Joomla Software solutions Template

Payday loan

Човешкия капитал е особена и количествено различна форма на капитала. Той е част от човека, въплатен е в него. Източник е на бъдещо задоволство и доходи. Инвестициите се осъществяват основно под формата на образование и обучение.  Образованието е процес, при който чрез механизмите на държавата и частните образователни системи индивида придобива образователен ценз, който го квалифицира като носител на човешки капитал от базисен, междинен или виск порядък. Обучението във фирмата е процес, чрез който се постига увеличение на продуктивността. Чрез него фирмата поддържа и развива нивото на разполагаемия човешки капитал в зависимоат от технологичните изменения от промените в позициите на конкурентите на съответните продуктови пазари.

Икономическото развитие и растеж се реализират на базата на комплекса от резултати, настъпващи вследствие на инвестициите не само във физическия, но и в човешкия капитал. Нещо повече, наличието на потенциал от човешки капитал на практика означава и потенциален икономически растеж. Ако ние подобряваме фактора човешки капитал чрез по-добро и качествено образование е възможно да постигнем оптималност в максимизирането на ползата и акумулираемостта на всички производствени фактори.

За да се подобри качеството на живот на хората в България е необходимо  подобряване на човешкия капитал, постигане на високи нива на заетост, повишаване на производителността, достъп до качествено образование и учене през целия живот и засилване на социалното включване.

Човешкият капитал  винаги е субстракт от знание, опит, информация и други присъщи елементи на човешката природа, но той при никакви обстоятелства не може да бъде отделян от живата човешка личност. Тъй като едно действие се следва от друго, е на лице приемственост, която осигурява наслагвания в позитивния смисъл. От това следва и акумулацията на опита и знанието. Тази приемственост не може да бъде пренебрегвана, нито могат да бъдат прескачани обективни етапи в развитието на личността. Всичко това дава основание за извеждане на концепцията за перманентността на процеса. Той е непрекъснат и в същото време различен по интензитет. Интензивното възприемане на информацията също се харектеризира с възрастови особености. За разлика от старото виждане, че образователния процес се осъществява само в рамките на училището, сега доминира мнението, че индивида е обект на въздействие във всяка среда – в производствена, семейна и в други специфични общности, в които пребивава през определени периоди. Основната дейност си остава производствената, но и тя е двузначна –  производство на блага и производство на самия човешки капитал.

В структурата на заетите по показател образование преобладават заетите със средно образование – 58.2 %, следвани от заетите с висшо образование – 25.5%. Най-нисък е делът на заетите с основно, начално и по-ниско образование – 16.1%. Равнището на заетост в значителна степен зависи от степента на завършено образование. През 2006 г. коефициентът на заетост сред вишитите е  70.4% , със средно образование – 61.1%, с основно – 23%, с начално и по-ниска – 8.6%. Прави впечатление, че равнището на заетост сред лицата със средно образование с придобита професионална квалификация (67.4%) е доста по-високо от равнището на лицата, които са със средно общо образование (49.9%).

Важността на проблематиката, свързана с процесите на формиране на човешкия капитал, се определя и от анализите, че „... в новото информационно общество, човешкият капитал вече е заменил доларовия и се е превърнал в стратегически източник. Хората и печалбите са неразривно свързани.” Нарастващата стойност на човешкия капитал обаче има своята кореспондираща цена, намираща израз в разходите за формирането на човешкия капитал чрез образованието. Практиката сочи, че за основен източник на средства за покриване бремето на инвестициите за формиране на човешкия капитал се използват финансовите ресурси на държавата.

Фирмените инвестиции в човешките ресурси са едно от най-важните звена на инвестирането в човешки капитал за обществото и националната икономика. В България инвестирането в човешките ресурси на ниво предприятия е все още неразвита практика и равнището на тези инвестиции е ниско. Разходите на предприятията за продължаващо професионално обучение (ППО)  представляват едва 0.4% от разходите за труд. В курсовете по ППО са участвали 11% от общия брой  на заетите, като едва 1 човек от всеки 23 заети в микропредприятията е взел участие в курса за ППО . Специално определен бюджет за организиране на обучения са имали 5.2%, като за микропредприятията числото е 2.3%. Като цяло над 2/3 от фирмите не са организирали професионално обучение на своя персонал под каквато и да е форма.

Целенасочени дейности по управление на инвестиции в човешките ресурси са рядкост в българските предприятия. Например план/програма за организиране на обучение се наблюава в 8.8%  от предприятията, като останалите повече от 90% не виждат необходимост от изготвянето на подобни планове. Голяма част от работодателите в частния сектор (43.8%) поддържат мнението, че  професионалното обучение е отговорност на самите заети. Фофмални процедури за оценяване на ефекта от убочението са имали 38% от предприятията, организирали мероприятия за повишаване на квалификацията. Оценка на квалификацията и уменията на заетите са извършили около  ¼  от предприятията. Работодателите, установили необходимост от получаване или развитие на нови умения на персонала си (през последните 3 години), са едва 29.2% от предприятията.

През 2004 г. всяко четвърто предприятие е организирало мероприятия за продължаващо професионално обучение (курсове или други форми) . Делът на обучаващите предприятия е намалял значително (със 7.7 пункта) в сравнение с 2002 г. (34.5%) и е под равнището на 1999 г. – 28.2%. С намаляване размера на предприятията, според броя на заетите лица, намалява и делът на обучаващите предприятия

* Предприятия, предлагащи обучение през 2004 година, според броя на заетите в тях

ППО е с най-голям обхват в дейност “Държавно управление; задължително обществено осигуряване” – обучаващите предприятия са 59.7%, а предоставилите обучение в ППО курсове – 43.0%. На второ място според дела на предприятията (40.0%), организирали курсове за обучение на персонала си, е дейност “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода”. Най-малък – 11.9%, е делът на обучаващите предприятия в дейност ”Хотели и ресторанти”, а курсове за ППО са посетили заетите от едва 0.9% от тези предприятия

* Предприятия, предлагащи обучение през 2004 година – по икономически

дейности

Намалява делът на предприятията, осигурили обучение на персонала си в курсове –11.5% от общия брой наблюдавани предприятия за 2004 г. при – 16.5% през 1999 г. и 14.5% през 2002 година. Предприятията, предоставили ППО на своя персонал под формата на външни курсове, са два пъти повече от тези, организирали вътрешни курсове за обучение.

Вътрешни курсове преобладават при най-големите предприятията с брой на заетите над 250 – обхващат 37.8% от общия им брой, което е свързано с по-добрата им обезпеченост с учебна база. Външни курсове са организирани най-често от предприятията с брой на заетите от 50 до 249 – обхващат 1/4 от предприятията в тази група обучаващи. Над половината от обучаващите предприятия в дейност “Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” (52.6%), са организирали вътрешни курсове за обучение на персонала си.

Съотношението курсове за ППО/други форми през 2004 г. е 34.4%/65.6% и почти не се променя в сравнение с 2002 година. Променя се обаче съотношението вътрешни/външни курсове: 36.3%/63.4% през 2004 г., докато през 2002 г. е 42.8%/57.2%. Участие в курсове за ППО са осигурили 43.1% от обучаващите предприятия, а почти 90% от тях са организирали за персонала си други форми на ППО. Най-много (70.1%) са ръководителите на обучаващи предприятия, предпочели обучение под формата на планирани периоди на обучение, инструктаж или практически опит, с използване на обичайното оборудване за работа непосредствено на работното място или в работна ситуация. На второ място по значение е обучението чрез инструкции на конференции, работни срещи, лекции и семинари – осигурено е при 46.6% от обучаващите предприятия. В сравнение с 2002 г. нараства делът на предприятията, които разчитат на самообучението на заетите за усвояване на нови знания и умения.

Бизнесът инвестира в човешкия капитал не от човеколюбие, а тласкан от икономичската рационалност. Очаква се :

-          индивидуална и фирмена производственост, като резултат от по-високата квалификация

-          по-голяма конкурентоспособност на пазара

-          по-категорично реализиране на целите на фирмата, свързани с експанзията

-          по-сигурно задържане в съответния бранш

-          икономическа мотивираност на фирмите да назначават работници и служители с кваликикация, отговаряща на използваната технология, и в същото време технологията непрекъснато да се подобрява. В такъв случай тя може да направи икономии, в случай че интелектуалния потенциал на персонала е по-висок

-          по-ефективна дейност по обучението на персонала

-          редуциране  на нуждите от понасяне на разходи по адаптация и бъдещи разходи за квалификация

-          ползи, допринасящи за общата атмосфера там, където противодейственият процес изисква общи усилия и умения за работа в екип

-          съобразяване с  изискванията на съвременната фирмена култура и усвояването й

-          намаляване на текучеството чрез разумна политика на конкурентни заплати в резултат от инвестициите в човешкия капитал

Когато една нация е по-организирана, самата организация се превръща в икономически ресурс. Възможностите за маневреност и съхраняване на постигнатия материален статус при превратности също се дължи на качеството на човешкия материал в резултат на инвестиционните процеси в него. Тези инвестиции допринасят и за други ползи, които могат да се сведат до :

-          Обществени ползи за обществото, свързани с грамотността

-          Обществени финансови ползи, свързани с фиксални постъпления от по-високите данъци на по-образованите поданици

-          Пози, свързани с динамиката на БВП

-          Организираност и качество на социалния и политическия процес,  нова политическа култура

-          По-качествена работа на институциите в държавата

-          По-ниска престъпност и сигурност

-          По-организираното общество има какво да загуби от всяко действие,  което го дезангажира от нормалния му ритъм. Високоорганизираната обществена среда има пряка връзка с инвистициите в човешкия капитал, тя резултат от трайни и целенасочени въздействия, които колтивират оценки за ефективното използване на общественото време и уважение към порядъка и реда

-          Осигуряване на по-добър статус на семейната среда и домакинствата. Децата на по-образованите родители реализират по принцип по-добре неформалното предучилищно образование. Средата в такъв случай предполага по-малко изненади възможности за отклонения от възприетите норми

-          Предпазване на обществото от социалните болести – наркомания, проституция

-          Обществените ползи вклЮчват и отривателството във всичките му аспекти

* Източник : Агенция по заетостта

През последните няколко години се наблюдава намаляване броя на включените в заетост и обучение лица. Според данни на Евростат основната част от средвтвата за политиката на пазара на труда се  използват за пряко създаване на работни места. Въпреки това през 2005 г., от гледна точка на разходите за активни мерки на пазара на труда , се наблюдава положителна тенденция на намаляване  на средствата за пряко създаване на работни места  и увеличаване на средствата за обучение.

Само натрупвания от резултат продължителни ивестициони процеси подготвят почвата за пробиви на познанието в съответната област. Това се отнася както за фундаменталните, така и за приложната наука. Още по-категорична е връзката при създаването на нова техника и технология.

Технилогичното време, необходимо за инветиционния процес, се отнася до продължителността на съответното обучение, обвъзани и с възрастовите усобенности на индивида с началото и края на трудовата кариера, с квалификацията и преквалификацията, както и с концепцията за перманентното обучение. Част от тези зависимости са изведени емпирично, по своята дълбока природа са силно консервативни и трудно се променят.

Разпределение на висшите училища по области:

Изграждането на икономика, основана на знанието, налага сериозна иновация в развитието на научноизследователския сектор, насочен към преодоляване на съществуващите проблеми и засилване на връзките му с бизнеса. За научноизследователския сектор понастоящем се отделя едва 0.4% от БВП при 1.9% средно за ЕС – 25 и 1.95% за ЕС – 15. Източниците на неговото финансиране са най-вече : 71% от държавата; 20% от бизнеса и около 9% от други източници (проекти, патенти и т.н.). В това отношение България е близка единствено до Португалия (съответно с 69.7% от държавния бюджет; 21.3% от бизнеса и 9% от други); и съществено се отличава от Швеция – 24%от държавата; 67.7% от бизнеса и 27.1% от други. Ниският БВП в абсолютни стойности прави тези проценти още по-показателни, ако се отнесат към финансиране на всички образователни разнища. По правило те са от пет до двадесет пъти по-малки от стойностите за издръжка на ученик и студент в страните на ЕС. Това засяга най-вече образованите в нови информационни и комуникационни технологии, хранително-вкусовата промишленост, машиностроене, където до 1989 г. страната има добри конкурентни позиции. По тази причина в България трудно се задържат млади хора с високо образование и научни степени и поради това бързо намалява общият брой изследователи – от 31704 през 1990 г. до 16671 през 2002 г.

Технологичното време има значение и за фирмените критерии при ивестициония процес. Oсобеност при фирмените инвестиции е обстоятелството, че там доминира единствено съображението за икономичесака рационалност. В световната практика се препочитат за наемане млади хора при равни други условия, защото критерият технологично време им предоствя относителни предимства спряно дугите. Те разполагат с по-голям жизнен ресурс, по-лесно биха усвоили нова професия, ефективността от съответната ивестиция би се оказъла по-голяма.

Продължава тенденцията на намаляване на намаляване на безработните младежи до 29 години. Сравнително високата продължителност на безработицата сред младежите (46.7%) и неблагоприятната им  образователно-квалификационна структура имат негативен  ефект върху заетостта им. От безработните младежи до 29 години с основно и по-низко образование са 67.6 %, а без квалификация и специалност – 76.0%.

Формирането на човешки капитал е вид производствена дейност. Значима нейна специвика свързана с обстоятелството, че сравинително не големи инвестиции се влагат за създаването на нематерялна услуга. Възмездяването на нематерялната услуга е свързано с парични разходи, което формира специфична цена на съответния процес. Така в крайна сметка разходът на интелектуални ресурси и формирането на човекия капитал се осъществяват за сметка на други икономически ресурси.

Технологията за реализиране на съответната дейност за обучение се състои не само от фигурите на обучаващите се, но и от голямата фигура на онези, които споделят опит и познание. Тези пресонажи се изграждат трудно, зад тяхното формиране стоят огромни разхди.

При възвращаемостта от ивестициите в човеки капитал се разчита винаги за по-продължителен период спрямо ивестициите във физически капитал. Дългият период увеличава риска, по-трудно се пресмята възвращаемостта от ивестицията, но в същото време продължителният период  дава шансове и стимули за предприемане на действия в тази област.

Освен това тъкмо при този вид ивестиции съществуват значтелни немоментарни предимства и специфични ползи, свързани с по-широка гама от социални процеси и взаимодействия, които трудно могат да бъдат метрирани, но често пъти са в състояние да наклонят везните в полза на ивестициония процес към отделния индивид, което поражда специфични обществени нагласи и преразпеределя ресурсите от една област към друга.

Нещата в тази област не могат и не бива да се свеждат само до пресмятане на възвращаемост, използване на техники на дисконтиране или разчертаване на графики. При равни други условия ивестицията дава шанс и може да отвори врати, което достатъчно основание да се поддържа статукво поне на равнището на конкорентните изисквания.