Home Икономика Балансът основен източник на информация за финансовия мениджър

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Балансът основен източник на информация за финансовия мениджър ПДФ Печат Е-мейл

Балансът – основен източник на информация  за финансовия мениджър

1.  Въведение  - понятие за баланс

Счетоводният баланс е форма за практическо прилагане на балансовия метод, който е негово съдържание.

Счетоводният баланс с приложения в него балансов метод е инструментариум на периодичното счетоводно отчитане. Чрез него счетоводството прави периодично обобщаване на настъпилите през отчетния период стойностни изменения в активите и пасивите на предприятието.

Счетоводният баланс, също така,  е технически инструментариум на счетоводството за представяне на двуаспектно разграниченото имущество на предприятието - веднъж систематизирано и класифицирано по признаците „въплъщение" и „функционална роля" и втори път - систематизирано и класифицирано по признаците „произход" и „целево предназначение".

Балансовият метод и методът „двойно записване по счетоводните сметки" са присъщи на счетоводното отчитане и без тях то не може да се осъществява, все пак само с тяхното прилагане не е възможно да се произвежда счетоводна информация. Необходимо е още

а) да се използва система от носители на счетоводна информация - счетоводни документи, счетоводни сметки, счетоводен баланс, оборотна ведомост и отчетни регистри и технически средства за автоматизирана обработка на счетоводната информация;

б) да се изпълняват оценъчно -изчислителните процедури „инвентаризация", „калкулация" и „сводка на отчетните данни". Всичките, макар да са от по-нисък разред спрямо балансовия метод и метода „двойно записване по счетоводните сметки", са също компоненти на счетоводното отчитане в предприятието. Нещо повече, без тях тези два методи на финансите и счетоводството  ще са обездвижени научнообсновани компоненти на финансово -  счетоводната практика.

2. Строеж и структура на баланса

Счетоводният баланс е таблица, чийто строеж и съдържание са нормативно регламентирани.  Предприятията обаче не са ограничени - съгласно счетоводните стандарти,   те могат да добавят в балансовата схема присъщи на тяхната дейност балансови статии, както и да не попълвате данни онези балансови статии, които не са им присъщи.

Счетоводството у нас възприема двустранната форма на баланса, която е хоризонтален вид на неговия строеж. Възприето е още и това: лявата страна на баланса да се нарича актив, а дясната - пасив. Същността на понятията „актив" и „пасив" (действен и недействен, отразен) на баланса, конкретизирана спрямо имуществото на предприятието, е основание за извода, че в актива то се квалифицира по признаците „въплъщение" и „функционална роля", а в пасива - по признаците „произход" и „целево предназначение".

Имуществото на предприятието се представя с неговия стойностен размер, класифицирано според признаците „въплъщение" и „функционална роля" и конкретизирано в раздели, групи и балансови статии.             Както в актива, така и в пасива на баланса със стойностен размер се представя едно и също нещо - имуществото на предприятието, което обаче е разграничено в него по различни признаци. Това дава отговор и на въпроса, защо в баланса сумата на актива и пасива е еднаква и е на едно равнище в него. Този еднакъв размер на сумата на актива и пасива на баланса е по същество техният огледален образ.

Вертикално балансът се изгражда в два раздела. Единият - като активът и пасивът в него се разграничават на балансова и задбалансова част. Тяхната балансова част е предназначена за имуществото на предприятието, което е конкретизирано в актива по признаците му „въплъщение" и „функционална роля", а в пасива по признаците „произход" и „целево предназначение".                 Задбалансово,  активът и пасивът представят съответно условните вземания и задължения на предприятието. Те са: взето имущество от други предприятия за временно ползване; имущество на предприятието, дадено за временно ползване от други предприятия; бланки под строга отчетност - акции, облигации, лотарийни билети и други ценни книжа, държани до тяхното емитиране; други условни вземания и задължения на предприятието.

При другия вертикален строеж на баланса за актива и пасива са обособени графите „текуща" и „предходна година". Такова разграничаване има значение освен за четенето на баланса, още за съпоставимостта на счетоводния анализ на съдържащата се в него информация.

Двуаспектно разграниченото имущество на предприятието, конкретизирано по едни или други признаци в раздели, групи и балансови статии, се представя в актива и пасива на баланса според нормативно регламентираната им последователност.

В такъв аспект строежът на баланса се изпълнява сега по принципа „сьщественост". Той обаче е приложен по различен начин за строежа на баланса в предприятията с нефинансова и финансова дейност. И още нещо, принципът „сьщественост" се прилага при строежа на баланса, като се съчетава с признаците „ликвидност" за актива и „изискуемост" за пасива. Затова в предприятията с нефинансова дейност активът на баланса започва с бавно ликвидните дълготрайни материални активи, а в предприятията с финансова дейност - с бързо ликвидните финансови активи, като в банките те са краткосрочните, а в другите финансови предприятия - застрахователни, пенсионни и инвестиционни дружества, дългосрочните. Това е естествено, защото за нефинансовите предприятия значима за дейността им са ДМА, а в предприятията с финансова дейност - финансовите средства.

В нефинансовите и финансовите предприятия по аналогичен начин принципът „същественост” е приложен и при строежа на пасива на техния баланс - съчетан е с признака „изискуемост”. В смисъл, че в предприятията с нефинансова дейност пасивът започва с бавно изискуемите съставки на собствения капитал, докато в предприятията с финансова дейност - с бързо изискуемите краткосрочни пасиви в банките и дългосрочните пасиви в другите финансови предприятия.

Строежът на счетоводния баланс е по същество форма за нагледно прилагане на неговото съдържание - двуаспектно разграниченото имущество на предприятието според нормативно регламентираните за него разрези в двете му части - актива и пасива. И още нещо: от това  доколко добре е построен балансът зависи четенето му и разбирането на информацията в него от нейните потребители - вътрешни и външни.

Обстоятелството, че отначало се разглежда строежът на баланса, не значи че се пренебрегва един принцип - съдържанието навсякъде и във всичко да предхожда формата и да е определящо спрямо нея. Съдържанието на счетоводния баланс се регламентира със СС 1, респективно МСС 1.

Нормативно с него се осигурява пресечената точка на интересите на потребителите на информацията от баланса - инвеститори, кредитори, доставчици и други, и на предприятията като нейни създатели. А потребителите на информацията от баланса искат той да е повече аналитичен, така че от информацията в него да се вижда какво е финансовото състояние на предприятието, което пък е заинтересовано от това информацията от типовата форма на баланса да гарантира в голяма степен тайно за неговото икономическо и финансово състояние.

Разделът е съдържателна съставка на актива и пасива от най-висок разред. Информацията за него обхваща стойностния размер на присъщите му активи и пасиви.  Групите в баланса представляват и съставки на неговите раздели и обобщен стойностен размер на присъщите им балансови статии. В баланса те се обозначават с римски цифри: I, II, III и т.н. Обособяването им е по принципа: в актива - според формата на въплъщение на имуществото на предприятието, а в пасива - според целевото предназначение на всеки от източниците на неговото придобиване.

Балансовата статия е съдържателна съставка на счетоводния баланс от най-нисък разред. Тя е структурен елемент на балансовата група. Балансовата статия е ред в баланса за стойностно представяне на еднородни по икономически характер видове от имуществото на предприятието, които са конкретизирани в актива според функционалната им роля в дейностите му, а в пасива - според целевото предназначение на източниците на тяхното придобиване.

Признак, по който балансовите статии се конкретизират и се характеризира счетоводната им същност, е тяхното отношение към баланса. По този признак те са активни и пасивни. Разграничаването на балансовите статии в такъв аспект е определящо по-нататък за счетоводните сметки, тъй като и те се конкретизират на активни и пасивни.

Активните балансови статии са структурна съставка на разделите в групите от актива на баланса. Чрез тях счетоводството конкретизира имуществото на предприятието според неговата функционална роля. Аргументите за това се съдържат в самите названия на статиите: Машини и оборудване, Транспортни средства, Продукция, Стоки, Вземания от клиенти и доставчици, Парични средства в брой и др.

Що се отнася до пасивните балансови статии, те са структурна съставка на разделите и групите от пасива на баланса. В тях се конкретизира отново имуществото на предприятието, по друг признак - целевото предназначение на източниците на неговото придобиване. В пасива на типовата балансова схема - раздел А. Собствен капитал, група III Финансов резултат има обособени статии: Непокрита загуба от минали години, Неразпределена печалба от минали години и Печалба (загуба) от текущата година.

Функционалната роля и целевото предназначение на балансовите статии са друг признак за тяхното конкретизиране. По този признак са: основни, корективни (регулиращи) и задбалансови. Основните балансови статии са обособените от счетоводството по съответни признаци обекти от имуществото на предприятието. Те са структурна съставка на разделите и групите от актива и пасива на баланса и са обособени като редове в него. Техните стойности в баланса, представено последователно - по раздели и групи, са сумата на неговия актив и пасив.

3. Необходимост от баланс в предприятието

В счетоводството е възприето към даден момент да се прекрати осчетоводяването на възникващите стопански процеси и операции от движението на имуществото на предприятието. Съгласно Закона за счетоводството,  за всяка отчетна година този момент е „към 31 декември"

Такъв подход в счетоводството се налага от следното:

а) да се провери с инструментариума на счетоводството дали се поддържа задължителното стойностно равенство в двуаспектно разграниченото имущество на предприятието - по въплъщение и функционална роля и по произход и целево предназначение;

б) счетоводството да създаде към даден момент в обобщен вид стойностна информация за двуаспектно разграниченото имущество на тези разрези - по раздели, по групи и по балансови статии. Тази информация е необходима както за управлението, контрола и анализа на дейностите на предприятието, така и за извеждането за предприятието на стойности на важни икономически и финансови показатели.

Чрез счетоводния баланс счетоводството представя стойността на двуаспектно разграниченото имущество на предприятието към даден момент, т.е. в статика. Това е логично, защото същността на неговото съдържание - балансовият метод, е такава - стойностно предоставяне към определен момент на двуаспектно разграниченото имущество на предприятието. Когато съдържа стойностни данни за имуществото на предприятието, той е още моментна снимка, огледало за него. Счетоводен баланс се съставя към строго определен момент от всяко предприятие, което е обособено в счетоводно отношение, т.е. води счетоводство за дейността си. Счетоводният баланс се съставя от крайните дебитни и кредитни остатъци на годишната окончателна оборотна ведомост, която е изготвена въз основа на изпълнено годишно счетоводно приключване на дейността на предприятието.

И  тъй счетоводният баланс е технически инструментариум на счетоводството за стойностно представяне към даден момент и в определен порядък - раздели, групи и балансови статии, на двуаспектно конкретизираното имущество на предприятието.

4. Видове баланс

По повод на едни или други обстоятелства счетоводството съставя за тях различни видове баланси. Предназначението на всеки от тях е да задоволява към даден момент съответни потребности - представяне финансовото състояние на предприятието, предоставяне на балансова информация за предприятието на банките, съдебните институции, външните потребители на такава информация и т.н.

Счетоводните баланси от теоретико- практическа гледна точка се характеризират по избран за тях признак. Един от признаците е например времето, към което е съставен счетоводният баланс. По този признак той е:

- Начален, респ. встъпителен, когато се съставя от счетоводството преди предприятието да е станало действащо, т.е. до неговата съдебна регистрация. В него се представят активите и пасивите на предприятието към началото на дейността му. Начален, респ. встъпителен, е и балансът, който счетоводството на действащо предприятие съставя към 1 януари на новата отчетна година. С активите и пасивите си то започва дейността си през новата отчетна година.

- Приключителен баланс, който е съставка на годишния финансов отчет на предприятието и се съставя в края на отчетния период. По Закона за счетоводството,  това е 31 декември на отчетната година. Изготвянето на такъв баланс е от съществено значение за установяване имущественото състояние на предприятието и на финансовия резултат от неговата дейност. Приключителният счетоводен баланс има и това значение - доказва на потребителите на информация от него, че вярно и точно е водено текущото счетоводно отчитане на дейностите на предприятието. Той е информационна база от данни на счетоводния анализ, от които, като се изследват с неговия инструментариум, се извеждат стойности на показателя за икономическото и финансовото състояние на предприятието.

Признак за разграничаване на счетоводните баланси е и това - съдържат ли корективни (регулиращи) балансови статии. По този признак те са: брутен, когато в баланса са включени корективни балансови статии, и нетен, когато такива няма. Действащото счетоводно законодателство у нас регламентира предприятията да съставят нетни баланси, т.е. без корективни балансови статии.                 За счетоводството не е проблем, брутният баланс да стане нетен. Това се постига, като стойността на съответните основни статии се коригира със сумата на присъщите им корективни статии. Когато те са допълващ коректив, тогава със сумата им се увеличава стойността на основните балансови статии, но общата сума на баланса остава непроменена. И обратно - със сумата на контрарните корективни статии се намалява стойността на съответните основни статии и общата сума на баланса се намалява.

В зависимост от обхващаната информация балансите са:

- Единични счетоводни баланси, когато в тях се съдържа резултатна счетоводна информация на предприятието, разглеждано като обособено в счетоводно отношение, т.е. води самостоятелна счетоводство за дейността си.

- Сборни, наричани още сводни баланси - съставят се от предприятие, което има структурни подразделения - филиали, поделения и т.н., които водят счетоводство за дейностите си. Предприятието съставя такъв баланс, като в него обобщава ред по ред стойностите на балансовите статии от свой баланс и от балансите на структурните си подразделения. В резултат на това се създава баланс със сводирана резултатна информация за дейностите на предприятието и на структурните му подразделения.

-  Консолидиран счетоводен баланс - изготвя се от предприятие майка с дъщерни предприятия.  По същество той е баланс на едно предприятие и за изготвянето му се прилага т.нар. метод на пълна консолидация - в него се елиминират вертикалните, хоризонталните и диагоналните вътрешногрупови разчети между предприятията в групата. Консолидираният баланс представя с обобщени стойности в края на отчетния период имущественото и финансовото състояние на групата предприятия.

- Инфлационен счетоводен баланс - съставя се от предприятието, когато в период от минимум три последователни години процентът на инфлация за страната надвиши 100. Всъщност той е преобразуваният в края на отчетния период баланс на предприятието, като в него активите и пасивите са приведени в съответствие с оповестения от Националния статистически институт инфлационен индекс.

5.  Обобщение  - значение на баланса за анализа от  финансовото ръководство на фирмата

Информацията от счетоводния баланс служи за анализ на състоянието на предприятието. Анализът може да се разглежда   като относително обособена управленска подсистема.  Основни компоненти на тази подсистема са методиката за анализ, информационната база на анализа, специалистите, осъществяващи анализа, и средствата за автоматизация на аналитичната работа.                 Подсистемата за финансово-стопанския анализ може да има различна конфигурация в отделните предприятия в зависимост от тяхната специфика и произтичащите от нея форми на организация на аналитичната работа. Независимо от това, анализът на баланса и отразената в него информация е от съществено значение за  ръководството на предприятието. Чрез анализ на баланса, в предприятието се придобива информация по отношение на:

Þ      Анализ на използването на материалните дълготрайни активи;

Þ      Анализ на използването на материалните ресурси;

Þ      Анализ на обема, структурата и качеството на продукцията, услугите и основната дейност на предприятието;

Þ      Анализ на величината и структурата на авансирания капитал и активи;

Þ      Анализ на обращението на капитала и активите;

Þ      Анализ на печалбата и рентабилността на предприятието;

Þ      Анализ на финансовото състояние на предприятието;

Þ      Анализ на рентабилността на финансово- стопанската дейност;

Þ      Обобщаваща оценка на финансово- стопанската дейност и конкурентоспособността на предприятието.

В системата на комплексния финансово- стопански анализ всеки от блоковете (елементите) се явява относително обособен по отношение на останалите.  Същественото е, че на фона на тази относителна обособеност от системна гледна точка в анализа трябва да се изследват задълбочено характерът и същността на отделните връзки и зависимости между обособените групи аналитични показатели.

Основна цел на анализа  е създаването на оптимални условия за вземане на обосновани управленски решения относно финансово- стопанската дейност.

В съответствие с основната цел на системата могат да бъдат дефинирани нейните главни функции. Функциите на системата предопределят общия характер на нейните задачи. Преработвайки чрез своите средства и методи разнородна информация, финансово- стопанският анализ я трансформира в специфична аналитична информация, която представлява база за вземане на разнородни управленски решения.

Така  се дефинира и реализира първата от главните функции на системата на финансово -стопанския анализ -информационно- аргументиращата. Ин-формационно- аргументиращата функция създава предпоставки за реализация на втората, специфична, типична и определяща функция - приложно-познавателната. Приложно-познавателната функция е вътрешно присъща на аналитичната система. Без тази функция системата за анализ губи своето значение.

Производна на първите две функции е т.нар. социално- психологическа функция. В условията на пазарно стопанство социално-психологическата функция на анализа придобива все по-голямо значение. Посредством анализа съдружниците и персоналът градят свое аргументирано отношение, насочено към ефективно използване на ресурсите, търсене на резерви, правилно пазарно поведение и други,  с цел повишение на печалбата. Тези  функции са в единство и взаимовръзка, а това е още един аргумент в полза на тезата за системност на анализа. Могат да се очертаят и някои от прилежащите задачи на съответните функции. Осъществяването на всяка функция се материализира посредством решаването на определени задачи.

Финансово- стопанският анализ изучава методите и методиката за обосноваване на инвестиционната, производствената, търговската и финансовата стратегия на предприятието, както и влиянието на различните фактори върху механизма на осъществяване на възприетата стратегия. Първоначално анализът е бил насочен главно към изследване на динамиката на средствата и източниците на средства на стопанското предприятие, отразяваща се двустранно в счетоводния баланс. Това по същество е характерно за ранните етапи на развитието на аналитичната теория и практика. Става дума за т.нар. балансов анализ. Впоследствие информационните потребности на анализа значително надхвърлят рамките на счетоводния баланс. Все по-наложително се явява системното изследване на технико- икономическите, техническите и социално-икономическите страни на дейността на стопанското предприятие в тяхното единство и вътрешна субординация.

Появяват се такива обекти на анализа, като средствата и предметите на труда, научно-техническото и социално-икономическото развитие на предприятието, маркетинговата стратегия на предприятието и други.

Финансово- стопанският анализ ориентира своята методология към изучаването на конкретните форми на проявление на общите икономически закони и закономерности в специфичните условия на стопанското предприятие. Разработването на системи от аналитични показатели и на методи за техния анализ е свързано с познаване на основните икономически категории, характера на тяхната същност и съдържание.


 

WWW.POCHIVKA.ORG