Home Икономика Финансово програмиране

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Финансово програмиране ПДФ Печат Е-мейл

Зачеркнете с кръстче верния отговор:

1.   Официалната статистическа оценка у нас след 90-те години на ХХ в. се извършва в съответствие със системата на :

a. Националните сметки;  b. Материалния продукт; c.  Пазарните взаимодействия;

2.   Към началото на ХХІ в. в структурата на БДС у нас доминира:

a. Селското стопанство; b. Индустрията; c.  Услугите;

3.   БВП включва дейността на предприятията, които са:

a. Собственост на местни граждани, независимо от териториалното им разположение;

b. В територията на страната независимо от собствеността;

c.  Собственост на местни граждани и действат само на територията на страната;

4.   БНП включва резултатите от дейността на всички местни граждани, работещи в страната:

a. Както и на тези, работещите извън страната;

b. И само на работещите в официални държавни учреждения в чужбина (напр. посолства);

c.  Но се приспадат доходите им, получени от нерезидентни предприятия;

5.   Кой от следните макроикономически показатели е поток (flow, с интервална статистическа оценка)?

a. БВР; b. БВП; c.  БВД;

6.   Кой от следните макроикономически показатели е фонд (stock, с точкова статистическа оценка)?

a. Брой посещения на чуждестранни туристи;  b. Безработица; c.  Номинална заплата;

7.   БВП включва:

a. Стойността на стоките и услугите за крайно потребление;

b. Стойността на стоките и услугите за междинно потребление;

c.  Парите в обръщение;

8.   Темпът на номиналната заплата е 20%, а инфлацията е 7%. Тогава темпът на реалната заплата е:

a. 13.0%, защото връзката е адитивна;

b. 12.1%, защото връзката е мултипликативна;

c.  2.9%, защото е частно между 20% и 7%;

9.   Официалната оценка на БВП се извършва:

a. По производствения метод, а оценките по метода на доходите и метода на разходите се приравняват към първата оценка с корекции;

b. Паралелно по производствения метод и по метода на доходите, като оценката по метода на разходите се приравнява към усреднената оценка от първите два метода;

c.  Паралелно по трите метода, а БВП се приравнява към тяхната средноаритметична оценка;

10. Производственият метод оценява БВП чрез оценка на добавената стойност в съответствие със:

a. Направените разходи на населението и икономическите агенти;

b. Получените доходи на населението и икономическите агенти;

c.  Отрасловите резултати;

11. Методът на доходите оценява БВП в съответствие със:

a. Формирането на доходите на домакинствата;

b. Създаването на първичните доходи на участниците в производството;

c.  Приходите в ДБ;

12. Методът на разходите оценява БВП в съответствие със:

a. Обслужването на БВД;

b. Крайното потребление и брутното капиталообразуване;

c.  Структурата на разходите на домакинствата;

13. Брутните спестявания в икономиката се различават от брутното капиталообразуване с величината на:

a. ТТ (като част от ТС на ПБ); b. ТС на ПБ; c.  ФС на ПБ;

14. Средногодишният дял на брутните спестявания у нас от БВП за 2001-2005 г. е около:

a. 12%; b. 14%; c.  16%;

15.   Инвестиционният мултипликатор представя връзка между прираста на инвестициите, от една страна, и прираста на:

a. БВП; b. Потреблението; c.  Външната търговия;

16. Прирастната капиталоемкост представя:

a. Инвестициите за единица прираст на БВП;

b. Изменението на еластичността на БВП от капитала;

c.  Прираста на инвестициите за единица прираст на БВП;

17. С PPP се оценява различието между:

a. Цените в национална валута на една и съща стока или услуга в различни страни;

b. Инвестиционната активност в различни страни;

c.  Доходите на населението в различните страни при действащия валутен курс;

18. През последните десетина години PPP-оценката на БВП на човек от населението за България е:

a. Винаги по-малка от номиналната;

b. Винаги по-голяма от номиналната;

c.  Нито едното, нито другото;

19. В началото на ХХІ в. съотношението между РРР-оценката и номиналната оценка на БВП човек от населението у нас е примерно около:

a. Едно ; b. Две ; c.  Три ;

20. БВП в България през 2005 г. е около:

a. 34 млрд.BGN; b. 38 млрд.BGN; c.  43 млрд.BGN;

21. Реалните темпове на прираст на БВП, от една страна, и темповете на прираст на БВП в номинални USD, от друга, са:

a. Винаги еднопосочни (само положителни, или само отрицателни);

b. Винаги разнопосочни;

c.  Нито едното, нито другото;

22. През 1998-2003 г. средногодишните темпове на прираст на БВП у нас са:

a. Винаги положителни, средногодишно около 3.4%;

b. Винаги положителни, средногодишно около 4.2%;

c.  Както положителни, така и отрицателни (за отделни години);

23. През 2004-2005 г. средногодишните темпове на прираст на БВП у нас са около:

a. 4.2%; b. 5% c.  6.4%;

24.   Паричният доход на домакинствата включва (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Обезщетения на безработни;

b. Взети заеми и кредити от домакинствата;

c.  Доходи от домашно стопанство;

25. Делът на работната заплата в общия доход на човек от населението у нас през последните 5-6 години е примерно около:

a. 65%;  b. 55%; c.  45%;

26. В сравнение с 1992-1994 г. реалната работна заплата у нас след 2001 г. е :

a. По-висока; b. Примерно равна; c.  По-ниска;

27. В дългосрочен план реалната работната заплата у нас може да се повиши чрез:

a. Дискреционно решение и политическа воля на  правителството;

b. По-висока производителност;

c.  Съгласуване с МВФ;

28. Информацията за структурата на разходите на домакинствата се формира въз основа на:

a. Извадкови репрезентативни статистически наблюдения от НСИ;

b. Данни, предоставени от профсъюзите;

c.  Данни, предоставени от Българска национална асоциация на потребителите;

29. Делът на разходите за храна в структурата на разходите на домакинствата в началото на ХХІ в. у нас е около:

a. 40%; b. 50% c.  60%;

30.   Коефициентът на Gini измерва различие между:

a. Доходи на отделни групи от населението;

b. Парични разходи на отделни групи от населението;

c.  Инфлация за отделни групи от населението;

31. Към края на ХХ в. коефициентът на Gini за страните от ЦИЕ се колебае около:

a. 20%; b. 30%; c.  50%;

32. Задачите и функциите на подоходната политика могат да се формулират като (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Спиране на инфлационната инерция;

b. Недопускане на декапитализация на фирмите;

c.  Доближаване до средноевропейските равнища на заплащане на труда;

33. Вариантите на подоходна политика включват (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Нормативен подход; b. Социален контракт; c.  Парламентарен натиск;

34. Коефициентът на икономическа активност се дефинира като отношение между:

a. Работната сила и население на 15 и повече години;

b. Заети лица и средногодишно население;

c.  Население на 15 и повече години и средногодишно население;

35. Коефициентът на безработица се дефинира като отношение между броя на безработните лица и:

a. Работната сила; b. Заети лица; c.  Население на 15 и повече години;

36. Фрикционната безработица е следствие от:

a. Мобилността на заетите лица;

b. Отказ или неспособност на отделно лице да се занимава с платена работа;

c.  Недостатъчно предлагане на работни места;

37. Безработицата в България се измерва чрез:

a. Регистрираните безработни в бюрата по труда;

b. Репрезентативни извадкови статистически наблюдения на домакинствата (анкетни проучвания);

c.  И едното, и другото;

38. По официална информация максимална норма на безработица у нас за периода след 1990 г. (19%) се достига през:

a. 1994 г.; b. 2000 г.; c.  2003 г.;

39. Казус: От втората половина на 2002 г. у нас регистрираната безработица превишава безработицата по анкетни проучвания. Това означава, че:

a. Са фалшифицирани данните за регистрирани безработни;

b. Са фалшифицирани анкетните проучвания;

c.  Регистрираните безработни съумяват да намерят нерегламентирана заетост;

40. В специализираната литература се установява, че между безработица, от една страна, и прираста на номиналните заплати, от друга, съществува:

a. Положителна корелационна зависимост;

b. Отрицателна корелационна зависимост;

c.   Може да бъде и първото, и второто;

41. NAIRU е норма на безработица, която съответства на:

a. Устойчив (постоянен) ръст на цените;

b. Постоянна инфлация;

c.  Максимален икономически растеж;

42. Законът на Okun постулира обратна корелационна зависимост между:

a. Безработица и инфлация;

b. Инфлация и икономически растеж;

c.  Безработица и икономически растеж;

43. Cost-push инфлация може да е следствие от:

a. Незадоволено търсене;

b. Прираст на цените на основни стоки за производствено потребление;

c.  Прираст на цени на вносни потребителски стоки;

44. Ако PPI е по-висок от CPI, това е индикатор за:

a. Demand-pull инфлация; b. Cost-push инфлация; c.  Структурна инфлация;

45. Demand-pull инфлация предполага:

a. Превишение на платежоспособното търсене над стоковото предлагане;

b. Позитивен прираст на валутните резерви;

c.  Нарастване на вътрешния държавен дълг;

46. При условие, че паричното предлагане е постоянно:

a. Няма инфлация;

b. Може да има структурна инфлация;

c.  Има инфлация при, но при интензивен приток на чуждестранни инвестиции в страната;

47.   Кой от следните показатели не се пресмята като индекс на Laspeyres:

a. CPI; b. PPI; c.  Дефлатор на БВП;

48. Колко броя стоки и услуги съдържа потребителската кошница за определяне на CPI в началото на ХХІ в. в България:

a. Около 500; b. Около 750; c.  Около 1500;

49. Като какъв вид средна величина от ценовите индекси по отделни групи стоки и услуги се пресмята CPI:

a. Средноаритметична; b. Средногеометрична; c.  Среднопретеглена;

50. Ценовите индекси по отделни групи стоки и услуги участват при формирането на CPI с тегла в съответствие със структурата на:

a. Разходите на домакинствата; b. Доходите на домакинствата; c.  Прадажбите на дребно;

51. По официални данни на НСИ средногодишната инфлация в България за 2005 г. е 5.0%. Това число е:

a. Дефлатора на БВП; b. Средногодишния CPI; c.  Средногодишния PPI;

52. Отчетната инфлация Декември спрямо Декември е:

a. Винаги по-висока от средногодишната инфлация;

b. Винаги по-ниска от средногодишната инфлация;

c.  Нито едното, нито другото;

53. Различията между дефлатора на БВП, от една страна, и CPI, от друга, се обясняват със:

a. Динамиката на БВП; b. Структурни промени; c.  Теоретично не бива да съществуват такива различия;

54.   През 2003-2005 г. у нас средногодишният PPI превишава средногодишния CPI. Това означава, че:

a. Производствените разходи нарастват по-бързо от приходите от продажби;

b. Се намалява структурната инфлация;

c.  Се увеличава конкурентоспособността на вноса;

55.   Делът на администрираните цени в потребителската кошница у нас през 1997 г. е около:

a. 15%; b. 25%; c.  45%;

56. Измененията на цените (на годишна база) на коя група доминират  у нас за 1997-2005 г.?

a. Хранителни стоки; b. Нехранителни стоки; c.  Услуги;

57. Забелязва ли се закономерност в помесечната инфлация у нас за времето след въвеждането на ПС?

a. Да, месечната инфлация през януари е като правило пикова (и само това!);

b. Да, месечната инфлация през януари и края на лятото е като правило пикова;

c.  Не, не се забелязва закономерност;

58. Прилаганият валутен режим:

a. Може да служи като инфлационна котва;

b. Няма отношение към вътрешната инфлация;

c.  Маже да въздейства върху вътрешната инфлация единствено при либерализиран платежен баланс;

59. В условията на ПС у нас (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. БНБ може да регулира инфлацията чрез подходящо провеждана монетарна политика;

b. Правителството може да въздейства върху инфлацията чрез промяна на администрираните цени;

c.  Правителството може да въздейства върху инфлацията чрез създаване на конкурентна среда;

60.   Казус:  У нас не се продават спортни самолети на частни лица. Цените на спортните самолетите на международния пазар се увеличават. Това:

a. Няма да се отрази на CPI в България, тъй като съответната стока не фигурира в потребителската кошница;

b. Няма да се отрази на CPI в България, тъй като българинът не прави разходи за такъв вид стока;

c.  Ще трябва обезателно да се отрази и на CPI в България;

61. Класическата ПФ на Cobb-Douglas представя БВП като функция от (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Заетостта; b. Капитала; c.  Външнотърговската активност;

62. Еластичността на БВП от заетостта представя:

a. Процентното изменение на БВП като следствие от 1% изменение на заетостта;

b. Абсолютното изменение на БВП като следствие от единица изменение на заетостта;

c.  Абсолютното изменение на БВП като следствие от 1% изменение на заетостта;

63. Постоянното отдаване от мащаба предполага прираст на БВП като следствие от 1% прираст както на заетостта, така и на капитала, който (прираст) е:

a. Равен на 1%; b. По-малък от 1%; c.  По-голям от 1%;

64. Влиянието на научно-техническия прогрес (TFP) в ПФ е:

a. Представено като самостоятелна съставка;

b. Материализирано в (чрез) капитала;

c.  Материализирано в (чрез) заетостта;

65. Статистическият метод за оценка на параметрите на ПФ предполага:

a. Приложение на метода на най-малките квадрати;

b. Използване на направени от НСИ окончателни оценки;

c.  Провеждането на анкетни проучвания;

66. Равновесният подход за оценка на параметрите на ПФ предполага (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Позоваване на структурата на БВП, оценен по метода на доходите;

b. Изравняване на въздействията на заетите лица и на капитала;

c.  Наличието и действието на пазарна икономика;

67. Темпът на прираст на капитала се определя като пряка функция от (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Нормата на натрупване;

b. Народностопанската норма на амортизация;

c.  Притока на ПЧИ;

68. Оценката на TFP e:

a. Резидиум – остатъчна величина;

b. Първична – след това се определя влиянието на останалите фактори;

c.  Въз основа на анкетни проучвания в промишлеността;

69. TFP у нас след 1998 г. е средногодишно около:

a. 3%; b. 4%; c.  5%;

70. Пропорцията между еластичността на БВП от заетостта, от една страна, и от капитала, от друга, обикновено е около:

a. 75 : 25 ; b. 50 : 50 ; c.  25 : 75 ;

71. Казус: Прогнозата за БВП с помоща на ПФ е следствие от прогнозите за (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Заетостта; b. TFP; c.  Фискалната политика;

72. ПБ отразява (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Презграничното движение на валутни ресурси;

b. Изменението на БВР; c.  Величината на БВД;

73. ТС на ПБ отразява (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Чуждестранни сделки с текущо произведени стоки и услуги;

b. Текущо презгранично движение на парични потоци;

c.  Изменение на БВД;

74. ТС на ПБ обхваща (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Видимата търговия; b. Невидимата търговия; c.  Амортизациите на капитала;

75. ТС на ПБ през 1996-1997 г. е положителна. Това може да се обясни със:

a. Силно подцененения български лев;

b. Въведени административни ограничения за внос;

c.   Повишаване на местната конкурентоспособност;

76. Либерализацията на ТС на ПБ включва:

a. Възможност на местни лица да поддържат депозити в задгранични чуждестранни банки;

b. Премахване на ограниченията за пренос на валута през границата за туристически цели;

c.  Свободното закупуване на недвижими имоти от нрезиденти в чужбина;

77. Видимата търговия обхваща:

a. Износа на услуги; b. Износа на стоки; c.  Направени ПЧИ от резиденти в чужбина;

78. Търговският баланс в ТС на ПБ обхваща;

a. Видимата търговия; b. Невидимата търговия; c.  Търговията с ДЦК;

79.   Вносът и износът фигурират в: (1) ТС на ПБ и (2) структурата на БВП. Двете оценки:

a. Не се различават по съдържание;

b. Се различават по валутната си оценка – в ПБ вносът и износът са оценени в USD, а в структурата на БВП – в BGN;

c.  Се различават по съдържанието си – вносът и износът в структурата на БВП включват както търгуемите стоки, така и услугите;

80. С термина “Невидима търговия” се означава:

a. Т.нар. “Куфарна търговия”, която се извършва легално при туристически пътувания;

b. Нерегистрираната търговска дейност, която се оценява от НСИ по експертен път и служи за измерване на т.нар. “икономика в сянка”;

c.  Услугите като елемент от ТС на ПБ;

81. Невидимата търговия обхваща (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Резултатите от туризма;

b. Дейността на международни транспортни организации;

c.  Невидимия износ на национални капитали в чужбина;

82. След въвеждането на ПС у нас:

a. Видимата и невидимата търговия са отрицателни;

b. Видимата и невидимата търговия са положителни;

c.  Видимата търговия е отрицателна, а невидимата – положителна;

83. За 2000-2003 г. БВО превишава БВП (средногодишно) примерно с около:

a. Една десета; b. Една пета; c.  Една четвърт;

84. За 2004-2005 г. БВО превишава БВП (средногодишно) примерно с около:

a. 10%; b. 20%; c.  30%;

85. Казус: Динамиката на търговския баланс корелира пряко с динамиката на (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. БВП; b. Международните цени; c.  Туризма;

86. Съставката “Доход” на ТС на ПБ включва (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Получени лихви от стопанисването на БВР;

b. Платени заплати на нерезиденти от резидентни предприятия;

c.  Валутни постъпления в страната от български емигранти;

87. Лихвените плащания по БВД фигурират във:

a. ТС на ПБ; b. КС на ПБ; c.  ФС на ПБ;

88. Стойността на позицията в ТС на ПБ, подпозиция “Доходи”, подпозиция “Доходи от капитал”, подпозиция “Дебит”, подпозиция “Портфейлни инвестиции” през 2001 г. е –302 млн.USD. Тя включва:

a. Изплатени главници по заеми към външни кредитори;

b. Изплатени лихви по брейди-облигациите;

c.  Получени лихви от инвестиране на БВР;

89. Стойността на позицията в ТС на ПБ, подпозиция “Доходи”, подпозиция “Доходи от капитал”, подпозиция “Кредит”, подпозиция “Преки инвестиции” през 2000 г. е –2 млн.USD. Тя включва:

a. Ликвидирани преки инвестиции на резиденти в чужбина за 2 млн.USD;

b. Направени преки инвестиции на резиденти в чужбина за 2 млн.USD;

c.  Репатрирани ПЧИ на стойност 2 млн.USD;

90. Позицията ТТ в ТС на ПБ включва:

a. Преотстъпване на собственост върху основни производствени фондове;

b. Опрощаване без компенсации на задължения от чуждестранни кредитори;

c.  Преводи на данъци и такси;

91. Позицията ТТ в ТС на ПБ, подпозиция “Кредит” през 90-те години на ХХ в. и по-късно последователно нараства. Това се свързва с увеличаване на:

a. Паричните преводи на български емигранти;

b. Траншовете от МВФ; c.  Чуждестранните туристи у нас;

92. Позицията КС на ПБ включва (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Капиталови трансфери (право на собственост);

b. Предоставяне на нематериални и нефинансови активи;

c.  ПЧИ;

93. Във ФС на ПБ се включва:

a. Пълният размер на БВД; b. Изменението (прираста) на главницата на БВД;

c.  Изменението (прираста) на лихвите и главницата на БВД;

94. Либерализацията на ФС на ПБ предполага:

a. Свободно инвестиране на местен капитал в чужбина;

b. Премахване на ограниченията за внос на стоки и услуги от местни и чуждестранни лица;

c.  Свободно презгранично прехвърляне на дивиденти от притежаването на чуждестранни ценни книжа;

95. Позицията “Портфейлни инвестиции”, подпозиция “Активи” във ФС на ПБ на България за 2003 г. е –80 млн.USD. Това означава, че:

a. Български инвеститори са увеличили портфейлните си инвестиции в чужбина с 80 млн.USD;

b. Чуждестранни инвеститори са намалили портфейлните си инвестиции в България с 80 млн.USD;

c.  Български инвеститори са намалили портфейлните си инвестиции в чужбина с 80 млн.USD;

96. Инвестираните ПЧИ в България през годината фигурират във:

a. ТС на ПБ (позиция “Доход” - Дебит - “Доходи от капитал” - “Преки инвестиции”);

b. ФС на ПБ (позиция “Преки инвестиции” - активи);

c.  ФС на ПБ (позиция “Преки инвестиции” - пасиви);

97. Прирастът на БВР фигурира във:

a. ФС на ПБ; b. РДФ на ПБ; c.  ТС на ПБ;

98. Взаимоотношенията на България с МВФ се отразяват във:

a. ФС на ПБ;        b. РДФ на ПБ;

c.  Stand-by споразуменията се отразяват в РДФ, а останалите – във ФС;

99.   Позицията РДФ, подпозиция “Валутни резерви”, за 2003 г. е –930 млн.USD. Това число означава, че:

a. Новите постъпления в БВР са 930 млн.USD;

b. Презграничното изтичане на БВР е 930 млн.USD;

c.  Валутните резерви на ТБ са се намалили с 930 млн.USD;

100. Позиция РДФ, подпозиция “Валутни резерви”, за 2003 г. е -817 млн.EUR. Същевременно прирастът на БВР през 2003 г. (от активите на баланса на у-ние “Емисионно”) е 734 млн.EUR.  Разликата между 817 млн.EUR и 734 млн.EUR се обяснява със:

a. Високата стойност на дефицита по ТС;

b. Капиталови загуби;

c.  Няма функционална зависимост между двата показателя;

101. Позицията РДФ, подпозиция “Ползвани кредити от МВФ”, за 2001 г. е –169 млн.USD. Това число означава, че:

a. Нетните задълженията на България към МВФ са се увеличили с 169 млн.USD;

b. Нетните задълженията на България към МВФ са се намалили с 169 млн.USD;

c.  България е получила траншове от МВФ през годината в размер на 169 млн.USD;

102. Отрицателната ТС на ПБ у нас след 1998 г. се компенсира от:

a. Положителните стойности на ФС;   b.  БВР; c.  Траншовете на МВФ;

103. Статистически най-точно оценяваната част от ПБ е:

a. РДФ; b. ТС; c.  ФС;

104. Казус: Постъпва транш от МВФ. Той се отразява във:

a. КС на ПБ;      b. ФС на ПБ, подпозиция “Други инвестиции”, подпозиция “Пасиви”;

c.  РДФ на ПБ;

105. Казус: Действащият валутен режим е неподходящ когато:

a. Общият баланс от първите четири части на ПБ е отрицателна величина (общ дефицит на ПБ);

b. Дефицитът по ТС на ПБ превишава систематично границата от пет процента от БВП;

c.  Стойността на РДФ е отрицателна;

106. Казус: Увеличават се международните лихвени проценти. Това ще се отрази във:

a. ТС на ПБ, подпозиция “Услуги”;

b. ТС на ПБ, подпозиция “Доходи от капитал”;

c.  ФС на ПБ, подпозиция “Други инвестиции”;

107. Казус: Забелязва се засилено изтичане на валутни ресурси зад граница в условията на ПС. Правителството следва да (отбележете неправилната политика):

a. Емитира нов ДВД за попълване на БВР;

b. Въведе административни ограничения за изтичане на валутни ресурси извън страната;

c.  Да изчака автоматичното нормализиране на ситуацията в съответствие с принципите на ПС;

108. Казус: Увеличава се дефицитът по ТС на ПБ, който започва да се финансира от БВР. Това води до (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Намаление на Депозита на у-ние “Банково” в у-ние “Емисионно”;

b. Намаление на “Неразпределена печалба” от пасива на баланса на у-ние “Банково”;

c.  Пряко намаление на “Банкноти и монети в обращение” от пасива на баланса на у-ние “Емисионно”;

109. Казус: Фирма дава подкуп на чуждестранен банкер във вид на граждански договор за 10 хил.USD и получава кредит 1 млн.USD от същата банка. Резултатът се отразява във (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. ФС на ПБ, Други инвестиции, пасиви, Други сектори,
-990 хил.USD;

b. ТС на ПБ, Доходи от труд, кредит,  –10 хил.USD;

c.  ФС на ПБ, Други инвестиции, пасиви, Други сектори,  +1 млн.USD;

110. Казус: Частно лице получава дивидент от 10 хил.USD от свои акции в Coca Cola и ги оставя на разположение на свой студент в чужбина. Резултатът се отразява във (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. ТС на ПБ, Текущи трансфери, кредит, -10 хил.USD;

b. ФС на ПБ, Портфейлни инвестиции, Активи, Ценни книжа (акции), +10 хил.USD;

c.  ТС на ПБ, Доходи от капитал, кредит, +10 хил.USD;

111. Правителството реализира бюджетен излишък. Тази политика:

a. Не е свързана със структурите на ПБ;

b. Противодейства на дефицита по ТС на ПБ;

c.  Е насочена към регулярно обслужване на външния дълг;

112. Казус: Нерезидент закупува ДЦК у нас за 100 хил.USD и лихвата от 5% репатрира в своята страна. Резултатът се отразява във (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. ФС на ПБ, Портфейлни инвестиции, Пасиви, Дългови инструменти, +95 хил.USD;

b. ФС на ПБ, Портфейлни инвестиции, Пасиви, Дългови инструменти, +100 хил.USD;

c.  ТС на ПБ, Доходи от капитал, дебит, -5 хил.USD;

113. АОБНБ се формира при обединяване на баланса на у-ние “Емисионно” и на:

a. Баланса на у-ние “Банково”;

b. Баланса на у-ние  “Банково” и на БВД;

c.  Баланса на у-ние “Банково” и на РДФ от ПБ;

114. Депозитът на у-ние “Банково” в у-ние “Емисионно”:

a. Се включва в АОБНБ; b. Се включва в АОБНБ само частично; c.  Не се включва в АОБНБ;

115. “Чуждестранните активи” на АОБНБ се формират от позицията “Акции и други форми на собственост”, от една страна, и:

a. БВР; b. НЗВР; c.  Търгуеми чуждeстранни ЦК от актива на баланса на у-ние “Емисионно”;

116. В условията на ПС “Вземания от правителствения сектор” на АОБНБ се покрива със:

a. "Вземания от правителството" от актива на баланса на у-ние "Банково”;

b. “Депозити на правителството и бюджетни организации” от пасива на у-ние “Емисионно”;

c.  Нито с едното, нито с другото;

117. “Вземания от неправителствения сектор” на АОБНБ се покрива със:

a. “Инвестиции в други местни предприятия” от актива на баланса на у-ние “Банково”;

b. “Сметки на други депозанти” от пасива на баланса на у-ние “Емисионно”;

c.  “Инвестиции в ценни книги” от актива на баланса на у-ние “Банково”;

118. “Чуждестранни пасиви” на АОБНБ се покрива със:

a. “Задължения към международни финансови институции” от пасива на баланса на у-ние "Банково";

b. "Кредити от МВФ" от пасива на баланса на у-ние "Банково";

c.  Депозит на у-ние “Банково” в у-ние “Емисионно”;

119. “Резервни пари” има следните съставки:

a. “Пари в обращение” и “Разплащателни сметки и депозити на ТБ”;

b. “Пари извън банките” и “Разплащателни сметки и депозити на ТБ”;

c.   “Пари в обращение”  и “Монетарно злато”;

120. Кои показатели в актива на АОБНБ са нетирани (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение)?

a. Чуждестранни активи;

b. Вземания от правителствения сектор;

c.  Вземания от ТБ;

121. Пасивите, невключени в паричната маса, обхващат (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Депозити с договорен матуритет под 2 години;

b. Депозити, договорени за ползване след предизвестие над 3 месеца;

c.  Капитал и резерви;

122. ББС се различава от АОТБ по:

a. Разбивката и представянето на първичната информация;

b. Обхвата – АОТБ е по-общ от ББС;

c.  Обхвата – ББС по-общ от АОТБ;

123. ПО се получава чрез обединяване на АОБНБ и:

a. АОТБ; b. ББС; c.  ББС и ОПР;

124. Вътрешният кредит е част от (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Нетните вътрешни активи; b. Широките пари М3; c.  Паричното търсене;

125. Паричният агрегат М0 представя:

a. Пари в обращение; b. Пари извън банките; c.  Безсрочни депозити;

126. Квази-парите са самостоятелна съставка на:

a. М1; b. М2; c.  М3;

127. Паричното предлагане се формира от паричния агрегат “Широки пари М3”, от една страна, и:

a. Дългосрочните пасиви, невключени в паричната маса;

b. Резервните пари; c.  Капитал и резерви;

128. Казус: Увеличава се дефицитът по ТС на ПБ, който започва да се финансира от БВР. Резултатът рефлектира в намаление на (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. “Нетните чуждестранни активи” на АОБНБ, респ. намаление на търсенето на пари;

b. “Нетните чуждестранни активи” на АОТБ, респ. намаление на търсенето на пари;

c.  “Капитал и резерви” от пасива на АОБНБ, респ. намаление на предлагането на пари;

129. Казус: Увеличава се икономическата и кредитна активност, която води до намаляване на търговския дефицит, респ. на дефицита по ТС на ПБ. Резултатът рефлектира в увеличаване на (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. БВР и на нетните чуждестранни активи на АОБНБ;

b. “Вземания от неправителствения сектор” и на вътрешния кредит;

c.  Нетните чуждестранни активи на АОТБ;

130. Казус:  Засилва се изтичането на краткосрочен капитал в чужбина, което създава общ дефицит в ПБ. Правителството сключва споразумение с МВФ за попълване на БВР. Резултатът рефлектира във (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Нарастване на чуждестранните пасиви в АОБНБ, респ. намаление на нетните чуждестранни активи;

b. Намаляване на чуждестранните пасиви в АОТБ, респ. намаляване на кредитната активност;

c.  Увеличаване на ФР, респ. паричното предлагане;

131. Казус: БНБ увеличава ЗМР. Резултатът рефлектира в:

a. Увеличаване на “Разплащателни сметки и депозити на ТБ” от пасива на баланса на у-ние “Емисионно”, респ. увеличаване на БВР;

b. Намаляване на кредитната активност на ТБ, респ. в намаляване на Вътрешния кредит;

c.  Намаляване на ФР, респ. на парите в обращение;

132. Приходите в РБ съдържат:

a. Постъпления, които не увеличават задълженията на правителството;

b. Постъпления от приватизацията;

c.  И едното, и другото;

133. Преките данъци включват (отбележете НЕВЯРНОТО твърдение):

a. Данък общ доход; b. Корпоративен данък; c.  ДДС;

134. ДДС се въвежда у нас през:

a. 1993 г.; b. 1994 г.; c.  1995 г.;

135. Първоначално равнището на ДДС у нас е:

a. 18%; b. 20%; c.  22%;

136. Изискванията на ЕС за ДДС са около, но не по-малко от:

a. 12%; b. 15%; c.  18%;

137. Корпоративният данък у нас в началото на ХХІ в. (2001 г.) е (при облагаема печалба над 50 хил.BGN):

a. 15%; b. 20%; c.  25%;

138. Кои данъци са по-лесно събираеми?

a. Преките; b. Непреките; c.  Няма основание да се направи ясно разграничение;

139. Прогресивните преки данъци:

a. Отчитат и се съобразяват с подоходната диференциация;

b. Натоварват еднакво различните групи от населението;

c.  Не са социално справедливи – предполагат привилегировано третиране на отделни групи от населението;

140. Казус: Редно ли е да се премахнат преките данъци?

a. Да, защото те са трудно събираеми и предполагат злоупотреби;

b. Да, защото техният принос не е съществен;

c.  Не, защото непреките данъци натоварват еднакво всички слоеве на населението;

141. Кривата на Laffer показва, че:

a. Бюджетните разходи могат да се увеличават както при рецесия, така и при икономически подем;

b. Събираемостта на данъците може да се увеличи при намаляване на данъчните ставки;

c.  Бюджетният дефицит не е свързан пряко с равнището на данъчните ставки;

142. Разходите в РБ съдържат:

a. Плащания по главницата на ДВД; b. Плащания по лихвите на ДВД; c.  И едното, и другото;

143. Първичният дефицит на РБ е индикатор за:

a. Рестриктивността на фискалната политика;

b. Степента на държавно вмешателство в икономиката;

c.  Степента на социално подпомагане на населението;

144. През втората половина на 90-те години на ХХ в. първичният дефицит у нас е:

a. Строго отрицателен – нелихвените разходи превишават приходите;

b. Строго положителен – приходите превишават нелихвените разходи;

c.  Както положителен, така и отрицателен (в отделни години);

145. Вътрешният дефицит на РБ:

a. Е равен на всичко приходи минус всичко разходи;

b. Измерва ефекта от бюджетната политика чрез изключване на всички лихвени плащания;

c.  Измерва ефекта от бюджетната политика при елиминиране на лихвени плащания по ДВД;

146. Външното финансиране на бюджетния дефицит включва:

a. Плащания по главницата на ДВД;

b. Приходи от приватизацията, получени от чуждестранни резиденти;

c.  И едното, и другото;

147. Вътрешното финансиране на бюджетния дефицит включва:

a. Приходи от приватизацията от резиденти;

b. Приходи от емисии на ДЦК (нето) за финансиране на бюджетния дефицит;

c.  И едното, и другото;

148. Вътрешният дълг включва:

a. ЗУНК-ови облигации в BGN; b. ЗУНК-ови облигации в USD; c.  И едното, и другото;

149. С “двоен дефицит” (twin deficit) се означава наличието на дефицит по:

a. ДБ, от една страна, и ТС на ПБ, от друга;

b. ДБ, от една страна, и ПБ (общо), от друга;

c.  ТС на ПБ, от една страна, и ПБ (общо), от друга;

150. В специализираната литература се препоръчва:

a. При двоен дефицит да се премине към смяна на валутния режим;

b. Категорично избягване на двойния дефицит;

c.  Ускоряване на икономическия растеж при наличието на двоен дефицит;

151. Казус: По-високият ОЛП:

a. Увеличава разходите в РБ – нарастват лихвените плащания по вътрешния дълг;

b. Намалява приходите в РБ – свива се производството и доходите на населението;

c.  Няма отношение към пропорциите в РБ;

152. Казус: Увеличават се световните лихвени проценти. Отражението върху структурите в РБ е:

a. Положително – увеличават се доходите на населението, респ. приходите в РБ;

b. Отрицателно – увеличават се разходите за обслужване на ДВД;

c.  Няма отношение към пропорциите в РБ;

153. Казус: В условията на ПС:

a. РБ не може да очаква помощ от БНБ за финансиране на дефицита;

b. Правителството може да окаже натиск при определянето на ОЛП с оглед на бюджетните интереси;

c.  Правителството може да използва ФР за финансиране на бюджетния дефицит;

154. Казус: Поддържането на равновесие в ПБ:

a. Е грижа на правителството независимо от причините за общ дефицит на ПБ;

b. Е грижа на правителството само доколкото опира до емисиите на ДВД;

c.  Не е грижа на правителството, а на БНБ;

155. Казус: Размерът на парично предлагане:

a. Е индиферентен към формирането на РБ;

b. Въздейства върху бюджетните структури, доколкото предопределя инфлацията;

c.  Въздейства единствено върху възможностите за формиране на вътрешен дълг;

156. Казус: Равнището на инфлация:

a. Въздейства върху бюджетните структури – чрез обслужването на ДВД;

b. Въздейства върху бюджетните структури – чрез очаквания номинален БВП, както и чрез предвижданата работна заплата в бюджетния сектор;

c.  Няма съществено влияние върху бюджетните структури;

157. Ефект на изтласкване (crawding out) се наблюдава тогава, когато:

a. Бюджетният дефицит е твърде голям и привлича голям обем финансови ресурси;

b. Бюджетните приходи превишават бюджетните разходи, в резултат на което се замразяват финансови ресурси;

c.  Правителството ускорява погасяването на външните си задължения, т.е. източва финансови ресурси от икономиката;

158. Казус: Правителството:

a. Няма възможност да въздейства върху паричното предлагане;

b. Може да въздейства върху паричното предлагане чрез предислоциране на ФР към ТБ;

c.  Може да въздейства върху паричното предлагане косвено – чрез натиск върху БНБ;

Използвани авревиатури

АОБНБ – Аналитична отчетност на БНБ;

АОТБ  – Аналитична отчетност на ТБ;

ББС – Баланс на банковата система;

БВД – Брутен външен дълг;

БВО – Брутен външнотърговски оборот;

БВП – Брутен вътрешен продукт;

БВР  – Брутни валутни резерви;

БДС – Брутна добавена стойност;

БНП – Брутен национален продукт;

ДБ  – Държавен бюджет;

ДВД – Държавен външен дълг;

ДДС – Данък добавена стойност;

ДЦК – Държавни ценни книжа;

ЕС – Европейски съюз;

ЗМР  – Задължителни минимални резерви;

ЗУНК – ДЦК, емитирани по Закона за уреждане на несъбираемите вземания на ТБ;

КС  – Капиталова сметка на ПБ;

МВФ  – Международен валутен фонд;

НЗВР – Незлатни валутни резерви;

НСИ – Национален статистически институт;

ОЛП – Основен лихвен процент;

ПБ  – Платежен баланс;

ПО  – Паричен отчет;

ПС  – Паричен съвет;

ПФ   – Производствена функция;

ПЧИ – Преки чуждестранни инвестиции;

РБ – Републикански бюджет;

РДФ – Резерви и друго финансиране от ПБ;

ТБ – Търговска банка;

ТС – Текуща сметка на ПБ;

ТТ – Текущи трансфери от ТС на ПБ;

ФР  – Фискален резерв;

ФС   – Финансова сметка на ПБ;

ЦИЕ  – Централна и Източна Европа;

ЦК  – Ценни книжа;

---------------------------------------------------

CPI   – Consumer Price Index;

NAIRU – Non-accelerating Inflation Rate of Unemployment;

PPI  – Producer Price Index;

PPP  – Purchasing Power Parity;

TFP   – Total Factor Productivity;

ОтговорЗабележка: В теста съзнателно са допуснати грешки (няколко процента от общия брой въпроси). Намерете ги!

1. A

2. C

3. B

4. A

5. B

6. B

7. A

8. A

9. C

10. C

11. B

12. B

13. B

14. C

15. A

16. A

17. A

18. B

19. C

20. B

21. C

22. B

23. B

24. B

25. C

26. C

27. B

28. A

29. A

30. A

31. B

32. C

33. C

34. A

35. A

36. A

37. C

38. B

39. C

40. B

41. A

42. C

43. B

44. B

45. A

46. B

47. C

48. A

49. C

50. A

51. B

52. C

53. B

54. A

55. B

56. C

57. B

58. A

59. A

60. B

61. C

62. A

63. A

64. A

65. A

66. B

67. C

68. A

69. B

70. A

71. C

72. C

73. C

74. C

75. B

76. B

77. B

78. A

79. C

80. C

81. C

82. C

83. A

84. C

85. C

86. C

87. A

88. B

89. B

90. C

91. A

92. C

93. B

94. A

95. A

96. C

97. B

98. B

99. A

100. B

101. B

102. A

103. A

104. C

105. A

106. B

107. C

108. C

109. A

110. B

111. B

112. A

113. A

114. C

115. A

116. A

117. A

118. B

119. A

120. C

121. A

122. A

123. A

124. B

125. B

126. B

127. C

128. B

129. C

130. C

131. B

132. A

133. C

134. B

135. A

136. B

137. B

138. B

139. B

140. C

141. B

142. B

143. A

144. B

145. C

146. A

147. C

148. C

149. A

150. B

151. A

152. B

153. A

154. A

155. B

156. B

157. A

158. B

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG