Home
Българската литературна критика за Елин Пелин ПДФ Печат Е-мейл
Четвъртък, 31 Март 2011 08:29

Българската литературна критика за Елин Пелин

В основни линии литературознанието е фиксирало главните особености в литературните творби. Конкретно тук ни интересуват текстовете на  Елин Пелин и особеностите на белетристиката му. Затова предимно се спираме на мнението на Георги Константинов по тези проблеми /1/. “Българската белетристика по своя обект, по сюжетите, които разработва, се движи в две главни насоки: едната обема в себе си селския живот, всичко онова, което влагаме в понятието бит, а другата включва теми на града, на еснафството и интелигенцията.” /2/. Елин Пелин се причислява към онези творци, които черпят вдъхновение от здравия народен дух, от типичната родна действителност. Той живее с ежедневието на селянина и  с природата. Според Георги Константинов Елин Пелин продължава традицията на Каравелов, който е първият му учител : “Още от малък имах възможност да чета, признава той – и макар в село, моето Байлово, още в четвърто отделение бях прочел съчиненията на Любен Каравелов и “Под игото” на Вазов, пишех стихове под влиянието на Любен Каравелов.” /3/. Това определя насоката на неговото бъдещо творчество. Той наследява от Каравелов не само обичта към обикновения, наивния, честния, чистосърдечния, непокварения селянин, но и схващането за същността и смисъла на изкуството.

Елин Пелин е един от малкото автори, към които литературната критика е била благосклонна. Още в началото на века са казани добри думи за таланта му, за това, че налага свой собствен индивидуален стил в българската литература. Според Тодор Боров /4/, критиката твърде малко се е занимавала с него и той сам се налага като творец в литературния живот на България. С първите си произведения Елин Пелин привлича вниманието на читателите без специални свои критици. Неговата популярност идва от творчеството му за деца, а след това той се налага като един от всепризнатите белетристи.

Без претенции за изчерпателност, представям становищата за Елин Пелин от началото на века до днес. От една страна те илюстрират как различните исторически епохи въздействат върху възприемателя, от друга представляват уникалността на всеки от изследвачите, а също и естетическата школа, към която те принадлежат. Предлаганият преглед на битуващите мнения няма амбицията да спомене всички автори, нито да коментира текстовете им. Той има за цел да открие общото и различното в разбирането за Елин Пелин в определен етап или период от развитието на културата. При този преглед е спазен хронологичният принцип. Визират се десетилетия, в които културният живот има свои характеристики, поради което и възприемането на Елин Пелин е различно. Обръщам внимание на оно