Home Икономика Сравнение между 5 национални и 5 международни счетоводни стандарта

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Сравнение между 5 национални и 5 международни счетоводни стандарта ПДФ Печат Е-мейл

Сравнение между 5 национални и 5 международни счетоводни стандарта

Увод

Прилагането на международни счетоводни стандарти в страната е отклик на необходимостта от повишаване на прозрачността на финансовата информация, която се оповестява от предприятията.

За малките и средни предприятия у нас бяха оформени и публикувани национални счетоводни стандарти, които да улеснят тези предприятия /изрично посочени в Закона за счетоводството/ при оповестяване на счетоводната информация във финансовите отчети. До голяма степен, тези стандарти са хармонизирани с   международните, но все пак съществуват и разлики, предвид дейността и обхвата на дейността на малките и средни предприятия. Също така, трябва да се посочи, че от началото на 2008 г, има и редица промени в националните стандарти, като тези промени ги доближават до МСФО.

В разработката ще се направи кратко сравнение между пет избрани национални и международни стандарти, като се посочат и измененията от началото на 2008 г.

1. Сравнение между  СС 22  Отчитане на бизнескомбинации и МСС 3  Отчитане на бизнес комбинации

Измененията в СС 22 от началото на 2008 г са:

-  В т. 2:

а) в определението "Дата на придобиване" думите "собствеността или" се заличават;
б) определенията "Предприятие майка", "Дъщерно предприятие" и "Малцинствено участие" се отменят;

в) накрая се създават определения "Предприятие майка", "Дъщерно предприятие" и "Малцинствено участие":

"Предприятие майка", "Дъщерно предприятие" и "Малцинствено участие" за целите на този стандарт са тези по смисъла на СС 27-Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия."
-  Точка 3.2 се изменя така:

"3.2. Придобиване, при което придобитото предприятие запазва юридическата си самостоятелност, т.е. придобиване, при което придобиващото предприятие се явява предприятие майка по отношение на придобитото (дъщерно предприятие), се отчита във финансовите отчети на предприятието майка, както следва:
а) в индивидуалния финансов отчет:

Придобиването се отчита като инвестиция в дъщерно предприятие съгласно СС 27-Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия. Себестойността на инвестицията се определя на базата на свързаните с придобиването разходи, посочени в настоящия стандарт.
б) в консолидирания финансов отчет:

В консолидирания счетоводен баланс се включват разграничимите активи и пасиви на дъщерното предприятие, като балансовите им стойности се определят въз основа на справедливите им стойности към датата на придобиването. Разликата между първоначалната стойност на придобиването (себестойността на инвестицията в дъщерното предприятие) и дела на предприятието майка в справедливата стойност на нетните активи (разграничимите активи, намалени с разграничимите пасиви) на дъщерното предприятие към датата на придобиването се отчита като положителна или отрицателна репутация по реда на този стандарт.

Малцинственото участие в нетните активи на дъщерното предприятие към датата на консолидирания финансов отчет включва:

-малцинственото участие към датата на придобиване, определено въз основа на дела на малцинственото участие в справедливата стойност на нетните активи на дъщерното предприятие, и

-дела на малцинственото участие в изменението в собствения капитал на дъщерното предприятие, от датата на придобиване до датата на съответния консолидиран финансов отчет.

Стандарта, които третира бизнес комбинациите е  МСФО 3, в който  се оповестяват основните моменти, свързани с  отчитането на бизнес комбинациите, в това число и:

(а) методът на отчитане на бизнес комбинации;

(б) първоначалната оценка на придобитите разграничими активи и поети пасиви и условни задължения в бизнес комбинация;

(в) признаването на пасиви за прекратяване или свиване на дейността на придобивания;

(г) третирането на всяко превишение на дела на придобиващия в справедливите стойности на разграничимите нетни активи, придобити в бизнес комбинация над цената на придобиване на комбинацията; и

(д) отчитането на репутацията и нематериалните активи, придобити в бизнес комбинация.

Основното в стандарта е, че изисква  всички бизнес комбинации, попадащи в неговия обхват, да бъдат отчитани по метода на покупката и  да бъде

идентифициран придобиващият за всяка бизнес комбинация в обхвата на този МСФО. Придобиващият е комбиниращата се стопанска единица, която получава контрол над другите комбиниращи се стопански единици или бизнеси.

