Joomla Software solutions Template

Payday loan

Нетекущите материални активи са регламентирани с НСС и МСС 16 – имоти, машини съоръжения и оборудване. Те са установили нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, за да се използват за производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване под наем на други лица, за административни или други цели. Те имат натурална веществена форма и се очаква да бъдат използвани повече от един период и да носят на предприятието икономическа изгода. Дълготрайните материални активи като отчетен обект фигурират в отделна балансова група, подредени в балансови статии по степен на същественост, както следва: земя, сгради, машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства, офис оборудване, компютри. Един актив се признава и се счита като дълготраен материален актив, когато отговаря на определението за дълготраен материален актив и стойността на актива може надеждно да се изчисли. За да ги отчита като свои  активи, предприятието следва да ги притежава и да очаква да получи икономическа изгода от активите. Дълготрайните материални активи, които се състоят от различни съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, защото различните съставни части осигуряват различна икономическа изгода за предприятието. Предприятието определя съответен ценови праг на същественост за признаване на активите като дълготрайни материални активи или да е различен за отделните групи.

Първоначалната оценка за признатия дълготраен материален актив е по себестойност според МСС 16, чиито компоненти са в зависимост от  начина на придобиване. За купените себестойността включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи, за да се приведе актива в работно състояние. Преки разходи са разходи за възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран актива, разходи за първоначална доставка,  разходи за монтаж и др.

Себестойността на създадените в предприятието активи са разходите за производството на актива. Не следва да се включват вътрешни печалби, необичайни количества бракувани ресурси (материали, труд и др.), административни и други разходи, несвързани пряко с придобиването на ДМА. Придобитите активи, в резултат на безвъзмездна сделка се оценяват справедлива цена, определена от лицензиран оценител. За получените като апортна вноска активи, съгласно търговския закон – това е оценка – приета от съда от трима независими експерти и всички преки разходи. Себестойността на актив, държан от наемател по финансов лизингов договор е справедливата стойност или стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски (според МСС 16 и МСС 17 – лизинг). За придобитите и признати бизнескомбинации активи това е справедливата стойност до размера на придобиващия, получена в разменната операция.

С последващите разходи, свързани с отделен дълготраен материален актив се коригира балансовата стойност на актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода на тази от тази от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последвали разходи трябва да  се признаят за такива в периода, когато са направени. Те могат да се разграничат в две групи – разходи за ремонт и техническо обслужване и разходи, които се капитализират и увеличават балансовата стойност на актива. Те са свързани с различни подобрения, материализация и конструкция.

Последващата оценка за нетекущите материални активи след първоначалното им признаване е по два приложими подхода, един от които се избира от предприятието – това са препоръчителен подход или допустим алтернативен подход. Съгласно МСС 16 и НСС 16 при препоръчителния подход след първоначалното признаване на актив всеки отделен ДМА следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Съгласно МСС 16 при алтернативния подход това е преоценената стойност, която е справедливата стойност към датата на преоценката, намалена с начислените  амортизации и последвалата натрупана загуба от обезценка. Периодът за  обезценка или преоценка на нетекущите материални активи не е регламентиран. Избира се от всяко предприятие. Но преоценките трябва да се правят достатъчно редовно,  така  че балансовата стойност на ДМА да не се различава съществено от тази, която би била определена при използването на справедливата стойност към дата на финансовия отчет. Резултатите от последващата оценка на нетекущите материални активи се признават като текущи разходи, текущи приходи или резерви според избрания подход от предприятието.

Амортизационната политика е съпътстващ елемент на счетоводната политика на текущи материални активи. Предприятието следва да разработи собствена амортизационна политика, в която да посочи: възприетия подход за класификация на активите, възприетия подход при определянето на срока на годност на амортизуемите активи, методите за установяване на амортизационната квота – линеен или нелинеен.

Предприятията разработват амортизационен план като се съблюдават изискванията на закона за  корпоративното подоходно облагане. Планът съдържа минимален брой реквизити като дата на придобиване и дата на въвеждане в експлоатация, полезен  срок на годност, отчетна стойност, остатъчна стойност, метод на амортизации и други. Към датата на съставяне на баланса, прилагания метод на амортизация за всеки актив се преразглежда и, ако има неточности трябва да се преразгледат нормите на амортизация.

Дълготраен материален актив се отписва от баланса при продажба или, когато активът окончателно бъде изведен от употреба и след отписването му не се очакват никакви други икономически изгоди. Установяват се случаите на формиране на съответен финансов резултат (печалба или загуба) за текущия период.

В годишните финансови отчети на предприятията трябва да се съдържа следната информация относно  отчитането на ДМА – възприетата от предприятието счетоводна политика относно ДМА, като се посочат: възприетия подход при класификацията на материалните активи като дълготрайни, стойностния праг на същественост, подхода за определяне на първоначалната оценка на ДМА, възприетия подход за класификация на последващите разходи по ДМА, възприетия подход при оценката на ДМА след първоначалното им признаване и др. Трябва също така да се посочи балансовата стойност към началото и края на ДМА и др.