Home Икономика Счетоводно, статистическо, оперативно-техническо отчитане на разходите

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Счетоводно, статистическо, оперативно-техническо отчитане на разходите ПДФ Печат Е-мейл

I ЧАСТ

ТЕОРЕТИЧНО,МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ , МЕТОДИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ

1. ОСОВНИ ПОНЯТИЯ:

  1. разходи-представляват намаляване на  икономическата изгода по време на отчетния период под формата на изтичане или намаляване на активи или натрупване на пасиви , което води до намаляване на собствения капитал , отделно от това , което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала.
  2. основна дейност-съвкупност от стопански операции , от които се генерират основните (значителна част) от приходите на даденото предприятие . Това е дейността , която заема преимуществено положение в сравнение с всички останали дейности, извършвани от предприятието.
  3. спомагателна дейност – дейност, която е непосредствено свързана с основната и е предназначена да я обслужва .
  4. Обичайна дейност – съвкупност от стопански операции, които се извършват от дадено предприятие в нормалния му ход на функциониране , както и такива, които произтичат и съпътстват регулярно или инцидентно тези операции. Това е дейността извършвана в рамките на осъществяване предмета на дейност на предприятието , която е присъща на предприятие  с аналогично техническо оборудване  и квалификация на персонала и която не произтича от извънредни обстоятелства  и събития.
  5. разходи за бъдещи периоди- разходи извършени от предприятието през текущия отчетен период , свързани с получаване  на приходи или изгоди през следващ отчетен период.
  6. извънредни разходи- разходите, които са възникнали случайно или са породени от събития извън обичайната дейност и не се  очаква да възникнат отново в близко бъдеще.

2.Анализ на разходите на стопанската единица

За всяка стопанска дейност е необходимо наред с използването на ресурсите да се правят и редица текущи разходи. Тези разходи са различни по икономическата си същност и проявление. Част от тях са свързани с използването на живия труд, а друга - с овеществения или със заплащането на разнообразни услуги.

В стопанската единица се извършват разходи по доставката и съхранението на стоки, суровини, материали и други разходи, свързани с производството или изкупуването, с реализацията на стоките и т.н. Това разнообразие на разходите има една обща страна - всички, независимо от различната си същност (измеримост) могат да се изразяват стойностно. Въз основа на това се формира и обща категория разходи. Така че под разходи на стопанската единица се разбира съвкупността от всички разходи, свързани с осъществяването на дейността, изразени в парична (стойностна) форма.

Различията при отделните видове разходи и сходството на проявление на някои от тях са основа за формиране на определени групи или отделни видове в обща категория. В практическата дейност е изградена унифицирана групировка на разходите, която се използва за отчитането им във всички стопански единици. Според сега действащите в България нормативни счетоводни документи, разходи се наблюдават и отчитат във всяка икономическа единица. Това отчитане става посредством Счетоводен отчет и Отчет за приходите и разходите, и се осъществява в следните основни групи и статии:

А.  Разходи по икономически елементи:

1.  Разходи за материали;

2.  Разходи за външни услуги;

3.  Разходи за амортизация;

4.  Разходи за заплати и други възнаграждения;

5.  Разходи за социални осигуровки и надбавки;

6.  Други разходи.

Б.  Разходи по дейността:

  1. Разходи за основната дейност;
  2. Разходи за спомагателната дейност;
  3. Разходи за бъдещи периоди;
  4. Разходи за организация и управление;
  5. Разходи за продажба на продукция

В.  Финансови разходи:

  1. Разходи за лихви;
  2. Разходи за облигации и движими ценности;
  3. Разходи за валутни операции;
  4. Други финансови разходи.

Г.  Извънредни разходи:

  1. Отписани вземания;
  2. Платени глоби и неустойки;
  3. Липси на материални запаси и други;
  4. Други извънредни разходи.

За анализа на разходите се използва информация основно от счетоводната отчетност. В сметките и подсметките се маркира цялото стойностно движение на разходите - общо, по отделни видове разходи и по отделни дейности. Но освен за разходите информация е необходима и за други показатели, с които те се обвързват, като обем на дейността, приходи, структура на производството или на реализацията и т.н.  Въз основа на това се правят оценки дали стопанската единица осъществява дадена дейност с по-малко или с повече разходи (дали поевтинява или се оскъпява продукцията на фирмата).

Този начин на групиране и изразяване на разходите позволява при анализа им да се използва разностранна информация. Още повече, че върху основата на общоприетата групировка разходите могат да се класифицират по различни признаци и на тази база да се изследват проявленията им от различна гледна точка. При това трябва да се отчита и обстоятелството, че анализът на разходите освен че разкрива измененията в тях, изследва и изучава факторите, които са ги предизвикали.

Анализът на разходите има и друга страна. Тя е свързана с обстоятелството, че всяко изменение в отделен вид или група от разходи е свързано с вземането на определени управленски решения. Така в разходите се отразява начинът на управление на стопанската единица и на отделните й дейности. Разкрива се правилността или неправилността на субективните управленски решения, както и възможността за избягване на негативните проявления в следващите периоди. Чрез анализа на разходите може да се даде цялостна оценка на управлението, на използването на ресурсите, на организацията на производството или на реализацията, да се оценят направените инвестиции и т.н.

Целта на икономическия анализ на разходите е да се разкрият настъпилите изменения - общо, в групите и в отделните видове разходи, и да се търсят възможности за тяхното намаляване. При това всяко относително намаление на разходите рефлектира пряко върху печалбата на стопанската единица.

Анализът на разходите - общо, по групи и по видове, дава богата възможност за оценка на измененията в тях. Въз основа на това се определя и влиянието им върху печалбата. От друга страна този анализ е в състояние да разкрие редица слабости, допуснати в управлението, в организацията на отделните дейности, в степента на използване на ресурсите и на финансовите средства, влагани в дейностите на стопанската единица.

Особено значение има анализът на разходите по отделните стопански дейности. Именно тук се разкриват реалните възможности за относителното им намаляване. Изводите и препоръките от анализа на разходите са средство за увеличаване на финансовата стабилност на стопанската единица.

Разходите са основен обект на финансово-стопанския анализ поради значението им за предприятието. Величината, структурата и динамиката на разходите дефинират финансовите резултати. Цел на анализа е обективната оценка на разходите и обуславящите ги фактори. Разходите представляват намаление на активите на предприятието във връзка с определена икономическа изгода. Развитието на стопанската дейност е свързано с определена динамика на разходите. Необходимо е темпа на производството и продажбите да изпреварва темпа на развитие на разходите. Според значението на разходите за протичане на производствения процес те биват основни (свързани с технологията) и допълнителни (свързани с организацията и управлението). В зависимост от фазата на производствения процес, с която са свързани в момента на тяхното възникване, разходите се делят на производствени и извън производствени. Според това дали могат да бъдат отнесени пряко или косвено към производството на даден вид изделие, разходите се делят на преки и непреки (косвени). В зависимост от връзката с обема на продукцията и динамиката на дейността, разходите се подразделят на променливи (VC - variable costs) и условно постоянни (FC - fixed costs). Сумата от променливите и постоянните разходи дава т.нар. съвкупни разходи (TC - total costs).

ТС = FС + VС

Според икономическата си еднородност за целите на управлението, счетоводството и финансово стопанския анализ, разходите попадат в три основни групи:

  • Разходи за дейността - разходи за основна и спомагателна дейност в предприятието, разходи за бъдещи отчетни периоди, разходи за организация и управление, разходи за продажба на продукция;
  • Финансови разходи - разходи за лихви, отрицателни разлики от продажба на Ценни книжа и от промяна на валутни курсове, платени комисионни от левови и валутни операции;
  • Извънредни разходи - разходи със случаен характер, свързани с настъпването на непредвидими събития (отписани вземания, разходи за глоби и неустойки, липса на активи и др.).

Източник на данни за анализа на величината, структурата и динамиката на разходите е разходната част на Отчета за приходите и разходите на предприятието.

Разходите на предприятието от гледна точка на тяхната икономическа еднородност се отчитат по икономически елементи. Съгласно Закона за счетоводството чл. 23 ал.1 “Разходите се отчитат по елементи, материали, външни услуги, амортизации, заплати и други възнаграждения на персонала, социални надбавки и осигуряване, финансови и други разходи”. Отчитането в Отчета за приходите и разходите става посредством сметките от група 60. Промените във величината и структурата на разходите по икономически елементи са свързани с промени в организационно - техническото равнище на производството и съотношението между основните, спомагателните и управленските дейности в предприятието. Разходите по икономически елементи биха могли да се систематизират по следния начин:

¨    Разходи за материали;

¨    Разходи за външни услуги;

¨    Разходи за амортизации;

¨    Разходи за заплати;

¨    Разходи за социални осигуровки и надбавки;

¨    Други разходи.

От така изброените разходи по икономически елементи от особено значение поради големият им процент от общите разходи са разходите за материали

1. Анализ на разходите за материали

Разходите, свързани с материалите или стоките са в зависимост от количеството на тези материали или стоки и тяхната средна стойност т.е. цената на единица от тях. Променяйки се тези два фактора довеждат до изменения в сумата на разходите, а от тук и в равнището им.

Анализът на динамиката на материалните разходи е свързан с количествена оценка на влиянието на промените в обема, асортиментната структура на продукцията, промени в разходните норми и цените на материалите. Специално внимание трябва да се обърне на влиянието на промените в метода за оценка на материалите при тяхното изписване като разход и влагане в производството.

1.2. Анализ на разходите за работни заплати

Разходите за заплати отразяват изплатения фонд на работната заплата. Ето защо тези разходи се формират под действието на факторите средносписъчен брой на персонала и средна работна заплата. Между тези два фактора връзката е пряка и произведението им формира изменението на този разход.

При детайлизация на анализа на разходите по линия на трудовите разходи следва да се анализира абсолютната и относителна икономия или преразход на разходи за заплати, социални осигуровки и надбавки. От особено значение са факторите величина и структура на персонала, степен на използване на работното време и средното заплащане на един човекочас върху абсолютната икономия (преразход) на разходите за заплати, социални осигуровки и надбавки.

1.3. Анализ на разходите за амортизации

Разходите за амортизации се определят от средната стойност на материалните и нематериалните дълготрайни активи и възприетата норма на амортизация. По този начин се изразява количественото влияние на материалните и нематериалните дълготрайни активи и на нормата на амортизация. При това тук може да се дава и оценка на амортизационната политика на фирмата т.е. амортизацията ускорена ли е или не, доколко тя оказва влияние върху печалбата, както и върху финансовата стабилност и платежоспособност на фирмата.

Разходите за амортизации са регламентирани в Закона за Счетоводството, както и в Закона за Корпоративното подоходно облагане. Предприятията начисляват амортизации за материалните и нематериалните дълготрайни активи на база на План за амортизация. Разходите за амортизации зависят от амортизационната сума, амортизационната норма и амортизационната квота за отделните видове активи. Амортизационните разходи оказват влияние върху величината на облагаемата печалба на предприятието. Данните за анализа на разходите за амортизация се съдържат в счетоводната информация за разходите на предприятието по икономически елементи и по статии на калкулация. Информация съдържат и сметки 241 “Амортизация на дълготрайни материални активи”, 242 “Амортизация на дълготрайни нематериални активи”, 603 “Разходи за амортизации”.

1.4. Анализ на разходите за брак

Повечето предприятия не планират разходи за брак. Интерес за управлението представлява абсолютното и относителното изменение на разходите за брак и загубите от брак. Предприятията се стремят да намалят загубите от брак в интерес на подобряване на качеството на продукцията и производствено стопанската дейност.

1.5. Анализ на разходите за организация и управление

На тези разходи се отделя специално внимание, тъй като по силата на Закона за Счетоводството те не се включват в себестойността на продукцията, но оказват пряко влияние върху финансовия резултат от продажби. Информация за анализа на разходите за организация и управление може да се получи от сметка  614  ”Разходи за организация и управление”, както и от сметките  6141 “Общопроизводствени разходи” и 6142 “Разходи за управление”.

Тема 9

Разходи на предприятието – определение, класификация, принципи на отчитане. Счетоводно отчитане на разходите за дейността. Калкулиране на себестойността на продукцията и услугите. Отчитане на създадената продукция и на операциите с нея

Определение

Разходите могат да се определят или като намаление на активи, или като увеличение на задълженията (на пасивите). Това означава, че намалението на един актив винаги се превръща в разходи или той се заменя с друг актив.

Класификация

Разходите възникват със създаването на предприятието. Те имат различна природа на възникване. Създаването на едно предприятие поражда структури и дейност, а те от своя страна пораждат разходи.

Разходите, които възникват в процеса на производството се характеризират с голямо разнообразие, поради което и тяхната икономическа групировка се извършва на базата на различни класификационни признаци, имащи значение за тяхното счетоводно отчитане.

1) Според начина на включването им в себестойността

- Преки

- Непреки

2) Според отношението им към обема на дейността

- Променливи

- Постоянни (условно-постоянни)

3) Според икономическата им същност

- Материални

- Трудови

Възможни са и други варианти на групиране на разходите. Това има значение за създаваната организация на тяхното отчитане с оглед на задоволяване информационните потребности на предприятието. Всеки начин на групиране на разходите е оправдан, ако е свързан с осигуряване на възможност за повишаване ефективността от дейността на предприятието.

1) Третирането на разходите като преки и непреки има отношение към калкулиране на фактическата себестойност на продукцията.

- Преките разходи са тези, които в момента на извършването им могат да се посочат точно за конкретния вид произвеждана продукция или за производството, за което се отнасят. Обикновено те са свързани с изразходваните материали, с начислените заплати и  с амортизациите.

- Непреки са разходите, които са свързани  с производството като цяло.

2) Променливите и условно-постоянните разходи имат отношение към обема на производството, към обема на дейността.

- Променливите са в правопропорционална връзка с произвежданата продукция.

- Условно-постоянните разходи се променят при изменения в количеството на произвежданата продукция, но тази промяна не може да бъде правопропорционална.

3) Материалните и трудовите са свързани с използването на живия и овеществен (миналия) труд в дейността на предприятието.

- Материалните са разходите за употребени материали, начислените амортизации и др.

- Трудовите разходи се измерват с начислените доходи на персонала.

Отчитане

Разходите се отчитат като:

1.   Разходи за дейността по икономически елементи – за материал, за външни услуги, за амортизации, за възнаграждения, за осигуровки и други разходи

2.   Финансови разходи

3.   Разходи от последващи оценки на активи и пасиви

4.   Разходи за данъци върху печалбата

Разходите могат да се отчитат и по друга класификация, когато това е предвидено в приложим счетоводен стандарт.

Разходите за дейността се отчитат по икономически елементи и по функционално предназначение (по места на възникване).

В Примерния национален сметкоплан е предвиден самостоятелен раздел за отчитане на разходите. Това е раздел 6 Сметки за разходи. В раздела са предвидени няколко сметки, които имат значение за стопанската дейност.

Всички счетоводни сметки, предвидени за отчитане на разходите, са активни. Те са сметки за отчитане на процеси. Резултатите от тези процеси могат да бъдат: произведена веществена или невеществена продукция или разходите да се намират в незавършено производство.

