Home Литература Човекът и градът в поезията на Христо Смирненски, ЛИС

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Човекът и градът в поезията на Христо Смирненски, ЛИС ПДФ Печат Е-мейл

Човекът и градът в поезията на Христо Смирненски, ЛИС

В диалог с Ботевата поезия, с Вазовата одическа традиция, с естетиката на символизма, с пресъздадените образи от романтизма творчеството на Христо Смирненски си извоюва своето място в българския литературен канон. Неговите произведения се вълнуват от социалния живот на градския човек.

В лириката на Смирненски градът и човекът са в постоянно единоборство. От една страна стои жестокостта и призрачното, а от друга - самотата и страданието. Бедните и онеправданите хора, станали жертви на градската немилост са силно застъпени като образи в едни от най – прочутите творби на поета.

Преминали през метафизическите преживявания на Яворов и Дебелянов, прескочили бездната, героите на Смирненски се опитват да разрешат „свръхземните въпроси, които никой век не разреши” (Яворов, „Маска”). А именно присъствието на всякакви типажи в тълпата. С фигурите на „цветарката” и „стария музикант” от едноименните стихотворения е отразена градската действителност. Човекът като присъствие не е сам, но в душата му се борят мъки, които няма с кого да сподели. Шумните улици, веселите компании карат бедните хора да се чувстват още по – самотни в тълпата. Героите не са назовани поименно, с което се постига типизираност, говорейки за индивидуалната личност. Малката цветарка е дете, което е оприличено на русалка, митологичното в поезията на Смирненски е основен похват, който той копира от Х. Кр. Андерсен. Изобразена по малко фантастичен начин чрез своята външност тя става обект на похотливи погледи. Достига се до момента, в който красотата продава красота. Превръща се в стока, става жертва на собствената си професия, а може би и на града, който метафорично е представен като гранит. От него блика студенината, която е толкова дълбоко затаена в камъните. Тези обстоятелства доближават хората до техните първични усещания. Човешкото умело е изместено от веселбите, в които никой не се интересува от душевността на другия.

Контрастът град – човек е все така силен и в друго произведение от цикъла „Децата на града” – „Старият музикант”. Там е описана зимна, мрачна картина. В недружелюбния град човекът отново стои сам на моста и чака. Смъртта лъха от всеки полъх на вятъра, дори и от струните на собствената му цигулка. Затаил дъх, старецът безпристрастно е част от публиката на „цирка” в големия град. Той никога няма да може да се изяви като богатите и весели хора, а завинаги ще остане в периферията, в крайните улички на демоничния град. Старецът влиза в диалог само със снежинки: „шепнат му злъчни, невнятни слова/ зимните вихри студени”. Единствено времето е в унисон с неговите настроения и преживявания. Намират общ език, който все повече напомня образа на Смъртта: „и по цигулката старческа тя/ тегли полекичка лъка”.

Цикълът „Зимни вечери” представя импресиите на живота. Като своите събратя по съдба цветарката и мъзикантът са устроени животите и на тези герои. „Като черна гробница и тая вечер/ пуст и мрачен е градът” са встъпителните думи на първата строфа. Авторът не ни оставя да си поемем дъх, съвсем в началото ни приобщава към обстановката.  Не е бавно и постепенно, аналогично е с живота на хората. Тяхната мъка и болка са безконечни, те с жестока сила навлизат в ежедневието им. Въпреки че градът се разглежда като място, в което възможностите и перспективите са по – големи, тук той е благосклонен само към богатите. Бедните хора нямат техния шанс и са обречени да тънат в мизерия: „Завърнал се вкъщи – безхлебен, / пиян пак, - бащата ругай...” Човекът отново е останал незабелязан от „градските възможности”. Той ще остави челядта си гладна, няма право на избор. Това са шансовете, които му е предложил този необятен дом – градът. Студенината се изсипва върху живеещите в него с трясък. Вечерите в града не са само израз на слгането на края на деня, а и този на живота. Зимният сезон допълнително предразполага към гибелта. „Децата на града” не са приветствани в своя дом с „добре дощли”. Те са попаднали в необятна къща, която ги прогонва не от самата нея, а от живота. Градът е недоброжелателен за скромните желания на онеправданите. На тях им стига да имт хляб и уют в домовете си и ще постигнат своята идилия.

Героите на Смирненски са обречени да преминат през много перипетии, но може би ще бъдат щастливи в някой друг  свят, който няма да е излищен.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG