Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВЪВЕДЕНИЕ

Сметната Палата е държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности, съгласно Закона за Сметната палата. Тя е независима институция и  при осъществяване на своята дейност се ръководи от принципите на публичност и прозрачност на информацията. Сметната палата разполага със самостоятелен бюджет, който е част от републиканския бюджет на Република България. По отношение на извършените проверки, постигнатите резултати и направените изводи се отчита единствено и само пред Народното събрание. Основната и задача е да допринася за доброто и правилното управление на бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за използването им, съгласно принципите на законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност с цел достоверното отчитане на изпълнението на съответните бюджети.

Сметната палата самостоятелно разработва гогишните си програми за одитната  дейност съобразно приетите от нея стратегически цели и приоритети. Във връзка с членството на България в Европейския съюз и изключителната значимост на правилното управление и навременното усвояване на средствата от фондовете и програмите за цялото българско общество един от приоритетите в дейността и е оценката на ефективността на управлението на програми и проекти, финансирани със средства от Европейския съюз и от други международни организации.

В процеса на провеждането на стажа ми  особено внимание отделих на националната нормативна уредба и приетите  вътрешните актове, които регламентират и регулират дейността на Сметната палата – ЗСП, Одитните стандарти, Наръчника за одитната дейност, указания за прилагане на одитните стандарти и др.  И разбира се, те намериха място в това изложение с цел да покажат каква е основната роля, място и значение на върховния контролен орган в република България. Така че в следващите редове Вие ще можете да се запознаете с част от прилагания  от Сметната палата закон пречупен през моето виждане, от гледна точка на начина по който аз успях да се запозная с него. Ще имате възможността да разгледате всички текущи правомощия, институционални връзки и възможности на това структурно звено по отношение на сферата му на дейност, ще разберете за устройството и организацията на тази система въз основа на които се осъществяват всички процеси. Разбира се бих желал да станете свидетели на реалната одитна дейност и докладване, но за съжаление мога единствено да ви запозная теоритично със значението на тези понятия, както и измеренията на тяхното проявление, тъй като самият аз дори като стажант и наблюдател на извършващите се одити и излагането на резултатите от тях, нямам правото да ги огласявам подчинявайки се на  закона за опазване на обществената тайна,според който никой не притежева възможността да дава публичност на тази информация до момента на приемането на одитните доклади и начина на огласявянето им според желанието на Върховната сметна палата. Начините и правилата, по които се извършват самите проверки а също и към кой са насочени и с каква цел, имат своето място в тази тема. Какъв е статута на проверяваните обекти и докаде може да бъде разширена дейността на сметната палата ще откриете в следващите редове. Тук намира място и тезата за виновността на одитираните, когато са констатирани съответните вреди и нарушения в тяхно лице, каква е ролята на Сметната палата, взетите от нея решения, предприетите действия и осъществените процедури с цел търсене на наказателна отговорност от виновните лица по отношение на регистрирания случай. В тази връзка трябва да уточня, че одитната институция няма правото да търси такава отговорност,поради което си сътрудничи със съответните административни органи, които са длъжни да се отзовът на предоставената от нея информация и да осъществят последващ контрол.

Като същите имат правото и приходящо задължение, взависимост от техния статут т.е. дали те са Министъра на финансите, прокуратура или друг компетентен орган да търсят съответната отговорност от тези лица, без да намесват в този процес Сметната палата, но с цел спазване на законността да я уведомят за постигнатите резултати. Посредством съставения доклад, представителите на одитирания обект се запознават с отчетеното от одиторите икономическо и финансово състояние, както и с паричните потоци резултат от дейността.

Председателят, органите и членовете на Сметната палата притежават определени права и задължения които произтичат от статута им в организацията към дадения момент,тази теза отчасти има значение по отношение на разглеждания въпрос поради което са включени определени материали.

И така нека започнем с главната роля на Сметната палата, от гледна точка на ръководните положения в нейната дейност.

Основновните правомощия на тази институция придобиват своето реално приложение в следното поле на дейност – осъществяване на одит на:

1. държавния бюджет;
2. бюджета на държавното и обществено осигоряване;
3. бюджета на общините;
4. други бюджети, приемани от Народното събрание

Сметната палата осъществява одит и на:

Бюджетните и извънбюджетните сметки и фондове на разпоредителите с бюджетни кредити;

Самостоятелните бюджети на Българската академия на науките, държавните висши училища, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други автономни бюджети;

Бюджетните и извънбюджетните средства, предоставяни на лица осъществяващи стопанска или нестопанска дейност;

Средствата от фондове и програми на Европейският съюз, включително управлението им от съответните органи и крайни ползватели на средствата;

Бюджетните разходи на БНБ и тяхното управление;

Формирането на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ, дължимо към държавния бюджет.

Възникването и управлението на държавния дълг, държавногарантирания дълг, общинският дълг и като цяло използването на дълговите инструменти;

Постъпленията от приватизация и концеция по съответните сметки, тяхното разпределяне и разходване;

Изпълнението на международни спогодби, договори, конвенций или други международни актове, в които е предвидена ролята на Сметната палата или и е възложено от оправомощен орган;

Контрола на други публични средства, когато това й е възложено със закон;

Като цяло ролята на Сметната палата в националното стопанство е да:

Одитира дейността по изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол в бюджетните организаций в това число влизат всички изброени по горе;

Одитира и заверява годишните финансови отчети на същите.

Институцията разполага с пълното право да одитира държавни предприятия, когато за това е налице решение на Народното събрание.

Становищата на Сметната палата имат значение при приемането на законопроекти за бюджети, по правителсвени програми, финансирани с бюджетни и извънбюджетни средства или средства гарантирани от държавата. Одитиращият орган има правото да внася в Народното събрание и Министерскищт съвет своето виждане за съответните промени в закони и подзаконови актове с цел подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на другите публични средства, и дейности.

Дотук обърнахме внимание на ролята и мястото на Сметната палата в политическия живот на страната и нейното основно участие във взимането на решения и даването на актуални мнения с цел подобряването ефективността при използването на средствата в националното стопанство.

За да бъдат становищата на тази институция в пълна съобразност и точност със съответната политическа и икономическа среда, тя си сътрудничи с институционални органи като например:

Агенцията за държавна финансова инспекция – целта на това сътрудничеството е повишаване на ефективността на контролната и одитна система на страната;

Националната агенция за приходите, митническата администрация, органите за принудително събиране на държавни вземания, Държавна агенция „Национална сигурност”, както и органите на съдебната власт – всички тези институционални връзки се осъществяват с цел подобряване събираемостта на държавните вземания и на борбата с престъпността;

Българската Сметна палата като част от Европейското институционално семейство изцяло потдържа връзки и си сътрудничи с Европейската Сметна палата и с върховни органи осъществяващи одитната дейност на други страни в областта на външния одит. Същата представлява Република България в международните организации по отношение на приложените средства, методи и решения за осъществяването на необходимият контрол. Освен  пълната прозрачност от гледна точка на информацията, сметната палата има правото да извършва съвместни одити с Европейската сметна палата, както и с върховни одитни институции на други страни по отношение на изпълнението на международните актове.

Върховният орган има пълното право самостоятелно и еднолично да избира обектите, в които ще извършва одитна дейност, времето на извършването й, и одитният подход, през съответният отчетен период.  Програмата, която се поставя за изпълнение трябва да бъде приета в срок до два месеца от обнародването на закона за държавния бюджет на Република Бълагария.

Конкретните форми на сътрудничество, между отделните органи се определят въз основа на съвместни споразумения.

В следващите редове ще изясним по обстойно какво представлява сметната палата от гледна точка на съставните и части или по точно нейната организация и устройство. Както казахме дотук тя е организация на бюджетна издръжка със седалище намиращо се в град София, състои се от 11(единадесет) души – Председател и 10(десет) членове, всички те се избират, назначават и освобождават от Народното събрание.

Органите на Сметната палата са директорите на териториалните поделения, ръководителите на сектори, одиторите и стажант одиторите. Служителите на същата са главният секретар и кадрите обвързани с администрацията. Срокът за който се избират главните изпълнителни органи е девет години като Председателят неможе да бъде преизбиран.

За да бъде тази институция олицетворение на Висш административен орган хората които я съставляват трябва да притежават определен статут, съответно ниво на образование, и стаж отговарящ на определени условия. Така например за председател и членове на Сметната палата се избират лица които имат висше икономическо или юридическо образование с минимална образователна степен „магистър” и с трудов или служебен стаж по специалността не по малко от 15 години – за председателя, и 10 години за членовете, като тези постове немогат да бъдат заемани от хора, които са били членове на правителството или ръководители на централни органи на изпълнителната власт през последните 3 години предхождащи избора, също така не са били осъждани за умишлени престъпления от общ характер или не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответна длъжност.Членовете на Сметната палата не могат да бъдат лица, които имат роднинска връзка с председателя или са роднини по права линия, до четвърта степен вклучително. Всички те са длъжни да  положат съответната определена по закон клетва, с която да встъпят в длъжност, тя се полага пред Народното събрание на Република България, което единствено и еднолично може да прекрати пълномощията им преди изтичането на мандата им. Когато това стане се спазват определени директиви в закона, в съобразност, с които се избира нов Председател и членове на институцията.

За да изпълнява своята роля пълноценно и да защитава своето място в икономическия живот на страната, Сметната палата разработва и приема с решения -  стратегий и политики за одитната дейност, одитни стандарти, които съответстват на международните стандарти за външен одит и вътрешни нормативни актове по отношение на организацията и управлението на осъществявания контрол. За да бъдат приети всички изброени по горе е необходимо на заседанието да присъстват не по малко от 7 души от състава й. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от целия състав на Сметната палата, като при отсъствие на Председателя, заседанята се ръководят от члена на институцията който го замества. Всички нейни представители са напълно независими при изпълнението на своите задължения и при вземането на решения по обсъжданите въпроси, като би трябвало да се ръководят от принципите на колегиалност, публичност и прозрачност.

Основно значение за представянето на ролята, мястото и значението на Сметната палата по отношение на контрола на публичните средства има Председателят й, освен че има пълното право да я ръководи и представя, той може както да назначава,сключва и изменя, така и да освобождава и прекратява трудовите договори  с органите и служителите на институцията.

За да действа организирано и последователно, както и за да се осигури  бързо-

подвижност и прозрачност на информацията, дейността и се осъществява чрез отделения и териториални поделения със сектори към тях. Отделенията се изграждат на функционален, а поделенията на териториален признак. Първите се ръководят от членове на Сметната палата, а вторите от директори, които за да заемат съответната длъжност трябва да притежават качества  образование и стаж на ниво близо до нивото на образование на членовете на върховния орган. Последното и най ниско ниво в стапаловидната организация на дейността й е отредено за секторите, които еднолично се ръководят от одитори.

От гледна точка на пълноценното осъществяване на основните функций на организацията се назначава лице, което изпълнява ролята на главен секретар  на Сметната палата, той се занимава с координацията, разработването, изпълненито и отчитането на програмата за одитната дейсност и отговаря за функционирането на информационната система.

Както казахме по рано, за да постигне предвидените, по програма цели нашата институция се нуждае от определен годишен бюджет, който се съставя и проектира единствено и само от нея, и се представя в Министерството на финансите за включване в проекто-закона за държавния бюджет за съответната година. Не съществува институционален и политически орган, който разполага с правото да изменя този проект за бюджет на организацията, единствено Министерският съвет има правото да изразява становище по него пред Народното събрание, последното трябва да приеме бюджета на Сметната палата като самостоятелна част от републиканския бюджет. За да бъде спазена законността, финансовия й отчет се одитира от независима комисия, която трябва да бъде съставена най-малко от двама дипломирани експерт-счетоводители. Докладът на проверяващата комисия се представя в Народното събрание.

Сметната палата като върховна одитна институция има задължението в края на съответния период да представи отчетът, който самата тя и нейните органи са съставили и чрез който отговарят пред Народното събрание за извършената от тях дейност, като направените изводи и постигнатите резултати трябва да са в пряка връзка с представената по рано програма за изпълнение. Чрез извеждането и обсъждането на отчетът, ролята, мястото и значението на Сметната палата при контрола придобиват своя материален израз в контекста на направените изводи.

За да бъде осъществяван необходимия контрол е задължително пълноценното и последователно надлежно извършване на одитната дейност, която в своя състав обхваща

• Финансов одит, който включва одит на финансовото управление и одит на финансовите отчети;
• Одит на изпълнението;
• Други специфични одити;

Всички те се извършват на основата на приети и обнародвани в „Държавен вестник” одитни стандарти.

Както казахме в редовете дотук всички насрочени одити се извършват въз основа на предходно приетата програма за изпълнение, към нея могат да се добавят още пет одита годишно, при необходимост приети, със специални решения на Народното събрание. Освен това, така приетата програма трябва да се представи на Върховния управленски орган в седем дневен срок от нейното приемане или изменение, в онази си част, в която се включва одита на средства от фондове и програми на Европейския съюз, програмата трябва да бъде изпратена на Европейската сметна палата и на Европейската комисия.

При осъществяването на одитите е налице малка разлика, която се проявява взависимост от това дали одита е приет въз основа на програмата или е удостоверен с решение на Народното събрание:

Одититът по годишна програма се извършва въз основа на  заповед на ръководителя на отделението или директора на териториалното поделение;

Одитът по решение на Народното събрание се извършва със заповед на Председателя на Сметната палата;

Ако в процеса на дейност по осъществяването на проверката се отличат или станат ясни действия които са насочени към незаконосъобразното събиране или разходване на бюджетни или други публични средства, както и за увреждане на имущество на одитираните обекти , ръководителя на отделението, както и директорът на териториалното поделение имат пълното право и приходящо задължение да уведомят за това съответния компетентен орган, който да предприеме мерки за спиране или наказване на тези действия. Същото се отнася и при нарушаването на процедурите по възлагане на обществени поръчки, за които е възможно да изтекът сроковете за админисративнонаказателно производство, в този случай с решение на Сметната палата , на министъра на финансите и директорът на Агенцията по обществени поръчки се изпраща доклад за нарушенията с цел предприемане на съответни действия.

При приемането на своята материално веществена форма,трудът на одитния екип, като тук имам впредвид изготвения одитен доклад се включва цялостната дейност осъществена от проверяващия екип, която в своята съвкупност действително обхваща изключително много процедури като например - всички проведени разговори между одиторите и лицата представители на проверявания обект, прегледаните документи, договори и споразумения,а също така съблюдаването за правилното използване на средствата, всички тези, а и много други резултати и заключения са по един или друг начин намерили изложение в целостта на завършения доклад. Ръководителят на екипа има правото и задължението да организира изговянето му, като включи всички направени констатации и оценки, по необходимост подкрепени с одитни доказателства съгласно приетите от Сметната палата стандарти. За да се спазят процедурите по прозрачност, информираност и законност одитният доклад се връчва на ръководителя на проверявания обект срещу разписка, не по късно от един месец след приключването на одита, като това лице поема задължението да представи съответния доклад на субектите ръководели дадената организация през одитирания период, целта е всички те да могат да се запознаят със съдържанието му. Ако обхвата на одита е твърде голям, т.е. обхваща голям брой обекти подложени на проверка, тогава срокът за връчване на одитния доклад може да бъде удължен до два месеца след приключването на одита. Всички засегнати лица имат пълното право на писмен коментар и становище по доклада, като за целта трябва да ги изпратят до ръководителя на отделението или директора на териториалното поделение в срока определен със закон. Освен че уведомява представителя на одитирания обект като му представя самия доклад, Сметната палата му изпраща и препоръки за подобряването на управлението на бюджетните и другите публични средства и дейности. Взависимост от това дали дадения обект е голям или малък разпоредител с бюджетни кредити, доклада се изпраща и до първостепенния разпоредител, като най вече това се прави когато става дума за второстепенен обект,т.е. обект с ниска степен на използване на бюджетни средства.От гледна точка на това дали други органи имат отношение към извършения одит, съставения доклад може да бъде изпратен и до тях. Препоръките дадени от Сметната палата трябва да станат обект на прилагане в момента на тяхното представяне, но това не винаги е така, поради което институцията прилага последващ контрол и проверка дали те се осъществяват по приетия и оказан ред. Целта е в най близки срокове да се вземат мерки срещу съзнателното присвояване на средства и незаконни действия насочени по оношение на бюджета. Ако се стигне до ситуация, при която се наблюдава неизпълнение на направените препоръки Сметната палата изпраща доклад с предложения за предприемане на съответни действия, до следните държавни органи:

Народното събрание или Министерския съвет – за одитиран обект на централен орган на изпълнителната власт;

Общинския съвет или областния управител – за одитиран обект на регионален или местен орган на изпълнителната власт;

Народното събрание или горестоящ ръководен орган – за одитиран обект извън централната,регионалната и местната изпълнителна власт;

Докладът може да бъде изпратен и до министъра на финансите,или друг осъществяващ надзор и контрол орган, когато става въпрос за одитиран обект, който не съвпада структурно и институционално с изброените по горе.

С цел да не се наруши последователността на предприетите действия вече изброените органи са длъжни да осведомят Сметната палата за всичко извършено от тях по предварително връчения доклад.

Върховната одитна институция има правото и задължението да одитира и заверява годишните финансови отчети на бюджетните организации, а също така и други отчети, когато това е предвидено със закон. За да представи своята роля в икономическия живот на страната Сметната палата трябва да внесе в Народното събрание отчет за дейността си за предходната година, доклади по отчетите за изпълнението на държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване, на Националната здравноосигурителна каса и на разходите направени от Българската народна банка за предходната година, както и доклади за резултатите от извършените одити, доклади за значимостта на същите, за съответните бюджети или други публични средства, а също и доклади за онези одити извършени по решение на Народното събрание. Всичко това определя мястото и значимостта на Сметната палата в институционал-

ния живот на страната. Органът има правото да огласи всички постигнати от него резултати, които не предтавляват защитена от закона тайна, в това число и всички средства по фондовете и програмите на Европейския съюз. Начина и редът на огласяването на съответната инфор-

мация зависи единствено и само от желанието на интитуцията. Тук трябва да уточним, че тези резултати не могат да бъдат огласени докато съответните доклади не бъдат приети от Сметната палата.

По силата на приетия Меморандум за разбирателство между Република България и Европейската комисия е налице възможността за пълна прозрачност на информацията, т.е. всеки един от наличните доклади, заедно с приходящите към него изводи и резултати може да бъде предоставен на Европейската Сметна палата в случай на поискването му.

Дотук обърнахме внимание на структурата и основната дейност, която осъществява организацията, нека сега се запознаем с основните права и задължения, с които разпозагат нейните представители. Като цяло тук се включват всички тези които са указани в „кодекса на труда” и са приети със закон за цялото българско население. Председателят и членовете притежават  всички права уредени по трудово правоотношение освен тези които противоречат на правното им положение. Всички те имат право на допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни за изпълнение на задълженията им извън работно време, като трябва да се уточни че отпуска е платен и се определя от Преседателя, по предложение на съответния ръководител към звено на Сметната палата. Допускат се и отпуски, които са въз основа на квалификационни и преквалификационни курсове, като разходите за тези образователни степени се поемат от бюджета на организацията. Всички които са част от нейната структура могат да получават отличия и награди, когато е налице основателна причина за това, но те нямат право да са част от състава или да заемат други платени длъжности в организации, които не са от научно и преподавателско естество.

Председателят и членовете имат изричното задължение за опазването на класифицирана информация, такава която е защитена със закон, а също така и да не допускат разгласяването на факти станали им известни в процеса на изпълнението на техните задължения.За целта те подписват декларация  по повод вече казаното.

Органите на Сметната палата при упражняването на своите правомощия разполагат със следните права:

Свободен достъп до всички докуметнти, отчети, активи и пасиви, с които разполага одитирания обект;

Правото да изискват справки, заверени копия от документи и друга информация необходима им за осъщесвяването на проверката;

Имат пълен достъп до служебните помещения на обекта, в който са изпратени;

Притежават възможността да изискват справки, заверени копия от документи и друга информация от физически лица, юридически лица и еднолични търговци, които са извън одитирания обект, свързани с възможни случаи на незаконна дейност, които засягат финансовите и имуществените интереси на одитирания обект или средствата от фондове и програми на Европейския съюз;

Да изискават устни и писмени обяснения от длъжностни лица по факти които са констатирани при одитите, както и по въпроси свързани с тяхната дейност. Тези лица от своя страна имат задължението да подпомагат дейността на проверяващия орган, като предоставят необходимата му информация, без да осъществяват дейност противостояща на проверката, като осигурят подходящи помещения и технически средства при извършването на одитите. Нямат право да се позовават на каквато и да е защитена от закона тайна , ако е налице отказ за предоставянето на необходимата информация, председателят на Сметната палата има правото да разпореди извършването на проверка на юридическото лице или на едноличния търговец във връзка с отказаната информация.Ако се извършват действия с цел възпрепятстване на проверката, председателят има правото да сезира органите на прокуратурата.

Наличните доказателства открити и описани при осъществяването на одита са неразделна част от съставения доклад, защото те осигуряват неговата защита и изразяват в реално време направените нарушения. Одиторите имат пълното право на достъп до класифицирана информация, ако с това целят потвърждаване на направените изводи.

Също така имат възможността да изискват извършване на инвентаризации от бюджетните организации във връзка с одитите и заверките, като се има впредвид осигуряване на точност при вписване на заключенията.

Според закона, председателят, членовете и органите на Сметната палата не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на своите правомощия, освен ако са извършили престъпление или са действали умишлено, също според него в одитите не могат да участват лица, които имат роднинска връзка със служители или ръководни органи в одитирания обект, всичко това свива възможността за направомерни действия по отношение на осъществявания контрол. В отделни случаи за проверка на специфични въпроси при одитите могат да се привличат и външни експерти за да бъде осигурена по висока ефективност по отношение на осъществяваната дейност. Тези лица, който при нужда подпомагат одиторите са длъжни да подпишат съответната декларация за опазване на тайната и неразгласяване на факти и обстоятелства свързани с извършените действия. В закона за Сметната палта на Република България дори е отредено място за размера на заплатите на Председателя членовете и органите на институцията, което до голяма степен говори за желанието за прозрачност между нея и гражданите на нашата държава, но със сигурност размера на техните възнаграждения не е от определящо значение за ролята, мястото и значението й в стопанския, законов и икономически живот на страната. За разлика от голяма част от българските институции, Сметната палата е орган занимаващ се изцяло с правилното използване на средства от Европейските фондове и програми, както и от националния годишен бюджет,съблюдавайки за законовото им приемане и разходване, в нейн интерес е потдържането на политиката на прозрачност и доказуемост  на използването на средствата.

Сметната палата и нейните органи имат пълното право и законово задължение да сезират други компетентни институции при констатиране на вреди и нарушения от страна на одитирания обект, при наличието на данни за злоупотреби с бюджетни средства и извънбюджетни сметки и фондове или при управлението на имущество, които не представляват престъпление с решение на Сметната палата материалите от одита или одитният доклад се изпращат на съответния компетентен орган за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност.Той е длъжен да задвижи процедурата по предприемането на съответните действия за търсене на отговорност, като след определено време същия трябва да уведоми  одиторите за предприетите от него действия спрямо обекта нарушил законовите разпоредби. Ако са налице по големи злоупотреби които могат да бъдат класифицирани като престъпление Сметната палата може да изпрати материалите от одита и одитния доклад до прокуратурата.Същите са законен повод и доказателство за образуване на предварително пройзводство. Органите на прокуратурата както и по горе беше указано са длъжни да уведомят одитната институция за предприетите от нея действия по предоставените материали. Необходимо е запазването на същите в тайна до края на наказателното пройзводство. Когато са регистрирани нарушения по отношение на използването на европейски средства от фондове и програми на Европейския съюз с решение на Сметната палата материалите от одита или одитният доклад се изпращат и на специализираните органи за превенция и борба с измамите и корупцията на Европейската общност ,както и на Националния ръководител избран съгласно Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Европейската комисия за създаване на Национален фонд.

Всички средства реализирани в резултат на актове и глоби, издадени по отношение на констатираните злоупотреби постъпват само и единствено в полза на републиканския бюджет.

Наказателната документация под формата на акт се издава от одиторите, а постановленията от председателя на Сметната палата или упълномощено от него длъжностно лице.