Home Икономика Данъчни облекчения и условия за тяхното използване

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Данъчни облекчения и условия за тяхното използване ПДФ Печат Е-мейл

Данъчни облекчения и условия за тяхното използване

Увод

Данъчната политика  е съставна част на финансовата система на всяка страна. По своята същност данъчната политика  е исторически възникналата и законодателно утвърдена система от данъци и тяхната организация. Тя е продукт на многовековното историческо развитие. Данъчната политика е понятие, което се свързва и с данъчната система.

`От друга страна, както е известно, в рамките на ЕС има тенденция към хармонизация на данъчната система. Тази хармонизация се налага най- вече от изискванията за осигуряване на  свободното придвижване на стоки, капитали и хора през границите на страните – членки. В същото време, в макроаспект, се дискутира въпроса- каква данъчна система – с високи или ниски данъчни ставки  е добра за стимулиране на икономическия  растеж, както и какви облекчения удовлетворяват едновременно данъкоплатците и държавата.

1. Данъчни облекчения, свързани с  корпоративното облагане и косвеното облагане

В  Закона  за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 1 януари 2007 г. не са направени съществени промени в нормативните механизми, уреждащи данъчните преференции за намаляване и/или преотстъпване на корпоративен данък и специалната схема за начисляване на ДДС при внос по инвестиционни проекти.  С оглед на факта, че някои от тези данъчни облекчения се третират като „държавна помощ", по смисъла на Закона за държавните помощи (ЗДП), предоставянето им  е свързано с определени особености.

На основание §3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДП, считано от 01.01.2007 г. се преустановява действието на всички схеми за държавна помощ или индивидуални държавни помощи, с изключение на съществуващите държавни помощи. Това обаче не се отнася за схемата на данъчно облекчение, предвидена в ЗДДС, когато с нейното предоставяне се надвишава минималния праг на държавната помощ. В случаите,  когато данъчно задължените лица, с планирания размер на данъчното облекчение по ЗДДС, надвишат общия праг за минимална помощ, то те следва индивидуално да нотифицират пред Европейската комисия, респ. да получат разрешение от нея за индивидуалното прилагане на схемата по ЗДДС.

Ограничението в прилагането на данъчните преференции се отнася до следните схеми, въведени в материалните данъчни закони, в сила от 01.01.2007 г. и представляващи схема на държавна помощ, а именно:

Þ      Данъчни облекчения, отговарящи на изискванията за допустима държавна помощ за регионално развитие, предвидени в чл. 184, 186 и 187 от ЗКПО;

Þ      Преотстъпване на корпоративен данък по реда и при условията на § 26 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКПО;

Þ      Прилагане на специалния ред за начисляване на данък добавена стойност при внос или за възстановяване на данъка по реда и при условията на чл.164, 165 и 166 от ЗДДС.

В състава на мерките, които действат и са извън обхвата на въведеното ограничение от 01.01.2007 г. са следните данъчни облекчения:

Þ      Общи данъчни облекчения, предоставяни по реда и при условията на чл.177, 178, 179, 180 и 181 от ЗКПО;

Þ      Данъчните облекчения, представляващи „минимална помощ", по смисъла на Регламент (ЕС) № 69/2001 на Комисията от 12.01.2001 г. относно прилагането на чл.чл.87 и 88 от Договора по отношение на минималната помощ във връзка с чл.5, т.2 от Регламент (ЕС) на Комисията № 1998/2006 от 15.12.2006 г., относно прилагането на чл.чл.87 и 88 от Договора по отношение на минималната помощ, а именно помощи, чийто общ размер не надвишава прага от 200 000 лв. за последните три години, включително текущата, предоставени по реда и условията на ЗКПО и ЗДДС;

Þ      Данъчни облекчения, отговарящи на изискванията за допустима държавна помощ за заетост, предвидени в чл. 192 от ЗКПО и не превишаващи прага от 30 млн.лева за три години;

Ограничаване действието на данъчните преференции от 01.01.2007 г. се свежда единствено и само до онези преференции, които отговарят на изискванията за допустима държавна помощ за регионално развитие по чл.184, 186 и 187 от ЗКПО (Глава 22, Раздел IV). Въведеното нормативно ограничение се отнася до преотстъпване на годишния корпоративен данък за 2007 г., в т.ч преотстъпване на авансовия корпоративен данък за 2007 г., както и до преустановяване преотстъпването на корпоративен данък (годишен и авансов) по реда и при условията на § 26 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗКПО.

С оглед на изложеното и считано от 01 януари 2007 г. се преустановява действието на издадените разрешения от Министъра на финансите за прилагане на специалната схема за начисляване на ДДС при внос по реда на чл.58а от ЗДДС (отм.). Това се отнася за всички заварени случаи към 1 януари 2007 г., за които са изпълнени кумулативно следните условия:

• получили са разрешение от Министъра на финансите, след одобрение от Комисията за защита на конкуренцията за прилагане на този специален ред до 31.12.2006 г.;

• елемента на държавна помощ е над 200 000 лева;

• две годишния срок от датата на издаване на разрешението изтича след 31.12.2006 г.;

В случаите когато ДЗЛ вече е получило други държавни помощи, определени като „минимални", по смисъла на Регламент (ЕС) 69/2001 от 12.01.2001 г. и чл.5, т.2 от Регламент (ЕС) 1998/2006 от 15.12.2006 г. и чиито общ размер надхвърля прага от 200000 лева, действието на издаденото разрешение по реда на чл.58а от ЗДДС (отм.) се счита за преустановено. Също така и до постановяване на положително решение от Европейската комисия се ограничава възможността данъчно задължените лица да кандидатстват по предвидения нормативен ред на чл. 166 от ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г., ако общия размер на получените помощи надхвърля прага от 200 000 лева за последните три години, включително текущата.

В България,  приходите от ДДС, като единствен представител на универсалното облагане на потреблението, осигуряват близо една трета от всички постъпления в републиканския бюджет. През годините неговият дял непрекъснато нараства и по стойност значително превишава теглото на подоходните данъци. За 2007 г. относителният дял на ДДС към общите бюджетни приходи е 29,5%, докато на корпоративния данък е 6,6%, а на личния подоходен данък - 6,8%. В допълнение на тази статистика трябва да се отбележи, че постъпленията от универсалните оборотни данъци, вкл. от ДДС, са ритмични, в зависимост от реализацията на стоките и услугите през бюджетната година. Разбира се, тази закономерност не е общовалидна за всички страни по света. В САЩ например първостепенно значение имат приходите от личен подоходен данък, след което се нареждат приходите от универсалните данъци върху продажбите.

Доходите на индивидите се облагат с универсален оборотен данък в момента на покупката на стоките и услугите. Това на практика означава, че се реализира двойно облагане: веднъж доходът се облага с подоходен данък при получаването му и втори път при изразходването му под формата на оборотен данък. От друга страна, универсалните оборотни данъци не отчитат индивидуалните характеристики на потребителите. При тях няма връзка между обекта и субекта на данъка, тъй като облагането е реално, т.е. не зависи от финансовите възможности на индивидите и техните семейства. Този недостатък може да се отстрани с въвеждането на персонален данък върху потреблението. С него се облага само консумираният доход. Техниката за неговото определяне позволява да се ползват данъчни облекчения, т.е. да се приспадат някои покупки, които имат социална стойност за определена група потребители. В сравнение с универсалните оборотни данъци, персоналният данък върху потреблението може да се моделира като прогресивен. Той позволява да се въведе етажна прогресия за облагане на потребителските разходи, което го прави обществено приемлив.

Не всички доставки на стоки и услуги на територията на страната се облагат с ДДС.  Освободените доставки съгласно действащия ЗДДС в България се разпределят в следните групи:

♦ Доставки, свързани със здравеопазване. Извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни и лечебни заведения, са освободени доставки. Като пример за „пряко свързана с тях услуга" може да се посочи платеният престой в болница, вкл. храна. Доставката на зъбни протези, независимо от статута на доставчика, се счита за освободена доставка. Доставката на протези, различни от зъбните, е освободена доставка единствено ако се предоставя като част от здравна услуга.

♦   Доставки, свързани със социални грижи и осигуряване. Всички доставки на социални помощи и социални услуги са освободени от облагане с ДДС. В тази група попада задължителното и доброволното социално, пенсионно и здравно осигуряване, вкл. посредническите услуги, пряко свързани с него.

♦   Доставки, свързани с образование, спорт и физическо възпитание. Освободена доставка е всякакъв вид обучение, предоставено от легитимни детски градини, училища, културно-просветни институции, висши училища и др. Учебниците и учебните помагала, одобрени от ресорните министерства и доставяни само от тези организации, също са освободени от облагане с данък.

♦   Доставки, свързани с култура. Продажбата на билети за циркови и музикални спектакли, музеи, театри, зоологически градини, исторически комплекси и други са освободени от облагане с ДДС. В случая няма значение собствеността на организацията, която ги доставя. Продажбите на билети за барове, вариетета и еротични спектакли са изключение от правилото и за тях се начислява ДДС. Освободена доставка е и дейността на БНТ, БНР и БТА, но само тази част от нея, която е за сметка на републиканския бюджет.

♦   Доставки, свързани с вероизповедания. Доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други признати религиозни вероизповедания, когато са свързани с осъществяването на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност, са освободени от ДДС.

♦   Доставки с нестопански характер. Основанието една доставка да е с нестопански характер е лицето, което я извършва и целите, които си поставя. Здравните заведеня, социалните предприятия, културните организации и др., когато извършват прояви за набиране на средства, не се облагат с ДДС. Акумулираните средства обаче трябва да бъдат използвани за постигане на патриотични, синдикални, религиозни, филантропски или други сходни цели.

♦   Доставка, свързана със земя и сгради. Освободени от ДДС са прехвърлянето на право на собственост върху земя, отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец, и др. Учредяването и прехвърлянето на правото на строеж също се счита за освободена доставка, но до момента на завършване на сградата в груб строеж. Специфично условие за определянето на вида на доставката като облагаема или не относно сградите е дали те са нови.  Освободена е само доставката на употребявани сгради и прилежащите им терени.

2. Данъчни облекчения, свързани с подоходното облагане

През  2008 г, облекчения  се ползват в следните направления:

- данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност с 50 и с над 50 на сто (чл. 18 ЗДДФЛ), с тази разлика, че поради отпадане на необлагаемия годишен (месечен) доход годишният размер на данъчното облекчение е фиксиран на 7920 лв. годишно (или 660 лв. месечно) за доходите от трудови правоотношения. Изрично е посочено, че облекчението за трайно намалена работоспособност се ползва пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК) не е изтекъл към 31.12.2004 г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение (§ 49 от ПЗР на ЗДДФЛ);

- данъчно облекчение за лични вноски за доброволно пенсионно осигуряване, доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, както и данъчно облекчение за лични премии (вноски) за застраховки “Живот” и здравни осигуровки (чл. 19 ЗДДФЛ). Запазва се нормативът 10 на сто, като по отношение на доходите от трудови правоотношения се прецизира, че той се прилага спрямо месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 ЗДДФЛ3 (а не спрямо месечния облагаем доход);

- данъчно облекчение за лични вноски за откупуване на недостигащ осигурителен стаж при пенсиониране по реда на § 9 от ПЗР на КСО (чл. 20 ЗДДФЛ). При условие, че през 2008 г. се откупи осигурителен стаж за максимално възможния 5-годишен срок, размерът на облекчението за 2008 г. е 3168 лв. Облекчението, както и досега, се ползва единствено годишно;

- данъчно облекчение за дарение, без случаите на дарения на физически лица (чл. 22 ЗДДФЛ). Облекчението, както и досега, се ползва единствено годишно. От 01.01.2008 г. се премахна възможността за ползване на данъчното облекчение за дарение в полза на: хора с увреждания, деца с увреждания или без родители, социално слаби лица и др. Данъчното облекчение за дарение може да се ползва, само ако е в полза на определени институции, посочени в чл. 22 ЗДДФЛ. По същество се възпроизвеждат институциите, които се ползваха с преференциален режим и през 2007 г., с прецизиране на обхвата на здравните заведения, имащи преференциално третиране, като отпадат оптиките, а се добавят читалищата.                Размерът на данъчното облекчение за дарение,  е до 5 на сто в общия случай, съответно до 15 на сто за дарение за културата и до 50 на сто за дарение в полза на Център “Фонд за лечение на деца”, спрямо сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 ЗДДФЛ. Тоест има се предвид сумата на данъчните основи от доходите от трудови правоотношения, стопанска дейност, без дейността на ЕТ, доходите от наеми или друго възмездно предоставяне на права и имущество, прехвърляне на права или имущество, както и доходите от други източници. Ще допълним, че както и досега, общата сума на даренията не следва да превишава 65 на сто, спрямо сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 ЗДДФЛ. Подобно на досегашната практика, едноличните търговци няма да ползват облекчения за дарение по този ред, а по реда на чл. 31 ЗКПО.

3. Механизъм на използване на данъчните облекчения

От 01.01.2008 г., поради прилагане на две различни данъчни ставки и съответно формиране на две годишни данъчни основи - по чл. 17 (за доходите от трудови правоотношения, стопанска дейност, без дейността на ЕТ, наеми или друго възмездно предоставяне на права и имущество, прехвърляне на права или имущество, доходите от други източници), и по чл. 28, ал. 1 само за доходите от стопанска дейност на ЕТ, механизмът на ползване на данъчните облекчения (с изключение на облекчението за дарение по реда на чл. 22 ЗДДФЛ, което не се ползва от ЕТ) се усложнява. Годишните данъчни облекчения за хора с намалена работоспособност (чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ), за лични вноски за доброволно осигуряване, здравно осигуряване и животозастраховане (чл. 19, ал. 1 ЗДДФЛ), и за откупуване на осигурителен стаж (чл. 20 ЗДДФЛ) се ползват само в определена последователност:

- първоначално с тях се намалява сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 ЗДДФЛ, т.е. сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 ЗДДФЛ от доходите от трудови правоотношения, стопанска дейност без дейността на ЕТ, наеми или друго възмездно предоставяне на права и имущество, прехвърляне на права или имущество, а така също и доходите от други източници. В тази връзка ще обърнем внимание, че в разпоредбите на чл. 18, ал. 1, чл. 19, ал. 1 и чл. 20 ЗДДФЛ се визира единствено намаляване на сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 ЗДДФЛ;

- при наличие на остатък с тях се намалява годишната данъчна основа - за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец4. Посочената последователност на ползване на данъчните облекчения е конкретизирана и в разпоредбите на чл. 28, ал. 2 ЗДДФЛ, регламентираща формирането на данъчната основа от доходите от стопанска дейност на ЕТ.

Сумата на годишните данъчни основи се намалява с направени през годината дарения, като допустимият процент за тези облекчения е различен и зависи от това в чия полза е направено съответното дарение. Най-голямо е облекчението, когато дарението е направено в полза на Център “Фонд за лечение на деца”. В този случай сумата на годишните данъчни основи може да бъде намалена с направените през годината дарения в полза на фонда до 50 на сто.                Когато даренията, направени през годината, са за културата, сумата на годишните данъчни основи ще се намали с тези дарения, като облекчението е до 15 на сто.

Най-голямата група обхваща направените дарения в полза на различни институции, като облекчението е размера на направените дарения до 5 на сто. Тук попадат:

Þ      здравните заведения по чл. 21, ал. 2, т. 1-3 от Закона за здравето;

Þ      лечебните заведения;

Þ      специализираните институции за предоставяне на социални услуги съгласно Закона за социално подпомагане;

Þ      Агенцията за социално подпомагане и Фонд “Социално подпомагане” към министъра на труда и социалната политика;

Þ      специализираните институции за деца съгласно Закона за закрила на детето;

Þ      домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, съгласно Закона за народната просвета;

Þ      детските ясли, детските градини, училищата, висшите училища или академии;

Þ      бюджетните предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;

Þ      регистрираните в страната вероизповедания;

Þ      специализираните предприятия или кооперации на хората с увреждания, вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания;

Þ      Агенцията за хората с увреждания;

Þ      Българският Червен кръст;

Þ      културните институции, читалищата, както и даренията за целите на културния, образователния или научния обмен по международен договор, по който Република България е страна;

Þ      юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, като от обхвата на тези лица се изключват организациите, подпомагащи културата по смисъла на Закона за меценатството;

Þ      Фонд “Енергийна ефективност”;

Þ      комуните за лечение на наркозависими.

4. Данъчни облекчения от гледна точка на трудовите правоотношения

Съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, чл. 40, т.3) не се облагат с данък върху добавената стойност в размер на 20% (освободени са от облагане) приходите от премии на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.

Съгласно Закона за Корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, чл. 208) вноските (премиите) за доброволно здравно осигуряване направени от работодателя до 60,00 лв месечно за всяко лице, се приспадат от облагаемия доход на фирмата.

Съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, чл. 19) облагаемият доход се намалява с направените от осигурените лица лични вноски за доброволно здравно осигуряване в размер до 10 на сто от облагаемия доход.

Съгласно ЗДДФЛ, чл.24, ал.2, т.12 в облагаемия доход на лицата от трудови правоотношения не се включват направените от работодателя разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски (премии) за доброволно здравно осигуряване.

Заключение

Корпоративният подоходен данък оказва голямо  влияние върху предприемачеството, труда и цените и неговият размер ще е важен за икономическото развитие на страната. Равнището на данъка оказва влияние върху възможностите за международна конкуренция при привличането на чуждестранни капитали - при равни други условия ниската данъчна ставка привлича повече чужди инвестиции.           Същевременно ниската данъчна ставка оказва благотворно влияние и за развитието на местните инвестиции в икономиката и местното предприемачество. Очевидно е, че облекченото облагане на корпоративната печалба стимулира по-бързо развитие на икономиката. В съответствие с това през последните години в почти всички страни от Европейския съюз се наблюдава тенденция на снижение на данъчните ставки. Без промяна се запазват само тези във Великобритания и Испания.

Може да се очаква, че най-ниските данъчни ставки ще са в страните, които търсят по-бърз икономически растеж. Данните от различни изследвания  показват, че това са по-бедните страни, или тези, които доскоро са били бедни - бившите социалистически страни, заедно с Ирландия и Кипър. Благодарение на ниския си данък върху печалбата Ирландия, която до преди 15 години беше бедна европейска страна, днес е една от най-богатите страни в Евросъюза.

Преследвайки по-бърз икономически растеж, ставката в България е вече 10%. Заедно с Естония, Кипър и Ирландия това са четирите страни с най-ниски данъчни размери, което създава предпоставки за сериозна международна конкуренция за привличане и влагане на капитали в бизнеса.

Същевременно различните данъчни системи в Европа създават и доста затруднения за фирмите, които оперират в няколко страни. Те трябва да включат в икономическите си изчисления и данъка във всяка държава, с която работят. Въпреки че корпоративният бизнес по принцип е в полза на разширената икономическа зона и въвеждането на единна валута, корпоративният данък не е хармонизиран на общностно ниво. Затова в Европейския съюз започна проучване на възможността за създаване на една обща данъчна основа за всички фирми в Европа, тъй като Европейската комисия смята, че единната данъчна база ще подпомогне трансграничните дейности и инвестиции. Идеята е, ако компания осъществява дейност в повече от една страна в Евросъюза, да изчислява данъчната си основа по стандартизирани единни правила. Така полученият резултат се разпределя пропорционално, в зависимост от различни величини, между страните, в които фирмата развива дейност, и данъчното плащане ще става според съответните ставки в тях.


 

WWW.POCHIVKA.ORG