Сметките за отчитане на разходите се дебитират при извършването на разходите, а се кредитират при материализирането на тези разходи по функционално предназначение или при оценяването на произведената (създадената) продукция.

Организацията на синтетичното и аналитичното отчитане се осъществява чрез сметки от група 60 Разходи по икономически елементи и гр. 61 Разходи за дейността.

Сметките от група 60 Разходи по икономически елементи се използват за осигуряване на отчетна информация за извършените разходи в предприятието по икономически елементи. Тази информация се използва за попълването на отчета за доходите (отчета за приходи и разходи). Сметките се използват от всяко предприятие, независимо от вида на извършваната от него дейност. По този начин се осигурява отчетна икономическа информация както за ръководството на предприятието, така и за външните потребители на счетоводна информация.

Сметка Разходи за материали (600 или 601 в зависимост от възприетия индивидуален сметкоплан) се използва за отчитане на разходите на материали, независимо от тяхното конкретно потребление по дейности.

Аналитичното отчитане на разходите за материали зависи от вида на значимите за предприятието материали. Например: Разходи за основни материали, Разходи за спомагателни материали, Разходи за горива, Разходи за енергия, Разходи за резервни части и други.

Сметка Разходи за външни услуги (602) се използва за отчитане на получените услуги от външни предприятия, от трети лица. Те имат невеществен характер.

Аналитично отчитане може да се организира съобразно обема и размера на тези услуги, например: Разходи за ремонт на ДМА, Разходи за реклами, Разходи за телефонни и телеграфни такси, Разходи за застраховки, Разходи за наеми и транспортни услуги и др.

Сметка разходи за амортизация се използва за отчитане на амортизациите на ДМА и ДНА, инвестиционни имоти, и на дълготрайни биологични активи. За целта се използват линеен и нелинейни методи, определени и прилагани съобразно разработената счетоводна политика.

Аналитично може да се посочи начислените амортизации по видове активи.

Сметка Разходи за заплати се използва за отчитане на начислените трудови възнаграждения на всички физически лица, които работят по трудов или граждански договор – за вложен труд от тях.

Аналитичното отчитане може да се води по видове и групи персонал.

Сметка Разходи за осигуровки се използва за отчитане на начислените суми за социално и здравно осигуряване съгласно действащото законодателств

Аналитично може да се организира за социално осигуряване, за здравно осигуряване, за допълнително пенсионно осигуряване и за фонд “Безработица”.

Сметка Разходи за данъци се използва за отчитане на местните данъци и такси и алтернативните (еднократните) данъци по ЗКПО. Чрез сметката се отчитат и концесионните и други подобни такси към държавната администрация, определени със закон.

Аналитично отчитане следва да се извършва по видове данъци и такси.

Сметка 606 Разходи за провизии се използва за отчитане на начисляваните провизии за потенциални задължения.

Разходите за провизии се начисляват при достатъчни основания за очакване на възникване на задължения, които могат да бъдат правни или конструктивни. Сумата на провизиите се определя съобразно изискванията на приложим счетоводен стандарт. Възникналите провизии са задължения с неопределени срочност и размер.

Сметка 609 Други разходи се използва за отчитане на разходите, които нямат значимо самостоятелно икономическо съдържание.

Аналитичното отчитане зависи от техния вид например: Разходи за командировки, Разходи за изложби и панаири, Разходи за стипендии и др.

Сметките от група 60 Разходи по икономически елементи се дебитират при възникването на определения разход. Тези разходи се посочват като разходи по функционално предназначение като се дебитира група 61 Разходи за дейността срещу кредита на гр. 60. По този начин в края на отчетния период сметките от група 60 остават без салдо. Например:

- Изразходвани материали от склада

Дт с/ка 600 Разходи за материали

Кт с/ка 301 Материали

- За конкретизиране на разхода

Дт с/ка 610 Разходи за основна дейност

Кт с/ка 600 Разходи за материали

- Начислени възнаграждения за извършена работа

Дт с/ка 603 Разходи за заплати

Кт с/ка 420 Персонал

Дт с/ка 611 Разходи за спомагателна дейност

Кт с/ка 603 Разходи за заплати

Възможно е сметките за отчитане на разходите по икономически елементи да бъдат кредитирани срещу дебитиране на сметки от група 70 Приходи от продажби. Тази счетоводна статия се съставя в случаите, когато не се използват сметки от гр.61 Разходи за дейността. Това може да стане в системата на търговията и в предприятията, които произвеждат невеществена продукция.

В група 61 Разходи за дейността са включени сметките: Разходи за основна дейност, Разходи за спомагателна дейност, Разходи за продажба на продукция, Административни разходи, Разходи за придобиване на дълготрайни активи, Разходи за ликвидация на ДА.

Сметка Разходи за основна дейност (610) се използва за отчитане на основните производствени разходи. Обхватът им се определя от предприятието. При съставяне на индивидуалния сметкоплан на предприятието наименованието на сметката може да носи името на дейността, когато основната дейност е само една. Когато в предприятието има повече от една основна дейност, могат да се открият шифри с повече цифри. Например 6101 Разходи за промишлена дейност, 6102 Разходи за строителна дейност, 6103 Разходи за селскостопанска дейност и т.н.