Следва да се посочи, че този стандарт не се прилага за:

(а) бизнес комбинации, в които отделни предприятия или бизнеси биват обединени, за да се сформира съвместно предприятие;

(б) бизнес комбинации, обхващащи предприятия или бизнеси под общ контрол;

(в) бизнес комбинации, обхващащи едно или повече взаимни предприятия;

(г) бизнес комбинации, в които отделни предприятия или дейности биват обединени, за да се сформира отчетна единица по силата на договор, без да получават дял от собствеността (например бизнес комбинации, в които отделни предприятия се обединяват единствено по силата на договор, за да сформират корпорация с двойно листване).

Според стандарта,  бизнес комбинация е обединяването на отделни предприятия или дейности в една отчетна единица.                 Резултатът от почти всички бизнес комбинации е, че едно предприятие - наречено "придобиващият" получава контрол над един или повече дейности - наречен "придобивания". За разлика от СС, ако предприятие добие контрол над едно или повече предприятия, които не са бизнеси, обединяването на тези предприятия не представлява бизнес комбинация. Когато предприятие придобие група активи или нетни активи, които не представляват бизнес, то следва да разпредели цената на придобиване на групата между отделните разграничими активи и пасиви в групата на база на техните справедливи стойности към датата на придобиване.

СС 22 посочва следното определение за бизнес комбинация: обединяването на отделни предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяването на едно предприятие с друго или придобиването на контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие.

Според МСФО 3,  бизнес комбинацията  може да включва закупуване от едно предприятие на собствения капитал на друго предприятие, закупуване на всички нетни активи на друго предприятие, поемането на пасивите на друго предприятие или закупуването на някои от нетните активи на друго предприятие, които заедно сформират един или повече бизнеси. Тя може да бъде осъществена чрез емитиране на капиталови инструменти, прехвърляне на парични средства, парични еквиваленти или други активи, или комбинация от тях. Сделката може да бъде между акционерите на комбиниращите се предприятия или между едното предприятие и акционерите на другото предприятие. Тя може да включва създаването на ново предприятие, което да контролира комбиниращите се предприятия или прехвърлените нетни активи, или преструктурирането на едно или повече от комбиниращите се предприятия.

Както бе посочено, единствения метод, който се признава е този на покупката.  Методът на покупката разглежда бизнес комбинацията от гледна точка на комбиниращото се предприятие, което е идентифицирано като придобиващ. Придобиващият закупува нетните активи и признава придобитите активи и поетите пасиви и условни задължения, включително тези, които не са били признати от придобивания преди това. Оценяването на активите и пасивите на придобиващия не се засяга от сделката, нито пък се признават допълнителни активи или пасиви на придобиващия в резултат от сделката, тъй като те не са предмет на тази сделка.

За разлика от СС,               в МСФО е посочено, че  прилагането на метода на покупката обхваща следните етапи:

(а) идентифициране на придобиващия;

(б) оценяване цената на придобиване на бизнес комбинацията; и

(в) разпределение на цената на придобиване на бизнес комбинация между придобитите активи и поетите пасиви и условни задължения.

2. Сравнение между МСС 1 и СС 1 Представяне на финансови отчети

СС 1 има съществени изменения от началото на тази година. Той е  допълнен с  два нови регламента, които позволяват следното:

- предприятието е задължено да оповести допълнителна информация, когато спазването на счетоводното законодателство не е достатъчно за постигане на вярно и честно представяне; и

- в изключително редки случаи, когато допълнителното оповестяване не води до постигане на вярно и честно представяне, предприятието може да се отклони от счетоводното законодателство, за да го постигне, като направи пълно оповестяване на този факт.

При новото структурно подреждане на стандарта е заличена частта, отнасяща се за принципа на действащо предприятие, тъй като този принцип е заложен в чл. 4, т. 2 от Закона за счетоводството.

Нормите, касаещи счетоводната политика, са извадени от Общите разпоредби и са посочени в отделна част, в края на стандарта, за разлика от МСС.

Основните промени в стандарта се отнасят до формата, структурата и съдържанието на финансовите отчети и техните основни елементи, като предвид краткостта на настоящата разработка ще бъдат дадени само промените в счетоводния баланс:

  • той следва да се представи само във формата, определена в този стандарт, която вече може да бъде само двустранна; като тук СС се доближава до МСС
  • записаният, но невнесен капитал, представлява раздел А от новата структура на актива на баланса, а не се посочва със знак минус в пасива;
  • при нетекущите активи първо се посочват нематериалните активи, а след това дълготрайните материални активи;

търговската репутация е част от нематериалните активи;

  • в дългосрочните финансови активи на отделни редове се представят предоставените заеми на дъщерни, асоциирани и смесени предприятия;
  • предвидено е перо за отсрочените данъци в състава на нетекущите активи, което е напълно резонно, тъй като в преобладаващата си част те са нетекущи активи;
  • в раздела на текущите активи при вземанията се посочват отделно тези от тях, които са със срок на получаване над дванадесет месеца;
  • в пасива на баланса в раздела на собствения капитал са предвидени отделни части за преоценъчния резерв, извън останалите резерви и за премиите от емисии;
  • отделен ред е включен за “Резерв, свързан с изкупени собствени акции”, където следва да се посочва резервът, формиран по реда на чл. 187в, ал. 4 от Търговския закон;
  • ;създаден е нов раздел Б на пасива на баланса за представянето на провизии и сходни задължения;
  • в новата форма на баланса не е предвидено съществуването на раздел за дългосрочни задължения. Раздел В “Задължения” включва тези пасиви на предприятието, като всички от тях, които са със срок на погасяване над една година, се посочват на отделен ред към съответното перо;
  • целият раздел за задълженията има нова структура, като новите пера са наименовани “Облигационни заеми с отделно посочване на конвертируемите”, “Получени аванси” и “Задължения по полици”. Старото перо - “Задължения към свързани предприятия” - е разделено на две нови - “Задължения към предприятия от група” и “Задължения, свързани с асоциирани и смесени предприятия”;
  • в една обща статия, под наименованието “Други задължения”, са обединени трите пера задължения - “към персонала”, “осигурителни” и “данъчни” задължения, които се посочват на отделни редове;
  • финансиранията и приходите за бъдещи периоди са обединени в раздел Г на пасива на баланса със същото наименование;
  • в Приложение № 1 към този стандарт е представена схема на баланса;
  • в общите и специфични изисквания са посочени параметрите, на които трябва да отговаря съдържанието на самия баланс, класификацията на отделните пера и конкретното съдържание на отделни статии.

В СС 1 - Представяне на финансови отчети, за разлика от МСС 1 в самостоятелна част са формулирани отделни правила, валидни за малките предприятия:

  • те имат възможност да изготвят и представят съкратен счетоводен баланс (Приложение № 6 към стандарта) - само по раздели и групи, като спазват предвидените изисквания на т. 26.1 от стандарта;
  • не са задължени да представят отчет за собствения капитал; и
  • са освободени от значителна част от задължителните оповестявания, предвидени в Счетоводен стандарт 1.

За разлика от СС, в МСС 1 не се допуска извънредните позиции (приходи
или разходи) да се представят като самостоятелни статии в отчета за доходите или да се оповестяват в приложенията (§ 85). Не се представя като отделна статия и печалбата или загубата от обичайна дейност.

Извънредните статии могат да бъдат оповестени в пояснителните приложения, само ако са съществени – общо изискване на МСС 1 по принцип за съществените позиции независимо от вида им.

3. Сравнение между СС 8 Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика и  МСС 8 Нетна печалба или загуба за периода, фундаментални грешки или промени в счетоводната политика

В   СС 8 са посочени следните определения:

  • Извънредни статии- са приходи или разходи, получени в резултат на събития или операции, които са ясно разграничени от обичайната (типичната, свойствената) дейност на предприятието, поради което не се очаква те да се повтарят често или постоянно.
  • Обичайна дейност- са дейностите, които предприятието предприема, и тези, които са свързани или произтичат от предприетите дейности, и такива, които допринасят за развитие на предприятието. Тя може да бъде основна, финансова и инвестиционна.
  • Фундаментални грешки- са грешки, които са от такова значение, че финансовият отчет за един или повече предходни периоди вече не може да се счита за достоверен към датата на неговото публикуване.
  • Счетоводна политика - съвкупност от конкретни принципи, бази, установени правила и практики, приети от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети съгласно изискванията на СС 1 - Представяне на финансовите отчети.

По това, СС 8 се различава от дефинициите на СС 8, като дефинициите в международния стандарт са:

  • Счетоводни политики – са специфични принципи, бази, правила и практики, които се прилагат от предприятието при изготвянето и представянето на финансовите отчети (ФО).
  • Промяна в приблизителна счетоводна оценка – е корекция на балансовата стойност на активи или пасиви или на стойността на периодичното потребление на актив, която е резултат от оценяването на настоящото им състояние и свързаните с тях очаквани бъдещи изгоди и задължения.
  • Съществени грешки – са пропуски или неточности при представянето на статии, когато те – индивидуално или общо, биха повлияли върху икономическите решения на потребителите, вземани на базата на информацията от ФО.
  • Грешки от минали периоди – пропуски и неточности във ФО на предприятието за един или повече минали периоди, произтичащи от неизползването или липсата на надеждна информация, която:

-          е била налична, когато ФО за тези периоди са били одобрени за издаване; и

- която е могло разумно да се очаква, че ще бъде получена и взета предвид при изготвянето и представянето им.

  • Ретроспективно прилагане - прилагането на нова счетоводна политика към транзакции, явления и условия, все едно че тя е била прилагана винаги.
    Ретроспективна корекция – коригиране на признаването, оценяването и оповестяването на стойности на елементите от ФО, все едно че грешката от предходния период никога не е възниквала.
  • Неосъществимо (практически невъзможно) – прилагането на едно изискване е практически невъзможно, когато предприятието не може да го приложи, след като е направило всякакви разумни усилия за това.
    Перспективно прилагане – такова прилагане на промяната в счетоводната политика или в признаването на ефекта от нея в счетоводните оценки, при което:
    - новата счетоводна политика за транзакции, други процеси и явления се прилага след датата, на която е променена счетоводната политика; и

-  ефектът от промяната в приблизителната счетоводна оценка се признава през        текущия и през следващите отчетни периоди, повлияни от нея.

4.  Сравнение между СС 36 Обезценка на  активи и МСС 36

СС 36 определя правилата и процедурите за намаляване на балансовата (преносната) стойност на активи, когато тя превишава тяхната възстановима стойност.

МСС 36 е посветен на счетоводното третиране на обезценката на определени активи. Това са само дълготрайни активи като: положителна репутация, възникнала в резултат на бизнескомбинация; имоти, машини, съоръжения и оборудване и нематериални активи (независимо дали последващото им оценяване е по модела на цената на придобиване или на преоценената стойност); инвестиции в дъщерни, асоциирани и съвместни предприятия; инвестиционни имоти, отчитани по модела на цената на придобиване; биологични активи, отчитани по цена на придобиване (тъй като справедливата им стойност, намалена с приблизително оценените разходи за продажба, не може да бъде определена надеждно). Стандартът не се прилага за обезценката на финансовите активи, в т. ч. вземанията, материалните запаси, незавършеното строителство по договори за строителство, инвестиционните имоти, оценявани по модела на справедливата стойност, биологичните активи, оценявани по справедлива стойност, намалена с приблизително оценените разходи за продажба и други, посочени в § 2 на МСС 36.

Както е видно, СС 36 е хармонизиран с МСС 36.

И в двата стандарта се  изисква прогнозите за паричните потоци, използвани за определянето на стойността в употреба, да се основават на разумни и аргументирани предположения - представляващи най-добрата оценка на ръководството за икономическите условия през оставащия полезен живот на актива (§ 33). Но в преработения МСС 36 се уточнява, че ръководството ( § 34, нов):
- трябва да оцени надеждността на предположенията, на които се основават сегашните му прогнози за паричните потоци, чрез изясняване на причините за различията между миналите прогнози за тях и фактическите им размери;
- да гарантира, че предположенията, на които се основават текущите прогнози за паричните потоци, са в съответствие с миналите фактически резултати. Условието е да го позволяват ефектите от последващите събития или обстоятелства, които не са съществували, когато са били генерирани фактическите парични потоци.

Запазва се изискването - както и в предишната версия на стандарта, прогнозите за паричните потоци да се основават на последните финансови планове/прогнози, одобрени от ръководството, обикновено за срок от 5 години. Прогнозите за паричните потоци трябва да не включват прогнозни изходящи или входящи потоци, произтичащи от (§ 44):

а) бъдещи преструктурирания, с които предприятието още не се е обвързало или

б) подобряване или увеличаване на ефективността от актива.

5. СС 17 Лизинг и МСС 17 Лизинг

Според СС 17,  лихвеният процент, присъщ на лизинговия договор, е сконтовият процент, чрез който се определя  лихвата (финансовия разход или приход за бъдещи периоди). От самото начало на лизинга тя следва да представлява разликата между общата сума на договорените наемни плащания и справедливата цена на актива, определена от сегашната стойност на минималните лизингови плащания и негарантираната остатъчна стойност.             Според МСС 17,  лизингополучателят отчита финансовия лизинг като актив и като задължение по еднаква стойност. Това е по-ниската от справедливата стойност на наетото имущество в началото на лизинговия договор и текущата стойност на минималните лизингови плащания (според съдържанието им).

Според  СС 17,  лизингополучателят зачислява наетия актив по по-ниската от справедливата стойност и сегашната (текущата) стойност на минималните лизингови плащания, а задължението – по определената в договора обща сума на наемните плащания. С разликата между двете суми отчита лихвата, дължима за целия срок на лизинговия договор, като финансов разход за бъдещи отчетни периоди.


 

WWW.POCHIVKA.ORG