Home Литература Христо Смирненски - Зимни вечери -Страдание и съпричастие в цикъла

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Христо Смирненски - Зимни вечери -Страдание и съпричастие в цикъла ПДФ Печат Е-мейл

СТРАДАНИЕ И СЪПРИЧАСТИЕ В „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ” ОТ ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски разкрива страданието на хо­рата в покрайнините на големия град. В те­зи предградия властват отчаянието, мъка­та, бедността и мизерията. Изгубени са ра­достните емоции в живота. Стра­данието е всеобщо.Още в началото на творбата Смирненски сравнява града с „чер­на гробница”, цялата обгърната от сива мъгла. Художественият образ „ черна гробница” разкрива тъжната картина на бедността и мизерията, създава пространствена среда, из­пълнена с болка. Животът не функ­ционира в своята цялост и жизне­на пълнота. Хората наподобяват си­ви сенки, които изчезват в мъглата. Внушено е усещане за безпътица, символно изразено чрез образа на „сивата”„скръбна” мъгла. Тя е нав­сякъде. Сякаш някакво проклятие тегне над покрайнините на града. Всичко е зловещо, мрачно, тъжно. Само „младата луна” все още све­ти в черното небе като последен лъч надежда, но нейният път е „незна­ен". Тази надежда е съвсем малка и слаба, едва забелязваща се. Но все пак съществува!

Смирненски е описал човешко­то страдание в пет картини. Те да­ват пълна представа за живота и човешкото страдание.

Първата картина е израз на се­мейна тъга и нещастие. Бащата, за­върнал се отново „ безхлебен” и „пи­ян”, търси причината за своя неуспех. Жи­тейските обстоятелства пораждат неговата вина. В студената зимна вечер се чуват са­мо „пияни” хрипливи слова, които грубо гърмят в тишината с болката, събрана в тях. Страданието е толкова голямо, че майката „проридава едва”. Една картина на безкрай­на печал е нарисувал Смирненски пред читателя.

Сякаш в отговор на плача на майката и децата се чува звънът от работата на цига­ните ковачи. Това е втората поетична картина в творбата. Дори през нощта хората работят и стоманата съска в алени пламъци. Човек ги приема по-скоро като даденост. Съдбата им е неизменна и вина­ги ще е скръбна. Присъствието на тези „чер­ни ковачи” в художественото пространст­во на зимната вечер е конкретен повод за нова тъга. Те се опитват да оцелеят в този свят на страдание и отчаяние.

Третата картина е изпълнена със символния образ на мъглата „жълтопепелява” и „зловеща”. Тя е обгърнала всичко, направила го е еднакво и сиво. Човешките съдби са еднотипни, а хората-обезличени. Сивото е цветът на апатията, еднообразие­то. Из мъглата се мяркат някакви „незнайни силуети”. Страничният наблюдател не ус­пява да различи точно определен човек. Са­мо за един момент, в един кратък миг от общото пространство на сивота и безна­деждност се отделят слепият старец и на­товареното дете, приели съдбата си, няма­щи сили да й се противопоставят. И те се „разтварят" бавно сред сивите сенки на мрака и „зимната” студена болка. Те зави­наги ще останат там.

Четвъртата картина „разказва” за изгубе­ното бъдеще. В бедна стая е поставен ковчег, а в него - девойка. Градът е взел още една жертва. Край ковчега стара жена оплаква не само младото момиче, тя ридае и за себе си. Защото това е нейното погубено бъдеще, нейните надежди. А сега всичко е безсмислено. Бъдеще не съществува. Надеждите са ограбени.

Последната картина на страданието ри­сува съдбата на две бедни деца - братчета на Гаврош. Те, спрели за миг отдих до едва мъждукащия фенер, сякаш търсят закрила и утеха от малкото светли­на, която той им дава. В техните очи има само страдание. За целия си кратък живот те не са видели нищо друго, освен мъка.

Темата за човешкото съпричастие в „Зимни вечери” на Христо Смирненски е въведена и лиричес­ки изразена чрез интимното обръ­щение: „Братя мои, бедни мои братя”, с което лирическият герой показва, че и той има същата „нерада” съдба, не е само страничен наблюдател. Тези думи сякаш ид­ват направо от сърцето му - чисти и искрени. Те са самата истина. Въпреки огромното страдание, хо­рата не са изгубили съчувствието си един към друг. Това е лъчът на­дежда в техния живот. Малък, раз­бира се, но забележим.

Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те оп­ределят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние. Надеждата е плаха. Това прави творбата още по-тъжна. Смирненски споделя болката на човешките души. Приобщава се към своите братя по съдба: „пленници на орис вечна, зла”. Последните четири стиха:

А бликат сне­жинки сребристи,

прелитат, блестят кат кристал,

проронват се бели и чисти

и в локвите стават на кал,

символизират жертвите на големия град. Човешките мечти бавно „умират”. Мислите за бъде­щето отначало са „бели и чисти”. Хората се сблъскват със страданието и мечтите сякаш „стават на кал”. Отчаянието обхваща всички, Мъглата „жълтопепелява” притис­ка душите. Хората губят бъдещето си.

Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски лирически изповядва тъгата и съчувствието към страданието и човеш­ката несрета на своите герои, „пленници на орис вечна, зла”.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG