Joomla Software solutions Template

Payday loan

Бюджетно предприятие – същност, характеристика, видове

Увод

Под бюджетно предприятие се разбира звено от извънпроизводствената сфера, което осъществява преимуществено държавни функции /функции на централната власт – законодателна, изпълнителна, съдебна/ или функции на местната власт и местното самоуправление и поради това се издържат  /изцяло/ или частично от държавния бюджет. Бюджетните предприятия прилагат задължително двустранно счетоводно записване и фондова организация на отчитане на паричните средства и паричните потоци.

Счетоводството на бюджетното предприятие е подчинено на Сметкоплан, правила и изисквания, които се спускат от Министерството на финансите на България.

1. Характеристика  и особености на бюджетните предприятия

Бюджетните предприятия имат няколко особености, които ги отличават от останалите:

На първо място,  трябва да се отбележи, че бюджетните предприятия не принадлежат към производствената сфера. В тях не се създава национален доход – напротив, потребява се, с малки  изключения от общото правило, когато към някои бюджетни предприятия се създават звена за производство или стопанска дейност.

На второ място, като непроизводителни единици, бюджетните предприятия са зависими от външен източник на средства за издръжка и покриване на разходните пера.

На трето място, финансовите средства на бюджетните предприятия се контролират значително по – строго и отчетността им е  поставена в значително по – строг режим отколкото останалите икономически единици. Това се налага, защото бюджетните предприятия изразходват държавни средства, т.е. средства от бюджета на Република България. Всяко направление на изразходването на бюджетните субсидии /кредити/ е целево.

Разбира се, има случаи в които бюджетните предприятия извършват стопанска дейност – например при отдаване на места за реклама, при производство на храна за нуждите на работниците, но в условията на Новоприетия Закон за обществените поръчки, тези дейности все повече намаляват.

Кое налага създаването и функционирането на бюджетните предприятия?

Под публичен сектор, в смисъла на икономикса се разбират всички стопански отношения на държавата с потребители и производители. Те възникват по повод на държавната собственост, но също така и във връзка със стопанската политика на държавата. Държавата дефинира правата върху собствеността, които са необходими за пазарното равновесие. Някои стоки не могат да бъдат доставени чрез пазара , защото няма начин да бъдат изключени неплатежоспособните потребители.

Стоките, които се употребяват без да са доставени чрез пазар се наричат чисти публични блага. Националната отбрана, правозащитната система, паричното обръщение и пр. са типичен пример за чисти публични блага.  Това се разбира също и  в следния контекст: Националната отбрана защитава всички, няма начин, тя да покровителства част от населението, а  други –не. Подобна е дейността и на други държавни институции. Тези дейности са обществено благо и тъй като при тях дейността се регламентира от нормативна база на държавата, а не от законите на търсенето и предлагането, то те са публични блага.

Или може да се обобщи:

Чисто публично благо е съвместно консумирани стоки и услуги. Когато се консумират от едно лице, те са в същото време и на разположение и на други. При това, тяхното създаване не зависи от законите на пазара, а от други специфични фактори.

Смесени публични блага. Смесените блага, подобно на чистите се потребяват отново от всички, финансират се от държавата, която предварително е акумулирала средства за тяхното създаване, но се отличават от публичните, че при тях е възможно да бъдат създадени в структури, които не принадлежат на държавата, като тя заплаща за това. Пример за такива блага са създаването на частни детски градини, подпомагани от държавата; създаване на приемни семейства и пр.

Тези блага отново могат да бъдат потребявани от всички, но понякога за тях се заплаща от потребителя. За разлика от чистите блага, смесените понякога зависят от търсенето и предлагането на пазара.

В процеса на интеграция, възниква въпроса за създаването на модели за ефективно управление на публичния сектор, тенденция, която се налага в развитите страни с пазарна икономика. Теоретичната база за публичния сектор са теориите за общественото благоденствие, за публичния избор, за публичните блага и за пазарните, ”псевдопазарните “ и непазарни механизми за разпределение на ресурсите. Допълнение към това са новите подходи и постулати на “новия” мениджмънт за управление на предприятията от публичния сектор, в който се търсят решения за повишаване на ефективността на сектора с частични и имитационни модели на пазарни сили и ”квазипазарен подход на управление”.

Един от фундаменталните и ключови въпроси в развитието на демократичната държава е този, касаещ проблемите във финансовите взаимоотношения между местната и централната власт при предлагането на блага от бюджетните предприятия към общините.

Тези проблеми включват в себе си нормативната уредба на местните финанси, степента на финансомата децентрализация и самостоятелността на общините. Ефективната дейност, просперитета на общините, а оттам и на демократичното развитие като цяло са функция на съвместните усилия на местната и централната власт. Осъзнаването и акцентирането върху тази връзка е било сериозно предизвикателство пред развитието на реформите в местните блага не само в България, но и в други страни.

Публичният сектор е с изразена специфика, както на организацията на планирането, на производството и предлагането на публични блага - публични услуги и продукти, така и на самия характер на публичните блага, а също така и на регулаторните механизми на производство и потребление на търсене и предлагане на публични блага.

Поради тази специфика начините, методите и механизмите за постигането на ефективното и оптимално разпределение на ресурсите имат друг ъгъл на решения. При частния сектор имаме конкурентност на частния потребителски избор и конкурентност при производителното предлагане, основани на частна собственост и частни доходи и върху това се гради пазарния механизъм.

Механизмът на търсене и предлагане на стоки или услуги, произведени от бюджетните предприятия  е различен от пазарния.

Поради “неконкурентност и неделимост” на публичните блага  в чистия им вид, пределния разход /равновесен анализ / е нула, съответно и равновесната цена е нула, те не са интересни за частния инвеститор поради невъзможността да се формира печалба.  Самите бюджетни предприятия  не могат да се ползват като частни и поради това критериите за оптималност на производството потреблението и размяната, търпят промени.

Липсата на конкуренция изисква други механизми за постигане на ефективност, оптимално разпределение на ресурсите и по –високо качество на предлаганите публични блага.

При предоставяне на услуги или стоки от бюджетните предприятия,  натиска на търсенето е чрез публичния избор на избирателя и чрез политиците, с което закъсняването на сигнала на обратната връзка е твърде голямо /например един политически мандат/. Поради това е необходимо да се търсят и разработват заместващи конкуренцията инструменти и механизми.

В тази посока се развиват съвременните концепции за предлагането на бюджетните предприятия, както на национално, така и на местно ниво,  за приспособяване на пазарни сили към условията и спецификата на сектора, към адаптиране на сектора по посока, използване на пазарни механизми, към създаване на имитационни модели на управление, подобни на тези в корпоративния сектор. Това, заедно с качествения вътрешен управленски и финансов контрол, може да приближи по ефективност публичния сектор до частния сектор.

По  - сериозния проблем е, че поради по-слабата връзка между търсене и предлагане, както и различния мотив на предлагането, печалбата не е целта на предлагането на бюджетните предприятия, особено на национално ниво, влиянието на търсенето върху качеството на предлагането е по-слабо. Оттук и търсенето на ефективни решения, компенсиращи липсата на конкуренция са основно на страната на предлагането. Тенденциите на развитие на съвременния вътрешен управленски конторл и одит в корпоративния сектор сочат, че в управленския процес на големите корпорации е налице сближаване на методите, техниките и функциите на вътрешния управленски контрол и вътрешния финансов одит, за постигане на целите на организацията . Тези тенденции се пренасят и в публичния сектор. Концепциите за ефективност, ефикасност и икономичност в държавния публичен сектор може да бъде един от вградените механизми за постигане на ефективност и по-високо качество на предлаганите публични услуги и продукти.

В малко по – различен вариант стой  въпроса с предлагането на местни блага: Създаването и управлението на фонд от общинска собственост е важен източник за финансиране на местната власт, както и средство за провеждане на собствена политика чрез предоставянето на различни услуги на гражданите. Управлението на активите, представляващи общинска  собственост, следва да отразява разбирането, че тези активи са стабилна основа за създаване на собствени средства на общините, изключително необходими за изграждане на устойчиво местно самоуправление в средносрочен и дългосрочен период.

Може да се обобщи: бюджетните предприятия са предприятия от нефинансовия сектор, които най – често не произвеждат и не извършват стопанска дейност, тоест, те не произвеждат национален доход, а разходват такъв. Тяхното съществуване обаче се налага от особеностите на националната икономика и публичния сектор.

2.Видове бюджетни единици.

Основните функции на единиците от бюджетната система на страната са: отговорност по предоставяне на стоки и услуги на обществото като цяло или на индивидуалните домакинства, задължение за финансиране предлагането на тези стоки и услуги от данъци или други приходи, отговорност по разпределение на доходи и богатство чрез трансфери и участие в производството на непазарна продукция  и др. Може да се обобщи:

А) единица, включена в бюджетната система на страната обикновено има правомощия и власт да набира ресурси чрез събиране на данъци или задължителни трансфери от другите институционални единици. За да отговори на критериите за институционална единица трябва да притежава собствени финансови ресурси или събрани като данъци, или получени като трансфери от други единици бюджета, както и да притежава известни правомощия да разпределя част или всичките си финансови ресурси за постигане на целите на политиката. Този тип институционална единица също може да има правомощията да получава заеми.

Б) Единиците от бюджетната система на страната по принцип извършват три типа крайни разходи:

• първа група: състои се от действителни или начислени разходи по безвъзмездното предоставяне на общността на колективни услуги като държавна администрация, отбрана, прилагане на закона, здравеопазване, и др., което се налага поради невъзможност на пазара да предоставя тези услуги и трябва държавата да ги организира и да ги финансира от общите данъци или от друг приход;
• втора група: състои се от разходи за безвъзмездно или по икономически незначителни цени предоставяне на стоки и услуги за отделните домакинства. Тези разходи съзнателно се поемат и се финансират от данъци или други приходи на правителството, дори ако е възможно индивидите да бъдат принудени да платят за тяхното използване, за изпълнение на социални и политически цели;
• трета група: състои се от трансфери, които се изплащат на другите институционални единици, предимно домакинства, с цел преразпределение на доход и богатство.

В рамките на една държава, бюджетната система може да включва много институционални единици, когато има различни нива на управление – централно, щатско (регионално) или местно (общинско). В допълнение,  фондовете за социално осигуряване също представляват институционални единици в бюджетната система.

Фондовете за социално осигуряване съставляват специален тип институционални единици, които могат да съществуват на всяко равнище на държавно управление – централно, щатско (регионално) или местно (общинско).  Схемите за социално осигуряване са предназначени да гарантират социални помощи за членовете на обществото, или за групи от индивиди като наетите в едно предприятие и техните семейства, като се използват ресурси, набирани предимно чрез социално осигурителни вноски. Схемите за социално осигуряване представляват схеми за социално застраховане, които покриват обществото като цяло или големи части от обществото, като тези схеми се въвеждат от държавната власт и се контролират от нея. По принцип тези схеми включват задължителни вноски от страна на наетите или на работодателите или и от двете страни, а условията при които се получават помощите от тези фондове се определят от държавната власт. Тези схеми покриват голямо разнообразие от програми, които осигуряват помощи в брой или в натура при достигане на определена възраст, при инвалидност или смърт, за наследници, при болест и майчинство, при трудови злополуки, помощи при безработица, семейни добавки, здравеопазване и др.Обикновено няма връзка между размера на вноската, която се плаща от индивида и риска, на който този индивид е изложен.

Социално осигурителните схеми трябва да се разграничават от пенсионни схеми или други схеми за социално застраховане, които се определят на основата на взаимно съгласие между работодател и работник и величината на помощите по които са свързани с размера на вноските.

Социално осигурителните фондове могат да се различат по това, че те се организират отделно от другите дейности на държавната власт и притежават свои активи и задължения отделно от активите и задълженията на държавната власт. Те са самостоятелни институционални единици, тъй като те са автономни фондове, те могат да притежават свои активи и задължения и да влизат във финансови транзакции за своя сметка.

В обобщение, бюджетната система на страната се състои от следните групи от резидентни институционални единици:

А) всички единици на централната, щатската (регионална) или местната (общинска) власт;

Б) всички социално-осигурителни фондове на всяко равнище на управление;

В) всички непазарни нетърговски организации, които се контролират и се финансират изключително от бюджета.

Секторът не включва държавни корпорации, дори когато всички дялове или акции на тези корпорации се притежават от бюджетни  единици. В него не се включват и квази-корпорации, които се притежават и контролират от единици от сектор “Държавно управление”.

Заключение

Единиците от сектор Бюджет, както домакинствата, могат да притежават и да управляват некорпорирани предприятия, които се занимават с производството на стоки или услуги. Въпрос на политически избор е до каква степен единиците от бюджета ще се заемат с производство вместо да закупи стоките или услугите от производителите, които го правят за пазара. На практика правителствата обикновено предприемат широк обхват от производствени дейности като покриват не само услуги за колективно потребление, но и много други стоки и услуги за индивидуално потребление.

Националният бюджет не е само технически инструмент – документ, описващ приходите и предлагащ възможности за извършване на разходите. Това е най-важното политическо заявление на изпълнителната власт за фискалната година. В него се отразяват фундаменталните ценности на националната политика. Той показва вижданията на правителството за социално-икономическото състояние на нацията. Той е декларация на правителството за неговите фискални, финансови и икономически цели и отразява неговите социални и икономически приоритети. Бюджетът допълнително предоставя стойностни оценки за бъдещите намерения на правителството и за неговото представяне в миналото. Именно чрез този бюджет се определят и бюджетите на отделните единици от сектора. Разходването на публични средства пък, от своя страна налага стриктен контрол върху дейността на бюджетните единици.