Home Икономика ТЕХНОЛОГИЗАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ТЕХНОЛОГИЗАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО ПДФ Печат Е-мейл

ТЕХНОЛОГИЗАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО

В научната литература особено се изтъква важността на управлението, и то най-вече на икономиката, където стремежът да се повишава ефективността и резките поврати към интензивни методи на стопанисване налагат непрекъснато усъвършенстване на управлението на икономическите процеси и явления. Проблемите на управлението се изучават от различни науки, с различна дълбочина и ширина, често с различни термини и постановки. Така е и със схващанията за същността, обхвата и съдържанието на понятието ”технология на управлението”.

14.1. ТЕХНОЛОГИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО-СЪЩНОСТ И НЕОБХОДИМОСТ

Управлението, като всяка друга дейност, осъществявана от човекq предполага, а в известна степа изисква, съответно технологизиране. Под ТЕХНОЛОГИЗАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО ще разбираме организирането на неговото протичане по предварително изработени стандарти (правила, норми, процедури). Технологията регламентира начините (методите и средствата) за изпълнение на управленския процес и (или) на отделни части от него.1

Както има технология на производството, така по аналогичен начин смятаме, че има и технология на управлението на производството. Технологизирането на процесите в обекта на управление не само не изключва, но и се нуждае от подобаващо технологизиране на процесите в субекта на управление.

Разбира се, грешка би било тези процеси да се надценяват, както е грешка, ако подценяваме технологизацията на управлението. Повечето от емпиричните изследвания в специализираната литература сочат, че относителният дял на рутинните, повтарящите се елементи в структурата на управленския труд е в диапазон 50 до 70%. Следователно поне за същите процеси от управленския процес технологизацията е естествена и необходима.

Технологията на управление не трябва да се отъждествява с организационните структури на управлението и с организацията на труда в управлението. Наистина при структурите и при организацията на труда се извършва някакво нормативизиране и стандартизиране, но това е повече в резултат именно на нормативизирането и стандартизирането на управленския процес.

СМИСЪЛЪТ, ПОЛЗАТА от разработването и внедряването на управленските технологии се проявяват в следните посоки.

Ограничаване субективизма в управлението. Без управленските технологии и тяхното приложение мениджърите биха управлявали напосоки. Това не е приемливо за фирмите, банките, учрежденията, училищата и т.н.

Повишаване квалификационното равнище на заетия персонал в управлението. При наличие на процедури за изпълнение на управленски процес или отделни части от него, в които е акумулиран натрупаният опит, квалификацията на персонала се поддържа по естествен път на високо равнище. По-нататъшното обучение и повишаване на квалификацията е по-целенасочено, по-конкретно ориентирано и следователно по-резултатно.

Повишаване на производителността на управленския труд. Нормално е, ако се работи по стандарти работата, да се върши по-бързо. Или ако един финансов директор разполага с компютър, съответния софтуер, база данни и може да работи с тях, той при всички случаи ще обработи повече информация за дадено време в сравнение с негов колега, който не ползва компютърни технологии.

Рационализират се процесите по вземане на решения, както и комуникациите в управлението.

Обобщавайки, можем да кажем, че технологиите чрез стандартите, които налагат, внасят интелект в управлението, при това неперсонифициран и материализиран в норми, които по необходимост се усвояват от действащите мениджъри. На тази основа самото управление става по-малко зависимо и по-малко заплашено от индивидуалните незнания, неспособности, демотивации и деградации на реализиращия го персонал.

Разбира се, казаното не трябва да се абсолютизира. Безспорно с помощта на компютъра стана възможно да се управлява техника с бързина и точност далеч над човешките възможности. Компютърът се оказа най-мощният ускорител на процесите в производството и управлението. Неимоверните му възможности зародиха в значителна част у човечеството надежда, че ще ги отърве от черна работа. Има нещо вярно, но нещата не са точно така, защото компютърът не може всичко. Той например не може да направи една фирма с лоша организация на работата от губеща в печеливша. В лошо организирано производство компютърът не може да работи ефективно. Не може да осигури програмираното качество в случаите, когато са нарушени предшестващите технологически изисквания. Компютърът не може да извърши дейности, за които човекът предварително не е успял да създаде алгоритъм, т.е. не може да мисли вместо човека.

Компютърът може много по-бързо от човека да изпълнява управляващи и контролни функции само по предварително създадена програма. Приложението му в материалната практика изисква качествено нова, по-висока научно-техническа култура по организацията, технологията и управлението на производството.

Възможностите за технологизиране на управлението в стопанските единици са заложени в неговата същност. Като процес на въздействие върху управлявания обект за постигане на целите на системата управлението по своето съдържание е съвкупност от основните функции на управлението. Всички те обхващат съдържанието на основните дейности, реализирани във всяка управляваща система. По пътя на диференциране на функциите на управление логично стигаме до разчленяването на процеса на управление на частични процеси от по-нисък ранг и накрая до операциите. Технологизирането на процеса на управление дава възможност за описанието на отделните части. Както за производствения процес, така и за процеса на управление са характерни следните предпоставки за разработването на неговата технология: целева насоченост - строго определена последователност на съставните му части; сложност - участие на множество изпълнители и др.

14.2. ВИДОВЕ УПРАВЛЕНСКИ ТЕХНОЛОГИИ

Като признаци за класифицирането на управленските технологии приемане:

  • обхвата на проникването в управленския процес;
  • формата на осъществяване;
  • използваните средства за разработване;
  • степента на използване на технически средства;
  • задължителност на тяхното прилагане.

Според обхвата на проникване в управленския процес:

  • интегрални технологии за цялостния управленски процес;
  • технологии по фази и (или) по предметни функции на управление;
  • технологии за вземане на отделно решение;
  • операционни технологии.

Според формата на съществуване:

  • писмени (формални);
  • неписани (неформални).

Според използваните средства за тяхното разработване:

  • аналитично-изследователски;
  • опитно-статистически.

Според степента на използване на технически средства:

  • машинни (автоматични);
  • машинно-ръчни;
  • ръчни.

Според задължителността на тяхното приложение:

  • директивни;
  • препоръчителни;
  • описващи.

ТЕХНОЛОГИЧНА ДОКУМЕНТАЦИЯ имаме, когато става дума за директивна или препоръчителна технология. Такива документи са:

  • законите в страната;
  • подзаконовите нормативни актове на държавните органи за управление;
  • вътрешно-организационната нормативна база.

Тъй като технологичната документация стандартизира за сравнително дълъг период протичането на управленския процес, тя следва да се подготвя и въвежда прецизно. Тя не би оправдала разходите и би нанесла големи поразии при най-малката неперфектност.

Съвременният етап на технологизация на управлението е тясно свързан и подготвен от цялостното развитие на науката и техниката през последните десетилетия и преди всичко от разпространението на ЕИМ, полупроводниците, роботите и другите средства за информатика. Заедно с това той се отличава от предшестващото развитие.

Първата принципна особеност на съвременната технологизация на управлението е сливането и съчетаването на управленските дейности с всеобхватните преобразования в производството, в превръщането им в едно цяло. С технологизацията на управлението се постигат редица радикални новости по всички нива и звена и се постига качествено ново равнище.

Друга принципна особеност е все по-силно изразеният ресурсоикономически характер. Освен че е всеобща тенденция, това има още по-голямо значение за страните с недостатъчни ресурси каквато е Република България.


 

WWW.POCHIVKA.ORG