|
„Трудов пазар – същност, особености, структура. Трудова борса”
І. Същност - Пазара на труда е икономическо пространство, в което се срещат и преговарят лицата, които търсят платена заетост и лица или фирми, които търсят работна сила. Той може да се разглажда като:
Съвкупност от правни норми, процедури и институции, който осигуряват намирането на работа и работна сила;
Система от икономически отношения, които възникват и се осъществяват между търсещите работа и работната сила.
Формирането на трудовия пазар изисква:
Физически лица, които желаят да работят;
Физически или юридически лица, които търсят работницо;
Определена институционална база, закони и нормативни актове, които позволяват активно взаимодействие между страните;
Определена инфраструктура, институции и организации, която помага на участниците да реализират намеренията си.
Възникването на трудовия пазар е свързвано с:
v Освобождаването на човека и превръщането му в юридически свободна личност;
v Липсата в част от хората на достатъчно средства за съществуване;
v Наличието на свободен капитал за организиране на производство.
Проблемът за характера и особеностите на стоката на трудовия пазар е сложен и дискусионен. В икономическата литература у нас се срещат различни мнения. В редица случай се приема, че това е работна сила, която според дефиницията на Маркс е съвкупност от физически и умствени способности на човек. Именно тази съвкупност от способности на човека е обект на покупко-продажбата на трудовия пазар. Работната сила се използва и в Кодекса на труда у нас, като се посочва, че отношенията при предоставяна на работна сила се уреждат като трудови. Уточнява се, че става въпрос за предоставяне на работна сила на едно физическо лице за ползване от друго лице – работодател. Няма съмнение, че това става чрез отдаване на работна сила поднаем, като се въвеждат редица условия и ограничения при нейното ползване. Така се формират трудовите правоотношения. По този начин обаче, не може да се обясни в икономически аспект хорактера на стоката, обект на покупко-продажба на трудовия пазар. За да се отговори на това е необходимо трудовия пазар да се разглежда в тясна връзка и аналогия с останалите пазари в икономиката, защото въпреки своята спуцифика, пазарът на труда е носител на общите характеристики на пазара.
Нека си представим, че сме собственици на земеделска земя от висока категория в известен район на страната. Тази земя е отлична за агробизнес и при експлоатация може да осигури добра печалба за собственика. В случия ние не се интересуваме от агробизнес, но като собственици на земя (капитал) искаме да печелим. Ето защо ние отиваме на пазара на земята и прадлагаме нашата земя за продан срещу определена сума. При първия вариант на сделката може да продадем земята, да получим договорената саума и да прахвърлим собствеността. Така сделката е реализирана. Ние получаваме определената сума, а купувачът нашата земя, така първият тип сделка на пазара е свързана с покупко-продажбата на съответния капитал (земята). Често обаче, независимо от добрата цена на земята ние не искаме да загубим завинаги собствеността върху земята, но в същото време искаме да използваме тази земя и да получаваме доходи. Тогава ние прадлагаме на купувачите да използват земята ни за определен период и условия срещу договорено заплащане. Така отдавайки земята за ползване и реализиране на печалба от желаещи да се занимават с агробизнес, ние им извършваме една услуга, срещу което получаваме парична сума. Така при този втори тип сделка обект на покупка-продажба вече е услугата, извършена чрез предоставяне на земята за ползване от страна на желаещите. Примерът за двата типа сделки може да бъде приложен и върху редица други сделки. Така се достига до извода, че на съответните пазари са възможни два типа класически сделки: покупко-продажба на капитали и на услуги, извършвани чрез предоставяне за ползване на съответните капитали. Можем ли да приложим този подход и към стоката на трудовия пазар? Отговорът е „ДА”. И това е човешки капитал или способностите на човека, при експлоатацията на който се постига определена печалба или се задоволяват дадени потребности. Точно тук е специфичността на стоката и сделката на трудовия пазар. Човешкият капитал е непродаваем и си остава и си остава вечна собственост на неговия притежател. Така на този пазар остава възможна за реализация само втория тип сделка – продажбата на услуга. Човек притежава определени способности и ги предлага за ползване при определени условия, време и цена. Работодателят използвайки този труд постига определена печалба или задоволява дадена потребност. Така, притежателят на конкретни способности извършва една услуга на работодателя, срещу която получава договорената цена. Именно трудовата услуга се явява стоката, която се купува и продава на пазара на труда.
ІІ. Трудовият пазар има редица особености:
На този пазар е възможна само покупко-продажбата трудова услуга, но не и на човешки капитал;
Качеството и цената на услугата зависят пряко от качеството на човешкия капитал. Той се формира в продължителен период от време, което го превръща в уникален и решаваш фактор за развитие на икономиката и обществото;
Трудовият пазар често носи белезите на определено политизиране. Тук се формират заетост, безработица, заплати, доходи, условия на труд, а те засягат всички избиратели и винаги присъстват в политическите предизборни обещания;
При регулиране на този пазар винаги се проявава трипартизмът – политиката по заетостта, доходите, нормите и защитата на труда винаги се формират при предварително договаряне между държавта, синдикатите и работодателите;
Търсенето на пазара на труда има определена специфика. Купувачът гледа на човешкия капитал като на фактор с дълготрайна употреба. Той се интересува не само от сегашното, но и от бъдещото състояние на този капитал;
Често се появяват съществени различия във връзка с условията и действителните възможности на двете страни. Най-често те се разминават с предварително договорените;
На пазара на труда по принцип търсещите работа са повече от свободните работни места. Много често на този пазар работодателя диктува условията (доминира);
Продължителността на сделката е друга особеност. Обикновенно работникът се наема за неопределен период от време.
ІІІ. Структура на пазара на труда – трудовият пазар включва:
- Населението на страната;
- Заетите;
- Безработните;
- Наети, който търсят по-добра работа (платена заетост);
- Лица извън работната сила;
- Работни места;
- Работодатели;
- Цена на труда;
- Институционални структури;
- Инфраструктура.
Според статуса в заетостта лицата биват:
Работодатели – наемат на работа един или повече лица;
Лица, работещи за своя сметка, без да наемат други;
Наети лица, работещи за работодателя;
Неплатени семейни работници, работещи без заплащане на човек от фамилията, семейството.
Заети и свободни работни места:
Работодател – основен субект на трудовия пазар. Наема работници по трудово-правни взаимоотношения;
Цена на труда – средствата срещу които работодателя наема и задържа необходимите му работници.
Институционална структура – законовата уредба на трудовия пазар.
Инфраструктура – организациите на трудовия пазар.
ІV. Трудова борса – основна институция, чрез която се реализират функциите на трудовия пазар. Възниква на по-късен етап от развитието на трудовия пазар. Има посреднически функции. С цел ускоряване процеса на реализация на сделките, контактът между двете страни се реализира чрез регистриране на заявките и усведомяване на страните. Трудовата борса има някой специфични особености:
Възможно е подобряване на някой от характеристиките на регистрираните на борсата, съобразно изискванията на работодателите (квалификация и преквалификация на безработните);
Изпълнява някой социални функции;
Организира се основно с подкрепа на държавата и чрез нея се осигурява политиката по заетостта и безработицата;
Осъществява тесни контакти с месните органи и работодатели;
Свързана е с три типа интереси – на държавата, на работодателите и на търсещите работа.
Трудовата борса у нас има своята история. Още през 1925 г. е приет закон за настаняване на работа и осигуряване при безработица. Очредяват се борси на труда в София, Пловдив и други градове с голям брой работници. Там където няма борси се създават месни бюра по труда. Съществува помирителен съд (трудов съвет). На равнище окръг – служба по настаняване, а на национално равнище – отделение на труда. От 1936 г. е приета наредба – закон за настаняване на безработни, висшисти и среднисти на възраст до 36 год. През периода на централно планираната икономика трудова борса няма.
Начало на настоящата трудова борса се поставя през декември 1989 г. До 1993 структурата й е двустепенна – Национална служба по заетостта и Бюра по труда. От 1993 се преминава към тристепенна, като се създават Регионални бюра по труда. Самостоятелно функционира и бюро студентски труд. Основно звено в ................................е бюрото по труда. Дейността му е в няколко насоки:
- Регистрация на безработните;
- Консултации и организиране на курсове за квалификация и преквалификация на безработните;
- Поддържане на информационна система за състоянието на трудовия пазар;
- Контрол за получаваните помощи и средства за стимулиране на заетостта. Днес съществуват и много частни бюра по труда. Те все повече се оформят като институции за определен ......................... Практиката показва, че точно тази част от работната сила.........................
Освен трудова борса съществува и други форми за сделки на пазара на труда, като обявите за работа, лични контакти, обмен на информация между близки и познати. Всички те съдействат за развитието на трудовия пазар и сключването на сделки. Трудовия пазар включва:
Вторичен (отворен) външен пазар за фирмите. На него фирмите търсят и наемат заети за работни места, които изискват ниска квалификация и заплащане. Тук доминира пазарната сила на работодателя;
Пазари за работна сила със специфични професии или квалификация. Този пазар отразява професионалното разделение на труда. Тук фирмите наемат специалисти за работни места с висока квалификация и заплащане;
Вътрешен пазар на труда. Тяхното формиране се превърна в необходимост в етапа на използване на модерните технологии, обикновенно в една съвременна фирма голяма част от работните места са специфични за нейната дейност и на работодателя е трудно да търси и наема лица от външни пазари. Ето защо той осигурява обучение и подготовка на персонала, който така прогресира и се развива йерархичната стълбица. Така е изключение на малка част от ниско квалифицираните работни места останалите се заемат чрез професионална промоция от част от персонала във фирмата.
|
