Home Литература Христо Смирненски - Мечти и сурова действителност (Юноша,Пролет

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Христо Смирненски - Мечти и сурова действителност (Юноша,Пролет ПДФ Печат Е-мейл

Христо Смирненски - Мечти и сурова действителност (“Юноша”,”Пролет”)

Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха ,на празничното усещане за взривна промяна на света.

В стихотворението”Юноша”пътят от “Аз не зная” до “Аз ще знам” е  търсене на истината за чоаека и света.Трзи път е изпитание за всяка личност.Смирненски разкрива това ,основавайки се на яркия контраст м/у очаквано и реалност .Преходът от незнание към мъдост е пресътворен с характерни за символистите художествени похвати: сравнение ,олицетворение ,хипорбола ,ярки ,запомнящи се образи ,вълнуващи метафори ,различни по емоционалната си постройка изрази.Така се пресъздават тревожните въпроси ,които измъчват юношата по пътя му към "неговото"място в света.

В стих.”Юпоша” лирическият герой е млад човек ,който ,изправен пред проблемите на реалността и битието ,осъзнава себе си като личност ,част от множеството и от света.

Трите смислови части ,на които условно може да бъде разделен поетичният текст ,разкриват този мъчителен път към истината за живота ,за ценностните неща за него.Юношата ще стигне до тази истина ,виждайки злото и осъзнавайки необходимостта от промяна ,за да възтържествува доброто и справедливостта.

Самоосъзнаването на лирическия герой започва след сблъсъка му с действителността и се разкрива чрез стихове -изповед ,които носят болезнените въпроси на човешкото съществуване/"Аз не зная"-"Аз познах"-"Аз ще знам"/ Юношата се ражда с благородни пориви ,възторжени мечти: желанието да твори добро го окриля в началото на жизнения му път.Младият човек очаква безпрепятствено осъществяване на хуманните си житейски планове.Животът за него е сам по себе си олицетворение на младостта ,радостта ,щастието.Символът “колесница от лунни лъчи” загатва за неговото желание да стане герой ,да се радва на всеобщо уважение.Старинната дума ”друм” отвежда съзнанието към ,"чудния свят на приказките ,в които има добро и справедливост.Светлина и музика изпълват мечтания свят ,който създава въображението на юношата.Животът е видян като пролет ,много наджди ,много очаквания носи той за младия човек.Богатството от епитети в първата смислова част -”луни” ,”майската” ,”друм от цветя”-налага представата за романтика и празничност.В този мечтан свят няма зло ,в него е невъзможно мечтите да не се осъществят

Реалността обаче се оказва съвсем друга и началото на трета строфа подготвя обрата:

“Но не пролет и химн покрай мен прозвни,

не поръси ме ябълков цвят:

пред раззинали бездни до черни стени

окова ме злодей непознат.

Възловите моменти ,разкриващи духовната биография на лирическия герой ,са проследени от поета в логическа последователност.Началните стихове съдържат първите въпроси на битието ,чието решение човек понякога напразно търси цял живот.Между въпроса и неговия отговор е пътят от наивната възторжена младост до социалната зрялост.Разривът м/у "очавано” и "видяно”поражда болката от социалната действителност ,натрупва гнева и неудовлетворението ,оформя протеста с/у отнемането на естествените човешки права.Антитезните синоними "светлина"-"мрак" ,недвусмислено насочват мисълта към незнанието ,в което се намира току-що навлизащия в живота юноша.Те са настоящето и бьдещето ,реалността и мечтата.Чрез тях се показва борбата м/у мечтите на младия човек и реалността.Мечтаният живот не съществува в реалността.В нея няма светлика ,а цвета ,който се налага ,е черният-"раззинали бездни" ,"черни стени" ,"черна сянка" ,"полумрак".Докато в мечтите на юношата.Животът напомня на рая ,то реалността се оказва сагашят ад.Навлизайки в истинския живот ,лирическият герой на Смирненски преминава през кръговете на ада ,тъй като навсякеде около себе си вижда безмерно страдание.

Силно въздействащи са стиховете ,които разкриват лицето на страданието.В този ад юношата е неподготвен и изплашен.В миговете на собствен страданке той вижда болката и стреданието на хилядите като него.Обруган е човешкият Дух.За да подчертае унижението на човешкото достойнство ,Смирненски използва символи ,които водят началото си от Библията-"Трнен венец” ,“Златнй телец” ,”човешкия Дух”.Библейските думи кореспондират с познанието на човека за добро и зло ,справедливост и робство.Те внушават прозрението ,че животът е сложен и тежък ,че светът отдавна е престанал да бъде рай.Освен с библейска оценъчност те носят и нови значения.В този свят на злото ,хората са отхвърлили .Бога ,а с него истината и справедлизостта.Мъчителите в този ад са хората ,които почитат златото ,парите.0т тях невинните стрдат несправедливо.Образите от Библията внушават и оптимистичната представа за Възкресението на Духа ,който не е създаден да живее в окови ,а е свободен ,дори когато е под тежестта на "трънен венец".

Символните образи на Живота ,3латния телец ,на човешкия Дух ,са образ -символи ,в които е зложен обобщения смисъл на основните категории на човекото битие.Картината е и конкретна ,и универсална.

Не е лесно на личността да се вгледа в себе си и да бъде наясно към какво се стреми.Не е възможно човек да живее вън от проблемите на времето и обществото.

Според юношата-герой пълноценен е животът на човека ,който не се примирйва с действителността.Затова и изборът се явява човешко мерило на идеята за щастието.Страданието ражда гнева ,недоволството.Окованият звън свидетелства за насъбралите се болка и ярост.

Юношата вече се е променил.Лично преживените разочарования раждат нова истина за света и човека -състоянието на робско примирение неможе ,да трае вечно.В представите си за живота ,в началото на съзнателния си житейски път ,той е обърнат към света ,но стремежите му са свързани със самия него.Сега младият човек се вглежда в другите и съчувстзието към чуждото нещастие води до промяна в самия него.Юношата е този ,който призовава към промяна:

“Ах,блеснете пожари,сред ледна тъма!

Загърмете, железни слова!”

Промяната е вдяна като "при непознат" ,в който ще участва хиляди -"ураган ,ураган от души" ,устремени към доброто и справедливостта.Затова и промянат ще бъде разрушителна:

“...нека гръм да трещи ,да руши!”

В огъня ще си отиде старото ,ще бъде унищожен светът на злото.Безглаголните изречения ,честата употреба на съгласна ”р” създават усещане за напрежение ,за борба.Борбата има смисъл ,когато е в името на благородна цел.А целта е борбата.Тя е промяна в името на по-добрия живот на хората и носи драмата на житейското съществуване.Борбата е ,породена от грозната действителност.Тя осмисля живота ,който носи в себе си страданието и намира израз в идеала ,в смисъл за хората.

Хр.Смирненски продължава поетичната традиция ,наложена от Ботев в литературата ни -революцията ,промяната да бъдат представяни като природни стихий.Всичко трябва да премине през пламъците ,за да се роди новото.

Личността на лирическия герой се формира съобразно епохата.Тя изисква преценка на живота.Юношата е изправен пред съдбовен избор -да се примири или да потърси сам разрешение на проблемите си ,но в движение напред ,по пътя към защита на човешкото достойнство.Затова и идеалът му отрича и стария свят ,и юношеските му илюзии.В търсене на пътя към човека и света ,юношата намира отговора за смисъла на човешкото съществузане -воден от любовта към другите ,в готовността на саможертва в името на човешкото достойнство ,свободата и доброто:

“без да питаи защо си на тоз свят роден

аз ще знам за какво да умра!”

Както бунтовника от стих. на Хр.Ботев"На прощаване” и Вапцаровият лирически герой от стих."Пролет" юношата е готов да отдаде най-скъпото -живота си -в името на другите ,на свободното бъдеще.Оказва се ,че истината за живота става достояние само на будните духом ,които се стремят към познание.В активната гражданска позиция е предпоставка за пълноценно опознаване на действителността и за нейната промяна."Аз познах моите братя в робски керван” разкрива еъзнанието му за принадлежност към социалните низини.Присъствието на призивни глаголи придава динамика на стиховете и ги разграничава от предходното съзерцателно отношение към света.Контекстовото значение на съчетанията /робски керван-робски свят ,човешки Дух-ураган от души”символно разкрива раждането на хорта.Преходът е изпълнен с болката на унижението и робството,но и със светлината на себепознанието.

В своята поезия той размисля за променящият се свят и търси мястото на човека в него :като социална жертва на времето ,като двигател на обществените промени ,като творец на бъдещето.Активната позиция към действителността е борбата.Тя е разрушителна и същевременно съзидателна сила и обяснява логиката на историческото развитие.Воден от дейния си хуманизъм ,Смирненски утвърждава апотеоза на човека и неговата борба ,убеден в човешкото право на свободно бъдеще.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG