Home Икономика Технологии в трайни насаждения

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Технологии в трайни насаждения ПДФ Печат Е-мейл

5. Технологии в траини насаждения.

Кайсия

Кайсията е разпространена в по-топлите части на умерения пояс. Най-големи масиви с кайсия има в Силистренска област. Средните добиви от де­кар са около 1000кг. Кайсиите се консумират в прясно състояние и се преработват за компоти, конфитюри, сокове, нектари, сушени и зам­разени. Ядките се използват като заместители на бадемовите. У нас са утвърдени сортовете Кишиневски ранен, Ърли ориндж, Унгарска кайсия, Роксана, Мъркулещи 19, Силистренска компотна и др. В млада възраст кайсията има буен растеж и дърветата достигат до 7-8м височина, като образуват плоска, закръглена корона. Плодо­даването започва през 2-та- 3-та година, а стопанското й използване продължава 25-30г. Кайсиевите дървета имат кратък дълбок и неус­тойчив принудителен покой, поради което честите затопляния, след­ван от застудявания, водят до унищожаване на растенията и намаля­ване на добива. Цъфтежът и растежът започват сравнително рано, като повечето сортове кайсии са самооплождащи се.Кайсията е топлолюбиво растение. Издържа и на ниски темпе­ратури, но по време на принудителния покой мразоустойчивостта й рязко намалява. Тя успешно понася летните горещини, сухоустойчива е и светлолюбива. Изисква леки, дълбоки почви с ниско ниво на подпочвените води, с добра аерация.Кайсията се присажда най-често на подложка от кайсия или Джанка. Короната по възмож­ност се формира полуплоско, което улеснява механизираното пръска­не, резитбата и обработките. Добри резултати дава механизираната контурна резитба. . Както прасковата и кайсията е чувствителна към зачимяване, затова се отглежда изключително при черна угар. Торе­нето на кайсията не се отличава от това на останалите овощни. При­мерни торови норми на декар са 10-12кг N при неполивни и 15-16кг при поливни условия. През 2-3 години се тори с 25-30кг Р, 35-40кг К и 3-4т оборска тор. Азотните торове се внасят на два пъти - 1/2 през март и 1/2 в края на май. Кайсиите най-често боледуват от ранно и късно кафяво гниене, сачмянка, бактериен пригор и др., а неприяте­лите, които ги нападат, са черната златка, прасковеният молец, гъсе­ницата и др. Плодовете на кайсията узряват рано, непосредствено след черешите и вишните. Плодовете не зреят едновременно. Прибират се от юни до юли.

ЛОЗА Основният продукт на лозата, гроздето, има отлични хранител­ни, вкусови и лечебни качества. От него се получават много продук­ти за храна и промишлени цели, в т.ч. алкохолни продукти - вина, вермути, коняци, ликьори, ракии, спирт; безалкохолни продукти - ста­фиди, гроздов сок, сиропи, компоти, мармалад, оцет, винена кисели­на, етер, танин и др.; отпадъци - за фураж, за тор, за отопление и т.н.Производството на грозде е на­сочено най-вече за задоволяването на винарската промиш леност. Лозата се отглежда както в големи масиви (по над 2500 декара), така и в мал­ки градини. Райониране и сортово многообразие на лозатаИзползването на най-благоприятните климатични, почвени и икономически условия гарантира постигане на високи и качествени Добиви. За тази цел лозовите сортове са териториално разпределени (районирани) и са обособени пет лозарски района: Източен (Черно­морски); Северен (Дунавска равнина); Подбалкански (Розова долина); Югозападен (Долината на р. Струма) и Южен (Тракийска низина). Всеки район включва по три подрайона. Те се характеризират с еднаква вегетационна температура и почти еднакъв брой безмразни дни. Основни сортове лози. В света са познати над 20 000 сорта, но само около 500 имат практическо значение. Класификацията на сор­товете по производствени направления у нас е както следва: • Сортове за бели сухи вина - зърното им е жълто- зелено, в от­делни случаи розово, с неутрален или специфичен плодов аромат. Те са по-бедни на танин и вкусът им е по-нежен, съдържанието на заха­ри е по-малко, а на киселини - по-високо. Такива сортове са Ркацители, Димят, Юни блан, Мускат отонел, Мискет, Мис­кет червен, Ризлинг, Совиньон блан, др. • Сортове за червени сухи вина- имат червено, винено- червено или тъмносиньо зърно. Съдържанието на танин е по-високо, а оттам получените вина са по-плътни и по-тежки. Съдържанието на захари е над 21-22%, а на киселини - 5-7%. Такива сортове са Каберне совиньон, Мерло, Памид, Гъмза, Мавруд, Широка мелнишка лоза, и др.• Сортове за десертни вина- те са предимно бели, по-рядко чер­вени, със специфичен аромат, съдържанието на захари е по-високо, а на киселини - по-ниско. Сортове за десертни вина у нас са Тамянка, Мискет врачански, Мискет отонел, Рубин и др.• Сортове за виноматериали и естествено пенливи вина - те са предимно бели, с ниско захарно съдържание (17-20%) и с повече ки­селини (6-8%с). От тях могат да се произвеждат и бели сухи вина. Подходящи сортове са Ризлинг, Шардоне, Траминер розов идр. Избор на място. Избират се места, почвените условия на които отговарят на изискванията на подбраните сортове лози. Обикновено това са терени с лек механичен състав, с добър хранителен, топлинен и въздушен режим. Тежките и заблатените почви трябва да се избяг­ват. За определяне на начина за отглежда­не на лозите - загрибни или незагрибни - от значение са минимални­те температури на района (-16, -20 °С) и честотата на тяхната повторяемост. Такива терени най-вече са склоновете на възвишенията с южно, югозападно или югоизточно изложение.

Организация на площта. Включва система от мероприятия за постигане на най-ефективно използване на площта, в т.ч. определяне на блоковете и на парцелите, изграждане на пътната мрежа и т. н. При равни терени масивът се разпре­деля на блокове и парцели с правоъгълна форма. При наклонени терени схемата е сход­на, но блоковете и парцелите са с ромбоидна или трапецовидна форма. Редовете да са с дължина на отделните прави участъци над 100м, ширината на блоко­вете обикновено е 200-300м. Пътищата се строят по хоризонталите на релефа. Подготовка на площта. След прибиране на предшественика, площта се почиства от камъни, изкореняват се дървета и храсти, плевелите се почистват основно с тотални хербициди. Площта се подравнява, а ако се налага се терасира. Основното торене е с 3-5 т/дка оборска тор, 60-80кг Р и 60-80кг К, внасяни с риголване, на дълбочина 60-70см. Риголването се извършва поне три месеца преди засаждането, след което площта се подравнява и до засаждането се поддържа чиста и рохка.Гъстота и начини на засаждане. Броят на растенията в един декар зависи от разстоянията между редовете и вътре в реда. За създаване на високостеблени лозови насаждения междуредовото разстояние е 2,5-3,0м при полувисокостеблените и 3,40м при високостеблените формировки, а вътрешноредовото - над 120см, най-често 130-140см.За нискостеблените загрибни лозови насаждения разстоянията между редовете са 2,0-2,5м, а между лозите в реда, съответно 100-130см при винените сортове и 140-150см при десертните.

Лозите се засаждат в правоъгълна форма, образувана от 4 лози, разположени в два съседни реда.Подготовка и засаждане на лозите. За засаждане се използват само първокласни, сертифицирани лози, които са препоръчани, раз­решени или временно разрешени от Министерството на земеделие­то. Те трябва да са свежи, здрави, автентични и от селектирани кло­нове. Засаждат се от ноември до края на март (през покоя), когато температурата на въздуха е над 0°С и почвата не е замръзнала. При пролетно засаждане, 1-2 дни преди да се посадят, лозите се накисват във вода, за да се възстанови свежестта им. От развилите се във вкоренището един или няколко летораста се оставя един чеп на две очи, а при силни лози - два чепа на две очи. Засаждането може да бъде по два начина: в ямки или с хидробур. При засаждане в ялгки те предварително се изкопават с дълбочина 35-40см. При равни терени калемът се поставя на равнището на по­чвената повърхност, като чепчето е обърнато на юг. При наклонени терени в горната част на терена калемът трябва да се намира под повърхността на почвата, а в долната- на 3-4см над повърхността. Ямката се запълва с влажна почва и се притъпква добре. Чепчето се покрива с рохка почва, висока 4-6см над последното око. При есенно засаждане купчинката, с която се покрива чепчето, е по-голяма - 25-30см над окото, като през пролетта се намалява на 4-6см. Засаждането с хидробур (водна сонда) е по-производително, по­лучава се по-голям процент на прихващане и се използва по-често. С него се прави дупка, дълбока 40см, която се запълва до 2/3 с вода. Подгот­вената лоза се поставя в дупка 3-4см по-дълбоко от повърхността на почвата. Водата позволява да се уплътни много добре про­странството около стъпалните корени. Калемчето се покрива с рохка почва, както при засаждането в ямки. Агротехнически мероприятия при отглеждането на лозата Грижи за лозовите насаждения до встъпване в плододаване Приземно отглежданите лози започват да плододават през тре­тата година след засаждането, а високостеблените - на четвъртата или на петата. През първата година, веднага след засаждането, се извършва първото култивиране на дълбочина 12-15см, а по-късно - още обра­ботки на същата дълбочина. Почвата в реда се окопава на ръка. През лятото на първата година се премахват росните и междинните коре­ни. При засушаване се правят 1-2 поливки. Едновремен­но с поливането лозите могат да се подхранят с разтворени бързодействащи торове. За да се запази листната маса от болести (мана, оидиум), те се пръскат редовно до края на септември с препарати. През есента, преди дълбоката оран, празните ме­ста се попълват със силно развити лози от вкоренища. Едновременно с оранта лозите се загребват.През втората година грижите започват с отгребване и с резитба на лозите преди сокопридвижването. С резитбата през пролетта на втората година се възстановява формата при засаждането. При нис­костеблените лози се формира стеблото. Те се филизират, като се оставят само два летораста, които редовно се привързват към инди­видуалната подпора. Останалите мероприятия са сходни с тези ох първата година. През третата година нискостеблените лози започват да плододават, а при високостеблените се довършва формирането на стеблата, кордоните и другите плодни звена, след което встъпват в плододаване.Подпорната конструкция зависи от височината на стеблото и трябва да се изгради още през първата или в началото на втората година. В практиката се прила­гат следните варианти на подпорни конструкции:• За нискостеблени лози се прилага триредовата хоризонтална телена конструкция. Крайните колове се укрепват като всяка година се прави ремонт на подпорната конструкция. • За средно- и високостеблените лози конструкцията е сходна, но коловете са по-високи и по-дебели. Поставят се една или две двойки успоредни телени жици. Леторастите не се привързват, а се провират между телта. За всяко стебло се осигурява индивидуално опорно кол­че.Грижи за плододаващите лозя Грижите за плододаващите лозя включват резитба, обработка на почвата, торене, напояване, борба с болести и неприятели, гроздобер.

Резитба. Регулира силата, растежа и плододаването на лозата. Прилагат се резитба на зряло и резитба на зелено. През първите години се прави резитба за формиране, а след встъпване в плододаване резитбата е за поддържане. Формировката на лозата се изразява чрез височината на стеблото. Има три вида формировки: нискостеблени (приземни) - с височина на стеблото до 40см; средностеблени (полувисоки); високостеб­лени (високи) с височина на стеблото над 100см. В практиката за различните форми­ровки се прилагат разнообраз ни видове резитби на зряло. Към резитбите на зелено се отнасят следните операции: филизиране, прищипване, кършене, колтучене, колцуване, привързване, прореждане на гроздовете и на зърната.Обработка на почвата. Обработките на почвата в лозовите на­саждения са есенни, пролетни и летни. Есенната дълбока оран при високостеблените лози е на 22-25-30см, непосредствено след гроздо­бера, а при нискостеблените - след резитбата и полагането на плод­ните пръчки. Оранта може да се замени с дълбоко разрохкване. Пролетните обработки включват култивиране или плитко преораване при по-тежки и заплевени тере­ни. Първата пролетна обработка се прави през втората половина на април на дълбочина 18-20см, а ако се налага втора - на дълбочина 12-15см. Летните обработки са на дълбочина 8-12см за заравняване и поддържане на почвата чиста от плевели. Почвените обработки мо­гат да се намалят, ако се съчетават с използването на хербициди през 1-2 години. Торене. Лозата извлича годишно големи количества хранителни елементи - 7-12кг азот, 1,3кг фосфор, 5-14кг калий на декар. Торе­ните десертни сортове са с подобрени вкусови качества на гроздето, а торените винени лози са с увеличена багрилна материя и плътност на произведеното от тях вино. През 2-3 години могат да се внесат 2-3 т/дка оборска тор. Азотните торове се внасят ежегодно рано на пролет. Освен кореновото торене добър ефект има и листното торене с хранителен разтвор от минерални торове и микроелементи. Според етапите на създаване на лозовото насаждение торенето може да се раздели на: предпосадъчно; при за­саждане; торене на млади лозя и торене на плододаващи лозя. Напояване. За един вегетационен период лозите изразходват около 450-500 мл вода от декар. Те се отнасят към по-сухоустойчиви-те видове и се отглеждат при неполивни условия, но напояването уве­личава добива с 30-80%. Едроплодните и къснозреещите сортове са по-чувствителни при суша от дребноплодните и от ранозреещите. Напояването може да се извърши по време на покоя  и през вегетацията. Вегетационно се полива, когато влажността на по­чвата в насажденията спадне под 70%. Напояването най-често е повърхностно, но може да е чрез дъждуване или капково. Борба с болести и неприятели. По-опасните болести по лозата у нас са мана, оидиум (брашнеста мана), сиво гниене, бяло гниене, чернилка, бактериен рак, жълта мозайка, набраздяване на дървеси­ната, листно завиване и др. Неприятелите, които по-често нападат лозата, са шарен гроздов молец, еднопоясен гроздов молец, лозов акар, лозова краста и др. Борбата срещу болестите и неприятелите се води с агротехнически и химични средства.

Гроздобер. При винените сортове гроздето се бере в технологич­на зрелост (най-подходящо за съответната преработка), която зависи от съотношението на натрупаните захари и киселини. При десертните сортове гроздето се бере в консумативна зрелост, при която се дости­гат най-високи вкусови качества, съчетани с добър външен вид. Десер­тното грозде се бере в сухо време, след вдигане на росата. Правят се няколко бранета (2-5), като се започва от зрелите, здрави и качествени гроздове и се внимава да се запази восъчният налеп и да не се повреждат зърната. Беритбата на виненото грозде за специални вина също се извършва няколко пъти.

ОрехОрехът е култура за топлите зони на умерения климат. Плодовете му, които са богати на мазнини, белтъчини, въглехидрати и минерални вещества, освен в хранително-вкусовата промишленост, се използват за производство на козметични продукти. Листата и кората намират при­ложение в бояджийската и кожарската индустрия, а ореховата дървеси­на е ценен материал за мебелната промишленост. Той е раз­пространен както в компактни насаждения, така и като множество еди­нични дървета, особено около пътищата, за озеленяване, за залесяване, за укрепване на терени, застрашени от ерозия и др. Средният добив от дърво е 40-80кг плодове. По-важните сортове орех, районирани у нас, са Пловдивски, Перущенски, Преславски, Кукленски, Извор-10, Силистренски. Орехът е най-голямото овощно дърво у нас. Короната му достига до 20-25м височина и 10-15м ширина. Дебелината на стеблото е 80-200см в диаметър. Кореновата му система е много мощна. Орехът е еднодомно, разделнополово, кръстосаноопрашващо се от вятъра растение. Цъфти късно - в края на април и началото на май. Присадените орехо­ви дръвчета започват да плододават към 3-та- 4-та година, но пълното плододаване настъпва едва към 15-та- 18-та година. Получените от семе­на дървета встъпват в плододаване по-късно - на 10-та- 15-та година, а към пълно плододаване - към 20-та-25-та година. Орехът може да живее до 200-300 години. Орехът е топлолюбиво растение и издържа на продължителни застудявания през пролетта. Той е светлолюбив и сухоустойчив вид, но младите растения се нуждаят от поливки през първите няколко години. Не е взискателен към почвите, но е добре да са дълбоки, пропускливи, плодородни, с ниско ниво на подпочвени води. Орехът по-често се отглежда чрез присаждане и по-малко от семена. За подложки се използват растения от обикновения орех. За по-ефективно използване на площта вътре в насаждението може да се садят допълнително бадеми, вишни, череши или лешници, които при встъпване на ореха в плододаване се изкореняват. Орехът формира свободно растяща корона с височина на стеблото 1,5-2,2м (за механизирано при­биране), като резитбите са сведени до минимум- пререждане и почи­стване на короната, а за застаряващите дървета- подмладяващи резитби. В младите насаждения почвената повърхност трябва да се под­държа в черна угар, а в плододаващите и при наличие на повече влага може да се приложи и чимово-мулчирната система. До 6-та- 8-ма годи­на в ореховите насаждения могат да се отглеждат междуредови кул­тури. Торенето има добър ефект за нормалния растеж и плододаването. Нормите за торене са сходни с останалите овощни видове. Много добри резултати дава зеленото торене. Най-големи са нуждите от вода през първите 5-6 седмици след цъфтежа, когато ядката наедрява. Ра­стителната защита при ореха е по-ограничена. По-сериозни болести са антрактозата, бактериозата, а от неприятелите - ореховият плодов червей, листните въшки и др. В големите орехови насаждения може да се приложи пълна механизация на производствените процеси, в т.ч. и на беритбата. Плодовете зреят от 1-ви до 20-ти септември.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG