Joomla Software solutions Template

Payday loan

І.УВОД

Началото на 2003 г. е начало на прилагането в българската счетоводна практика на Международните счетоводни стандарти, макар и в ограничен брой предприятия. Новият Закон за счетоводството от 2001 год, който е в сила от 01. 01. 2002 год. изисква финансово - счетоводните отчети на компаниите, листвани на фондовата борса, банките и другите финансови институции, да се изготвят по МСС от 2003 год., а на останалите, с изключение на най-малките дружества с ограничена отговорност, от 2005 год. или по желание - преди това. Международните счетоводни стандарти целят уеднаквяване на начина на представяне на финансовите отчети на предприятията, независимо от това къде функционират териториално или в кой бизнес сектор. Те има точно определена насоченост.

Съществуват редица особености и отлики между НСС и МСС.

Настоящата разработка ще разгледа разликите в съдържанието на приложенията към годишните финансови отчети при прилагане на НСС и МСС., както и в отчитането на СК, ОПР, оценката на ДМА.

Изискванията към съдържанието на приложението са определени съответно в НСС 1 Представяне на финансовите отчети и в МСС 1 със същото наименование. В националния стандарт има по-голяма регламентация и повече конкретни изисквания към съдържанието на приложението в сравнение с тези в МСС 1. В НСС 1 са определени конкретно справките, които трябва да се включат. Следователно не е предоставена възможност на ръководството на предприятието само да прецени какви справки да включи в пояснителните сведения.

В МСС 1 Представяне на финансови отчети не са регламентирани справки с определено съдържание и форма. Вместо това е дадено по-пълно описание на минималните изисквания към съдържанието на пояснителните сведения (на приложението) към ГФО. Това е направено в т. 91 на МСС 1.

ІІ. АЛБЕНА ИНВЕСТ ХОЛДИНГ

Дружеството организира и осъществява текущото счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на българското законодателство – счетоводно, данъчно и търговско.

Финансовият отчет за 2003 година е изготвен в съответствие с изискванията на приложимите счетоводни стандарти, издадени от Международния съвет за счетоводни стандарти и утвърдени от Министерския съвет с Постановление № 21 от 4 февруари 2003 г., интерпретациите, издадени от Постоянния комитет за разяснения към същия съвет, и специфичните изисквания на българското законодателство, всички те приложими към 01 януари 2003 г.

2.1. Като справки към ГФО за 2002 година, който е в съответствие с НСС могат да се посочат следните елементи:

-          Справка за счетоводната политика.

-          Справка за дълготрайните активи

-          Справка за вземанията, задълженията и провизиите.

-          Справка за ценните книжа.

-          Справка за участията в капиталите на други предприятия.

-          Справка за приходите от лихви и за разходите за лихви.

-          Справка за извънредните приходи и разходи.

-          Справка за финансовите резултати.

-          Справка за данъците от печалбата върху временните разлики.

Съгласно МСС, към ГФО от 2003 година справките  съдържат следната информация:

• оповестява се  информацията, изисквана от МСС, която не е представена другаде във финансовите отчети;
• показва се допълнителна информация, която не е представена на лицевата страна на финансовите отчети, но чието оповестяване е необходимо за честно представяне.
• Оповестява се базата за представяне на финансовите отчети и описание на прилаганите счетоводни политики, нужно за правилно разбиране на финансовия отчет (т. 97 на МСС1).
• Дадена е разшифровка на информацията, представена в синтезиран вид в отделните елементи на различните съставни части на финансовия отчет.
• Дадени са други оповестявания. Те са определени конкретно в т. 102 на МСС 1:

-          седалището и правния статус на предприятието;

- описание на характера на дейност и основните видове дейности;
- името на предприятието-майка и на крайното предприятие майка в групата (когато посоченото предприятие като майка на свой ред е дъщерно в друга група);

-          броят на служителите към края на периода или пък средно за периода.

2.2. Собствен капитал

Първо.  В ОСК, изготвен по МСС е включено като сума малцинственото участие. /графа 11/

Второ. В ОСК, изготвен по МСС съдържа общият ефект от промените в счетоводната политика, които коригират началното салдо на капитала.

Трето.  В ОСК, изготвен по МСС се съдържат и корекциите на фундаментални грешки, които увеличават/ намаляват началното салдо на СК.

На ред с код 4-01-1 е коригираното салдо за началото на периода.

Четвърто. ОСК, изготвен по МСС съдържа ефекта от преизчисленията на задгранични дружества /съгл. МСС 21/.

Пето. В ОСК, изготвен по МСС се съдържа  ефект от отложените данъци.

Предприятието е представило като допълнение към ОСК капиталовите сделки със собствениците, разпределенията в тяхна полза, началните салда, измененията и крайните салда на всеки компонент на собственият капитал през годината.

2.3.Отчет за приходи и разходи /Отчет за доходите/

Приходите и разходите за дейността са начислявани в момента на тяхното възникване, независимо от паричните постъпления и плащания. Отчитането и признаването на приходите и разходите се извършва при спазване на изискването за причинна и следствена връзка между тях.

При отчитането на приходи / разходи от обичайната дейност прави впечатление, че обичайната дейност се третира твърде широко и ограничен вид пера се изключват от нея. В конкретния пример:

q       от р-л А, гр ІІ не са включени пера 2., 3., 4., 5.,

q       като отделно перо е посочен дела от печалбата на асоциирани и съвместни предприятия, осчетоводени по метода на собствения капитал;

q       Изчисленията на текущите данъци върху печалбата се извършват на база годишната данъчна декларация, изготвена по правилата на действащия в България ЗКПО. Дължимият за годината данък (облагаема печалба х текуща ставка = текущ данък) се посочва в отчета за приходи и разходи, в група “Разходи за данъци”.  – в случая 346 000 лв.

q       Задължението (вземането) по текущи данъци, получено след приспадане на платените авансови вноски, се представя към текущите задължения (вземания) в счетоводния баланс – балансова статия “Данъчни задължения”, респ. “Данъци за възстановяване”.

q       Отсрочените данъци се изчисляват за всички временни разлики – облагаеми и намаляеми. Облагаемите разлики водят до отсрочени данъчни пасиви, а намаляемите – до отсрочени данъчни активи. При признаването на отсрочените данъчни активи следва да се прецени вероятността за обратно проявление на тези разлики и доколко съответното предприятие ще е в състояние в бъдеще да генерира достатъчно печалба, от която те да могат да бъдат приспаднати.

q       Отсрочените данъци върху печалбата се изчисляват чрез прилагането на балансовия пасивен метод. Чрез този метод се определя салдото на отсрочените данъци към датата на баланса.

q       Изменението на отсрочените данъци за периода (годината) представлява разликата между началното и крайно салдо на отсрочените данъци, изчислени по балансовия метод. Това изменение се посочва също в отчета за приходи и разходи, като втори компонент, към група “Разходи за данъци”  - в случая (-41 000 лв). Ако характерът на изменението е икономия (намаление на данъка), то тази икономия се посочва със знак минус – както е при дружествотор а ако е разход (увеличение на данъка) – със знак плюс. Представянето в отчета за приходи и разходи би могло да бъде: или текущият данък и изменението на отсрочените данъци да се посочат нетно на лицевата страна на отчета – както е в конкретния случай; или към група “Разходи за данъци” да се обособят две статии, “Текущ данък “ и “Изменение в отсрочените данъци”.

q       В перото, което отразява чистата печалба след облагане с данъци се приспадат и данъците за малцинствено участие.

2.4. Дълготрайни материални активи. Текущи и нетекущи. Оценка

Дружеството няма консервирани активи.

Прилаганият метод на амортизация е систематично-линеен, като полезния срок на актива се определя за съответния клас (група) активи.

Няма ограничения върху правото на собственост, както и имоти, машини, съоръжения и оборудване, заложени като обезпечения по задължения.

Първоначалното оценяване се извършва при придобиване на активи и при възникване на пасиви, собствен капитал, приходи и разходи. Следващи оценки могат да се правят само на активите, пасивите и собствения капитал и по изключение на отчетените вече приходи и разходи.

Последващи разходи по дълготрайните активи:

Последващо извършвани разходи, възникващи във връзка със замяна на някой компонент от дълготрайните материални активи, който се е отчитал отделно, се капитализират след отписването на съответния самостоятелен компонент. Други последващо извършвани разходи могат да се капитализират само в случай, че водят до увеличаване на икономическата изгода от използването на съответния актив, за когото са извършени. Всички останали последващи разходи се отчитат като текущи в Отчета за дохода.

По постановките на МСС 1 Представяне на финансовите отчети основното групиране на активите е като текущи и нетекущи.

В текущите активи на дружеството /виж приложения баланс/  се включват: пари и паричните еквиваленти, материалните запаси, краткотрайните биологични активи, краткосрочните финансови активи и краткосрочните търговски вземания и предоставени заеми. Общият подход за първоначалното оценяване на текущите активи е по цена на придобиване, която може да бъде доставна стойност, себестойност или справедливи цени. Първоначалното оценяване на текущите активи може да се представи по следния начин /при прилагане на МСС/:

Според Счетоводната политика на дружество:

* Пари и парични еквиваленти – по номинална стойност и по обемния курс за чуждестранната валута;

* Материални запаси: - материали – цена на придобиване, справедлива стойност; - стоки – цена на придобиване, справедлива стойност; - продукция – себестойност, справедлива стойност; -

Последващото оценяване се извършва при намаление на текущите активи и евентуално за наличните в края на отчетния период.

Принципът, е че при намаление на текущите активи те се оценяват по такива оценки, по които са били признати и вписани.

Във връзка с годишното счетоводно приключване се прилагат подходите за последващо оценяване, както следва: - Паричните средства в чуждестранна валута се оценят към края на годината по обменния курс на Централното управление на БНБ. Разликите се третират като финансови приходи (по кредита на с-ка Приходи от операции с чуждестранна валута) или финансови разходи (по дебита на с-ка Разходи по операции с чуждестранна валута) за отчетната година.

Материалните запаси се представят в ГФО по по-ниската между отчетната и нетната реализуема стойност. Сумата на обезценката ще представлява разход за текущата година (по дебита на с-ка Разходи от последващи оценки на материални запаси).

Информация за нетната реализуема стойност може да се осигури от стоковите борси, последни покупки и продажби или експертно оценяване.

Краткотрайните финансови активи подлежат на оценяване главно за тези, които са държани за търгуване или обявени за продажба. За тях се прилага оценка по справедливи цени и евентуално възникналите разлики между тези и досегашните им оценки се отчитат като разходи (по дебита на с-ка Разходи от последващи оценки на финансови инструменти) или като приходи (по кредита на с-ка Приходи от последващи оценки на финансови инструменти) за отчетната година.  Краткотрайните търговски вземания и заеми по принцип не подлежат на ново оценяване. Само когато има достатъчно основания за невъзможност да се получи сумата на вземането по конкретно търговско вземане или заем, те могат да бъдат обезценени в разумни граници. Според МСС трябва да  се прецени каква част от вземането няма да може да се получи. И с тази сума се обезценява търговското вземане, което се записва , като се съставя счетоводната статия:

с-ка Разходи от последващи оценки на финансови инструменти/

с-ка Обезценки на финансови инструменти .