Home Икономика Туристическо място

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Туристическо място ПДФ Печат Е-мейл

Тема 6. Туристическо място

6.1. Определение и особености

Целевата за туристите територия, като елемент на туристическата система, има богато съдържание и сложна структура. Тази територия не е дефинирана еднозначно и съществува голямо разнообразие в терминологията за обозначаването й.

Широко използвани в българската теория и практика на туризма са следните понятия:

  • Туристически обект- използва се предимно в географски аспект-обикновено това е най-малката териториална единица на използвани туристически ресурси (пещера,музей) или териториално фиксиран, материалнодълготраен, производствен туристически актив (хотел,ресторант).
  • Туристически център- използва се по отношение на посещаваната от туристи територия за обозначаване на: туристически обект или група туристически обекти, които са на еднакво разстояние от границите на територията, приемаща туристи; туристически обект или група туристически обекти, в които са концентрирани потребителските интереси на туристите; място, в което е съсредоточена информационно-резервационна дейност за нуждите на туристите, посещаващи съответната територия.
  • Курорт- в тесен смисъл понятието се използва основно в медицинския туризъм и означава местност с лечебни ресурси. В широк смисъл понятието има и познавателен, социален и икономически аспект-означава често посещавано място, селище.
  • Туристически комплекс- обособена и благоустроена за нуждите на туризма територия, която разполага с разнообразни туристически ресурси, комплексна туристическа материално-техническа база и функционира като организационно-икономическо цяло( пр.Албена).
  • Туристическа локализация- означава определяне местоположението, т.е. фиксиране в пространството на туристическите обекти (пр. районът Св. Влас- Слънчев бряг- Несебър).
  • Туристически район- изразява териториалното единство от природни и социални обекти и дейности с подчертано туристически характер (пр. туристическия район с център гр. Варна)
  • Туристическа дестинация- понятие с маркетингов акцент- отразява взаимоотношенията между туристическото търсене и предлагане на основата на целевата пространствена насоченост на туристопотока към конкретна приемаща територия. (пр. цяла България или само Зл.пясъци)

Туристическото място се обобщава като територия, която привлича туристи поради специфични местни условия и на чийто терен се осъществява туристическа дейност във всичките й аспекти. Счита се, че най-удачният подход за интерпретация на подсистемата „туристическо място” е системният подход. Централно място сред неговите структурни елементи заемат туристическите ресурси, които са първични фактори на туристическата привлекателност. Останалите елементи са вторични, производни условия на туристическото място- инфраструктура, туристическа суперструктура, институционална среда, достъпност, имидж, цената на престой и готовността за посрещане на туристи. Входните ресурси на системата обхващат инвестиции, кадри, очаквания на туристите за мястото на посещение, предприемачески инициативи, туристопотока към съответната територия. Изходните резултати от функционирането на системата рефлектират върху заинтересованите субекти- туристи, местно население, инвеститори, предприемачи. Туристическото място понася и два вида външни въздействия- едните касаят външната среда с национален и международен характер, състояща се от политически, икономически, правни, културни и др. състояния, промени и тенденции, а другите произтичат от външната за местния туризъм среда в самото туристическо място, която включва локалните политически, икономически, социални и др. условия.

Особености на туристическото място:

1) Териториална концентрация на туристически ресурси- туристическото място се формира и развива на основата и в границите на пространствено съсредоточени туристически ресурси.

2)Териториална концентрация на туристическата индустрия- превръщането на едно място в туристическо е съпроводено с поява и развитие на предприятия от различни сектори на туристическата индустрия- хотелиерство, ресторантьорство и др.

3) Фунционално-зонова подреденост- системата на туристическото място се отличава с вътрешна, пространствена подреденост на някои от своите материално-технически и производствени елементи спрямо първичните си елементи. Подреждането е в зависимост от фунциите на елементите в процеса на туристическото производство и потребление- напр. зони за рекреация, зони за развлечение и др.

4) Територия за създаване на „тотален” туристически продукт- според В. Мидълтън всяко туристическо място формира свой „тотален туристически продукт”. Той е смесица от туристическите ресурси и всички услуги, опосредстващи тяхното ползване; интегрална величина, резултат от фунционалната изява на цялостната местна туристическа система.

5) Пространствена условност- границите на туристическото място са резултат от желанията и поведението на туристите, в този смисъл те са условни. Различните туристически места покриват и могат да бъдат определени по широка пространствена скала- от географски региони (Карибски басейн, Средиземноморие), държави (България, Гърция), райони с обща идентичност в отделна страна (Френска Ривиера, Балеарски острови) до обекти, разположени на няколко квадратни метра (Казанлъшка гробница, Айфелова кула).

6) Атрактивност- всяко туристическо място се отличава с индивидуална привлекателност, която е обективно обусловена от качествените и количествени характеристики на системните елементи и отношенията между тях в процеса им на функциониране.

7)Поемен капацитет- физическата, биологичната и социално-психологическата способност за поемане на определено количество туристи от отделните системни елементи и на системата като цяло с оглед запазване на привлекателността на туристическото място.

8) Разнородна собственост върху системните елементи- част от туристическите ресурси (климат, чист въздух, обичаи) са блага на свободно ползване и върху тях няма ясно дефинирани права на собственост. Други елементи на системата (плажове, реки, музеи) са публична собственост. Трета част от системните елементи, предимно суперструктурни (хотели, ресторанти) са частна собственост. Разнородната собственост върху компонентите на туристическото място е предпоставка за неговата хетерогенна организационна структура,

9) Важна роля на местната публична администрация- излиза на преден план при усвояването, стопанисването и съхраняването на публичните елементи на туристическото място. Тя определя правилата за тяхната целесъобразна и ефективна експлоатация.

10) Специфичен жизнен цикъл- всяко туристическо място преминава през различни фази на развитие, които са резултат на промените в характера и количеството на туристическите посещения от една страна и на промените в туристическото предлагане от друга. Най-разпространен модел на жизнен  цикъл на туристическото място е този на Р. Бътлър.

6.2. Фактори и детерминанти на туристическото място

Вътрешните елементи на системния модел на туристическото място са фактори за формирането и развитието му, наричани са още местни условия за развитие на туризма. Всеки отделен фактор има свои количествени и качествени характеристики. Крайната оценка на факторните детерминанти, обаче, дава туристът чрез предпочитане или отбягване на съответното туристическо място. Съществуват две групи фактори: първични  и вторични.

Първични фактори- тук се включват туристическите ресурси, които са в пряка връзка със специфичните туристически мотиви за посещение на определена територия. Те имат определящата роля по отношение на привлекателната сила на местността.  Тази група включва:

1.  Природни туристически ресурси:

а) географско положение- то трябва да се оценява спрямо териториите, които емитират туристи. От тази гледна точка негов основен определител е разстоянието, което отстои от емитивните райони.

б) природно-географски дадености- включват релеф, климат, водни ресурси, флора и фауна на местността. Важни техни характеристики, определящи туризма в съответното място са: уникалност, разнообразие, постоянство на въздействие през годината, средни стойностни величини.

2. Антропогенни туристически ресурси-  резултат от миналата и сегашната дейност на местното население.

а) културно-исторически ресурси- материални и духовни исторически обекти (крепости,гробници, храмове), културни събития (кинофестивали, балетни конкурси), културни институции ( театри, музеи, научни институти) и др. Детерминанти на културно-историческите ресурси са уникалност, разнообразие и значимост в общочовешко измерение.

б)социално-икономически и политически ресурси- специфичност на местната обществена система (монархичен център, столица), форми на обществен живот (комуни, обществени движения), икономически обекти и дейности, делови събития, политически институции и събития. Като определител на факторите може да се посочи значимостта им в глобален, национален или локален аспект.

Поемният капацитет на първичните туристически ресурси като цяло е важен определител на туристическата дейност в даденото място.

Вторични фактори- възникват и се развиват вследствие наличието на първичните местни фактори за туризъм, което ги класифицира като производни. Присъствието им, обаче, превръща съответното място в окончателно желано и търсено от туристите.

1. Достъпност на туристическото място- включва наличните и възможни транспортни условия за посещения на местността:

а) транспортна инфраструктура- свързва туристическото място с емитиращите туристически територии, включва автомагистрали, жп линии и др.

б) техническо транспортно оборудване- това са предимно използваните транспортни средства.

в) операционни условия- маршрути, честота на транспортни връзки, режим на ползване на инфраструктурата, транспортно оборудване и климатични условия.

Детерминантите на достъпността в общ план са време(бързина), сигурност, комфорт и цена.

2. Условия на престой в туристическото място- включва материално-техническите удобства за пребиваване на туристите в съответното място.

а) инфраструктура- съвкупност от съоражения с общ обслужващ характер, които обикновено са дело на публичния сектор и не формират директно приходи и печалба. Често се разделя на производствена и социална. Към инфраструктурата се причисляват транспортни артерии, пристанища, водопречиствателни станции и др. В социален аспект се прибавят  поликлиники, аптеки, библиотеки, паркинги и др. Съществени определители инфраструктурния фактор са капацитет, качество, надеждност.

б) туристическа суперструктура- включва онези стационарни, материално-технически елементи и връзките между тях, които са функционално профилирани и специализирани за осъществяване на конкретна производствена туристическа дейност. Суперструктурата обикновено е дело на частния сектор. Нейните компоненти участват пряко във формирането на приходи и печалба от стопанска дейност. Тук се включват: специалицирани транспортни средства ( туристически автобуси, лифтове), заведения за пребиваване( хотели, мотели), заведения за хранене и развлечения                   ( ресторанти, барове), търговски обекти (магазини за сувенири), спортно-развлекателни съоражения (тенис кортове), други специфични туристически съоражения (конгресни центрове).

Детерминанти на изброените факторни елементи са капацитет, качество и безопасност.

3. Институционални фактори- организационно-управленски условия, на чиято основа се институционализира туристическата изява на съответното място. В локален аспект тези предпоставки се изразяват в наличието на конкретни институции и правила за тяхното функциониране:

а) публичноправни институции- специализирани звена по туризъм към органите на местно самоуправление; териториални поделения на държавни органи (ХЕИ, РИОКОЗ и др.).

