Home Икономика История на счетоводството. ДЖУЗЕПЕ ЛЮДОВИКО КРИППА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
История на счетоводството. ДЖУЗЕПЕ ЛЮДОВИКО КРИППА ПДФ Печат Е-мейл

История на счетоводството

ДЖУЗЕПЕ ЛЮДОВИКО КРИППА

Дж. Криппа е представител на италианската счетоводна школа от първата половина на 19 век.

Вследствие на развитието на търговията, в края на XVII и началото на XVIII век счетоводните способи и преди всичко способът на двойното записване намират широко приложение в различните отрасли на националната икономика, като промишлеността, търговията, селското стопанство и др. Така по естествен път в средата на XIX век възниква двойното счетоводство, което и до днес намира широко приложение в предприятията в различните отрасли на националната икономика.

Дж. Криппа е обявен сред родоначалниците на двойното счетоводство. Периодът, когато работи Криппа е период е появата на различни способи за регистрация на   стопанските факти, явления и процеси. От своя страна той може да се раздели на два подетапа:

  • Инвентарен – от момента на възникване на счетоводството до края на XIII век. На този етап обект на отчитане са предимно стоките, оборудването и паричните средства. Използват се предимно натурални измерители. Паричните средства се отчитат като отделен отчетен обект, а не толкова като мярка на стойността. Стоките се отчитат предимно в натурални измерители, в зависимост от тяхното тегло, дължина или обем, паричните средства (монетите) по броя на монетите от всеки вид.
  • Интегрален – от края на XIII до края на XVII век. За този етап е характерно постепенното преминаване към използването на паричния измерител. Първоначално разнообразните монети са се преизчислявали с помощта на определени коефициенти към най-разпространената на съответната територия монета (валута), а впоследствие стоките започват да се отчитат освен в натурален и в стойностен измерител, т.е парите започват да изпълняват функциите на мярка на стойността. От този момент нататък постепенно се преминава към количествено (с помощта на натурални измерители) и стойностно отчитане на стоките. При стойностното отчитане на стоките се прилагат два вида цени – цената на придобиване и продажната цена.

Развитието на теорията на Криппа е обусловено от следното: развитието на промишленото производство и все повече разширяващата се търговска дейност  предопределя появата на нови и непознати до момента форми на финансиране на стопанската дейност. Наред с традиционните форми на финансиране,  каквито са банковото кредитиране и лихварството възниква и се развива акционерната форма на собственост. Появата на акционерните дружества представлява съвременна форма за набиране на финансови ресурси от страна на акционерите, която се съпътства и с не малка доза риск за съответните капиталовложители. Постепенно възниква и започва да се развива капиталовия пазар,  което е свързано и с първите финансови скандали  и банкрута на множество акционерни предприятия.

Всичко това налага и необходимостта от регулиране на счетоводството и появата на първите правила относно това  по какъв начин следва да се води счетоводството на предприятията. Така постепенно възниква необходимостта от регулиране на счетоводството като практическа дейност и появата на първите нормативни актове, регламентиращи счетоводството на предприятието.

Криппа работи и върху  първите добре оформени книги по счетоводство, по-голямата част от които имат характер на практическо ръководство по счетоводство и описват една или друга счетоводна форма, посредством която става възможно счетоводното отразяване на извършените от търговеца стопански операции.

Според Криппа,  счетоводството като наука представлява съвкупност от икономически знания, насочени към  изясняване на начина на водене на търговските книги. Целта на счетоводството е осъществяването на контрол върху стопанските средства  и отчитане на приходите и разходите на предприятието, реализирани в хода на осъществяваната стопанска дейност.

Разбира се, в теорията на счетоводната отчетност се набляга по –скоро на идеята  за колективния автор на двойното счетоводство. Двойното счетоводство се явява продукт на колективното творчество и неговата поява следва да се разглежда само като плод на колективните усилилия на търговците  от северна Италия.

Всъщност, по времето, когато работи Криппа, появата на предприятията като отделни стопански субекти, води  и до появата на понятието “фирма,” като под това понятие на съвременния етап се разбира наименованието на предприятието под което търговецът осъществява своята дейност и се подписва. Разбирането, че фирмата (предприятието) представлява самостоятелен стопански субект и че нейният капитал и финансовия резултат, който тя реализира в резултат на осъществяваната стопанска дейност принадлежат на нейните собственици предопределя и необходимостта да се създава информация по осчетоводен път за реализирани финансов резултат (печалба или загуба), промяната в дяловите вноски на съдружниците (акционерите) в резултат на направени допълнителни дялови вноски, напускането на съдружници или приемането на нови такива.

Както може да се установи появата на счетоводството се предопределя донякъде и от установяване и следене на промените в дяловите вноски на отделните съдружници, определянето на финансовия резултат и разпределянето му пропорционално на дяловите на отделните съдружници.  За решаването на тези задачи безспорно е необходимо наличието на систематическо счетоводство. Но за решаването на тези проблеми не е необходимо двойното записване. Според Криппа, за следене дяловата вноска на всеки един съдружник е необходимо просто да бъде открита отделна негова лична сметка, което може да стане и в рамките на простото счетоводство. Финансовият резултат също може да бъде определен като се съпостави величината на чистото имущество (собствения капитал) в началото и края на отчетния период. Следователно определянето на финансовия резултат може да стане без помощта на двойното записване, посредством метода на съпоставянето на собствения капитал в началото и края на отчетния период.  Този метод е сравнително прост, като дава възможност за достатъчно голяма степен на достоверност при определянето на финансовия резултат и е бил широко разпространен в практиката.

Практически в Европа това е преобладаващия метод за определянето на финансовия резултат през XIX век.

Двойното записване не е било необходимо да се прилага и при операциите, свързани с отпускането на кредити и посредническите операции.

Криппа прави един от  първите опити за теоретично изясняване  същността на счетоводството. Това е един продължителен процес, който настъпва значително по-късно в сравнение с появата на счетоводството като практическа дейност. Той се стреми не само да обяснява  реда и техниката на записванията в една или друга счетоводна форма, а да се опита да изяснят основните счетоводни принципи, да представи  счетоводството като система, подчиняваща се на строго определени правила.

Следва да се посочи, че Криппа има слаби разработки в областта на счетоводните форми.     Създаването на различните видове счетоводни форми е имало за цел преди всичко да се осигурят максимални възможности за получаване на оптимална резултатна отчетна информация, необходима на управляващия орган - едноличния владетел или управлението на съответната стопанска организация.   Това се отнася за всички  обществено-икономически формации, по време на които се. прилага двойното счетоводство. Друг е въпросът за крайните цели, за които се използва получаваната по счетоводен път информация, обстоятелство, определяно винаги от класовата същност на обществено-икономическата формация.

Воденето на просто счетоводство (аплография) или на двойно счетоводство (диплография) е било свързано във всички случаи със съблюдаването на определени правила за записване по счетоводните регистри.    Тези правила, особено що се отнася до двойното счетоводство, са се появили не на базата на някаква предварително разработена теория, а са се формирали стъпка по стъпка в  съответствие с натрупвания опит и отстраняване на грешките и неудобствата . Това се отнася и за разработването на съответните счетоводни форми, които дълго време са създавани и развивани главно под влияние на нуждите на практиката.

Поради липса на запазени счетоводни архиви не може  да се каже  как по-точно са изглеждали първите счетоводни форми, свързани с появата на двойното счетоводство, и кога те са се появили.

Криппа  счита, че посредством счетоводството е възможно ефективно да се контролира и управлява имуществото на предприятието. В този смисъл авторът търси връзката и зависимостта между  юридическото начало и движението на имуществото и капитала на предприятието в резултат на осъществяваните търговски сделки. Той достига до идеята, че посредством счетоводството се отчита най-вече резултатът от стопанската дейност на предприятието, но този резултат е породен от реални взаимоотношения между търговците. Следователно във възгледите на Криппа се срещата и наченки на икономическо мислене, като както вече беше посочено, той се опитва да търси връзката между юридическото начало и икономическата интерпретация на  счетоводството.

Криппа отъждествява понятията “актив” и “капитал и разглежда  актива като цялата сума на капитала,  с който разполага предприятието.  Малко по –късно, той стига до извода,  че величината на собствения капитал  (чистото имущество) се намира като от сумата на актива се извадят задълженията на предприятието. В инвентара,  тази разлика се представя след общата сума на актива и пасива, под формата на рекапитулация, а в баланса тя се показва най-често в пасива и има характер на изравнителна величина, уравновесяваща сумата на актива и пасива на баланса. Величината на собствения капитал може да бъде положителна (ако величината на активите е по-голяма от тази на пасивите), равна на нула (когато двете величини са равни) или отрицателна (когато предприятието със собствените си активи не може да покрие своите дългове).

Следователно ако означим  величината на актива на предприятието с А, величината на пасива с П, а тази на чистото имущество с И, то имайки предвид основното балансово уравнение А = П + И, то на величината на чистото имущество може да се даде следния математически израз  И = А – П. В случаите когато величината на чистото  имущество е равна на нула, то равенството придобива вида А=П, а когато имаме отрицателно чисто имущество А + И = П. Следва да се има предвид обстоятелството, че чистото имущество представлява една абстрактна величина, която не изразява конкретни активи на предприятието и нейният размер се променя непрекъснато в резултат на осъществяваната стопанска дейност.

Анализирайки същността на чистото имущество следва да се уточни, че в момента на започване на дейността неговата величина ще бъде равна на величината на   активите на предприятието. В резултат на осъществяваната дейност величината на чистото имущество се увеличава респ. намалява в зависимост от реализирания резултат от стопанската дейност. Още тогава реализирания положителен резултат е разглеждан като всеки прираст, всяко увеличение на собствените средства на предприятието. В противовес на това отрицателният финансов резултат – загуба е разглеждан като намаление на чистото имущество в резултат на стопанската дейност. Реализираният положителен финансов резултат се отразява в пасива на баланса като увеличение на чистото имущество, докато загубата, намира отражение в актива и носи наименованието “относителен актив,” за да се различава от всички останали имущества, които предприятието използва за осъществяване на стопанската си дейност, наричани абсолютни активи.

Криппа поддържа балансовата теория за статичния баланс, като спорен него, основното предназначение на баланса е да се установи имущественото състояние на предприятието в точно определен момент от време. Акцентът се поставя върху възможността, към определена дата (т.нар. фиктивна ликвидация) да се установи дали при продажба на наличните активи на предприятието  ще могат да бъдат изплатени всички негови  задължения.

Развитието на счетоводната теория и практика показва, че първоначално заложената концепция на Криппа не може да бъде реализирана напълно. Предприятията осъществяват своята дейност продължителен период от време и не е възможно (и необходимо) да се чака моментът на ликвидация на предприятието, за да се установи реализираният финансов резултат и да се извърши разпределение на печалбата и покриване на загубата. Освен това в средата на XIX век се появява първообразът на съвременното корпоративно облагане, поради което не е възможно да се чака моментът на ликвидиране на предприятието, за да се установят дължимите данъци на база финансовия резултат. Всичко това налага  търсенето на компромиси и възприемането на т. нар. фиктивна (или мнима) ликвидация на предприятието. Последната се състои в извършването (на определени интервали от време с продължителност 12 месеца) на инвентаризация на активите и пасивите на предприятието с цел установяване на неговото имуществено състояние към определен  момент. Активите и пасивите се оценяват като се прилага изцяло принципа за предпазливост (консерватизъм или благоразумие). На тази база се установява величината на чистото имущество (собственият капитал). Следва да се отбележи, че за Криппа  основното предназначение на баланса се свежда до установяване на имущественото състояние на предприятието, в това число и величината на  собствения капитал. Установяването на финансовия резултат се явява следствие от установеното чисто имущество. Резултатът се установява като се сравнява величината на собствения капитал в началото и в края на отчетния период. Когато сумата  на собствения капитал в края на периода е по-голяма от тази в началото на периода се приема, че предприятието реализира печалба, в противен случай – реализира загуба.

Криппа поддържа  становището, че в баланса следва да намерят отражение всички активи, които са собственост на предприятието. В състава на тези активи той  включва  и личното имущество на търговеца. Подобно разбиране е напълно обяснимо, имайки предвид обстоятелството, че според него,  балансът се използва,  за да се установи дали при ликвидация (закриване на предприятието) с наличните активи ще могат да бъдат погасени съществуващите дългове. То е в съответствие с теорията за неделимост на имуществото, в съответствие,  с която при изплащане задълженията на предприятието може да се ползва и личното имущество на неговите собственици.

Криппа, също така смята, че работата на счетоводителите трябва да бъде е уеднаквена, ето защо, счетоводството трябва да говори на един език, без значение от сектора, в който осъществява дейност предприятието.


 

WWW.POCHIVKA.ORG