Home Право Предмет и метод на финансовото право

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Предмет и метод на финансовото право ПДФ Печат Е-мейл

05.10.2004

Предмет и метод на ФП

В правната теория има две становища за обективното ФП:

1. Самостоятелен правен отрасъл

2. Комплексен правен отрасъл

Господстващо е първото становище. Изхожда се от предмета и метода на правно регулиране. Често се казва, че предмета на Ф отношения е паричен, но според правната концепция не всички парични отношения са Ф и не всички Ф отношения са парични. Един заем е гражданскоправно отношение. От друга страна във ФП има властнически метод на регулиране – данъци, такси. Организационно Ф отношения – обжалване на данъчни декларации, но те нямат за предмет парични средства.

Държавата има две сфери – производствена и непроизводствена. Държавата не може да съществува без непроизводствената, трябва да има метод за прехвърляне на блага от производствената. Тези отношения са финансови и са разделени в четири групи:

  1. по повод разпределение на Ф доход – данъци, мита
  2. преразпределение на средства – по пътя на гласуване на бюджета
  3. по разходване на средствата
  4. осъществяване на Ф контрол

Финансови са отношенията, които възникват, развиват се и се прекратяват по повод разпределението на националния доход, преразпределението му, разходването му и контролът по тази дейност са уредени с властнически метод. Ф отношения са публично правни, те са резултат от държавна дейност. В тях винаги един от субектите е държавата (неин орган). ФП е публично. Ф правоотношения са желани от държавата и тя ги осъвършенства. Те са резултат само от приложението на правните норми, обичаят не е източник на ФП. Ф правоотношения са по принцип парични.

Метод на правно регулиране – той е властнически, като се изразява във Ф законодателство, няма диспозитивни норми. Той се определя от характеристиката на ИФА. Трето проявление е в санкциите на Ф норми.

Ф органи действат в условията на обвързана компетентност. Друга особеност произтича от ИФА – тези актове са с декларативен характер, нямат конститутивно действие, възникват ex lege. ФП има много санкции, размерът на глобите и имуществените санкции са твърде големи. Във ФП има два института, имащи право да опрощават санкциите: НС дават Ф амнистия, а Президента опрощава държавни вземания.

Източници на ФП

Във ФП обичаят и практиката не са източници. Съдебната практика, поради липсата на диспозитивни норми не е източник. Нормативни актове, които са източници са: КРБ, Закони и подзаконови актове. Законите се делят на чисто Ф, и такива с комплексен характер – ЗАП. Административнонаказателните мерки, техните състави са описани в ЗАНН. Има и кодекс – ДПК. Решенията на Конституционния съд и ВАС като източници: решенията на КС, с които се отменя част от закона, решенията на петчленния състав на ВАС, с които се обявява незаконосъобразна част от закона.

Разграничение от други отрасли

КП се разграничава по предмета си от ФП. В КРБ са заложени само принципите на ФП.

Между АП и ФП – АП също се занимава с управлението на държавата, но ФП се занимава с Ф отношения свързани с държавата.

Между ГП и ФП и ТП – различието е свързано с метода на правно регулиране и с предмета (ФП не се занимава с лични неимуществени права)

Съотношение с други правни отрасли. В организационните отношения, относно функционирането на финансовата система се привличат институтите на АП отношения за прилагането на правната норма. Може Ф норми да действат самостоятелно. Приложението на ФП норми може да възникне в резултат на прилагане на други правни норми – Гражданско или Търговско право най-често. Може да се приложи ФП норма, а вследствие на нея да се приложи друга правна норма. За да се приложи ФП норма е необходим определен правен режим.

Процесуални отношения – ДПК – регистрация на данъчни субекти и събиране на публични вземания.

ФП норми – същност, структура, видове

Действие на ФП норми

(2 и 3 въпрос)

Особености на ФП норми – те действат спрямо неограничен кръг адресати, т. е. определена категория субекти.

Структурата – хипотеза, диспозиция, санкция. В хипотезата са юридическите факти. В диспозицията – адресатите, във ФП рядко се използва субективни Ф права, а Ф задължения. Във Ф отношения субектите могат да се подменят по собствена воля, но не могат да се прехвърлят права и задължения. Ф вземания са непрехвърляеми. Уговорката в договора е относително недействителна относно държавата. Във ФП цесията, поемането на дълг са недопустими. Понятие Ф отговорност няма. Нарушават се ФП норми, но отговорността, която може да възникне е една от четирите вида: административна, наказателна, гражданска, дисциплинарна.

Техникоюридически правни норми – норми, които имат и технически разпоредби (таблици, част от съдържанието има цифров израз, норми за акцизи).

Финансовоконтролни: Ф план – държавния бюджет. В основата на Ф планове стои разбиране, че Ф дейност не е хаотична. От гледна точка на правната характеристика Ф планове не съдържат правни норми, това са показатели. Не се носи отговорност при неизпълнение с изтичане на една година от гласуването на бюджета и след прекратяване на действието му. Те са актове на държавата и нямат обвързващ характер. Те са общи, ненормативни актове.

Тълкуване на ФП норми. Във ФП често заетите понятия от друг правен отрасъл могат да се използват с друго правно значение. Те се използват като фискални причини да се предотврати заобикалянето на закона. В България се поддържа становището, че аналогията е недопустима във ФП. Допустими са всички други методи, трябва да се тълкува стриктно.

Действие на ПН:

  1. По време – началото на бюджетната година или за изпълнението на бюджета. Обрато действие – допустимо е при процесуални правни действия. То се дава при изрични случаи. Използва се принципа за прилагане на по-благоприятния закон само когато е свързан със санкции.
  2. По място – на територията на цялата страна и ограничено.
  3. Спрямо лицата – обикновено Ф правосубектност следва гражданската. Понякога няма гражданска, а има Ф. ДПК приравнява гражданските субекти на ЮЛ. Има първична правосубектност, лицата допълнително се индивидуализират.

Свободни безмитни зони – това са свободни икономически зони. Първите такива възникват в Ирландия. От юридическа гледна точка те са под специален режим на държавата. За тях има указ на Държавния съвет №2242 от 1987 година, има и правилник. Всяка зона е уредена с постановление на МС. Сега стопанската дейност в тези зони се извършва от всички. Дейностите се облагат с мита. Освобождаването от мита се прилага, но не се отнася за алкохолни напитки и цигари.

Устройство и компетентност на Ф администрация

Всички държавни органи със правомощия свързани с финансите се наричат държавна администрация. Почти всички държавни органи са снабдени с Ф правомощия. Когато Ф дейност е специфична има специализирана администрация (Министерството на финансите, Данъчна, Митническа администрация).

Ф органи имат правомощия. В ДПК се допуска по-горестоящия орган да изземе компетентността на долостоящия и да я даде на друг орган (чл. 235). Много от Ф закони предвиждат санкции и за самите Ф органи. Ф органи издават властнически актове и упражняват санкционни правомощия. Административнонаказателната отговорност във ФП е под формата на глоби.

11.10.2004

Обща характеристика на Ф правоотношения

Основни белези – възникват във връзка с преразпределение на държавния доход. Винаги едната страна е държавата, независимо кои орган я представлява. Ф отношения са само правни отношения, не съществуват в обективната действителност, а възникват и се развиват по силата на правни норми. Методът на правно регулиране е властнически за всички ФП отношения. Не е възможно Ф правоотношение да се развие при договаряне. Същинските ФО са с паричен или паричноимуществен характер (за даване и получаване на сума). Заедно с тях се развиват и ПО, които нямат за обект плащане на парични средства (организационни). Организационните отношения подпомагат развитието на същинските (процесуални, устройствени и други ПО). ФПО се развиват, когато се появи ЮФ от хипотезата на ПН (пример – печалба, оборот, сделка, имущество).

Особености на ФП – по принцип има ЮФ действия и ЮФ събития. Критерият за делението е наличието на човешка воля за пораждане на конкретни правни последици. Във ФП ЮФ ще е действие, когато е насочено  към достигане на ФП последици. Продажбата в ГП е ЮФ действие, във ФП е ЮФ събитие, защото волята на страните не е насочена към ФП последици (не сключват сделки за да плащат данйци). ЮФ са правомерни, неправомерни, действия, бездействия, прости сложни.

Повечето ИФА имат декларативен характер, защото не се пораждат ФП задължения, а само ги признават, защото вече са възникнали по силата на друг ЮФ предвиден във ФПН. Само по изключение ИФА са с конститутивно действие (играят ролята на ЮФ).

Субекти

При субектите на ФП – очертава се кръга от лица, които носят Ф права и задължения. Субект на Ф правни отношения е по-тясно понятие – придаване на конкретни права и задължения, тъй като всеки субект на задължение е субект и на правото. Ф правосубектност има вторичен характер – едно лице е субект на ФП, когато е субект на ГП. ФЛ са субекти на правото с раждането си ис а носители на Ф права и задължения. Ф правосубектност не е специална само за ФП. ЮЛ придобиват правосубектност в зависимост от системата, по която са учредени. Ф органи могат да участват във Ф правоотношения, когато имат качеството на държавен орган – от момента на учредяването си. Ф правосубектност следва административната. Ф правосубектност е Ф компетентност – сбора от правомощията, които са едновременно и задължения. Не е необходимо да има качеството ЮЛ, за да осъществява своите правомощия.

Във ФП има и случаи на първична финансова правосубектност. Има образувания, които за целите на ФП се приравняват на ЮЛ без да са такива в ГП, ТП (по чл. 357 ЗЗД – членовете за чуждестранните ЮЛ). Данъчните закони ги приравняват на ЮЛ, за да ги обложат с корпоративен данък. Правоотношенията се развиват между две страни (двустранна субектна структура). Във ФП се включва трети субект, който има свои собствени права и задължения. Такава е структурата при разходване на бюджета: един субект нарежда да се отпуснат средства, друг ги получава (бюджетни организации), а това става чрез банковата система (една от функциите на БНБ е да осъществява касовото разпределение на бюджета). БНБ има и контролни правомощия и съответно БНБ е третият самостоятелен субект.

Активни и пасивни субекти

При ГП разделението на активни и пасивни е според това кой е носител на права и задължения. Във ФП държавата е и активен, и пасивен субект. Съществуват и други теории, които изхождат от властническия метод на регулиране – според нея активен е този субект, които осъществява властнически правомощия. Във Ф правоотношения винаги участва държавата, тя винаги е активен субект. Когато в правоотношенията участват два държавни органи активен е този, с по-широки властнически правомощия. Например – отношението между НС (активен) и МС (пасивен).

Финансови актове

За да се осъществява финансова дейност са необходими Ф планове, Ф актове и ИФА. ИФА е родово понятие, защото такива актове се изават във всички сфери на ФП. Тези актове се наричат финансови, защото уреждат финансова материя, но по своята същност са ИФА. Те трябва да отговарят на изискванията на чл.2 ЗАП и на изискванията за законосъобразност на чл.14 ал.3 ЗАП. Когато липсва регламентация специален финансов закон, различна от тази на ЗАП, субсидиарно се прилага ЗАП. Спецификата на финансовата материя дава отражение върху актовете. Белези:

  1. те са ЮА, които са израз на волеизявлението на Държажен Финансов Орган; проявяват се някави финансови последици, но не същински. Има разлики между технически действия, които следват волеизявлението и самото действие. Не е от значение компетентността на органа издал акта – от значение е предмета на акта. Най-често такива актове се издават от специалната финансова администрация. Не се издават от обществени организации, защото финансовата дейност е изключително държавна. Дори по отношение на своите органи държавата не допуска да действат при оперативна самостоятелност.
  2. ИФА са винаги писмени. Често са установени образци за съдържание на актовете. Преценяват се за валидност при липса на реквизити по ЗАП. Мълчаливият отказ за издаване на ИФА се приравнява на валиден отказ, който се обжалва по съответния ред. Във ФП има финансов автоматизъм – с оглед декларативния характер на актовете той може да не се издава, но после, при контролната фаза, при порок, съществува възможност за издаване на такъв акт.
  3. ИФА – властнически акт. ИФА се издава от ДО от името на държавата. Той е едностранен акт издаден без съгласуване на волите. Често се противопоставят волите на адресатите. Понякога чрез молба се сезира ДО за издаване на акт. По – често вместо молба лицата са длъжни да подадат декларация. Подаването на декларации е израз на задължението на лицата, неизпълнение на това води до неблагоприятни последици. Декларациите са задължителни и улесняват ДО при издаване на акт. От юридическа гледна точка декларацията е извънсъдебно признание на определени факти, изразени с нея. ДО не е обвързан с посоченото в декларацията. Той може с всички допустими средства да докаже, че декларираните факти са различни от действителните.
  4. ИФА се издават в прилижение на закона – актове по практическо прилижение на закона. Във всички случаи издаването на акта трябва да е предвидено във ФНА. Може да се издаде само такъв, какъвто е предвиден в закона от формална гледна точка – с такова наименование и съдържание предписано от закона. Финансовите органи действат при обвързана компетентност. Могат да се издават актове и са задължени  да ги издават.

По принцип на административен и съдебен произвол са актовете на обвързаната администрация. С оглед на деклаартивното действие ИФА не пораждат последици, а правят актовете ликвидни и изискуеми. Това означава, че правата се индивидуализират по основание, размер и адресат и настъпва падеж. Изискуемостта на задълженията настъпва когато адресата на акта като носител на задълженя няма повече възможност да избира момента на доброволно плащане. Може срокът на изпълнение да е предвиден в ПН, или в ИФА да се сочи срок въз основа на правната норма.

Обжалване на акта:

За разлика от режима по ЗАП при ФА има разнообразие. Една категоря ИФА се обжалавт по реда на ЗАП, други по реда на ДПК. Във ФП задължително е предвидено административното обжалване, след това при желание може и да се обжалва по съдебен ред. Друга категория актове не се обжалват – например част от актовете на Комисията по финансов надзор. При обжалване винаги се преценява законосъобразността. При оспорване се прилага служебното начало – решаващият орган не е обвързан с осованията в жалбата, а сам преценява всичли възможности за законосъобразност на акта. За разлика от АП, където жалбата спира изпълнението на акта, при ФА жалбата не спира изпълнението. Органът може да реши да спре изпълнението. ИФА не се изпълняват по реда ма ЗАП, а по реда на ДПК и субсидиарно се прилагат разпоредби на ГПК.

Видове ИФА:

Според това дали призават права или задължения:

  1. облагоприятстващи
  2. разрешаващи
  3. утежняващи
  4. актове – решения
  5. актове – разпореждания

(8) Усложнения в развитието на ФПО

Съществуват две групи усложнения:

  1. Във връзка със страните – института отговорност за чужди финансови дългове, солидарна отговорност, правоприемство.
  2. Във връзка с промени във ФС – промяна в ЮФ (симулацията, заобикалянето на финансови закони и последици)

I.

1. Отговорност за чужди финансови дългове – съществува едно ФПО, при което държавата е носител на субективно право, а другата страна е ФЛ или ЮЛ, което има финансов дълг. Трето лице на някакво правно основание ще носи отговорност за този дълг и ще се привлече да го плати на мястото на титуляра. Тази промяна не е по волята на страните, а по силата на закона. Третото лице се привлича ex lege за чужд финансов дълг, ако не изпълни възложеното му със закон задължение във връзка с този дълг.

2. Солидарна отговорност – съсобственици или сънаследници дължат даници солидарно. Тук се възразява по чл. 60 от КРБ. Всеки ще дължи финансово задължение съобразно идалната си част, която притежава. Солидарна отговорност във ФП възниква само по силата на закона. Тя възниква само при същинските правоотношения, при организационните не възниква. Има само пасивна солидарна отговорност, тъй като другия субект е държавата. Трето лице може само да се постави като длъжник, когато едно задължение е гарантирано пред държавата от третото лице, като например поръчител.

3.  Правоприемство – пасивният субект във Ф правоотношение се заменя с друг. Институтът е познат при ФЛ и ЮЛ. И в двата случая правоприемниците са такива (тези), каквито са в ГП. Обикновено Ф задължения преминават върху правоприемника (за пасивните субекти), има и правоприемство между държавни органи. Затова правоприемството е допустимо при организационни правоотношения.

12.10.200

Усложнения свързани с фактическите състави

Такава хипотеза би се развила при отпадане на ЮФ или промяна на качеството му. Има възникнали ФПО в резултат на ЮФ. Оказва се, че ЮФ не е настъпил или не е годен да породи ФП последици. Може да има усложнения във връзка с промяна на обема на ЮФ. ЮФ трябва да има цифров израз. Няма значение защо е променен резултата. Развива се пак вторично коригиращо правоотношение (на доплащане или прихващане) – акцесорно задължение (лихва).

Друг вид усложнение възниква при заобикаляне на Финансовия закон и при симулативните сделки. С позволени средства се постига непозволен резултат. Забраненият резултат тук е ФП. Страните сключили перфектна сделка и в резултат на развилото се правоотношение се развива и вторично правоотношение по плащане на съответния данък. Например – прикриване на дарение с покупкопродажба. При симулацията има две сделки: вътрешни – прикрити, дисимулативни и външни – привидни, симулативни. Разкриване на такива сделки е рядко, защото и двата субекта имат интерес сделката да остане тайна. Разкриването не е скрепено с давност. Допустими са всякакви доказателства в това число и гласни. Използва се и обратно писмо. Във ФП има възможност за доказване на относителната недействителност на сделките спрямо държавата (за сделките между свързани лица в чл. 13 от Закона за корпоративното подоходно облагане, определение за свързани лица има в §1 т. 3).

(9) Санкции за нарушителите на ФП норми

Във ФП рядко санкцията се намира в самата правна норма, най-често е изнесена в края на НА (административнонаказателните разпоредби). ФП познава и санкции, които се намират и в други нормативни актове, дори в НА от друг правен отрасъл. ФП няма своя собствена Ф отговорност. Ползва наказателна, административна, дисциплинарна, гражданска. Тези отговорности може да са кумулирани помежду си. Административно и наказателно не могат да се кумулират, защото какво ще се наложи зависи от степента на обществена опасност.

Дисциплинарна отговорност е установена в ТК, търси се само по отношение на лица в трудови правоотношения, търси я само работодателя не и от контролния орган. Налага се от работодатула по предписания на контролния орган. Контролният орган задължава ръководителя да наложи, но не казва кой и колко. Санкции - забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.

Наказателна отговорност – в НК има 15 текста свързани с ФП. Контролният орган не налага наказателна отговорност и не търси такава, само констатира данни за извършване на престъпление и сезира конкретния орган. Наказанието се налага от съд.

Гражданска отговорност – във ФП се сеща като имуществена отчетническа отговорност. Тя е деликтна каквато е и гражданската отговорност в ГП (само по това си приличат). Имущественоотчетническата отговорност по чл. 29 и следващите от ЗДВФК. Особен вид имуществена отговорност, различна от общата гражданска отговорност, различна и по отношение на субектите, които носят такава отговорност. Във ФП отговорност носи само лице с качество на отчетник.

Принудителни административни мерки (ЗАНН). Във ФП се използват по-широко от приложното им поле в АП, защото са по-ефективни и лесни за прилагане. Видове – превантивни, преустановителни и възстановителни. Най-често срещани при бюджетните организации санкции са спиране на финансирането от бюджета, блокиране на банкови сметки, отнемане на лиценз, разрешения, стига се до отнемане на предмета на нарушение.

(10) Финансови вземания и Ф задължения

Всички Ф правоотношения пораждат права и задължения. Предмет на разглеждане са същинските Ф правоотношения, които пораждат права и задължения по повод плащания. Във ФП вместо права и задължения се говори за Ф вземания, което е равно на субективни Ф права. С термина вземане се обозначават Ф вземания, това са всички субективни права с Ф произход без значение кой е носителя на правата. С този термин се обозначават и публичните Ф вземания - субективни Ф права, с носител държавата, приходи в държавния бюджет например (данъци и такси). Публичното вземане е най-широкият термин – субективното право на държавата, като в него се включват и вземанията с нефинансов произход – глоби от конфизкация и други. ДПК използва термина публично вземане и ги дели на два вида – публични и частни. Публични са вземанията с финансов произход и вземанията със санкционен характер. Частните вземания са с ГП произход както и други държавни вземания.

Публични вземания:

1. С ФП произход – най-важните (данъчни вземания + мита и такси, които са с данъчен произход). Митническата администрация събира два косвени данъка – ДДС и Произход. Таксите също се определят едностранно от държавата, но се събират на различни правни основания. Данъците с финансов произход постъпват регулярно в държавния бюджет, затова вземането им е скрепено с различни срокове (падежи) – колкото е по-голям приходът, по-кратък срок.

2. Със санкционен произход – административни или наказателни производства на вземанията – глоби, ПАМ, конфискации, отнемане на предмет в полза на държавата. Имат двояка функция:

  • С тях се принуждава индивида да спазва обществените порядки установени в страната
  • Глобата и имуществените санкции са парични и са приход за държавния бюджет (под 1% в него)

Частноправни вземания:

С гражданскоправен произход – резултат от участието на държавата в правоотношенията в качеството си на равноправен субект. Делят се на две основни групи:

1. Вземания с договорен произход – държавата участва в гражданския оборот

2. Почиват на деликтно основание, непозволено увреждане – на държавно или общинско имущество, резултат от противоправно деяние. Не влиза нищо в държавния бюджет, а повредената вещ се възстановява.

Други вземания подобни на гражданскоправните:

От приватизация, невзети печалби от тото или лотария и други.

Начини на определяне на публичните вземания. Тези със санкционен характер по реда на ЗАНН. С гражданскоправен произход – на деликтно основание, размера зависи от този на причинените вреди.

С договорен характер – според договореното в определени граници.

Различни системи за публични вземания – постоянни и променливи публични вземания. Постоянни – определена стойност, насочена към всички правни субекти, които ползват дадена услуга без значение социалното или икономическото положение на субекта. Не се развива процедура от финансовата администрация, защото вземането е определено в самия закон.

Подвижни публични вземания – варират от нещо. Трябва да се извърши правнотехническа дейност, за да се определи вземането. Критериите са най-често два – облагаема основа (стойност на блага) или данъчна ставка. Различни системи – пропорционална (вземането е постоянна величина) или прогресивна (етажна прогресия и коефициент на коригиране, разпределението става на етажи, степени). По-голям доход, по-голям данък.

Обикновено производството за определяне на размера за публичното вземане е свързано с определени действия, които се извършват от държавния орган. Вземания, при които има процедура са тези със санкционен характер. Може да няма такава система, вследствие от финансовия автоматизъм. Обикновено процедурата започва с подаване на някаква декларация. Лицето носи наказателна отговорност за фактите – извънсъдебно признание (то не е задължително за финансовата администрация, може сама да направи проверка или да се съобрази с данните). Може да се издаде ИФА (втори етап от процедурата) – има декларативен характер, защото публичните финансови вземания произтичат от закона (ex lege). Този акт определя размера на вземането и го прави ликвидно и изискуемо (трети етап – незадължителен). Оспорване на акта се извършва от гледна точка на основание или от гледна точка на размер. Обжалва се или изцяло по ЗАП или по смесена система – административна фаза и съдебен контрол.

18.10.2004

(11) Прекратяване на финансовите правоотношения. Изпълнение на публичните

вземания

ФПО се развиват, за да се определят Ф права и задължения, а прекратяването на ФПО се свързват с изпълнението на Ф задължения. Освен за изпълнение се говори за погасяване на задължения и вземания. За разлика от изпълнението на вземането погасяването е по-широко понятие – всички способи за заличаване на финансов дълг. В чл. 138 ДПК е описано, че публичните вземания се погасяват, когато е платено (доброволно или принудително). Чрез прихващане, давност или смърт на ФЛ ако не са отговорни наследниците, като е пропуснат способа за Ф амнистия, следователно способите за погасяване са повече и обхващат изпълнението. При него винаги има постъпление в бюджета, при останалите без прихващане не постъпват. Изпълнението става по волята на длъжника или по волята на държавата, но винаги постъпват средства. Доброволно изпълнение е желаното – чл. 145 от ДПК предвижда, че данъчните и другите задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по сметка. § 21 ДПК препраща към ГПК. Възможно е в отделни разпоредби да има нещо специално, свързано със срокове. Няколко предпоставки за изпълнение:

  1. Изпълняемо право т. е. да има държавно вземане, то да е определено по основание и размер и да е настъпил падежа. Понякога е необходимо да се издаде ИФА, а в други случаи може без него. Това е така, защото ИФА не е основание за изпълнение, а такова е ЮФ, който е породил задължението. Например след подаване на данъчна декларация тече 30 дневен срок и не се издава данъчен акт. Държавното вземане трябва да е безспорно. При данъците има изключение, чл. 110 ДПК – определение с данъчен ревизионен акт на задълженията, които трябва да се платят в 14 дневен срок от изтичане на акта, след това следва принудително изпълнение, ако то не е спряно. Обжалването не спира изпълнението. Има предварително изпълнение.
  2. Държавното вземане да не е отсрочено или разсрочено. Те са уредени в чл. 147 и следващите от ДПК – на данъчни задължения, но според чл. 151 същата процедура се прилага и за други публични вземания. При отсрочване се променя падежа, а при разсрочване задълженията се погасяват на части по погасителен план. По чл. 150 ДПК с лихва или без в зависимост от основанията. Соред размера на задължението и срока за отсрочване или разсрочване чл. 148 ДПК – органи. Ф задължения се изпълняват от финансови длъжници, посочени във ФПН. Макар и рядко се срещат и солидарни длъжници. При правоприемството изпълнение дължат правоприемниците в зависимост от частта на дълга, която придобиват. Освен от длъжниците може да се изпълни и от всяко трето лице, защото Ф задължение има паричен характер. Държавата като Ф кредитор е длъжна да приеме плащането без да се интересува от мотивите на третото лице. Ф задължения са непрехвърляеми и тези уговорки са относително недействителни спрямо държавата. Принципът е, че се дължи изцяло и в срок. Но може задължението да се погаси на части, може и закона да допуска плащане на части в определени срокове – патентен данък.

Чл. 139 ДПК е описал реда за погасяване на публичните вземания – разноски, лихви, главница. Трябва да се има предвид и закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания, според който лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат. При разсрочването и отсрочването държавните органи действат при оперативна самостоятелност, въпреки че се смята според чл. 150 ДПК че действат в обвързана компетентност (не се подкрепя от практиката). Във ФП няма безсрочни задължения за разлика от ГП и във Ф закони са определени срокове за изпълнение на Ф задължения. Те са различни – от 14 дни до месец или повече. Сроковете са задължителни за Ф администрация и длъжниците. Неплащането в срок е свързано с неблагоприятни правни последици за Ф длъжници. Те изпадат в забава и последствията са различни. Първо текат лихви – чл. 144 ДПК и Закона за лихвите – дължи се законовата лихва за неплатените в срок публични вземания, за допълнително осигуряване – по-високи лихви. Може да има и глоба за неплащане в срок. Неплащането в срок води и до принудително изпълнение с всички неблагоприятни последици за длъжника (допълнителни разноски, изпълнение върху имуществото, различно от посоченото и други мерки). Във ФП във връзка със срока може да има облекчение като стимулиращ факт за плащане на задължението (при плащане преди срока има отстъпка). За да събере вземанията си държавата е предвидила гаранции – правни способи, които държавата създава за обезпечение на събираемите вземания. Гаранции в широк смисъл – всички видове гаранции въведени в цялото законодателство като превантивни мерки – Ф автоматизъм, вземанията да се удържат служебно без ФА, отговорност за чужд финансов дълг, принудително изпълнение, поръчителство, когато се изисква, високи по размер санкции, подаване на различни видове декларации, за да се извършат редица сделки трябват удостоверения от данъчната администрация, че не са дължими данъци. При гаранции в тесен смисъл имаме предвид института на привилегията – мястото на държавата като привилегирован кредитор при множество кредитори. Чл. 136 ЗЗД установява два вида привилегии за държавата в изпълнителния процес – общи и специални. В изпълнителния процес държавата е винаги присъединил се кредитор и изпълнителния орган трябва провери дали длъжникът не дължи на държавата (присъединил се взискател). В чл. 136 ЗЗД има общи и специални привилегии, като се вижда, че вземанията на държавата – данък върху определен имот се предхожда от данък върху принудително изпълнение. Вземането на държавата освен от глоби се предхожда от вземането от работници за издръжка. В чл. 722 от ТЗ в производството по несъстоятелност при извършване на осребряване на взето имущество, данъците за мита и такси са на седмо място. Държавата не е на първо място за нейните вземания по принцип.

18.10.2004

(13) Други способи за погасяване на държавните финансови вземания

При тези способи става дума за случаите, при които длъжника не може да изпълни, задължението не е неограничено във времето. Способите са само посочени в закона. Ф амнистия и опрощаването са институти на ФП и са държавни вземания. Прихващането по чл. 103 ЗЗД, погасителната давност е общ правен институт. Тези способи са израз на властническия метод на регулиране. Отказ от права или прехвърляне на права са неприложими.

Ф амнистия в чл. 84 т. 13 от КРБ – НС установява амнистия – наказателноправна и финансовоправна. Друг акт за постановяване на амнистия няма. Тя се постановява със закон от НС. Този закон като НА има особености:

1. влиза в села веднага

2. има еднократно действие

Амнистията се използва за задължения за които е ясно че длъжникът няма да изпълни. Законът обявява неограничен брой длъжници, като държавните вземания се индивидуализират по вида на задълженията и по размера и структурата на задълженията. По съдържание с амнистията се заличават вземанията, но не се отменя ФС, който ги е породил, не се отменя закона който ги е породил. Амнистията се прилага служебно от съответния държавен орган без да се сезира. Тя е пълна, частична или под условие (ако се плати в определен срок главницата ще се погаси и лихвата).

Опрощаване – чл. 98 т. 12 КРБ предвижда опрощаване на несъбираеми държавни вземания. Това е изключително правомощие на Президента, което не може да се делегира на Вицепрезидента. Указ 2773 действа допълнително, приет от Държантия съвет за опрощаване към държавата. При правоприемството на ДО този указ може да се приложи по отношение правомощията на Президента. В него има процедура за събиране на сведения за длъжника. Винаги става дума за конкретно лице и Президента трябва дасе сезира. В молбата има доказателства за имущественото и здравословното състояние на Президента. Събират се сведения от данъчната администрация, взима се мнение на Общинските съвети и държавните органи, спрямо които е задължен. Молбата със становището и доказателствата се обсъждат от 9 членна комисия с Президента, която му предлага дали да опрости. При опрощаване Президента издава индивидуален указ. Може да опрости частично или под условие. Указът има конститутивно действие и се преподписва от Министъра на финансите. При отказ за опрощаване на длъжника се праща уведомително писмо, при нови доказателства може отново да се сезира Президента.

Друг способ – компенсация (прихващане) /14, 20 и 22 въпрос – трябва да се прави разлика между трите института на изпита/. Прихващането (чл. 103 ЗЗД) специална правна уредба – чл. 112 (основна) и 156 ДПК. В ГП прихващането на насрещни вземания става като тези вземания са еднородни, заместими, изискуеми – чл. 105 ЗЗД общ режим. В него не могат да се прихващат без знанието на кредитора вземания за данъци. ДПК – такси и санкции. По тълкувателен път общо правило и за двете вземания е че отговарят на определени условия. Компенсацията не настъпва по право, трябва да бъде поискана. В ГП и ФП е важно кога настъпват правните последици – действа към момента, когато компенсацията е била възможна и второто вземане е станало изискуемо. Погасяват се задължения до размера на по-малкото. Компенсацията става възможна дори и в периода, когато се прави волеизявление и някое от двете вземания е погасено по давност. За разлика от ГП, където всяко от лицата прави волеизявление, според чл. 112 ДПК дава възможност данъчния орган да прецени дали да извърши проверка или ревизия преди да пристъпи към прихващане. Чл. 105 ЗЗД – съгласието се изразява в писмен акт, данъчното право – данъчен акт за прихващане. ДПК се предвижда че отказите за прихващане се обжалват. След като акта може да се обжалва, следователно данъчния орган действа при обвързана компетентност. Той е длъжен да даде съгласие, когато има общите предпоставки за прихващане. Не може да се прихваща с държавата като цяло. Вземанията трябва да са спрямо един и същ държавен орган. Според чл. 112 ДПК Ф орган действа служебно.

Погасителна давност и срокове – чл. 110 ЗЗД и следващите. Погасителната давност има обективен критерии – изтичане на срока и субективен елемент. Чл. 140 ДПК – публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок. Тя започва да тече от първи януари на годината следваща тази през която трябва да се платят публичните вземания, за глоби 2 години (ЗАНН). В чл. 140 ал. 2 с изтичането на 10 годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността (чл. 141 ДПК). Чл. 143 ДПК предвижда, че не подлежат на връщане доброволно платените публични вземания за разлика от преклузивния срок. При отсрочване и разсрочване за всяка част от вноската тече отделна погасителна давност а за отсрочване за всяка тече нова погасителна давност. В чл. 111 ДПК е предвиден срок за установяване на задълженията, касаещи данъчните задължения, в смисъл че не може да се образува производство по данъчен ревизионен акт, когато са изтекли 5 години от годината на подаване на данъчна декларация. Увеличаването е възможно за прилагане на чл. 115 ДПК за изменение на данъчните задължения въз основа на новооткрити факти или други основания предвидени в члена.

19.10.2004

(12) Принудително изпълнение на публични вземания

Вторият вид изпълнение по принцип се осъществява с държавна принуда. Той се използва за метод на въздействие от страна на държавата върху поведението на задълженото лице, за да се принуди сам да извърши посочените в ПН действия. Нормативната уредба е в ДПК и в Закона за събиране на държавните вземания, както и в решение №2 на КС от 2000 година.

Принципи:

  1. Законност – участниците в изпълнението го провеждат според закона
  2. Служебно начало – органът по принудително изпълнение трябва да пристъпи към събиране
  3. Писмено начало – издава се изпълнителен титул, действията трябва да са документирани
  4. Бързина – активност на органа по принудително изпълнение, по чл. 174 ДПК се носи солидарна отговорност при запор

Компетентните органи са публичните изпълнители – служителите на Агенцията по държавни вземания. Събират всички публични и частни държавни вземания принудително, като в закона е предвидено, че се събират като публични държавни вземания. Участниците в производството по принудително изпълнение са определени в чл. 173, чл. 181 ДПК като в чл. 181 са описани присъединилите се кредитори.

Отношението между органа по изпълнение и длъжника.

Изпълнителният орган действа от името на държавата, той издава актове – постановления или разпореждания, а за извършените от него действия – протоколи(чл.188 ДПК). Орган по принудително изпълнение може да бъде всеки друг административен орган, който може да изпълнява принудително (чл.146 ДПК – изпълнение от данъчни и други органи). Те прилагат само два способа – изпълнение върху парични средства в банките и вземания от трети лица. Вземат тези мерки в 6 месечен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, ако постъпят вноски срокът се удължава, ако не се съберат се праща преписка до Агенцията по държавни вземания. В правоотношението участват длъжниците, техните правоприемници и трети лица, за които е предвидена отговорност за плащане на задълженията. Длъжникът е лице в акта за плащане, но той може да се промени и е длъжен да го направи при правоприемство. Има солидарно отговорни лица ако се отговаря в материално отношение. Може да участват и трети лица със самостоятелни права върху обекта на изпълнение. Участват и присъединили се взискатели, присъединяването на публични взискатели е без ограничение (чл. 181 ДПК). Присъединяват се кредитори, чиито права са обезпечени със залог, ипотека или право на задържане. Конкуренцията на публичните вземания чл. 183 ДПК. Доколкото става дума за изпълнение предпоставките са същите, но за принудително трябва длъжникът да е в забава, а органът да е изпратил покана за доброволно изпълнение. Смята се че задължението е безспорно. Ако е имало разсрочване принудителното изпълнение се извършва след нелащане на първата част, при отсрочване след изтичане на новия срок. Вземането трябва да е установено с изпълнителен титул – посочено е изпълнителното право на държавата да получи вземането и е описан неговия размер. Видове титули – това са всички Ф актове (данъчни, ревизионни и др.), съдебни актове (държавни вземания със съдебен произход, наказателни постановления, които са влезли в сила), данъчни декларации, които подават ФЛ по чл. 172 ал. 2 т. 2 ДПК, данъчно съобщение по чл. 172 ал.2 т. 3.

Втората предпоставка е преди да започнат същинските изпълнителни действия органът да е изпратил покана за доброволно изпълнение (чл.184 ДПК). Мотивира се длъжникът да изпълни. Непращането на покана е съществено процесуално нарушение. Правна последица от прекъсване на изпълнителния процес е прекъсването на погасителната давност (чл. 175 ДПК – на всички лица се доставят сведения за доходите на длъжника). Принудителното изпълнение е върху цялото имущество на длъжника. В чл. 176 ДПК са уредени несеквестируемите права и вещи на ФЛ като са завишени размерите. Отделните производства за принудително изпълнение – чл. 179 ДПК (върху парични средства в банките), чл. 190 и други. В чл. 192 ал. 2 – вземането е ликвидно и изискуемо ако трето лице го плати, изпълнението върху движими и недвижими вещи – чл. 179 ал. 2, чл. 194 ал. 3 ДПК (недвижими вещи). Тези способи се използват заедно или поотделно. В чл. 177 ДПК се дава възможност за избор на длъжника да посочи изпълнението върху движима или недвижима вещ. Отказът на публичния изпълнител да се съобрази се обжалва пред Агенцията за държавни вземания. Изпълнителен запор се прави върху вземанията на длъжника. Има и обезпечителен запор, при него няма изпълнение, а се цели обезпечаване на имуществото с цел бъдещо изпълнение. Друга обезпечителна мярка е възбраната върху недвижим имот. При изпълнителния запор се прави и възбрана върху трето лице, при което длъжникът има средства. Обезпечително производство – от чл. 161 до чл. 171 ДПК. Обезпечителните мерки – чл. 164 ал. 1 ДПК. В чл. 185 ДПК са основанията за спиране на принудителното изпълнение. Тези основания са с писмени доказателства. В чл. 187 ДПК са основанията за прекратяване на производството. В тези случаи служебно се вдигат наложените запори и забрани и изпълнителните действия се обезсилват.

Производството включва различни способи за изпълнение – чл. 188 ДПК. Изпълнителният запор се използва като способ при вземания от банки, трудови възнагаждения и от трети лица за търговска дейност – чл. 190, 192 ДПК, а в чл. 193 ДПК е уредено изпълнението по ценни книги и изпълнителни листове. Изпълнителният орган трябва да установи какви са вземанията на длъжника и от кого и рпеценява от кой да ги вземе. Изпълнението може да е насочено срещу всички вземания, но има ограничения в чл. 176 ДПК за заплати и пенсии. Специфичен е запора на влогове при брак – чл. 222 ДПК. Принудително изпълнение за вземане на един от съпрузите се насочва към половината от влога, по искане на съпругата другата половина става личен влог. Съпружеската имуществена общност се прекратява. При принудително изпълнение не се доказва по-големия принос на един от съпрузите – чл. 221 ал. 9. Събирането се извършва чрез изпращане на запорно съобщение или нареждане. То задължава третото лице вместо да плати на длъжника да плати на публичния изпълнител. Това нареждане не се обжалва от третото лице само се изпълнява. Изпълнението на ценни книги и вземания се извършва като публичния изпълнител се суброгира (замества) с постановление в правата на длъжника спрямо лицата, които са задължени по ценни книжа или изпълнителни листове. Чл.191 ДПК допуска разпореждане със суми, постъпващи по сметка на длъжника, която е запорирана за неотложни плащания.

Вторият основен способ е описът и продажбата на имуществото. Изпълнителният орган събира информация за имуществото на длъжника и се съобразява с ограниченията в чл. 176 ДПК. Изпълнителният орган описва вещи, които по стойност са равни на задълженията и длъжникът също може да посочва такива вещи. Чл. 194 ал. 3 ДПК – описът на недвижим имот се извършва ако е установено, че длъжникът е собственик. Изпълнението върху движими вещи започва с налагането на запор, а върху недвижими с възбрана. Това са разпореждания на изпълнителния орган, с които определена вещ на длъжника се предназначава за принудително изпълнение в полза на държавата. Вещта се предава на длъжника или на трето лицеза пазене докато се продаде. Чл. 194 ДПК – опис, чл. 195 – пазенето, най-важен е чл. 196 – оценка на вещите. Допуска се контролна експертиза при оценка на недвижимите имоти и вещи със стойност над 30 000 лева. Описват се движими и недвижими вещи и се предлагат на публична продан. Има два вида: публична продажба и обявяване на търг. На търг се предлагат недвижимите имоти и движимите вещи с цена над 30 000 лева. Продадените с публична продан движими вещи стават собственост на купувача дори и да не са били собственост на длъжника. Това важи и за недвижимите, освен ако до една година е предявен иск за собственост. Процедурата за продажба е в ДПК.

Защита срещу принудително изпълнение

В хода на производството по принудително изпълнение може принуждаващия орган да предприеме незаконосъобразни действия спрямо правата и интересите на длъжника. Законът дава на длъжника и третите лица да се защитят – от чл. 228 до чл. 230 ДПК. Едната форма на защита е обжалването на действията на органа от длъжника или от третото лице пред директора на агенцията за държавни вземания. При това обжалване тези действия се атакуват за законосъобазност. Също така при него не се оспорва основанието и размера на вземането и длъжникът не може да възрази, че не дължи или че дължи в по-малък размер. Оспорването се извършва по административен и по съдебен ред. Съдът се произнася по законосъобразност на изпълнителните действия. Обжалването е за конкретни действия, но тази жалба не е пречка за принудителните мерки да се използва друг способ. Жалбата не спира действието по принудително изпълнение. Друг способ на защита се използва само от трети лица, не от длъжника. Използва се когато принудителното изпълнение е спрямо вещи и трето лице претендира, че им е собственик. Искът е срещу длъжника и взискателя. Съдът уведомява служебно изпълнителния орган да спре изпълнението докато се произнесе кой е собственик, може да се посочи изпълнение върху друга вещ. Цената от продажбата на вещта покрива пълно или частично държавното вземане, но може и да е по-голяма от вземането. Редът за погасяване е чрез плащане на разноските, лихвите и главницата.

13.12.2004

(20) Пълна, солидарна и бригадна имуществена отчетническа отговорност

І. Солидарна отговорност

Сегашният режим на имуществена отчетническа отговорност не предвижда ограничена отговорност. В чл. 48 на ЗДВФК се посочват случаите, при които ще се стигне до носене на имуществена отговорност. При настъпване на вреди във всички случаи те трябва да бъдат възстановени независимо от размера и причината:

  1. Вредата трябва да е причинена умишлено и да е ГП деликт, а не престъпление. В случай че вредата е причинена по непредпазливост – административнонаказателна отговорност
  2. При непредпазливост тя е причинена от липса – отрицателна разлика в имуществото
  3. Вредата трябва да е причинена  не по повод или при изпълнение на служебни задължения
  4. Отговорност носят и лицата, които са разпоредили и допуснали незаконните плащания. Следователно разпореждането трябва да е противоправно и извършителите да са получили лична облага. Останалите носят отговорност ако попаднат в кръга на неоснователно обогатилите се.

Солидарната е законова отговорност. Случаите, в които тя се носи са посочени в закона. Освен ЗДВФК субсидиарно се прилага чл. 121 ЗЗД. Солидарна отговорност носят отчетници или трети лица, които са се обогатили неоснователно или са съпричинители на вредата. Кредиторът може да насочи изпълнението срещу който и да било от длъжниците.

Хипотези за солидарна отговорност:

  1. Съпричиняване на вреда – всяко от лицата е действало противоправно и виновно. Формата на вината на солидарно отговорните лица може да се различава, т. е. едното лице да е действало с пряк умисъл, а другото по непредпазливост. Може да възникне пряк и косвен отчетник.
  2. Между отчетниците и третите лица, които са се обогатили неоснователно. Те отговарят на различно правно основание. Отчетници – непозволено увреждане, а третите лица – неоснователно обогатяване. Третите лица отговарят солидарно, но до размера на полученото, с което се дава възможност за процесуална икономия. Следователно третото лице може да се привлече още в рамките на начетното производство.

ІІ. Бригадна отговорност

Чл. 209 КТ – „Бригадна отговорност за липса може да се поеме с писмен договор, сключен между работодателя и работниците или служителите, които [...] извършват отчетническа дейност [...].” Бригадната отговорност е специфична за отчетническото боравене с имуществото. Не е нов вид отговорност, а е специфичен начин за разпределяне на задължението за възстановяване на вреди под формата на липси. Нарича се „Бригадна”, защото се носи от членовете на малък колектив, в който членовете осъществяват съвместна отчетническа дейност. Членовете на бригадата сключват:

1. Договор с предприятието да носят бригадна отговорност. Сключването е доброволно. Предметът на този договор са начините, условията за съхраняването на имуществото и разпределянето на отговорността между отчетниците, които ще боравят с него. Договорът не променя характера на отговорността. Тя остава деликтна, а не е договорна. Уговаря се всички да отговарят за определена част при условие че:

  • Има прослужено време в периода когато е причинена вредата
  • Наличие на липси

Важи презумпцията, че всеки е причинил вредата. Лицето може да докаже, че не е работило тогава или да посочи конкретен причинител. Ако лицето не е сключило договор за бригадна отговорност, възниква такава между него и членовете на бригадата.

Субект на отговорността не е бригадата, а членовете й. Презумпцията е, че всеки го е извършил. Ако в хода на един наказателен процес се установи, че някои от вредите са причинени чрез престъпление на някои от членовете, щетите се изключват от бригадната отговорност, а тези членове носят лична отговорност за тях.

(21) Способи за погасяване на имуществената отчетническа отговорност

Нормалният способ за погасяване е плащането. Задължително трябва да е определена отговорност в парична равностойност. При доброволност плащането може да стане преди и в хода на съдебното производство. Трябва да платят лицата посочени в съдебния акт. При солидарна отговорност всеки може да плати. При бригадната всеки плаща своята част.

Задължението е парично – няма пречка да плати и всяко трето лице. При доброволност плащането може да стане и на части, като първо се изплащат по-старите задължения. Редът за погасяване е разноски, лихви, главница. Има изпълнение когато се погасят действително причинените вреди. Този способ е приложим при вреди, които са причинени на вещ, не е посочен в закон. Извежда се от общия режим на непозволено увреждане. Необходимо е съгласието на длъжника, кредиторът не е длъжен да приеме ако е отпаднал правният му интерес.

В натура възстановяването е възможно до постановяване на съдебния акт, задължаващ длъжника (ответника) да плати паричната стойност. Първо се плаща главницата, лихвите са само в пари. Изпълнението може да стане и от трето лице.

Следващият способ е прихващането. Чл. 103 от ЗЗД по реда на гражданскоделиктната отговорност, а не специалния режим по ДПК. Има начетно лице и лице, което отговаря за вредите. Достатъчно е само една от страните да направи волеизявление (без да е необходимо съгласието на другата), за да настъпят правните последици. Настъпването им е към момента, към който компенсацията е била възможна. Отговорността трябва да е окончателно определена! Управителният орган на ЮЛ, които могат да бъдат увредени, не могат да опрощават вземания.

Друг способ е погасителната давност. Срокът е 5 години. Отнася се за отчетниците и третите неоснователно обогатили се лица.

Способ за погасяване е и сливането между кредитор и длъжник – увредената организация и отговорното лице/ца. Такъв е случаят, когато отговорното лице няма наследници и имуществото му се наследява от държавата. Може отчетникът да е остави завещание на ЮЛ. Ако пък третото неоснователно обогатило се лице е ЮЛ, то може да се слее и да се влее в ЮЛ, което е било увредено.

14.12.2004

(22) Съдебно производство по осъществяване на отчетническа отговорност

При разглеждане на имуществената отчетническа отговорност се използват два пътя:

  1. По НПК – тогава, когато вредата е причинена в резултат от извършено престъпление.
  2. По правилата на ГПК – използва се тогава, когато не е резултат от престъпление при всяка друга правна възможност

В ГПК реализацията се извършва в особено исково начетно производство. То е особено исково, защото се отклонява от общия граждански процес, а начетно, защото в основата на производството е акта за начет. Правна уредба – в ГПК чл. 299 – 302. Съставя се акт за начет в четири екземпляра – един е за съда или прокуратурата (зависи дали има данни за извършено престъпление, ако има – прокуратурата). Когато няма престъпление акта за начет се внася в съответния съд – по местонахождение на увреденото ЮЛ. Това е първата особеност от общия исков ред. До 10 000 лева акт – първа инстанция РС, втора ОС. Над 10 000 лева – първа инстанция ОС, втора Апелативен съд. Акта се праща в съда от органа, съставил акта за начет. Това е така, защото акта за начет има всички реквизити на исковата молба, заради това акта за начет се изпраща със съпроводително писмо в съда. В съда се пращат толкова екземпляра, колкото са начетените лица, включително още един екземпляр за самия съд. След като в закрито заседание се запознаят в акта се изпраща призовка на начетеното лице и му се съобщава, че срещу него има акт за начет и може в 14 дневен срок да направи възражение. Ако постъпи възражение то се прилага към делото и се насрочва за разглеждане на делото в открито заседание. Ако не постъпи възражение се приема, че начетеното лице не оспорва констатациите на акта за начет и съда прекратява делото и служебно издава изпълнителен лист за сумата от акта. Акта за начет служи за извънсъдебно изпълнително основание. При възражение в открито заседание съдът призовава страните по процеса. Ищецът е увреденото ЮЛ, а от другата страна като ответник е начетеното/ите лице/а, Министерството на Ф представлява държавата в тези дела, като представителят има по-големи права от ЮЛ – той е контролиращата страна в процеса, с цел ищецът да не навреди. Съдът трябва да се съобрази с министерството ако има противоричие с ищеца – АДВФК. От друга страна заедно с ответника може да се призоват и третите неоснователно обогатилите се лица. Акта за начет определя предметните и личностните предели на производството. При общия исков ред ищеца доказва твърденията си, а в начетното производство доказателствената тежест е обърната (ответникът доказва, защото ГПК и ЗДВФК чл. 31 – констатациите на акта са истински до доказване на противното, тезата на ищеца е доказана и продължава с възможност начетеното лице да оборва констатациите на акта). Допустими са всички доказателства и доказателствени средства. Има ограничение в ГПК – писмените доказателства се обработват. Във ФП има гласни доказателства, когато документа не е изготвен по вина на ищеца. В това производство – страните имат ограничени права, не могат да спират делото и да се споразумяват по него, да се отказват от иска, да го изменят. Това е направено за бързина на процеса, защото са засегнати държавни интереси. Ако ответникът опровергае акта, съдът го отхвърля до размера, който е бил оборен. При завеждането на делото не се внася първоначална държавна такса. Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред, втората инстанция винаги е по същество, не може да върне делото на първа инстанция.

Ако вредата е причинена в резултат от престъпление са възможни три варианта:

  1. Имаме Ф контрол. Производството приключва с акт за начет и Ф инспектор е преценил, че има престъпление, комплектова препис и праща четвъртия екземпляр на прокуратурата. Провежда се следствие, ако се установи обвинително заключение, което се дава на прокурора, който съставя обвинителен акт. Прокурорът внася обвинителния акт в наказателен съд.
  2. По време на извършване на Ф контрол инспектора намира данни за престъпление. Той комплектова информацията и я праща на Прокуратурата. Ф инспектор продължава финансовоконтролното производство и ако то приключи с акт за начет го праща на прокурора.
  3. Извършва се предварително производство по установяване на извършителя на престъплението. Следователят или прокурорът вижда данни за престъпление и изисква извънредна финансова инспекция, изчаква я да приключи и ако се докаже престъпление използва акта за начет като доказателство. В тази трета хипотеза има две самостоятелни производства:
  • Финансовоконтролно
  • Предварително

И двете производства приключват с акт за начет, който се прибавя към обвинителния акт и е равен на останалите доказателственисредства.

В наказателното производство акта за начет няма такава висока доказателствена сила както в гражданското производство, защото в наказателното производство действа по-силна презумпция, че всеки е невинен до доказване на противното. Обвинителният акт е водещ при определянето на предмета на престъплението, личността, която го е извършила и пределите на производството. Прокурорът доказва и самата причина за имуществената вреда, освен обвинението. Това производство е по НПК, защото е резултат от престъпления – най-често стопански (присвояване по служба и др.). Разглежда се от наказателен съд, защото наказателната отговорност е водеща. По този начин се избягва установяването на противоречиви съдебни актове, затова гражданската и наказателната отговорност са пред един съд. Освен това е двете производства са на основата на едни факти и обстоятелства, а и доказателствата по наказателното производство се събират по-лесно от тези по гражданското. В наказателното производство е впрегната държавната машина. Имуществена отговорност се тъси въз основа на доказателства, които се събират по НПК. Решенията на наказателния съд са задължителни за гражданския. Обвинителният акт определя предмета, личността и пределите на производството. Може в обвинителния акт да има вреди за 8 000 лева, а в акта за начет за 9 000 лева. Съобразяват се с обвинителния акт и се образува друга преписка за разликата. Обвинителният акт определя пределите на производството. Страните в наказателното производство:

1. От страна на ищеца застава прокурора. Прокурорът е този, който доказва обвинението.

2. От другата страна са обвиняемите. Може от страна на обвинението да има граждански ищец и частен обвинител (може те да са едно и също лице). До подсъдимите може да са е третите неоснователно обогатили се лица, които носат само гражданска отговорност.

В наказателното производство втората инстанция може да е по същество, но не е задължително. В него има неотменяемост на съдебния състав (важи дори за деловодителката). Първата инстанция издава присъда (два диспозитива – един наказателен и един граждански). Втора и трета инстанция издават решения. Може да се обжлват от всеки с правен интерес, всеки един от диспозитивите. Давността не е повече от 10 години за имуществена отчетническа отговорност. Може в хода си производството да се прекрати, прокурорът да оттегли обвинителния акт. Акта за начет се праща на граждански съд за търсене на гражданска отговорност. При оправдателна присъда на наказателния съд, тъй като неговите решения са задължителни за всички публични организации и за гражданския съд ощетеното лице не може да търси отговорност от граждански съд. Тези случаи са когато е приложен държавния вътрешен финансов контрол и държавата има повече от 50% участие в предприятията.

25.10.2004 г.

Бюджетно право /процес/

Бюджетното право като обективно право е съвкупност от ПН, с което се регулират обществените отношения за поставяне изпълнение на държавния бюджет. Това са две категории ФО свързани с преразпределението на националния доход. Като подотрасъл на ФП бюджетното право има негови характеристики и свои специфики. Бюджетните отношения са организационни, безобектни ПО /без паричен характер/. Тези ПО се определят като циклични, защото се осъществяват в рамките на една бюджетна година и се повтарят между едни и същи субекти. Участници в тези отношения са само държавни органи. В субективен смисъл бюджетното право се употребява по същия начин, по който се употребява субективното бюджетно право принадлежащо на държавен орган / бюджетни правомощия, компетентност за държавния орган със собствен бюджет/. Източници на бюджетното право са КРБ – чл. 84 т.2, чл. 106 /МС/,чл. 117 /бюджет на съдебната власт/, чл. 101 /общини/. Водещи са два закона – ЗУДБ /най-голямо значение/, нарича се още органичен бюджетен закон, постоянно действуващ, който урежда процедурите по съставяне, изпълнение на ежегодния държавен бюджет /ДБ/. Друг закон е Закона за общинския бюджет, Решение № 9 на КС от 2000 г. по конституционно дело № 6 от 2000 г. Друг важен източник са ежегодните закони за бюджета. Бюджета е финансов план и приемането му от Народното събрание става със закон и решение /в България със закон/. Разликите между бюджета, като финансов план е формата за прием –  закон. Бюджета се състои от показатели за приходи и разходи, включват се и правни норми. Обикновено ПН имат срочно действие и действат за година. Постановлението на МС което се приема след приема на ежегодния бюджетен закон. МС изпълнява бюджета възоснова на чл. 106 КРБ. Това постановление се приема в едномесечен срок след приемане бюджета. То е израз на виждането на правителството за изпълнението на бюджета – чл. 23 ЗУДБ. Нормите за бюджетното право са в Закона за сметната палата, ЗСВ, ЗМСМА. Понятието бюджет от три гледни точки :

  1. От политически аспект бюджета е важен, смята се, че е инструмент на управляващите за реализирането на политиката им. Ако внесеният проекто бюджет не се приеме, означава че НС не одобрява политиката на МС и се приравнява от политически аспект на вот на недоверие.
  2. От икономическа гледна точка централизирания паричен фонд, в който се изземва част от националния доход създава  се в производствената сфера, централизира се и се прехвърля за обслужване на непроизводствената.
  3. От юридически аспект по важните белези са: бюджета е план или прогноза за средствата, които ще се централизират или разходват за една година. Като акт на НС има задължителен характер /обвързва ДО, които го изпълняват/, няма нормативен характер /показателите в него може да се преизпълнят, а някои да не се изпълнят/, не се носи ЮО. Освен това изчерпва действията си в рамките на една бюджетна година. Той е от общите ненормативни актове.

Бюджета е основен финансов план, около него се създават и други такива. В България бюджетната година съвпада с календарната година. Вида на бюджетната система зависи от вида на държавното устройство. Според ЗУДБ – има републикански бюджет и бюджет на съдебната власт. Републиканският бюджет – централен, има и бюджет на държавните органи – чл 4 ЗУДБ. Отделно са общинските бюджети – чл. 141 КРБ. Друг тип бюджет е този за Държавно обществено осигуряване и Здравната каса- разликата от държавния е че средствата са за строго определени цели. По принцип в държавния бюджет постъпленията от приходи не са асигнирани към съответните разходи. Важно понятие е бюджетната класификация. Както приходната така и разходната част се гласуват по бюджетна класификация. Пълната бюджетна класификация се използва във всички фази на бюджетния процес. Чл. 2 ЗУДБ – приходите и разходите се групират по единна бюджетна класификация. Бюджетната класификация е нормативно установен ред за групирането на приходите и разходите по един бюджет. Приходите и разходите се разпределят технически на групи, раздели, мероприятия и параграфи, като всеки един от тези критерии включва вида на доходността /данъци, мита и глоби/, а в разходната част вида на разходите /стипендии, работни заплати и други/. От юридическа гледна точка бюджетната класификация има значение с оглед контрола за законосъобразност на разходите, защото така се посочва тяхната цел. Не целевото разходване е незаконосъобразно разходване. Така възниква ЮО. На база на бюджетната класификация се разполага с ежегоден класификация за приходите и разходите, като тя служи и за отчетност. Друго понятие е бюджетното регулиране. За такова регулиране се говори, когато се установи недостиг на приходи в съответния бюджет. За бюджетно регулиране се говори при отношенията между Републиканския бюджет и бюджета на общините. Собствените приходи на общините обикновено не достигат и освен това те осъществяват делегирани от държавата дейности. Следователно в Републиканския бюджет се отделят средства за финансово подпомагане на общинските бюджети – чл.143 КРБ. Няколко начина за разграничаване на бюджетното регулиране:

  1. Бюджетна субсидия /безвъзмездна сума с общо или целево предназначение/.
  2. Бюджетна субвенция /безвъзмездна сума под определено условия/.
  3. Преотстъпване на държавни приходи – данъци върху общия доход е републикански данък, но може с ежегодния бюджетен закон да се предвиди част от данъците да постъпват в общинските бюджети.
  4. Отпускане на краткосрочни безлихвени заеми от държавния към общинските бюджети /плащат се до края на годинаа и се съобразяват с приходите на общините/.

Тези способи – чл 42 и следващите ЗУДБ. Освен бюджетното регулиране за отношенията между държавния и общинския бюджет, има бюджетна регулация и в самия Републикански бюджет / чл 33 и чл 34 ЗУДБ/. Министърът на финансите при определени условия прехвърля средства от един бюджет в друг в рамките на Републиканския бюджет, като това правомощие на министъра се критикува, защото се смята, че се нарушава вота на НС по разходването на средствата.

Бюджетни кредити /не се влага смисъла от банковото право/. Това е сумата гласувана в рамките на бюджета даващо право за извършване на съответни разходи. Местните бюджети освен в КРБ се регулирани и в ЗОБ. Местните бюджети са самостоятелни и отделни от Републиканския бюджет. Общините имат свои постоянни приходи които са изброени в чл. 6 ЗОБ /Местни данъци и такси/. Заедно със собствените приходи бюджета им се допълва и с предоставянето от държавата на средства. Водеща при формиране на бюджета на общините е тяхната самостоятелност. Общинския бюджет се управлява от местните органи.

Изпълнението на бюджета е в рамките на една година, но преди това се приема проекто бюджет и след тази година се прави отчет на бюджета. Понятието бюджетен процес не се използва в закона, а се извлича от него за действието на държавните органи. В широк смисъл това е производство което се извършва в определена последователност. Бюджетния процес е форма на реализиране на бюджетни правомощия на определени органи и осъществяване на определени бюджетни права. Участват различни  държавни органи с различни правомощия, което се характеризира с етапност /съставяне, изпълнение, отчет за изпълнение/. Етапите са последователни, всеки е предпоставка за следващия – това е динамичен ФС. Принципите са изброени в чл. 10 ЗУДБ. Първият етап е изготвянето – основната дейност се извършва от Министерство на финансите. При проекто-бюджета има икономически характер, доколкото има икономически анализ и предвиждания свързани с различните икономически показатели. От правна гледна точка това е дейност на държавните органи възоснова на ПН. Въз основа на икономическите показатели министърът на финансите изготвя бюджетна прогноза за следващите три години, като тя всяка година се актуализира – макрорамката на бюджета. Изготвянето на проекто-бюджета върви по две линии – въз основа на макрорамката се изграждат бюджетни равнища – проекто насоки. Министърът на финансите изготвя проекто бюджет. Предложенията на общините също отиват в Министерство на финансите. Обсъжването и синхронизирането на двата бюджета за приходи и разходи се осъществява в Министерство на финансите. Разногласията се решават от МС. Сметната палата и ВСС предоставят бюджета без Министерство на финансите и МС да имат право да внасят корекции в тях. Проекто бюджета се внася в МС, като се разглежда и приема  проектобюджета, трябва да се внесе в НС до 01.11. Втората фаза – приемане на държавния бюджет. Тъй като се приема със закон, обсъждането става на две четения. От името на МС  министърът на финансите представя проекта на първо четене. Водеща е бюджетната комисия, като Сметната палата няма предварително становище по проекта /НС решава дали да се изслуша/. Всички постоянни комисии участват в обсъждането, а бюджетната комисия обобщава становището. Бюджета се приема със закон – чл. 23 ЗУДБ, МС се задължава в едномесечен срок да приеме постановление за изпълнение. След приемането на бюджета – чл.22 ЗУДБ – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити разпределят бюджета по тримесечие и пълна бюджетна класификация. Тази разбивка се предоставя на министъра на финансите, който се произнася по законосъобразност и бюджета става годен за изпълнение. В чл.26 ЗУДБ има процедура в случай, че бюджета не се приеме до първи януари. Приходите се събират по действащите закони, а разходите са в съответствие с предходната година, освен ако няма акт на МС или НС, който да предвижда друго.

Третата фаза е по изпълнение – чл.106 КРБ, компетентна е Изпълнителната власт. МС организира изпълнението чрез министъра на финансите и той е първостепенен разпоредител по бюджетните кредити ( те са разпореждания на ведомствата на бюджетна издръжка ). Всеки министър е разпоредител с бюджетни кредити. Има първостепенни и второстепенни разпоредители с оглед структурата на ведомствата. Висшия съдебен съвет организира изпълнението на бюджета чрез председателите на ВКС, ВАС, главния прокурор и ръководителя на главната следствена служба. Това са органи, които имат правомощието по изпълнението на бюджета, а фактическото изпълнение се осъществява от БНБ чрез търговските банки. Чл.43 от ЗБНБ оправомощава БНБ да е касов орган по изпълнение на бюджета във връзка с чл.29 ЗУДБ. Банковата такна на министъра на финансите за разпореждане с бюджетните кредити не важи. Текущ контрол по изпълнението на бюджета се осиществява от сметната палата. Министъра на финансите има възможност да приложи принудителни административни мерки. Според чл.38 ЗУДБ той може да спира финансиране или да спира сметки на бюджетни организации.

Четвърта фаза – отчет за държавния бюджет. Изпълнението на бюджета завършва на 31.12(декември). Поетите задължения за изплащане през бюджетната година трабва да се изплатят. Процесът по изготвяне на отчета е еднакъв с този по изгетване с този по изготвяне на бюджета. Всеки разпоредител изготвя своя отчет и го внася в министерството на финансите. Отчета се внася от МС в НС. Приемането на отчета става на отделна сесия, на която отчета се приема с решение на НС. При изготвянето участва и Сметната палата, заверявайки решението на разпоредителите на бюджетни кредити. Чл.44 от Закона за сметната палата постановява, че тя дава и становище или доклад за отчета за изпълнение да държавния бюджет пред НС.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG