активите и информацията;

Þ      преки взаимоотношения на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол с органите за управление;

Þ      право на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол за подбор на вътрешните проверители в съответствие с изискванията за квалификация;

Þ      недопускане конфликт на интереси при изпълнение на задачите от вътрешните проверители;

Þ      условия за привличане на експерти при извършване на специфични контролни действия.

Ръководителят на специализираната служба за вътрешен контрол представя на общото събрание на акционерите, съвета на директорите на банката, съответно на надзорния съвет и управителния съвет, годишен отчет за дейността на специализираната служба за вътрешен контрол. Годишният отчет информира за основните резултати от контролните действия на вътрешните проверители, за предприетите мерки и тяхното изпълнение. Той обхваща въпросите на организацията и основните задачи за решаване през следващата година и в перспектива.

За контрола в условията на ТБ ЦКБ АД може да се каже следното: органите за управление на “Централна кооперативна банка” АД са Общо събрание на акционерите; Надзорен съвет и Управителен съвет. Надзорният и Управителният съвет на  банката осъществяват дейността си в съответствие със закона и приети вътрешни правила за работа. Управителният съвет с одобрението на Надзорния съвет е овластил изпълнителните директори и прокуриста да представляват Банката, като тя се представлява заедно от двама от изпълнителните директори, или от един от тях и прокуриста съвместно. Управителният съвет е одобрил вътрешно ресорно разпределение на управлението на банката, за което отговарят изпълнителните директори и прокуриста.

Към управителния съвет има изградени и помощни и контролни  органи. Това са:

Кредитният комитет за наблюдение, оценка, класифициране и провизиране на рисковите експозиции на Банката е специализиран вътрешен орган за наблюдение, оценка, класифициране и провизиране на рисковите експозиции на Банката по смисъла на чл.4 от Наредба №9 на БНБ. Правомощията и дейността на Кредитния комитет са регламентирани с Правила за работа на кредитния комитет.

Кредитният съвет е постоянно действащ специализиран консултативен орган на Банката, който представя на изпълнителните директори (или съответните компетентни да сключват кредитна сделка органи) обективна оценка на параметрите на предлаганата кредитна сделка. Правомощията и дейността на Кредитния съвет са регламентирани правила за кредитна дейност.

Комитетът за управление на активите и пасивите  е орган, съгласно чл.4 от Наредба №11 на БНБ за централизиран контрол на ликвидността на Банката. Правомощията и дейността на КУАП са регламентирани с Правила за работа на КУАП на Банката.

На основание чл.6, ал.5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и за недопускане на действия по изпиране на пари и финансиране на тероризъм, в Централна кооперативна банка АД е създадена Специализирана служба за идентифициране на клиенти и плащания и за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма (Специализирана служба). Числеността и персоналният състав на Специализираната служба се определя със заповед на изпълнителните директори. Основните функции и дейността на Специализираната служба са регламентирани с Вътрешни правила за прилагане на мерки срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Вътрешните правила са одобрени със Заповед на Директора на Агенцията за финансово разузнаване.

В структурата на банката, в съответствие с изискванията на действащото законодателство са създадени следните самостоятелни структурни единици:

•    Вътрешния одит, който е един от основните елементи на системата за вътрешен контрол на Банката, се осъществява от специализирана Служба за вътрешен одит (ССВО) с ръководител, съгласно чл.43 от Устава на Банката. Специализираната служба за вътрешен контрол осъществява вътрешния одит в Банката  като  извършва  независими,  обективни и безпристрастни  оценки  по отношение на ефективността на системите за контрол и управление на риска, организацията на оперативните дейности, съответствието с установените закони и регулации.

Дейността на ССВО е регламентирана с Правилник за дейността на ССВО.

•    Директор за връзки с инвеститорите

Централна   Кооперативна   банка   АД   осъществява  своята   дейност   чрез   Централно управление и подразделенията си (клоновата мрежа).

Структурата на Централно управление на Банката е изградена от самостоятелни структурни звена, които са:

•    дирекции на пряко подчинение на изпълнителните директори и прокуриста;

•    служби на подчинение на Изпълнителните директори и прокуриста;

Дирекциите са:

Дирекция “Правна”

Дирекция “Парични пазари и ликвидност”

Дирекция “Инвестиционно банкиране”

Дирекция “Индивидуално банкиране” Дирекция “Корпоративно банкиране”

Дирекция “Анализ и управление на класифицираните експозиции”

Дирекция “Кредитни операции и кредитен риск”

Служба “Надзор върху кредитната дейност”

Дирекция “Финансово- счетоводна”

Дирекция “Информационни технологии”

Дирекция „Между народни кореспондентски отношения” Дирекция “Международни разплащания”

Дирекция “Маркетинг и развитие”

Дирекция “Административна”

Служба “Строителство и поддръжка”.

Дирекция “Анализи и управление на риска”

Дирекция “Сигурност”

Дирекция “Управление на персонала”

Дирекция “Фронт офис”

Дирекция “Методология на банковите операции”

Служба “Вътрешен одит”

Заключение

Вътрешният контрол в банковите предприятия е процедура,  която освен към спазване на законодателството е насочена и към проверка на кредитните процедури на банката, към формирането на нейната кредитна политика, към анализ на направените от банката инвестиции и други.


 

WWW.POCHIVKA.ORG