Home Икономика Същностна характеристика на разходите

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Същностна характеристика на разходите ПДФ Печат Е-мейл

Същностна характеристика на разходите, видове разходи и счетоводна информация за тях.

Информацията за измерване на постигнатите резултати през отчетния период или ефективността на предприятието се осигурява чрез отразяване на потоците, свързани с движението и измевенията на ресурсите (запасите) при осъществяване на стопавската дейност. Една част от потоците е свързана с нарастване или намаляване на икономическата изгода, т.е. води до увеличаване, респективно намаляване на собствения капитал, отделно от онова, което е резултат на вноски от капиталовложителите (собствениците) или на разпределение между тях и на преоценка, отразена в капитала. Именно в тези случаи се формират приходите и разходите като елементи на резултата за отчетния период.

Разходите представляват намаляване на стойността на иконамическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието (намаляване) на активите или нарастване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от онова, което се дължи на съучастниците в капитала (акционери, съдружници и др.) при разпределението на печалбата и преоценката, отразена в капитала. По-конкретно разходите се формират от намалението на на стойнодтта на активи, начисляването на трудово възнаграждение, осигуровки и други в резултат на осъществена дейност в предприятието, независимо от момента на тяхното изплащане. Като разходи се отчитат и начисляват провизии, когато това е предвидено в нормативния акт.

Правилното изясняване на въпросите по отчитането на разнообразните разходи в предприятието, предполага тяхната научна класификация. За тази цел в литературата се предлагат като основа различни признаци (белези).

В зависимост от техния състав и икономическа еднородност разходите се групират на едноелементни (прости) и комплексни (многоелементни). Първите са еднородни по своето икономическо съдържание (пр. разходи за материали, разходи за заплати и др.). За разлика от тях комплексните разходи са разнородни по своя състав (пр. разходи от брак в производството, административни разходи и др.).

От гледище на значението и ролята на разходите в производствения процес те се подразделят на основни (основни производствени) и допълнителни. Основните производствени разходи са непосредствено свързани с произвеждането на продукция и оказването на услуги. Те са обусловени т технологичния процес и затова се наричат още технологични. Допълнителните разходи са свързани главно с организацията, обслужването и управлението на предприятието.

Според начина, по който се включват в себестойността на продукцията, т.е. в зависимост от тяхното калкулативно-техническо третиране, разходите се подразделят на преки и непреки (косвени). Преки са всички разходи, които са непосредствено свързани с произвеждането на конкретен вид продукт (обект, дейност, услуга) и се отнасят направо в себестойността им въз основа на съответните първични документи.Такива са разходите за суровини и основни материали, възнагражденията на основните производствени работници и др. Непреките разходи са свързани с произвеждането на няколко или всички видове изделия, респективно обекти, дейности, услуги в предприятието. Включването им в себестойността на отделните продукти става по косвен път – чрез разпределение на предварително определена от предприятието база (основа).

В зависимост от отношението им към обема на дейността (производството) разходите се делят на: постоянни (условно-постоянни) и променливи. Величината на първите става относително постоянна, независимо от обема на производството, а размерът на вторите се променя пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството.

Разходите, пряко свързани с произвежданите продукти (без разходите за материали) и систематично начисляваните постоянни и променливи общопроизводствени разходи, които се правят в процеса на производството, се определят като разходи за преработка.

От гладна точка на периода, за който се отнасят, разходите се групират на: текущи и предварителни, засягащи бъдещи отчетни периози. Текущите разходи са непосредствено свързани с формирането на себестойността на продукцията и услугите или финансовия резултат за текущия отчетен период. Разходите за бъдещи периоди се извършват през текущия период, но са свързани с получаването на приходи или изгоди през следващ отчетен период. Разходите за бъдещи периоди, от своя страна, се подразделят на: разсрочни разходи за основната дейност (нефинансови разходи за бъдещи периоди) и разсрочени финансови разходи.

В съответствие с изискванията на Закона за счетоводството направенитеразходи в предприятието се отчитат в следните основни групи:

  • Разходи за дейността;
  • Финансови разходи;
  • Извънредни разходи
  • Разходи за данъци върху печалбата.

При тази групировка се изхожда от връзката на извършените разходи с дейността на предприятието. Така се осигурява по-полезна информация на потребителите на финансовите отчети, която им позволява да оценят значението на отделните групи разходи за ефективността на предприятието.

Съгласно ЗС за всички разходи, свързани с дейността на предприятието, се осигурява информация за техния състав по икономически елементи – материали, външни услуги, амортизация, заплати (възнаграждения), осигуровки и други разходи, включително провизии и обезценка на активи. При тази групировка се имат презвид видът и икономическото съдържание на разходите, независимо от мястото на извършването им. Тя се използва за установяване на разходите за цялата дейност на предприятието.

С оглед установяването на разходите по отделните отделни обекти на отчитане и калкулиране себестойността на продукцията и услугите разходите за дейността се разпределят (отнасят) и по функционално предназначение: за осъществяването на опреративната (основна и спомагателна) дейност, за продажба на продукция, административни разходи и за други направления (за придобиване и ликвидация на ДМА, за доставка на КМА).

Предприятието само определя критериите за групиране на разходите по тези групи, както и базата, начина и времето за разпределение на непреките (косвени) разходи съобразно особеностите на осъществяваната дейност и информационните потребности на управлението.

Към разходите за оперативната (основна и спомагателна) дейност се включват основните производствени разходи, които формират себестойността на произвежданата продукция, оказаните услуги и назавършеното производство. Както се поясни към тези разходи се включват:

  1. Стойнодтта на употребените материали;
  2. Разходите за преработка, които включват:
  • Разходите, пряко свързани с произвежданите продукти
  • Непреките производствени(общопроизводствени) разходи, в т.чпостоянните и променливите общопроизводствени разходи.

Постоянните общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, чиито размер остана относително постоянен, независимо от обема на производството (напр. амортизация и поддръжка на фабрични сгради и оборудване)

Променливите общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които се променят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството (напр. непреки разходи за спомагателни и други материали).

Общопроизводствените разходи се включват в стойността на произведената продукция, респективно на незавършеното производство, след разпределение на определена база. НСС 2 предвижда различен режим на разпределение на двата вида общопроизводствени разходи.

  1. Други разходи, свързани с производството на съответнатапродукция или услуга, към които се включват само такива разходи, които са извършени във връзка с довеждането на продукцията до настоящото й място и състояние.

В групата на разходите за продажба на продукция се включват тези, които са пряко свързани с продажбите на продукция, стоки, услуги.

Административните разходи (административно-управленските разходи) имат характер на допълнителни разходи и са свързани с осигуряване и подпомагане на общото управление и функциониране на предприятието.

Както се вижда, последните две групи разходи за дейността имат различно отношение към формирането на себестойността на продукцията, услугите, експлоатацията и обръщението. Основните производствени разходи (материални, разходи за преработка и др.) са база за установяване на себестойността, а разходите за продажбите и административните разходи се отнасят изцяло в тежест на продажбите и оттам – в резултата за текущия отчетен период.

За нуждите на калкулирането производствените разходи, формиращи себестойността на продукцията, се групират по т.нар. статии на калкулацията. С помощта на тази групировка се постига индивидуализиране на разходите по видове изделия и по място на възникването им.

Изброените дотук разходи за дейността са текущи, т.е. непосредствено свързани с резултата за текущия отчетен период.

Както се поясни, разходите за бъдещи периоди, извършени при осъществяване на дейността, не са непосредствено свързани с финансовия резултат за текущия отчетен период. Затова те се показват во отделни групи на разделите за дълготрайните и/или краткотрайните активи в баланса на предприятието в зависимост от срока за тяхното погасяване (изписване), определен още при отразяването им.

Финансовите разходи се формират от: начислени лихви за ползвани заеми, лихви по дългове към трети лица, задължения, свързани с дялово участие, по лизингови договори и др., отрицателни разликиот операции с финансови активи, пасиви и инструменти и от промяна на валутните курсове на чуждестранна валута, комисионни по левови и валутни операции и др. Отделянето им в самостоятелна група е продиктувано от необходимостта да се осигурява по-добра информация за управлението на предприятието при определяне ефективността от ползваните заеми, целесъобразността от притежаването на финансови активи и чуждестранна валута и др. подобни . Финансовите разходи се отразяват отрицателно на резултата за отчетния период.

Извънредните разходи са разходите, които са възникнали случайно или са предизвикани от събития извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще, като например отчуждени активи, унищожени или частично унищожени активи от стихийни бедствия и др. подобни. Те се отразяват негативно на резултата от отчетния период.

В Примерния Национален сметкоплан разходите са обособени в раздел 6 – Сметки за разходи, към който са предвидени общо девет групи сметки:

60 Разходи по икономически елементи

  • 601 Разходи за материали;
  • 602 Разходи за външни услуги;
  • 603 Разходи за амортизация;
  • 604 Разходи за заплати (възнаграждения);
  • 605 Разходи за осигуровки;
  • 606 Разходи за данъци, такси и др. подобни плащания;
  • 607 Разходи за провизии;
  • 608 Разходи от последващи оценки на активи;
  • 609 Други разходи.

61 Разходи за дейността

  • 611 Разходи за основната дейност;
  • 612 Разходи за спомагателна дейност;
  • 613 Разходи за придобиване на ДА;
  • 614 Административни разходи;
  • 615 Разходи за продажба на продукция;
  • 616 Разходи за ликвидация на ДМА;
  • 617 Разходи за социално-битова дейност;
  • 618 Разходи при ликвидация и несъстоятелност.

62 Финансови разходи

  • 621 Разходи за лихви;
  • 623 Разходи по операции с ФАИ;
  • 624 Разходи по валутни операции;
  • 625 Разходи от последващи активи на ФАИ;
  • 629 Други финансови разходи.

63 Загуби (разходи) от обезценка

65 Разходи за бъдещи периоди

66 Разходи по пряко застраховане

67 Разходи по пасивно застраховане

68 Разходи по октивно презастраховане

69 Извънредни разходи

Показатели за анализ на структурата, динамиката и ефективността на разходите.

Показателят представлява количестевна характеристика на елемент от финансовото състояние, резултат от финансово-счетоводния анализ. Показателите са коефиценти или проценти.

В зависимост от подхода при изчисляването им:

Покозатели за структура – използват се величини от един и същ период, чрез който се характеризира определена структура.

Показатели за динамика – използват се величини от различни периоди, чрез които се характеризира развитието на предприятието.

Показатели за ефективност – количествени характеристики на съотношенията на приходите и разходите. Показателят за ефективността на разходите отразява колко лева печалба се пада на 1 лев съвкупни разходи.

Коефицент на ефективност   =  Приходи/Разходи

на разходите

Коефицент на ефективност  =  Разходи/Приходи

на приходите

Коефицент на динамика  =  Отчетна величина/Базова величина

Процент на динамика = Отчетна веричина x 100/Базова величина

Пункт за динамика  =  Процент на динамика за период X/Процент на динамика за период У

Коефицент на структурата = Видове разходи/Общо разходи

Анализ на разходите, оценка на анализираните показатели, изводи

Коефицент на ефективност  =  2712/3064 = 0,885

на разходите

Коефидент на динамика = 3064/2049 = 1,495

Коефицент на структурата = 4/3064 = 0.001

на фин. разходи

Коефицент на структурата               =  1347/3064 = 0.44

на разходите по иконом. елементи

Коефицент на структурата    =  1713/3064 = 0.56

на разходи с корективен х-р

На база получените резултати за ефективността на разходите  на предприятието се прави извода, че на 0.885 лв. печалба се пада 1 лв. съвкупни разходи. Това е показател за неефективното функциониране на предприятието, а именно неправилното разпределение на паричните средства, което води до загуба на предприятието за текущият отчетен период. В сравнение с предходната година коефицента на ефективност се е увеличил с 0.185 (бил е 0.70), което е признак за подобряване на финансовото състояние на фирмата.

Коефицентът на динамика показва, че разходите са се увеличили с 0.495, като се приема че през предходната година са били 1.

Коефицентът на структурата показва как са разпределени разходите. От получените резултати можем да констатираме, че през текущата година имаме 0.56 от разходите са за суми с корективен характер, 0.44 – за икономически елемнти и значително минимална чакт едва 0.001 за финансови операции. В сравнение с предходната година разходите ( 0.544 за икономически елементи, 0.45 с корективен характер и 0.005 за финансови операции) са се ориентирали към увеличаване на тези с корективен характер за сметка на намалението на разходите по икономически лменти и свеждането почти до минимум на финансовите. Това в известна степен е подобрило ефективонстта на предприятието и довеждането му на загуба от 614 хил. лв. на 352 хил. лв. в рамките на един отчетен период.

Конкретни предложения за управленски решения, базирани на оценката и изводите за състоянието, динмиката и ефективността на разходите.

Главна цел за предприятието трябва да представлява проманата на финансовия резултат, а именно извеждането му на печалба. Това може да се търси или в увеличаването на приходите или намалението на разходите. Ката конкретни предложения мога да дам намаляването на здълженията към доставчици и клиенти, тъй като всяка организация трябва да се стреми да плаща свойте задължения, за да не изпадне в неплатежоспособност и да бнкрутира, а в конкретния случай размера на задълженията е голям  и се равнява на 5501 хил. лв. При интензивно функциониране на предприятието се предполага скорошно реализирне на печалба при регулиране на разходите и правилното влагане на приходите.

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG