Joomla Software solutions Template

Payday loan

Представителство на интересите на работниците. Позиция на синдикатите

Синдикатите са ПО на хората на наемниятруд, които се обединяват в тяхс цел защитата на техните социално-иконом. интереси и трудови  права. Те савъзникнали в зората на капиталистическия начин на п-во и са провокирали зараждането на работодателското обединяване. От възникването си до днешни дни синдикалното движение претърпява сложна еволюция. В епохата на своето зараждане синдикатите са действали като класова конфронтационна организация, която овен защитата на социално-иконом. интереси на работниците, е преследвала и политически цели. Днес синдикатите са цивилизована организация, която представлява и защитава интересите на намниятруд с мирни средства, чрез диалог и спазване на законите. В някои страни синдикатите са ангажирани с редица социални дейности като регистрация и изплащане на обезщитения при безработица на свои членове. Чрез синдикатите  или с тяхно съдействие се реализира участието на трудещите се в управлението. Масово се практикува държавно сулсидиране на синдикати за провеждане на работническо обучение и др. През последното десетилетие се наблюдава всеобща десиндиликация на намния труд. Най-силно това е изразено в САЩ: Парадоксалното е, че съществуват 2 противоречиви явления-синдикален упадък и социални конфликти. Според изследователите и мениджъри синдикатите не са готови да се адаптират към глобално изменената икономическа среда,а използването но синдикални модели на поведение от минали епохи е непригодно. Регистрирания спад в синдикализацията на наемния труд в другите страни не е така драстичен. На съвремения етап се счита, че е налице развито синдикално движение, когато са синдикализирани около и над 50% от заетите. Следното равнище на синдикализация се отчита, когато синдикалното членство обхваща около и над 30%. Ниското равнище на синдикализация е под 20% от заетите. За противоречивата ситуация в синдикалното движение са „виновни”следните причини:разрастване на малките и средни предприятия, развитие на самозаетостта, огъвкавяването на заетостта, индивидуализация на трудовата дейност. За бъдещето на синдикатите се правят различни прогнози. Най-писимистичните се подхранват от американската действителност. Все повече битува мнението, че те са отживелица и нямат място в новите условия. Но разпадането на синдикатите ще е пагубно, тъй като на тяхно място ще се появи нова организация с непредсказуемо повидение. Ето защо се смята, че те могат да се окажат също толкова важен фактор като мениджмънта в борбата за конкурентноспособност. Достатъчно е да се разкрият нови мотиви за синдикална дейност. В съвремения свят синдикалните организации могат да изиграят ефективна роля, стига да намерят своето място и призвание. А те следва да се търсят в приноса на синдикатите за организиране участието на трудещите се в управлението, в технически и социални промени. В много страни в Западна Европа участието на трудещите се в управлението  е фактическа реалност. Навярно и в това се крие обяснението за стабилизиране на синдикатите в Германия, Австрия, Дания, Белгия и др. Синдикалното движение в Източноевропейските страни започва бурно да се развива благодарение на дълбоките промени в социалната практика и нормативната уредба. Промените позволиха да намерят приложение традиционните форми за синдикално представителство на интересите като: трипартизма, КТД, преките протесни действия. Също така страните от Източна европа се ориентираха към класическия модел на синдикализма, т.е. елиминира се участието на трудещите се в управлението. У нас тежките социално-икономически условия и високата цена на прехода създадоха благоприятна среда за развитие на синдикалното движение. Въпреки това независимоот реализираното право на свободно и доброволно сдружаване, синдикализацията на наемния труд непрекъснато спада. Най-важните причини за това са десиндикализацията на зараждащия се частен сектор, спадът на реалните доходи, политизация на синдикалните централни и др. Процесът на сдружаване на работниците със служителите в  организации е следния:

1. Персонално членство се реализира в първични синдикални организции, базирани в самите предприятия или на отделни територии.
2. По нататък процесът на сдружаване върви по браншова, отраслова или професионална линия и се реализира под формата на различни браншови или отрасловисдружения, съюзи, федерации.
3. На основата на доброволното и свободно сдружаване, те се обединяват в национални синдикални организации, най-популярната от които е конфедерацията. В България след 1979г. се създадоха множество синдикални организации. За сега като представителни са утвърдиха: КНСБ, КТ”Подкрепа”, Общност на свободните синдикални организации в България, Национален професионален съюз. В световен мащаб една от най-силните ПО е Международната конфедерация на профсъюзите, а в Европа са Европейската конфедерация на профсъюзите и Европейската християнска конфедерация на труда.

№ 41: ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ИНТЕРЕСИТЕ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ. ПОЗИЦИЯ НА РАБОТОДАТЕЛСКИТЕ СЪЮЗИ.

Работодателският интерес е специфичен социално-икономически интерес. Според проф. Мръчков не може да се сложи знак на равенство между стопански и работодателски интерес, независимо от съществуващата зависимост между тях. Специфичният работодателски интерес е максимално използване на работната сила, т.е. на наетите по трудов договор работници и служители. Това е валидно за всяка организация независимо от сферата й на действие. Основният работодателски мотив произтича от икономическия интерес на работодателя, т.е. стремежът да снижава или оптимизира разходите за дейността на организацията. В бюджетните организации работодателски интерес не съществува, ако не са въведени допълнителни стимулиращи механизми. Работодателите осъществяват работодателските си интереси по две линии – чрез работодателската правоспособност и чрез свободното и доброволно сдружаване.

Работодателските съюзи възникват с цел защита на работодателските интереси и ориентират дейността си към:

• Формиране на обща политика чрез обмяна на мнения, становища и възгледи между членовете на работодателските организации;
• Представителство и защита на интересите на работодателите на национално, регионално или отраслово ниво;
• Представителство на интересите на работодателите в колективното трудово договаряне;
• Осигуряване на различни услуги и консултации на работодателите;

Логиката на представителството предпоставят и механизмите на работодателското сдружаване – най-напред отраслови работодателски съюзи, след това национални работодателски организации (асоциации, федерации). В България работодателските съюзи имат разностранен характер – те са икономически тип общности, които изпълняват и работодателски функции. Признати са следните организации – Българска търговско-промишлена палата, Българска стопанска камара, Съюз за стопанска инициатива за гражданите, Съюз на работодателите.

Необходимо е всяка работодателска организация да формира своя позиция по проблемите, след което трябва да се съгласуват вижданията на всички работодателски организации в една обща работодателска позиция.

След Първата световна война работодателското обединение се интернационализира. Днес работодателските съюзи засилват своята дейност, което е в резултат на интернационализацията на капитала и глобализацията та икономиката. Работодателското сдружаване в интернационален план придобива все по-голяма актуалност и в България, особено сега в процеса на присъединяване на България към ЕС.

№42: Позия на държавата в регулирането на трудовите отношения

Държавата играе особена надмощена роля в регулирането но КТО поради нейната същност като институция. Тя е призвана да защитава общия интерес и да осигурява общото благоденствие на нейните граждани и да носи отговорност за изработването и провеждането на определена социално-икономическа политика. Ето защо държавата е страна в регулирането на трудовите отношения, но не и партньор на работодателските и синдикални структури. По силата на това обстоятелство се прави разлика между страни и социални партньори. Страните в регулирането на трудовите и индустриални отношения са 3: държава, работодатели и синдикати, а социалните партньори са 2: работодатели и синдикати.

В сферете не трудовите и индустриалните отношения ролята и функциите на държавата се открояват на следните равнища:

1. Равнище на законодателната власт. Държавата в лицето на нейните законодателни органи формулира правилата на взаимоотношение м/у социалните партньори определя минималните социални гаранции за защита правата и интересите на хората на наемния труд.
2. Равнище не изпълнителната власт.В лицето на МС или друг изпълнителен орган на държавата. Неговата функция е да поема и реализила законодателна инициатива,свързана с конкретизиране на законите и текущо управление на националното стопанство, свързано с провежданата правителствена политика. Равнище на съдебна власт. При нея се реализира арбитражната роля на държавата при разрешаване на индивидуални и трудови конфликти.

Мисията на държавата да защитава националните интереси и да осигурява гаранции за защита на наемния труд, предопределя формите и начините за въздействие на социалните партньори в/у позициите и поведението на различните центрове на централната власт:

1. На равнище законодателна власт социалните партньори не са представени директно. При тази ситуация те използват лобирането като средство за прокарване на интереси в законодателните решения.
2. На равнище изпълнителна власт социалните партньори имат най-силни позиции за представителство на интереси. Чрез законоустановени норми те имат възможност да въздействат на правителствената политика както по линията на тристранния диалог, така и по линията на социалния натиск.
3. На равнище законодателна власт възможностите на социалните партньори под каквато и да било форма на представителство на интереси са изключени. Единственото, което е допустимо от закона, е синдикално представитество на отдерните синдикални членове пред съда по отношение на съдебни искове.