Home Икономика Предмет на счетоводството

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Предмет на счетоводството ПДФ Печат Е-мейл

Предмет на счетоводството

Въведение

Въпросът за предмета на счетоводството е основополагащ и с фундаментално значение за него. Този въпрос има значение за:

а) за отграничаване на счетоводството от другите икономически научни дисциплини - планиране, статистика, финанси, контрол и т.н., а също и за разкриване на взаимовръзките му с тях;

б) за обособяване обектите на счетоводно отчитане и за разкриване на общото и различията между тях в процеса на счетоводното им отчитане;

в) за подбиране от системата общологически и емпирични методи на онези от тях, с чието използване могат да се създават знания за счетоводната теория и практика;

г) за определяне чрез научно аргументиране на присъщите на счетоводната практика методи и на инструментариума  от прийоми и процедури за тяхното прилагане от счетоводството върху принципите на неговото осъществяване като технологизирана информационна дейност на предприятията.

В най  -общ смисъл, под  предмет на счетоводството са обектите на счетоводно отчитане в предприятията, които счетоводството обхваща при изградена от него организация и нормативно регламентирана методология и технология за водене на счетоводния процес и присъщите му процедури.

Изследването на същността на предмета на счетоводството в теоретико-приложен аспект дава основание да  се дефинира: предмет на счетоводството са имуществото на предприятието в паричен вид с неговото двойнствено проявление - от една страна, материализираната му форма на въплъщение като дълготрайни и краткотрайни активи, и от друга - парично- абстрактният му вид като собствен и привлечен капитал и стопанските процеси и операции, които са резултат от измененията на имуществото при използването му в дейността на предприятието.

1. Имуществото на предприятието – като предмет на счетоводно отчитане

Имуществото е понятие, с което се представят притежаваните от предприятията различни по вид, функционална роля и източници на придобиване ресурси. То е материалната основа на дейността на предприятията.             На имуществото на предприятията са присъщи и тези качества - форма на въплъщение и функционална роля. Формата му на въплъщение е видът на неговото притежаване и използване от предприятията. Тя е материално-веществена - сгради, машини, материали и т.н.; парична - налични и безналични парични средства. Такава форма са също вземанията от трети лица - клиенти, дебитори, подотчетни лица и т.н., и направените разходи за незавършени технологични процеси, каквото е незавършеното производство и за бъдещи отчетни периоди.

Що се отнася до другия признак на имуществото - функционалната му роля, тя е също различна за всеки конкретен вид от него.

Имуществото на предприятията има друго основно  качеството - източник на неговото придобиване. Когато е придобито със собствени на предприятието ресурси, то е за него собствен капитал, докато придобитото имущество срещу взет кредит, поето задължение за плащането му и т.н., то според собствеността му е привлечен (чужд) капитал.

Признаците, по които имуществото на предприятията може да се систематизира и класифицира, не са малко. Сред значимите са два. Единият се заключава в това, че то се систематизира и класифицира според неговата форма на въплъщение и функционална роля, а другият - според признака „произход", т.е. според правната същност и целевото предназначение на имуществото на предприятията. Тези два класификационни признака конкретизират двойственото проявление в счетоводството на имуществото на предприятията - като активи според неговия състав и - като пасиви според източниците му на образуване.

2.  Имуществото на предприятията  като предмет на счетоводството - систематизирано и класифицирано според признаците „въплъщение" и „функционална роля"

Имуществото на предприятията в неговия конкретен вид - сгради, машини, материали, продукция, стоки, парични средства и т.н., съставлява техните активи. Като се използват в дейността им, те се изменят по един от признаците - форма на въплъщение и функционална роля или едновременно и по двата признака. Тези изменения на активите на предприятията стават във времето - обстоятелство, което счетоводството поставя в основата на тяхното конкретизиране на дълготрайни и краткотрайни активи.

Дълготрайни активи за счетоводството са тези активи от имуществото на предприятията, които продължително участват в дейността им.

Дълготрайните материални активи (ДМА) са вид от имуществото на предприятията, те участват продължително в дейността  на предприятията - повече от година, имат материално- веществена форма на въплъщение, пренасят стойността си постепенно като амортизационен разход.

От икономическа гледна точка ДМА са средства на труда. Като такива им е присъщо следното:

а) с едни от тях се въздейства пряко върху предметите на труда -машините, транспортните средства и др., а с други - например със сградите, се създават предметни условия за протичането на трудовия процес;

б) използват се дълго време в дейностите на предприятията, до изваждането им от тях;

в) пренасят стойността си постепенно във времето - обстоятелство, което им отрежда качеството на амортизуеми активи;

г) непроменена остава тяхната форма на въплъщение и функционална роля до изваждането им от дейностите на предприятията.

Дълготрайните нематериални активи са следващ вид дълготрайни активи. Като нематериални активи  се определят като непаричните  активи с особеностите: нямат материално -веществена форма на въплъщение; употребата им е значима за дейностите на предприятията; очакваната икономическа изгода от тях е за повече от един отчетен период.

Дълготрайните финансови активи са третият вид дълготрайни активи. Тяхната форма на въплъщение е финансова. Според функционалното им предназначение те са дългосрочни инвестиции и дългосрочни вземания.

Краткотрайните активи  също са вид имущество на предприятията. Тяхното обособяване е по това, че спрямо дълготрайните активи участието им в дейността на предприятията е еднократно, което отрежда стойността им да се обръща отведнъж и изцяло.

Краткосрочни финансови активи са инвестираните от предприятията незаети в дейността им парични средства, срещу които те закупуват търгуеми ценни книжа -акции,  облигации, държавни ценни книжа, благородни метали и скъпоценни камъни. Предприятията инвестират в тях, водени от интереса да им донесат финансов приход, който от акциите, облигациите, благородните метали и скъпоценни камъни е борсовата разлика между „курс купува" и „курс продава", а от държавните ценни книжа е инкасирането на лихва на падежа им.

Краткосрочните финансови активи - обект на счетоводно отчитане, имат и тези особености:

а) инвестирането в тях става единствено като се закупуват;

б) те са бързоликвидни активи, тъй като предприятията могат по всяко време да ги продадат за обратно изкупуване и от това да инкасират парични средства;

в) инвестицията за придобиване на акции, облигации, благородни метали и скъпоценни камъни се извършва чрез закупуването им от паричен пазар, наречен фондова борса, докато държавни ценни книжа се закупуват от първичен пазар - БНБ, или от вторичен пазар - търговските банки и инвестиционните посредници

3.    Имуществото  на предприятието – като предмет на счетоводството,  систематизирано и класифицирано според признаците „произход" и „целево предназначение"

Това е друга гледна точка в подхода на счетоводството към имуществото на предприятията. Имуществото се представя от счетоводството подредено според правната му същност, т.е. според собствеността  на  предприятието върху него, и в зависимост от целевото предназначение на неговото използване.

Понятието „собствен капитал" за счетоводството е стойността на онази част от имуществото- дълготрайните и краткотрайните активи, които предприятието освен че притежава и използва, но и владее като свои собствени, тъй като са придобити от дялови вноски на съдружници или от емитирани акции на акционери, закупени са със собствени парични ресурси или са получени по безвьзмезден път.

Собственият капитал представлява чистата стойност на капитала на предприятието и е разлика между балансовата стойност на неговите чисти активи66 и сумата на привлечения капитал във вид на дългосрочни и краткосрочни пасиви.

Основният капитал е важна съставка на собствения капитал на предприятието. У нас, размерът на основния капитал се регламентира с Търговския закон.  След като бъде учредено, предприятието може да увеличава основния капитал от няколко  източници:

а) привличане на нови съдружници или увеличаване на дружествените дялове в предприятията с дружествена отговорност;

б) емитиране на допълнителни пакети от акции или увеличаване номиналната стойност на емитираните акции;

в) капитализиране на печалба, когато предприятието завършва отчетната година с такьв финансов резултат- печалба;

г) капитализиране на дивидента на съдружници и акционери, когато те са взели такова решение;

д) прехвърлени с решение на Общото събрание на законови и допълнителни резерви в основен капитал.

Основният капитал, макар да е трайно създаден  и съдебно регистриран източник на активи на предприятията, може и да се намалява до размера на изискуемия се за него размер от Търговския закон.

Резервите са следващата съставка на собствения капитал. Както и основният капитал, те имат покритие с активите на предприятието. Размерът им е този, който остава след като от чистите активи се спаднат привлеченият капитал, основният капитал и печалбата за разпределение.

Резервите според нормативното основание за тяхното създаване и целевото предназначение на използването им са:

-     закупени акции и облигации на други предприятия за търгуване;

-  закупени собствени акции за поддържане на борсовия им курс и за търгуване;

-     закупени собствени облигации за търгуване и за покриване на облигационен заем;

-     закупени благородни метали и скъпоценни камъни за търгуване;

-     държавни ценни книжа за търгуване;

заложени като обезпечение, закупени собствени и на други предприятия акции и облигации и държавни ценни книжа. Паричните средства са обособен вид краткотрайни активи. За разлика от другите краткотрайни активи те са абсолютно ликвидни - с тях могат да се изпълняват всякакъв вид разплащания с контрагентите на предприятията. На тях е присъщо и това: движението им е съдържанието на паричния поток в предприятието за отчетния период. Конкретизирани, те са:

-     парични наличности в левове и във валута в касата;

-     безсрочни депозити в левове и във валута по разплащателни сметки; срочни депозити в левове и във валута;

-     блокирани парични средства депозити и разплащателни чекове;

-     акредитиви в левове и валута, открити в полза на контрагенти;

-     парични еквиваленти - чекове, менителници, записи на заповеди и други подобни, които като високо ликвидни вложения са лесно обратими в конкретни парични суми.

Финансовият резултат е трета съставка на собствения капитал. Неговата същност е двуаспектна:

а) той е икономически показател на предприятието;

в) конкретизира се от счетоводството като текуща и от предходни години печалба или загуба Когато финансовият резултат е печалба, собственият капитал е по-голям с нейния размер, а когато е загуба, тогава размерът му се намалява.

Финансовият резултат - печалба или загуба от текущата и от предходни години,  не е постоянен по размер във времето. Когато е печалба, възможностите са: да остане като неразпределена печалба, да се капитализира с нейното отнасяне за увеличаване на основния капитал и резервите, да се начисли за дивидент на акционерите, респ. на съдружниците на предприятието, и да покрие загуба от предходни години.

Привлечения капитал  е стойността на онази част от имуществото - дълготрайните и краткотрайните активи, което предприятията притежават и използват в дейностите, без обаче да е тяхна собственост, тъй като дължат стойността му па трети лица - кредиторите. Притежаването от предприятията на придобити по този начин активи - възникване на задължения за тяхната стойност, се дължи на причини като: недостиг на парични средства, забавен паричен поток, увеличена дейност и т.н.

Дългосрочните пасиви са задължения  предприятието към кредитори и срокът на тяхното погасяване е повече от година. Дългосрочните пасиви по вид са: дългосрочни задължения, приходи за бъдещи периоди и финансирания.

Финансиранията са начин за безвъзмездно получаване от предприятията на парични средства, като техен източник може да бъде бюджетът- държавен и общински, на министерство и на предприятия. Те не подлежат на връщане от предприятията на източника, който им ги предоставя.

На финансиранията са присъщи и тези особености:

а) целево е предназначението им - предприятията изпълняват възложени програми, мероприятия и др. до размера на тяхното финансиране;

б) видът, в който се предоставят на предприятията, е дарение, субсидии и дотации;

в) с тях предприятията придобиват дълготрайни активи или ги използват в текущата си дейност, в зависимост от което счетоводно финансиранията се конкретизират на дългосрочни и краткосрочни пасиви;

г) закриват се с тяхното усвояване, като при дадени нормативни условия и предпоставки се трансформират счетоводно във финансов резултат на предприятията.

Краткосрочните пасиви са друга форма на привлечен отвън капитал в предприятията. За счетоводството те са стойността на придобитите от тях активи - дълготрайни и краткотрайни, която се дължи на трети лица в рамките на отчетния период (една година). Според вида им краткосрочните пасиви са: краткосрочни задължения, приходи за бъдещи периоди и финансирания.

4. Процесите и операциите, които произтичат от използването на имуществото на предприятието като предмет на счетоводството

Процесите и операциите, които са резултат от динамиката при използването на имуществото - в дейностите на предприятието, са другата съставка на предмета на счетоводството. В счетоводен аспект за тях е възприето движението на всеки конкретен вид от имуществото на предприятието, от което произтича неговото изменение в една от тези насоки - местоположение, формата на въплъщение, функционалната роля, произхода и целевото предназначение, да се нарича стопанска операция.

Стопански процеси, при които се извършва повече от една стопанска операция, са сложни. Тогава те са съдържание от взаимносвързани и последователно осъществени  стопански операции. В предприятията се осъществяват не малко стопански процеси със сложно операционно съдържание.     Признак, върху който стопанските процеси и операции могат да се класифицират, са фазите на възпроизводствения процес. По този признак те се подреждат така:

а) стопански процеси и операции във фазата „снабдяване с ресурси за дейностите на предприятията", когато са свързани със стопанския процес „доставка"; при материалите например този процес обхваща стопанските операции: получаване на фактура от доставчика; направени разходи по доставката и заприходяване по цена на придобиване на доставените материали срещу издадена складова разписка;

б) стопански процеси и операции във фазата „производство", където целево се използват ресурсите на предприятията и се пренася стойността им във вид на производствени  разходи; те произтичат от осъщественото съчетаване на труда със средствата на труда за активно въздействие върху предметите на труда, което има за резултат създаването на продукти на труда (продукция) с тези две качества - потребителна стойност и стойност;

в) стопански процеси и операции във фазата „размяна", с която се осъществява продажбата на продуктите на труда; на стопанските процеси от тази фаза са присъщи стопанските операции: преобразуване чрез продажба стоковата форма на продуктите на труда в парична; намаляване на продуктите на труда като потребителни стойности чрез изписване по тяхната себестойност и реализиране на съответен финансов резултат от продажбата на продуктите на труда;

г) стопански процеси и операции във фазата „разпределение", при която финансовият резултат от дейностите на предприятията е обект на счетоводно отчитане. Разпределението, разглеждано в такъв аспект, има за присъщи стопанските операции: данъчно облагане с корпоративен данък, отчисляване съгласно Търговския закон за законови резерви, отчисляване съгласно Устава на дружеството за допълнителни резерви, отчисляване съгласно решение на Общото събрание за увеличаване на основния капитал и за дивидент на акционерите или съдружниците.

Стопанските процеси и присъщите им стопански операции са определящи за движението, т.е. за кръгооборота на имуществото -дълготрайните и краткотрайните активи, през всяка от фазите на възпроизводствения процес на предприятията. Те не са откъснати един от друг и често протичат едновременно. Например без стопанските процеси и операции във фазата „размяна" не могат да се осъществят тези във фазата „разпределение".

Заключение

Може да се обобщи: икономическите процеси се проявяват в относително обособени звена, всяко от които представлява система или структурна съставка на система. В тези звена се изгражда системата „счетоводство" като рефлектор на процесите, които са съдържание на стопанската им дейност. Системата „счетоводство" е още структурно образувание на тяхната управляваща система. Това е основната  насока на застъпените идеи на логиката на системния подход в счетоводството като практическа дейност.

Счетоводството е самоорганизираща се система, ако се вземе предвид само неговото функциониране като практическа дейност. Става дума за подобряване на структурната му организация, когато се въвеждат нови форми на организация на стопанската дейност или се усъвършенства организационната структура на управление  на предприятието. В рамките на тези форми обаче счетоводството използва съответна методологическа база и се изпълнява от счетоводни работници, които имат определени  специални знания и практически навици и опит. Усъвършенствания на счетоводството се извършват и в двете насоки - методологическата база и квалификацията на счетоводните работници, които на практика също изискват изменения в организационната му структура. В този смисъл счетоводството е само регулираща се система.

Предметът  на счетоводството се състои от две неща - имуществото на предприятието в неговия паричен вид и процесите и операциите, които произтичат от използването му в дейностите.

Систематизирането и класифицирането на имуществото на предприятието - по признаците „въплъщение" и „функционална роля" и по признаците" „произход" и „целево предназначение" се налага от изискването за неговото организационно и технологично счетоводно отчитане.

 

WWW.POCHIVKA.ORG