Home Икономика Особености на валутните операции на търговски заведения за развлечения

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Особености на валутните операции на търговски заведения за развлечения ПДФ Печат Е-мейл

Особености на валутните операции на търговски заведения за развлечения

/ туристическа анимация/

Увод

Необходимостта от осъществяване на сделки с чужда валута произтича от това, че  на територията на всяка държава сила на законно платежно средство притежава само нейната национална парична единица или паричната единица, приета за разплащане в съответния регион, подобно на еврото. От своя страна, организациите и гражданите, действащи на нейна територия влизат в различни отношения с контрагенти, което  -  предвид разширяването на международните търговски отношения  - предполага увеличаване на операциите с чужда валута.

1. Същност на валутата

Под чужда валута се  разбират всички чуждестранни платежни средства, приети за международни разплащания. Такива могат да бъдат:

  • национални парични единици, признати за международни,
  • кредитни платежни средства (менителници, записи на заповед),
  • телеграфен превод, чекове и др.

Всички платежни средства в чужда валута се наричат девизи, а операциите с тях девизни операции. Чуждестранните платежни средства (девизите) могат да бъдат класифицирани по различни признаци, сред които с най-съществено значение са: вида на валутата в която са изразени и срокът на изплащането им в чужбина.

Според вида на валутата в която са изразени  девизите биват в евро, английски лири (GBP),  щатски долари (USD), швейцарски франкове (SHF),  и др.

За сделките с валута е характерно понятието валутен курс. Валутният курс е цената на една национална парична единица, представена чрез валутните единици на други страни.  Съществуват редица теории, обясняващи валутните курсове, като една от най- разпространените теории е тази за "паритета на покупателната сила на парите", която е  създадена от Георг Касел. Доста години тази теория като че ли бе настрани от вниманието на икономистите.

Като част от общия комплекс на монетаристките теории, теорията на Г. Касел в областта на международните валутни отношения обвързва валутния курс с паритета на покупателната сила на сравняваните национални валути, т.е. в основата на курса на валутите се поставя паритетът на тяхната покупателна сила. Могат да се използват няколко показателя за изчисляване паритета на покупателната сила на парите, като:

•              абсолютен паритет на покупателната сила;

•              относителен паритет на покупателната сила.

"Абсолютният" паритет на покупателната сила на парите е съотношението между две валути на база тяхната покупателна сила, изчислена спрямо набор от цени на стоки и услуги. Когато този паритет е изведен спрямо съвкупния обществен продукт, се получава "общ паритет" на покупателната сила. И противоположно - когато това съотношение е изчислено чрез съпоставяне на определени стокови групи, се получава "частичен паритет" на покупателната сила на парите.

За изчисляване на "относителния" паритет на покупателната сила на парите се изхожда от паритета за даден базисен период, който се коригира с темпа на инфлация в сравняваните страни.

Паритетът на покупателната сила на валутите обаче е само най-общата основа за сравняване "ценността" на валутите. Такъв показател може да има влияние върху валутния курс, ако се има предвид сравнително дълъг период. В такъв случай той може да се използва за разкриване на тенденциите в развитието на съответните курсове на валутите.

През последните десетилетия все по-разнообразни фактори се намесват при определяне "ценността" на валутите. Това се дължи предимно на обстоятелството, че се разширява кръгът на международните икономически взаимоотношения, разнообразяването на техните обекти. Те пораждат валутни плащания и необходимостта от използването на валутните курсове. Различните източници преценяват, че само до 5% от световното движение на валути (валутни потоци) произтича от сделки, свързани с международната стокова търговия. Това означава, че се разширява търговията с обекти, които не се включват в разбирането ни за стокова търговия.

Ето някои от тези "други фактори ", които влияят и коригират паритета на покупателната сила на валутите:

•              вътрешната обезценка на валутите (действителна и очаквана);

•              капиталовите операции, т.е. движението на дългосрочните капитали (напр.: изтичането на чужди капитали понижава курса на собствената валута);

•              търговски, валутни и др. ограничения, степен на тези ограничения (ако съществуват такива);

•              промените  в  ценовите  пропорции   и  съотношения  между  съответните страни;

•              извършването на спекулативни операции на валутния пазар;

•              интервенции на официални институции (банки) на валутния пазар.

Съществен фактор, който оказва влияние върху курсовите съотношения на сравняваните валути, е състоянието на платежния баланс. Общото състояние на статиите по платежния баланс, както и крайното му салдо оказват непосредствено влияние върху "цената" на валутата на съответната страна. Това е следствие на обстоятелството, че едно или друго състояние на платежния баланс показва промените в търсенето и предлагането на националната парична единица на международния пазар. От своя страна тези промени водят и до колебания на валутния курс около обективната основа, която го е формирала. Именно чрез промените в съотношението между търсенето и предлагането на валутите на пазара се оказва въздействие и за отклоняването на този курс от паритета на покупателната им сила.

Върху валутните курсове по-осезаемо влияние имат не само салдата на тези баланси (предимно текущата сметка), а и динамиката на промените на салдата на платежните баланси (напр.: нарастването на активното салдо или намаляването на пасивното салдо влияе непосредствено върху валутния курс).

За всяка чуждестранна валута, обект на търгуване на даден национален или международен валутен пазар, се формира съотношение между нейното търсене и предлагане. По-голямото търсене на валутата в сравнение с предлагането й повишава нейната "цена" (курс) и, обратно, превишаващото предлагане на валутата понижава нейната "цена".

Тези съотношения същевременно определят и противоположните зависимости: повишаването на курса на дадена валута увеличава нейното предлагане, а понижаването й - намалява обема (сумата) на предлагането на валутата на пазара.

Системите на валутните курсове зависят пряко от функциониращите национални международни валутни системи. Последните се базират на международна договореност. Тя е необходима както при създаването на съответната международна валутна система, така и при налагащите се съществени промени в нейния механизъм.

2. Особености на   валутните  операции

В съвременния свят е особено силно изразено "отварянето" на националните икономики към външни пазари. Това е свързано със засилване на международните икономически и други взаимоотношения. Появяват се вземания и задължения, които са международни - превръщат се във валутни вземания и задължения. От тях се пораждат съответните плащания, които също са валутни.

Всичко това придава особена характеристика на международните икономически сделки, като предвид разширяването на  туристическите връзки за съответните турагенти е характерно, че туристическите операции най – често се:

•              осъществяват  между субекти, които са от различни страни (две или повече);

•              свързани са с особеностите на националните законодателни актове и закони;

•              "подчиняват" се на традициите и обичаите, формирали се в международната практика;

•              освен непосредствените участници в икономическата сделка, много често се включват   редица   други   субекти   (банки,   застрахователни компании, транспортни организации и пр.);

•              пораждащите се плащания се извършват във валута, която винаги е чужда за едната от страните;

•              увеличават  се  значително  рисковете  при  договарянето,  изпълнението  и заплащането на контрактите.

Всяка външноикономическа сделка се осъществява и съпътствува от определени условия. Тези условия могат за бъдат две групи:

•              външни условия за сделката;

•              вътрешни условия (в конкретния договор).

Първият аспект на валутните условия на сделките се отнася до цялостната среда, в която се осъществяват външноикономическите сделки и до свързаните с тях валутни плащания. Това е своеобразна "подсистема" на системата от условия, при които  се договарят,  осъществяват и  приключват (заплащат)  външноикономическите сделки. Тази "подсистема" можем да определим и като  "околна среда", в която се осъществяват външноикономическите и валутните сделки. Най-общо, тази "среда" се определя от:

•              спецификата на функциониращите национални валутни системи;

•              същността и механизма на действуващата международна валутна система

("глобална" или "регионална").

Оттук произтичат и най-съществените параметри, дефиниращи "околната среда", т.е. "външните "валутни условия:

•              системата на прилаганите валутни курсове;

•              "режимът" на националните валути;

•              участието на "резервните" валути;

•              използването на "колективните" валути;

•              степента на "ликвидност" на участващите страни.

Системите на валутните курсове ("фиксирани" и "плаващи") имат съществено значение за условията, при които се осъществява външноикономическата и валутната (сделка). Едни условия създава за сделката системата на "твърди" ("фиксирани") валутни курсове, а коренно различна е ситуацията при системата на "плаващите" (променливи) валутни курсове.        Участниците в сделката задължително трябва да се съобразяват с това обстоятелство, тъй като е свързано предимно с условията за погасяване на възникналото в резултат на сделката валутно плащане. Много по-стабилно и уверено се чувстват длъжниците и кредиторите при системата на неизменни ("твърди") валутни курсове, докато при променящите се ("плаващи") валутни курсове възможността от риск нараства значително.

Друг  аспект на валутните условия се отнася до конкретните клаузи, които се съдържат в договора (контракта) за осъществяване на  валутната сделка. Именно тези условия са реална база за осъществяване на сделката, както и на валутните плащания, които произтичат от нея. Към тези условия се отнасят:

  • "валутата на сделката" (или "валутата на цената");
  • "валутата на плащането";
  • клаузите, насочени срещу валутния риск.

Обикновено при сключването на външноикономическите сделки се предпочита валутата на цената и валутата на плащането да съвпадат.

При положение че това правило е нарушено, при осъществяването на плащането трябва да се прилага курсът за деня между валутата на цената и валутата на плащането. Това не само затруднява технически осъществяването на плащането по сделката, но крие определен риск за участвуващите страни. Този риск е и за двете страни, тъй като са възможни изменения на валутните курсове и в двете посоки: понижение и увеличение.

При осъществяване на сделките съществува валутен риск, който произтича от възможността да се промени реалната стойност на валутата на цената или на плащането от момента на сделката - до пълното заплащане на сумите по нея. Този риск може да е в резултат на: промени в курса на валутата на плащането или на промени в покупателната сила на същата валута. При сделките рискът има противоположно значение за контрагентите (участниците в сделката).

Практически за целите на управлението на валутния риск на фирмите се анализират нейните "валутни позиции". Те могат да се анализират от две гледища: като "счетоводна" валутна позиция и като "икономическа" валутна позиция.

Мерките, които фирмите вземат за предпазване от валутен риск, се изразяват главно в: подбор на валутата на плащането; включването на клаузи против риск и антиинфлационно осигуряване. При подбора на валутата на плащането възможността се състои в договарянето на една валута като валута на цената и валутата на плащането. По този начин се елиминира валутният риск за субекта, чиято валута е приета като валута на плащането.

"Валутният арбитраж" е едно от понятията във валутната търговия, което е придобивало различни нюанси в неговото практическо използване. В преобладаващите случаи обаче всички операции, при които се осъществява размяна на една валута за друга, обикновено се обозначавали с понятието "валутен арбитраж".

Целта на валутния арбитраж е да се извърши покупко-продажба на определена валута по най-изгоден начин, т.е. да се извлече определена изгода или печалба от сделката (поредица от сделки). Тази изгода практически може да се постигне чрез осъществяване на валутни сделки и операции на различни валутни пазари. Това е така нареченият "пространствен арбитраж", при който стремежът е да се извлече изгода (печалба) от разликата в "цените" на валутите на тези различни пазари. Освен това, валутният арбитраж може да се базира на различните курсове на валутите във времето (сроковете на сделките). Такъв арбитраж се нарича "арбитраж  във времето".

Разграничаването на арбитражните сделки се основава на критерия: за каква цел се извършват валутните сделки (операции). В съответствие с това, валутните арбитражи се разграничават на:

•              конверсионен (разплащателен)

•              диференциален (спекулативен)

При първия  вид арбитражни сделки, целта на сделката или поредицата от операции с валути (на един или на различни пазари), е да се получи в крайна сметка валутата, с която субектът следва да издължи свое валутно задължение към друг икономически субект - негов контрагент. Или - противоположна ситуация: да реализира по най-изгоден за него начин получената чуждестранна валута, която да превърне чрез сделката (операцията) в собствената си национална валута.

Заключение

Валутния арбитраж, основан на търгуването с преводни полици (трати) или други подобни кредитни и платежни документи има две разновидности, в зависимост от това кой субект има инициативата за извършване на операциите и в каква валута се осъществява сделката. В икономическата литература специалистите означават тези разновидности като:

•              "ремитиране"

•              "трасиране"

При "ремитирането" длъжникът купува по най-изгоден за него начин валута (пряко или опосредствувано чрез поредица от други валути), чрез която трябва да се издължи на своя контрагент - кредитор.

Във втория случай - при "трасирането" - ситуацията е противоположна: кредиторът продава получената от своя контрагент валута по най-изгоден начин (пряко или опосредствано), за да я превърне в собствена национална валута. Така той си реализира вземането по съответните кредитни или платежни документи.

С развитието на икономическите взаимоотношения между страните тези два варианта на разплащателния валутен арбитраж постепенно отстъпват място на съвременните варианти на наличните и срочните валутни операции, извършвани на междубанковия валутен пазар.

Основното разграничение на валутните операции, осъществявани на валутните пазари, се базира на времето на тяхното сключване (договаряне) и реалното им осъществяване (размяната на "валутните ефекти", обект на сделката). Въз основа на това валутните операции се разграничават на:

•              валутни операции с незабавна размяна на ефектите;

•              срочни валутни операции (с отложена във времето размяна на търгуваните валутни ефекти).

Към валутните операции с незабавна размяна на валутните средства се отнасят касовите операции и операциите "спот". Дните за размяна на валутите в тези случаи се обозначават като "кеш-дата”  и "спот-дата".


 

WWW.POCHIVKA.ORG