б) частноправни институции- държавни, общински и частни туристически фирми в сферата на туристически бизнес.

в) правно обединени институции- местни туристически камари, браншови съюзи на хотелиери и др.

Съществен определител на  а),б),в) е качеството на създавания продукт

г) специфични локални нормативи и разпоредби- общински правилници и разпоредби, правила на браншови сдружения и др, които регламентират туристическата дейност в съответното място. Детерминантите тук са яснота, точност, рационалност.

4. Цена на потребител- общите разходи на туриста за посещение и пребиваване в туристическото място са много важен фактор за локалната туристическа изява. Като определител на фактора се налага съотношението           „ цена- потребителна стойност на туристическото място”.

5.Имидж на туристическото място- включва представата на действителните и потенциалните туристи за съответното място. Характеристики на този фактор са представите и чувствата на туристите за уникалност, симпатия, гостоприемство, комфорт, изгода.

6. Готовност за посрещане на туристи- интегрален фактор за осъществяване на туризъм на дадено място. Покрива организационното, кадровото, икономическото и логистичното осигуряване на туристическите процеси в рецептивната територия. Готовността за посрещане и обслужване  на туристи е конкретна реалност за туристическото м        ясто, която съвпада, надхвърля или е под предварителните очаквания на туристите. Тя подсилва или ощетява настоящата и бъдещата привлекателност на туристическото място.

6.3. Типология на туристическите места

Туристическите места се формират на основата на специфично съчетание на много фактори и техните качествени характеристики. Това е причината за голямото разнообразие от туристически места и затрудняването на тяхната типология. В българската специализирана литература с широка популярност се ползва представената от М. Андонов типология. Съществуват различни критерии за определяне на вида на туристическото място. Според гл. ас. д-р Стоян Маринов съществуват 9 критерии.

Първият критерий е доминиращи ресурси:

1. природно обусловени- тук видовете туристически места се делят на ваканционно-рекреативни (морски, планински, езерни; летни, зимни; сезонни, целогодишни), които предлагат пасивна или активна почивка сред природни условия и лечебно-оздравителни (балнеологични, калолечебни, биоклиматични), които развиват лечебно-оздравителна дейност чрез използване на природни ресурси.

2. културно обусловени- тук видовете туристически места се делят на развлекателни места (с концентрация на съоражения за развлечения), познавателни места (включват значими обекти с познавателен характер), религиозни места (с реликви и религиозни традиции), събитийно- развлекателни места (със значими културни и спортни събития).

3. икономически обусловени- тук видовете туристически места се делят на икономически центрове (с концентрация на икономическа дейност и делови отношения); конгресни и панаирни центрове (със съоражения за панаири и конгреси).

4. политически обусловени- тук видовете туристически места се делят на столични градове ( с концентрация на национални и международни политически прояви), седалища на политически организации ( със значими политически институции и събития).

Втори критерий е транспортна обусловеност- тук видовете туристически места се делят на пристанища, жп гари, аерогари, шосейни връзки. Характеризират се с големи транспортни възли на важни национални и международни трасета.

Трети критерий е разположение спрямо емитиращата територия- тук видовете туристически места се делят на потребителски ориентирани ( в близост до източници на туристи с преобладаващи антропогенни ресурси), ресурсно ориентирани ( в близост до туристическите ресурси, обикновено са природно обусловени), транзитно ориентирани ( на транзитни туристически маршрути).

Четвърти критерий е  отдалеченост от емитивната територия- относително ясни количествени признаци по този критерий съществуват само във връзка с въздушния транспорт. Тук видовете туристически места се делят на близки (туристически места, които се свързват с полети с продължителност до 1 час), средно отдалечени ( полети от 1 до 5 часа), далечни (полети над 5 часа).

Пети критерий е  характер на туристически продукт- тук видовете туристически места се делят на еднопрофилни (предлагат продукт, който е тясно профилиран според характера на доминиращ фактор на туристическото място и отговаря на строго определени туристически мотиви) и многопрофилни (предлагат продукти на основата на разнообразни функционални местни фактори, които кореспондират с разнообразни туристически мотиви).

Шести критерий е начин на възникване- тук видовете туристически места се делят на такива наследени за туризма (селища започнали да развиват и туризъм, наред с преходните си стопански дейности) и такива, които са целево създадени за туризма.

Седми критерий е роля на туризма в локалната икономика- тук видовете туристически места се делят на хомогенни (туризмът е доминиращ отрасъл) и хетерогенни (наред с туризма широко представени са и други сектори на икономиката).

Осми критерий е степен на усвояване на ресурсите- тук видовете туристически места се делят на развиващи се (с неусвоен все още капацитет на наличните туристически ресурси), развити (с усвоен капацитет).

Девети критерий е значение на вътрешния и международния туризъм на страната- тук видовете туристически места се делят на такива с локално значение (с преобладаващ дял на туристите от района), туристически места с национално значение ( с преобладаващ дял на туристите от страната), туристически места с международно значение ( с преобладаващ дял на чуждестранни туристи).

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG