Joomla Software solutions Template

Payday loan

Предпоставки за възникване на митническия контрол

От теорията на социалния контрол е известно, че контролът възниква

като елемент на социалното управление заедно със самата система на управление.МК не прави изключение

Митата-обект на контрол

Митата са вид коствен данък ,който се дължи при преминаване на стоките през митническа граница.

Митата са един от най-старите данъци и се събират независимо от формата на държавното управление/монархия,република.../В исторически план те възникват с възникването на държавата.

Като вид коствен данък митата имат следните отличителни характеристики:

-митата се събират принудително и не зависят от волята и желанията на данъкоплатеца;

-митата се събират безвъзмездно,тоест срещу плащтането на митото не се получава никаква друга услуга;

-митото е предназначено за държавата и постъпва в държавния бюджет;

-събирането на митото се извършва от специални субекти,определени със закон и обособени в митническата администрация.

Важен елемент от определянето на митото е митническата граница,чието преминаване е условие за извършване на митническия контрол.

Митническата граница може да съвпада с държавната граница,но може и да не съвпада.Пример за това са свободните безмитни зони,градове, митнически съюзи и общности.Причините за това са договореностите за стимулиране на взаимната търговия.Митата могат да се събират и във вътршността на страната ,като държавната граница влияе като условие за извършване на обмитяването.

Митата се използват като външно търговски инструмент за регулиране на вноса или износа на страната.

Функции на митата:

1.Фискална функция-свързана с възможността на митата да носят приходи на държавния бюджет.Постепенно тази функция намалява своето значение.Доказателство за тази тенденция са следните факти :

А)Създаване на митнически съюзи,като страните членки на тези съюзи премахват взаимното облагане с мито;

Б)Намаляване на абсолютния и относителен размер на митата.

Причините за всеобщото намаляване на размера на митата могат да бъдат  търсени в разтящата интернационализация на търговията,производството и капитала, замяна на конкуренцията с неценови методи, немитнически ограничения , и други.

2.Социална функция.

Функционирането на митата дава възможност да се стимулира националното производство  и да се разкрият нови работни места, отрасли дейности.

3.Политическа функция.

Чрез увеличаването си или намаляването си митата служат за оказване на политическо въздействие върху една или друга държава.Обикновенно това въздействие се използва от по-силно към по-слабо развитите страни.

4.Икономическа функция

Свързана е преди всичко с развитието на отделни отрасли и нови дейности. Митата са един от регулаторите на международната търговия.

Видове мита:

Съществуват различни класификации за отделните видове мита:

А) Според движението си към митническата граница биват:

-вносни;

-износни;

-транзитни;

Б)по икономическата си природа биват :

-фискални мита,служещи за увеличаване на бюджетните приходи ;

-покровителствени или протекционистични мита,целящи защита на националното производство;

-преференциални мита,използвани за отделни страни или групи стоки сцел на намаляване на митническите вземания ;

-антидъмпингови мита, които се прилагат когато дадена държава осъществява дъмпинг на определени стоки или срещу определени държави;

-изравнителни мита целящи изравняването на цените на стоките между отделните държави;

-дискриминационни мита въвеждащи забранителни размери по отношение на отделни страни или отделни стоки.

В)Според начина си на изчисление митата се делят на:

-адвалорни мита,които се изчисляват от стойността на стоката. Прилагането им е в зависимост от това кои цени на стоките се взимат като митническа облагаема стойност;

-специфични мита,които са фиксирани за жсяка група стоки според различните категории.

-служебни мита,които се определят от митническата администрация, независимо от това кой го е внесъл или от къде.Митото става независимо от действията на стокопроизводителите;

-комбинирани мита,които използват отделните видове;

-подвижни мита

Г)Според инициативата за утвърждаване;

-мита посредством приети международни споразумения:двустранни и многостранни договори.

-мита предложени от съответната държава институция в страната.

Д)Според отношенията си към политиката биват:

-стратегически и военни;

Е)Според времетраенето биват:

-постоянни;

-временни;

-предходни;

-сезонни;

Ж)Според правния способ на съставяне биват:

-общи;

-автономни;

З)Според отрасъла който защитават митата биват:

-за защита на промишлеността;

-за защита на селското стопанство;

Митническа политика:

Митническата политика е съвкупността от действията,които държавата прилага за регулиране на външно търговската стратегия.

Елементите на митническата политика са:

-съществуващите мита данъци и такси;

-създадената организация за осъществяване на митническата политика;

-управлението на митническата политика което включва: планирането, анализа, отчетността и контрола.

Планирането се осъществява на базата на възприетата външнотърговска стратегия,като то се извършва от Министерството на търговията и туризма и Министерството на финансите под въздействието на вътрешни и външни фактори.

Сред външните фактори влияние оказват сключените договори с международните организации,състоянието и процеса на самото производство.

Анализът,който се извършва пак от тези органи, има за цел да установи действителното състояние, мотивите, причините, проявлението на отделните явления и процеси пртичащи при външнотърговския стокообмен.

Отчетността има важно значение и своя специфика ,защото на тази база се взема решение за планиранто, формира се данъчна и счетоводна политика на държавата и предприятията.

Контролът заема най-голямата част от митническата политика. Митническия  контрол е отношение между държавата и данъкоплатците с което се цели спазването и коригирането на митническата политика .

Наличието  на митническата политика е предпоставка за ефективен митнически контрол.

Обща характеристика на митническия контрол:

От правна гледна точка митническия контрол проверява внасяните и изнасяните стоки, за да се установи дали вносът е законен и да се определят качествата, количеството и стойността на внасяните и изнасяните стоки.

Сподред теорията на управлението,управлението на митническата дейност може да бъде разделено по функции на управление ,според които контролът заема особено важно място.

Внимателният анализ на обмитяването показва, че то е основна дейност на митническия контрол. Като съвкупност от процедури то включва: деклариране, манифестиране, преглеждане описване, оценяване и тарифиране на стоките, изчисляване, заплащане или обеспечаване на митните сборове или пропускане на стоките безмитно и коригиране на отклоненията.

Обмитяването обхваща движението на стоките от пресичане на държавната граница,която е и митническа граница.С опита за пресичане или с пресичането на границата възникват задълженията, свързани с митническия контрол:деклариране, пропускане с или без мито.

Наблюдението е само една от съвременните форми на контрол.

Митническия контрол не мож да се проявява само под 1 форма на контрол във времето и пространството.

В настоящата работа приемаме, че митническия контрол е вид специализиран финансов контрол, притежаващ специфична организация, технология и методология, имащ за цел спазването на установения външнотърговски режим. Подобно интерпретиране ни дава възможност да разгледаме поотделно въпросите за :същността, съдържанието, организацията, методологията и технологията на митническия контрол.

Съдържание на митническия контрол

Митническия контрол може да бъде разглеждан от гледна точка на неговото специфично съдържание.В този случай е на лице обмитяване.

Обмитяването е съвкупност от процедури което позволява да бъде извършен контрол:

1.Деклариране;

2.Манифестиране;

3.Преглед;

4.Описване;

5.Оценяване;

6.Тарифиране;

7.Изчисляване на дължимите митни сборове;

8.Заплащане;

9.Безмитно пропускане

10.Коригиране на отклконенията.

Заедно или по отделно тези дейности представляват процедурите по обмитяване.

Обмитяването е съдържанието на митническия контрол, тъй като то обхваща всички форми и методи на контрол.

Критерият  който е използван  при определянето на обмитяването, е заплащането на мита. На лице е опит за изключване от съдържанието на митническите режими и поставянето им в немитническите формалности.

Посредством това е създадено допълнително защитно средство на провежданата митническа политика.

Създаването на такова средство е некоректно и е невъзможно да се задържи дълго и да се развие.Затова независимо, че посочените митнически режими не представляват обмитяване, те се включват в границите на обмитяването.

На обмитяване подлежат всички стоки,които минават държавната граница. Обмитяването е не само събиране на мито,то включва безмитно пропускане на някои стоки, с знанието и разрешението на митницата.

В този смисъл споменатите митнически режими съдържат елементите на обмитяването.При тях се извършва:

-деклариране – за да се оповести митническия режим;

-описване и оценяване- за да се осъществи митническия режим;

-пропускане без мито със знанието и разрешението на митницата;

-коригиране на отклоненията;

На лице са части от обмитяването,което не може да ги лиши от основната им характеристика на митнически режими.

Митническият контрол:

1.Формулира режима в очертаната митническа политика.Определя нейните качествени и  количествени параметри.

Очертаването на различни митнически режими се извършва на две равнища.

На първото е поставяне на конкретни параметри на всеки митнически режим, които отразяват действащата митническа плитика.Това се постига чрез поставяне на икономически и други условия за съществуване на митнически режими.

На второ място всеки един от обектите ка контрол може да избере от вече установените митнически режими, кой конкретно митнически режим ще прилага, кога да го използва и правото да го променя.

Във времето това става при делкарирането и описването на стоките.

2.Измерването на очакваното състояние е втория елмент от съдържанието на контролната функция. Обектът на контрол вече е направил своя избор, нужния митнически режим,а субектът на контрол трябва да установи правилността на избрания митнически режим,верността на данните, и да прецени до колко формата съответства на съдържанието.

3.Митническия контрол оценява фактическото състояние.

В този елемент на контролната функция митническия контрол определя митническата облагаема стойност и достоверността на декларираната информация.

4.Диагностика- оценка на отклоненията,анализиране на техните причини, които са се явили, анализ на процеса и даване на решение,което да промени системата.

5.МК съставя коригираща програма за действие.

В нея се описват всички мерки и корекции.

Практическият резултат е даване на предложения за промяна в условията на митническите форми и методи,опростяване на действащите митнически режими и появата на нови.

Видове митнически контрол

Митническия контрол се раделя на различни видове. Според близостта на обекта на контрол към субекта на контрол се разделя на външен вътрешен и ведомствен.

Вътрешен контрол се осъществява от самото митническо учреждение.

Външен МК се осъществява от митническите служители върху преминаващите стоки, пътници при изпълнение на служебмите им задължения.

Ведомствен е контролът осъществяван от Гранично Управление Митници по отношение на своите подразделения.

Според вида на транспортното средство МК се дели на:

-контрол на автомобили;

-контрол на самолети;

-контрол на кораби;

-контрол на железопътни превози;

Според предметът на контролната дейност:

-физически и юридически лица;

-местни и чуждестранни лица;

-часни и държавни;

Според теритолиалният обхват митническият контрол бива национален и интернационален.

Една от спецификите на митническия контрол се изразява в факта, че митническата политика се формира както от вътрешни,така и от външни интереси,споразумения и договорености.

Форми на контрол във времето

1.предварителен контрол е на лице, когато контрола се извършва преди осъществяването на самата дейност.

Митническия контрол се характеризира с обстоятелството, че се извършва преди да се премине границата.

По силата на тази специфичност при констатирани отклонения митническия контрол наказва и опита да се извърши митническо отклонение или нарушение.

Предварителният митнически контрол се осъществява от износителите или вносителите още преди декларирането на стоки и услуги на самата митница.

2.текущ контрол

Текущия митнически контрол по място се осъществява в митническите пунктове, бюра, районните митници.

Извършва се по време на преминаване на границата, както и при осъществяването на някои  от митническите режими .

3.последващ контрол

Последващият митнически контрол се извършва в случайте, когато преминаването през митническата граница е осъществено.

Интерес представляват случаите в които стоките са пропуснати без мито. При тях вносителите имат ограничени права.Те нямат право да продават, залагат, дават под наем .... тези вещи. В случай на нарушение митническият контрол трябва да събере дължимите митни сборове.Срокът в който действа последващия митнически контрол е три години след вноса на стоките.

Методи на митническия контрол

Сред най-често използваните методи са :

1.Проверка на документи/документален контрол/

2.Инвентаризация

3.Митнически преглед.

Самите елементи на обмитяване могат да бъдат разглеждани като методи на контрол, защото чрез тях се дават елементи на съдържанието на контрола.Така например декларирането може да бъде метод на митническия  контрол,посредством който се извършва самият контрол.

Метод на митнически контрол може да бъде и тарифирането,оценяването, манифестирането и др. елементи на обмитяването. Чрез тях получаваме знания за части от съдържанието на митническия контрол – обмитяването.

Декларирането като елеметн на обмитяването

Всички стоки,предмети и транспортни средства,пренасяни през митническата граница, понадлежат на деклариране пред митническите органи.

Декларирането е съставна част от съдържанието на митническия контрол. Без него не съществува обмитяване. Счита се, че стоките и услугите, които не са предявени по установения от митниците ред, са котрабандни стоки.

С декларирането заапочва самият процес на обмитяване,като този процес има своя вътрешна структура, състояща се от структура на декларацията и отношенията между декларатора и приемащия декларацията. Тези отношения се изразяват в проучване на изпълнение на условията:

1.Проучване на условията на деклариране от субекта и обекта на контрол.

2.Изпълнение на тези условия.

Представянето на всички необходими докумрнти за извършване на декларирането, като на пример това са фактури за придобиване на стоките, транспортен документ, сертификат за произход,застрахователна полица и др. е част от изпълнението на процеса на деклариране. Формата и редът на деклариране  се определят от главно управление митници.

Митническата декларация се подава при преминаване на митническата граница,но може да бъде подадена и по-късно. За стоки с не търговски характер, както и за ръчния багаж декларациите се подават едновременно с преминаване на митническата граница.

Декларатор може да бъде лице пренасящо стоките, превозващо транспортните средства или митнически посредник. Деклариращият изпълнява задълженията свързани с митническото оформяне, като носи отговорност пред митническите органи.

Задълженията на декларатора са:

-да обяви стоките и предметите съобразно предявените изисквания;

-да представи на митническите органи документите свързани със стоката или други сведения необходими за правилното обмитяване на стоките;

-да оказва помощ и съдействие на митническите органи;

-да заплати дължимите митни сборове.

-да пази митническата декларация по време на пътя и престоя си, както и след завръщането в страната, тъй като тя е документ за собственост на внесената вещ.

Подадената митническа декларация се приема от митническите органи и тя става документ удостоверяващ фактите.Декларацията е перфектен писмен документ, който в случай на необходимостдоказва извършено митническо нарушрние.Митническата декларация може да бъде променена или унищожена след съгласието на митническия орган.

Манифестирането като елемент на обмитяването

Манифестирането е следващият елемент от обмитяването. Извършва се в случаите .когато стоките остават в складоветв под митнически контрол

Манифестирането има няколко етапа:

1.Подаване на манифеста

2.Приемане на манифеста

3.Освобождаване на манифеста

Манифестирането има регистрационни и контролни функции. Регистрационните функции се изпълняват чрез митническия манифест.

Митническия манифест е документ, който отразява движението, времето от влизането на стоките в складовете на митницата или складове под митнически контрол до тяхното освобождаване.

Митническия манифест  се подава от преносителя на стоката , до 12 часа на следващия ден.Превозвачът е длъжен при подаването на митническия манифест да предаде всички съпровождащи документи.

Митническия манифест документира движението на стоките под митнически контрол и позволява да бъде извършен последващ контрол.

В края на годината всички митнически манифести се събират в един наречен сборен манифест.

Обект на контрол в сборния манифест са:

-сроковете за престой в митница

-основанията за освобождаване на стоките и тяхната документакна обоснованост;

-получателите на стоките;

-платените мита данъци и такси

�р��.�� ;|:рговски вземания и предоставени заеми. Общият подход за първоначалното оценяване на текущите активи е по цена на придобиване, която може да бъде доставна стойност, себестойност или справедливи цени. Първоначалното оценяване на текущите активи може да се представи по следния начин /при прилагане на МСС/:

Според Счетоводната политика на дружество:

* Пари и парични еквиваленти – по номинална стойност и по обемния курс за чуждестранната валута;

* Материални запаси: - материали – цена на придобиване, справедлива стойност; - стоки – цена на придобиване, справедлива стойност; - продукция – себестойност, справедлива стойност; -

Последващото оценяване се извършва при намаление на текущите активи и евентуално за наличните в края на отчетния период.

Принципът, е че при намаление на текущите активи те се оценяват по такива оценки, по които са били признати и вписани.

Във връзка с годишното счетоводно приключване се прилагат подходите за последващо оценяване, както следва: - Паричните средства в чуждестранна валута се оценят към края на годината по обменния курс на Централното управление на БНБ. Разликите се третират като финансови приходи (по кредита на с-ка Приходи от операции с чуждестранна валута) или финансови разходи (по дебита на с-ка Разходи по операции с чуждестранна валута) за отчетната година.

Материалните запаси се представят в ГФО по по-ниската между отчетната и нетната реализуема стойност. Сумата на обезценката ще представлява разход за текущата година (по дебита на с-ка Разходи от последващи оценки на материални запаси).

Информация за нетната реализуема стойност може да се осигури от стоковите борси, последни покупки и продажби или експертно оценяване.

Краткотрайните финансови активи подлежат на оценяване главно за тези, които са държани за търгуване или обявени за продажба. За тях се прилага оценка по справедливи цени и евентуално възникналите разлики между тези и досегашните им оценки се отчитат като разходи (по дебита на с-ка Разходи от последващи оценки на финансови инструменти) или като приходи (по кредита на с-ка Приходи от последващи оценки на финансови инструменти) за отчетната година.  Краткотрайните търговски вземания и заеми по принцип не подлежат на ново оценяване. Само когато има достатъчно основания за невъзможност да се получи сумата на вземането по конкретно търговско вземане или заем, те могат да бъдат обезценени в разумни граници. Според МСС трябва да  се прецени каква част от вземането няма да може да се получи. И с тази сума се обезценява търговското вземане, което се записва , като се съставя счетоводната статия:

с-ка Разходи от последващи оценки на финансови инструменти/

с-ка Обезценки на финансови инструменти .