Home Икономика Обезщетение в системата на ДОО

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Обезщетение в системата на ДОО ПДФ Печат Е-мейл

Обезщетение в системата на ДОО. Същност и форми на нетрудоспособност. Обезщетения при временна нетрудоспособност и  трудоустрояване. Обезщетения при майчинство.  Осигуряване при трудова  злополука и професионална болест. Актуално състояние на проблематиката

1. Обща характеристика на системата на ДОО

Системата на осигуряване в България се основава на развитието на т.нар. три стълба:

  • първи стълб - задължително държавно пенсионно осигуряване като елемент на Държавното обществено осигуряване;
  • втори стълб – допълнително задължително пенсионно осигуряване в пенсионни фондове, управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества;
  • трети стълб – допълнително доброволно пенсионно осигуряване в пенсионни фондове, управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.

Първият стълб на системаТА – държавното пенсионно осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт на базата на задължителни осигурителни вноски във Фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Държавната  система функционира на разходопокривен принцип, при който от осигурителните вноски на работещото население се изплащат пенсиите на лицата в пенсионна възраст.

Осигурителните вноски се плащат от осигурителите и от осигурените лица в съотношение, определено в Кодекса за социално осигуряване като за 2008г. това съотношение е 60: 40.  Вноските за държавните служители и военнослужещите се внасят за сметка на държавния бюджет. Едноличните търговци, лицата, упражняващи свободна професия и частните земеделски стопани се осигуряват изцяло за своя сметка. Правото на придобиване на държавна пенсия и начинът за нейното определяне са регламентирани в Част първа на Кодекса за социално осигуряване. Държавната пенсия се получава от фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване при изпълнение на изискванията за осигурителен стаж и възраст.

Осигурителните обезщетения са субективно право на осигуреното лице към осигурителния орган, т.е. те са резултат от прехвърляне на риска (непредоставяне на работна сила, при което лицето се лишава от трудов доход) от осигурителя върху осигурителния орган.

Тези обезщетения възмездяват  липсата на трудов доход на осигуреното лице, която липса възниква при наличието на изрично установени в Конституцията (правната им основа) и доразвити в КСО предпоставки. По този начин, държавата проявява своята социална същност.

Предпоставките за предоставяне на обезщетения  са реализиралите се социални рискове за осигурените лица. По действащото осигурително право осигурени социални рискове са:

- Временната неработоспособност;

- Временната намалена работоспособност;

- Инвалидност;

- Майчинство;

- Безработица;

- Старост;

- Смърт.

2. Видове обезщетения.

Обезщетенията под формата на пенсии са  няколко вида. Според своя характер, те най-често се делят на пенсии, които са свързани с положен през годините труд (осигурителен стаж), и пенсии, за които не е необходима трудова дейност.

Инвалидните пенсии могат да бъдат:

  • Свързани с полаган труд - пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за трудова злополука и пенсия за професионално заболяване;
  • Пенсии, които не са свързани с полаган труд - военноинвалидна пенсия, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за инвалидност.

Неинвалидните пенсии могат да бъдат:

  • Свързани с полаган труд - пенсия за осигурителен стаж и възраст (доскоро известна като пенсия за прослужено време и старост) и наследствена пенсия;
  • Пенсии, които не са свързани с полаган труд - социална пенсия за старост, пенсия за особени заслуги, персонална пенсия.

Двата вида пенсии за инвалидност, свързани с трудовата дейност, се разграничават единствено по факта каква е причината, довела до настъпването на инвалидността дали това е осигурителният риск “общо заболяване” или “трудова злополука и професионална болест”. Този факт, разбира се, обуславя и известни различия при двата вида пенсии. Между двата вида пенсии има някои разлики.  На първо място правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква единствено при наличието на загубена работоспособност 50 и над 50 на сто, настъпила в резултат на трудова злополука или на професионална болест. При този вид пенсии няма никакво значение продължителността на осигурителния стаж. Той не се взема предвид нито при преценката на правото на пенсия, нито при определяне на нейния размер. И това е съвсем обяснимо, като се има предвид професионалният характер на тези социални рискове. Важно е обаче ясно да бъдат разграничени случаите, при които инвалидността настъпва в резултат на общо заболяване и в резултат на трудова злополука и професионална болест, именно поради по-благоприятните правни последици за осигуреното лице по отношение на пенсионните му права. Затова Кодексът за социално осигуряване съдържа ясни и точни определения на тези две понятия. Понятието “трудова злополука” е дефинирано в чл. 55, а понятието “професионална болест” в чл. 56 от кодекса.

Съгласно тези разпоредби “трудова злополука” е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Трудова е и злополуката, станала с осигурен по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до  основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер или други, посочени в КСО.

Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. За професионална болест може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило трайна неработоспособност или смърт на осигурения. Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.
Пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се отпуска на лица, които работят по трудови и служебни правоотношения, ако отговарят и на останалите визирани в кодекса условия, тъй като те са задължително осигурени за тези социални рискове. Ето защо няма основание за отпускане на такъв вид пенсия на лица, които се осигуряват задължително само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

В случай, че тези лица загубят работоспособността си 50 и повече на сто, те ще получат пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако отговарят и на останалите изисквания за наличие на определен осигурителен стаж.
При пенсиите за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест също важи правилото, че се отпускат за срока на инвалидността, определен в експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), с изключение на пенсиите на лицата, навършили възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, които се отпускат пожизнено.

Поради временна  нетрудоспособност, паричното обезщетение, изчислено на базата на дневен разход  е в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от средно дневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за съответния риск за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

Според КСО, сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.

В закона са регламентирани и случаи, при които не се изплаща обезщетение, като не се изплаща обезщетение на лица, които:

  • умишлено увреждат здравето си с цел да получават отпуск или обезщетение;
  • нарушават режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението;
  • са станали неработоспособни поради употреба на алкохол, приемане на силно упойващо средство без лечебна цел или поради прояви, извършвани под въздействието на такива средства;
  • са станали неработоспособни поради хулигански и други техни противообществени прояви, установени по съответния ред;
  • са станали неработоспособни поради неспазване от тях на правилата за безопасна работа, установено по съответния ред.

При трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на осигурения се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото му възнаграждение. В този случай, дневното парично обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването. Когато осигуреният е работил по-малко от 6 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното възнаграждение, определено по чл. 41 на КСО, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

3. Обезщетения при майчинство

При трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете на осигурената жена се изплаща парично обезщетение, ако на новата работа се намали трудовото й възнаграждение.

Правото на обезщетение се поражда, ако осигуреното лице има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.            Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41 от КСО  и не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Когато лицето е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

Осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 315 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.  Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

При прекратяване на осигуряването за всички осигурени социални рискове през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигурената се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по  чл 50 на КСО.

След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.  Този отпуск може да се ползва и от бащата на детето.

 

WWW.POCHIVKA.ORG