Организацията на синтетичното и аналитичното отчитане на разходите за основна дейност е продиктувано от съображенията  за удовлетворяване на вътрешните информационни потребности на предприятието. Възниква и потребността от отчитане на разходите и по статии на калкулация.

Сметка Разходи за спомагателна дейност (611) е предназначена за отчитане на разходите за спомагателна дейност в предприятието.

Аналитично отчитане е свързано с видовете спомагателни дейности (производства).

Сметка Административни разходи се използва за отчитане разходите по общото управление на предприятието. Те се отчитат по видове разходи.

Отчитане на разходите за основна дейност

Отчитат чрез сметка 610 Разходи за основна дейност.

Формират се от основните производствени разходи, които са непосредствено свързани с производството на определена продукция.

Основните производствени разходи са:

- Непосредствени (преки) технологични разходи и

- Общи (непреки) технологични разходи за производството – могат да бъдат постоянни и променливи.

- Преките технологични разходи са тези, които са свързани непосредствено със създаването на конкретен вид продукт или услуга.

- = Общи постоянни разходи са тези непреки производствени (технологични) разходи, които са сравнително постоянни независимо от обема на производството. Такива могат да бъдат разходи за амортизации и за поддържане на сгради и оборудване.

- = Общи променливи разходи са тези непреки производствени (технологични) разходи, които се променят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството, например разходи за спомагателни материали, за заплати на персонала, зает в общи производствени работи и други.

Себестойността на продукцията се формира от основните производствени разходи. Счетоводните статии за произведената продукция се записват по себестойност. Тези статии могат да се съставят през отчетния период и по други оценки, които трябва да са близки до фактическата себестойност на продукцията. В края на отчетния период произведената продукция се оценява по себестойност с допълнителни счетоводни статии. Когато фактическата себестойност на произведената продукция е по-висока от посочената през периода, се съставя статията:

Дт с/ка 302 Продукция

Дт гр. 70 Приходи от продажби

Кт с/ка 610 Разходи за основна дейност

Когато фактическата себестойност на произведената продукция е по-ниска от използваната през отчетния период, се съставя същата счетоводна статия, но сторнировъчна, червена.

Разходите за дейността се отчитат по статии на калкулацията. Всяко предприятие създава система за групиране на разходите по статии на калкулацията съобразно информационните си потребности.

Съдържанието на разходите по всяка статия се определя от предприятието и то се явява като елемент на счетоводната му политика.

Дебитното салдо по сметките от група 60 и група 61 в края на отчетния период показва незавършеното производство. Извършва се инвентаризация, която има за цел да установи степента на завършеност на изделия, поръчки и др. на базата на натурално и стойностно определяне на фактически извършените разходи.

Отчитане на разходите за спомагателна дейност

Спомагателната дейност за предприятието е тази, която е неделима от основната и е предназначена да я обслужва. Такива дейности може да са сервизни, транспортни, електро- и отоплителни централи и др.

Разходите за спомагателна дейност се отчитат чрез сметка Разходи за спомагателна дейност (611). За всяка конкретна спомагателна дейност и статия на калкулацията (вид разход) се открива отделна аналитична сметка. Себестойността на продукцията и услугите в спомагателната дейност се формира от извършените разходи след приспадане на разходите за незавършено производство, ако има такива.

Извършените разходи за спомагателна дейност се отчитат по общия ред на отчитане на разходите за дейността на предприятието. Те се записват по дебита на сметки от група 60 Разходи по икономически елементи и след това се включват в състава на разходите за спомагателната дейност, като се дебитира с/ка 611 Разходи за спомагателна дейност, а се кредитират сметките от група 60.

Обикновено произвежданата продукция е невеществена (услуги). Тогава се записва статията:

Дт с/ка 702 Приходи от продажба на услуги

Кт с/ка 611 Разходи за спомагателна дейност

Когато в някоя спомагателна дейност се произвежда веществена продукция, тя се записва по дебита на сметка Продукция (302) и по кредита на сметка Разходи за спомагателна дейност (611)

Отчитане на административните разходи

Адм. Разходи са свързани с функционирането на общата система на управление на предприятието. Свързани са с цялостната му дейност и не могат да се отнасят за отделно осъществени дейности в него.

Административните разходи се отчитат чрез сметка Административни разходи (615). Аналитичното отчитане може да се организира по сектори (цехове, отдели, служби и др.) и по видове разходи.

Първоначално се отчитат като разходи по икономически елементи и се записват по дебита на сметките от група 60 Разходи по икономически елементи.

Отчитане на разходите за продажба на продукция

При продажбата на продукция могат да възникнат разходи. Обикновено те са свързани с транспортирането на продукцията или с нейното съхранение извън предприятието до оформянето на акта за продажба.

Тези разходи се отчитат чрез сметка Разходи за продажба на продукция (614). Към тази сметка може да се организира аналитично отчитане по видове или групи продукция, обект на продажби, за които са извършени разходи.

Извършените разходи за продажба на продукция са част от разходите на предприятието. При тяхното извършване те се отчитат по сметките от гр. 60, след което се записват по функционален признак по дебита на с/ка Разходи за продажба на продукция, срещу кредита на гр. 60.

Отчитане на разходите за ликвидация на ДМА

Ликвидацията може да бъде резултат от бракуване на ДА след като е изтекъл полезният срок на годност и по-нататъшното им използване е неефективно. Ликвидацията като процес може да е предизвикана от стихийни бедствия или други събития.

Разходите по ликвидацията на ДА се отчитат първоначално като разходи по икономически елементи и след това се конкретизират по функционално предназначение, като се дебитира сметка Разходи за ликвидация на ДА и се кредитират сметките от гр. 60.

Сметка Разходи за ликвидация на ДМА може да остане с дебитно салдо в края на отчетния период. Сумата показва размера на извършените разходи за ликвидация на актив, за който процесът на ликвидация не е завършен към датата на съставяне на финансовия отчет.

Аналитично счетоводно отчитане по сметката се организира по отделни обекти, местонахождение или други критерии.

Сметките, отчитащи административните разходи, разходите за продажба на продукция и разходите за ликвидация на ДМА, се приключват като се кредитират с набраните през

отчетния период суми и се дебитира група 70 Приходи от продажби.

статистическа отчетност:

Тя е подборна отчетност. Чрез нея се обхващат еднородни явления

и процеси.   Разкриват се закономерностите им посредстом сбор от

специфични способи.

Статистическо отчитане на разходите

Статистическо изучаване на работното време

В качеството на основни единици за измерване количеството труд се

Използва отработен човекоден и отработен човекочас.

За отработен човекоден се смята всяко явяване на работа, независимо от продължителността на отработеното време.

Налага се да бъде използвана мярката за работно време човекочас. В отработените човекочасове се включват всички фактически отработени от работниците редовни и извънредни човекочасове (без човекочасовете за текущите престои и други неотработени човекочасове в работната смяна). Извънредни човекочасове са часовете, отработени извън законоустановената продължителност на работния ден (или смяна), в течение на който работникът не е работил своята основна работа.

За статистическото изучаван4е използването на работна сила в производствения процес при съответна технология независимо от участието на всеки работник или служител поотделно е необходимо де се определи сумарното участие на целия персонал за изучавания период от време чрез показателите за фонд “Работно време”. В практиката се определят следните фондове “Работно време”, изчислени в човекодни за една смяна:

  • Календарен фонд на работно време Кф;
  • Максимално възможен (режимен) фонд на работно време Рф;
  • Планов фонд на работното време Пф;
  • Фактически фонд на работно време Фф.

В статистиката на труда се прилага утвърдена номенклатура от НСИ за отчитане неявяванията на работа, попълвана от всеки цех.

Статистически показатели за използване на работното време:

Относителни величини на структура – чрез тях се характеризира степента на използване на работното време: Коефициент за използване на фактическия фонд; Коефициент за използване списъчния състав на работниците; Коефициент за използване на работния месец; Коефициент за използване на работния ден; Коефициент за сменност; Коефициент за използване на трисменния режим.

Основни показатели за характеризиране на обема и равнището на разходите и цените

Резултатите от производствено-стопанската дейност на предприятието зависят от обема и равнището на разходите. Съвкупността от парични разходи, които са свързани с осъществяване на дейността на производство и реализация на продукцията представлява общия обем на разходите. Сумата на разходите за определена дейност или за определено производство се нарича себестойност. Тя бива:

-                  Производствена (технологична) себестойност – тя се формира на базата на основните производствени разходи.

-                  Пълна себестойност – определя се като към производствената себестойност се прибавят разходите за организация и управление.

-                  Планова, фактическа и нормативна себестойност

Статистиката установява следните показатели за себестойност:

-                              Равнище на себестойността – това е паричният израз на разходите в производството и реализация на единица продукция:

-                              Индивидуално равнище на себестойността – това са производствените разходи за един вид изделие в съвкупността изделия за предприятието.

-                              Средното равнище на себестойността – изчислява се за един вид изделие, произведено в две или повече производствени предприятия.

Динамика на себестойността – изчислява се чрез:

Единични индекси за динамика на себестойността;

Множествени индекси на динамика на себестойността.

Цените на изделията от индустриалното производство зависят от две групи фактори, които статистическата теория отчита при анализа на разходите. Те са: фактори, свързани с производствената себестойност и фактори, свързани с пазара.

Първата група фактори е свързана с т.нар. цена на производител.

Втората група фактори формират т.нар. равновесна цена, т.е. цената, която се формира в зависимост от търсенето и предлагането на произведените изделия.

Статистическо изучаване на разходите на предприятието за суровини и материали

Суровините са продукт на добивната промишленост и на селското стопанство (нефт, природен газ, плодове, зеленчуци и др.).

Материалите са продукт на преработващата промишленост (метали, обработени кожи, платове и др..

Суровините и материалите участват еднократно в производствения процес, като пренасят изцяло своята стойност върху новосъздадения продукт. В зависимост от участието им в производството на даден продукт те биват: основни и спомагателни.

При статистическото отчитане и анализ на разхода на материали се определят следните показатели:

  1. Обща сума на разходите на материали;
  2. Индивидуалното равнище на разхода на материал;
  3. Средно равнище на разхода на материал
  4. Динамика на разхода на материали – индивидуални и множествени индекси.

Показатели за икономия и за преразход на материали – Оценяването на общата икономия и на преразхода на материал се извършва с помощта на показателите абсолютен прираст и относителен прираст. Преразходът на материал е оправдан, ако е увеличен обемът на продукцията за същия период. В тези случаи се извършва оценка на преразхода (икономията)     , като се изчисляват коригирани показатели.

Статистическо изучаване на разходите за работна заплата

Обемът на разходите за работна заплата представлява масата от парични средства, които за даден период от време се определят за заплащане на труда на персонала в предприятието. Обемът на средствата за работна заплата зависи от обема на продажбите, от финансовите резултати и от размера на задълженията към социалните фондове, банки и бюджета.

Работна заплата е възнаграждението, което всяко наето лице от дадено предприятие получава за извършената от него работа. Отчитат се изплатените средства за работна заплата на:

-                      наети лица по трудово правоотношение общо и, в т.ч. жени;

-                      наети по граждански договор;

-                      наети по договор за управление и контрол;

-                      хонорари, лекторски и други подобни.

В икономическата практика са известни като фонд “Работна заплата”.

Средната работна заплата е част от средствата за работна заплата, която се пада средно на един работник или служител за изучавания период и определя равнището на заплащането. В зависимост от видовете фондове на работната заплата в статистиката се

Изчисляват: средночасова работна заплата, среднодневна работна заплата и средномесечна работна заплата.

За статистическото изучаване динамиката на работната заплата от значение са показателите:

-          Индивидуално равнище – определя се за отделната единица (работник и т.н.)

-          Средно равнище – изчислява се като отношение на общия размер на средствата за работна заплата към средносписъчния брой на персонала за съответния период.

Чрез показателите за динамика на работната заплата се проследява изменението на доходите на работниците и служителите, заети във фирмата. Изчисляват се единични (индивидуални) и множествени индекси и абсолютни прирасти, отнасящи се за отделните подсъвкупности и за цялата съвкупност.

Статистическо изучаване на разходите за социално осигуряване

Социалното осигуряване най-общо се определя като форма за издръжка на нетрудоспособните лица.

Здравното осигуряване представлява социална здравна защита, която гарантира достъпна медицинска помощ и избор на изпълнител на такава помощ.

Източниците на данни за анализ на разходите за социално осигуряване са годишните статистически отчети по труда, които работодателите представят в ТСБ на НСИ, а така също и персоналния регистър на осигурените лица към НОИ. Данните се посочват в натурални и стойностни измерители.

При статистическото изследване на разходите за социално и здравно осигуряване се установяват следните показатели:

  1. Осигурителен доход на лицата  - това е сумата от всички възнаграждения и др.доходи от трудова дейност, върху които се дължат осигурителни вноски;
  2. Средномесечен осигурителен доход – изчислява се като сумата на осигурителния доход за периода се раздели на броя на месеците;
  3. Осигурителна вноска – определя се съгласно КЗОО в процент към брутното трудово възнаграждение или осигурителния доход. Разпределя се на две части – за сметка на работодателя и за сметка на осигуреното лице;
  4. Брой на задължително осигурените лица в предприятието;
  5. Средна численост на осигурените лица.

Статистическо изучаване на разходите за реализация

Общата сума на разходите по производство образуват т.нар.производствена

Себестойност. На тази основа предприятията определят бъдещите разходи по продажба и реализация. Към тях се отнасят разходите за реклама, за складиране, за транспорт, за маркетингови проучвания и  др.

Структурата на тези разходи в отделните икономически дейности е различна и зависи от множество фактори, които могат да бъдат предмет на статистическото изследване. Всеки отделен разход внимателно се проучва и се изясняват мотивите за неговото изразходване. Определя се относителният им дял в общата сума на разходите.

Предприятията съставят отчетна калкулация на основата на счетоводните записвания относно фактически извършените разходи. Пълната себестойност отразява всички разходи, включително и разходите по организация и управление на продажбите.

Изчислява се

-          Коефициент за ефективност на разходите, който е равен на отношението :

Кеф.р. = Приходи

Разходи.

При добра работа на предприятията този коефициент е по-голям от единица, което означава, че приходите > разходите.

оперативно техническа стопанска отчетност

Тя е подборна стопанска отчетност, чрез която се получават

показатели  характерезиращи отделни стопански явления, факти и

процеси. Използува  всички видове отчетни измерители. Чрез нея

могат да се получават сведения за  машините, за транспортните

средства, за разходите, за наличните количества ит.н.   Осъществята

се с помоща на различни средства- телефон, радио, устно или

писменно съобщение, доклад или друга форма на изложение.

Себестойност и стойност

По своята същност себестойността представлява сума от всички разходи, които извършва предприятието за производството и реализацията на единица или определен обем продукция  или извършването на дадена услуга.

Величината на стойността се определя от количеството обществено необходим труд, който се явява в две форми : пренесена и новосъздадена (добавена )стойност.

Пренесената стойност се образува от влажените в производството суровини, материали , горива, енергия, амортизационни отчисления и др.

Новосъздадената стойност от своя страна се разделя на две части – едната служи за възстановяване на работната сила, а другата представлява принадения продукт.

Разликата мужду себестойността и стойността се изразява във величината на добавената стойност.

Себестойността е част от стойността на продукцията и поради това е част от цената на продукцията  и изходна база за нейното определяне.

Снижението на себестойността води до намаляване на стойността, а равнището на себестойността зависи от равнището на цените на използваните материали, трудови ресурси и дру.р-си.

Кечествената разлика между себестойност и стойност е че стойността се измерва в абстрактен труд, а себестойността има паричен израз.

Себестойността се класифицира основни по 3 признака :

- Според нивото, на което се определя, тя бива индивидуална и обществена /отраслова/. Първата обхваща разходите за производството и реализацията на единица продукция за една организация а другата за отрасъла.

- Според включените в себестойността р-ди различаваме : производствена, търговска и пълна себестойност.

Производствена себестойност – на база на основните производствени разходи без разходите за организация и управление, финансови разходи и извънредни разходи.

- Според периода, за който се отнася и ралята и в управлението, себестойността може да се класифицира на планова, фактическа, нормативна и междинна.

Плановата себестойност се отразява очакваното равнище на разходите за следващ период.Разработването на плановата себестойност се съчетава с прогнозирането на разходите и използването на т.нар. прогнозна себестойност. Тя се разработва,у като се анализират възможностите за снижение на фактически направените разходи.

Фактическата себестойност отразява действително извършените разходи за производството и реализацията на продукцията.

Нормативната себестойност се изчислява по предварително разработени нормативи за разход на материали, труд и някои други разходи.

Групирането на разходите на променливи и постоянни е предпоставка за определянето на технологична себестойност на даден обем продукци ( Сq) и на единица продукция ( С ед)

Сq = a.Q+b                    С ед = a+b където : а – променливи разходи за е-ца п-ция

Q                   b- постоянни разходи, необходими при

производството на на продукция в обем Q

Технологичната себестойност се използва за преценка и избор на технологичен вариант за производство. Установяват се уравнения за всеки от технологичните процеси :

C1q = a1.Q+b1                C2q = a2.Q+b2

Допуска се че за някакъв обем продукция двата варианта имат еднаква себестойност :

C1q = C2q                 a1.Q+b1= a2.Q+b2            Qкр. = b1 - b2

a2- a1

Отчитане на разходите

Изясняването на методите за отчитане на разходите изисква предварително дефиниране на обекта на разходите. Обект на разходите е дейност или операция, изделия или услуга, служба или отдел, програма. Обекта на разходите се избират за да подпомогнатат взимането на решения.

Пред методите за отчитане на разходите се поставят три цели :

-          оперативно планиране и контрол на разходите

-          взенане на специални решения във връзка с разходите

-          определяне на себестойността на произвежданата продукция

В съотвествие с посочените цели се определя три типа себестойност :

- себестойност по центрове на контрол  и отговорност

- пряка производствена себестойност, която се използва за определяне на цените и вземане на решения при специфични обстоятелства

- пълна производствена себестойност, която се използва за определяне на цените и вземане на рутинни оперативни решения

Два метода имат най-голямо разпространение :

-          попоръчков метод-характеризира се с това, че разходите се отчитат по отделни поръчки и се използва предимно в дискретното производство.

Той има две модификации:

При първата отчетността се води по подпоръчки и се прилага, когато придприятието изпълнява значителна поръчка в продължение на дълаг период от време и отчетът на разходите по поръчка не осигурява достатъчен контрол.Себестойността се определя по хода на изпълнението на подпоръчката. Модификацията се използва най-често в тежкото машиностроене.

Втората модификация се прилага при отчет на разходите в дребно серийно производство.Окрупняват се поръчките и отчетът се води по групи поръчки.

-          попроцесов метод – използва се в прекъснато производство, за което е характерна определена последователност от производствени операции, в съотвествие с която се оформя постоянен поток от материали и възли; значителен обем на произвежданата продукция; ритмично производство на продукцията ; използване на конвейери и др.

Има три модификации

-метод на последователно нарастване на разходите в съотвествие с технологичния маршрут на произвежданото изделие

-метод за паралелно нарастване на разходите, когато едновременно се осъществяват няколко процеса, продуктите от които се използват за производството на един друг краен продукт

-метод за последователно нарастване на разходите с изключиване разходите за междинните продукти.

За разлика от попоръчковия при този метод разходите на труд са по-малко и той е по –ефективен.

Калкулиране на разходите

Калкулирането е процес, при който се изчисляват разходите за производството и реализацията на единица продукция или услуга, а калкулацията е формата, която се изчисляват самите разходи.

Обект на калкулирането са отделните видове продукция или услуги, групи еднородни продукти или партиди продукци, произведена по определени поръчки.

Калкулирането на себестойността представлява най-ниският разрез на аналитично отчитане на разходите. Изчисляването на себестойността на продукцията по статии на калкулация може да се извърши чрез използването на различни методи. Най-често се използват :

-метод на пряко пресмятане

-разчетно аналитичен метод

-нормативен метод

-пооперационен метод

-параметричен метод

-метод на изключване на разходите

-коефициентен метод

-комбиниран метод

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG