Joomla Software solutions Template

Payday loan

НАСЕЛЕНИЕ И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

1. Същност и особености

на населението и човешките ресурси

Човешкият труд във всяка страна, регион и в света Като цяло не може да се разглежда, без да се отчитат процесите и тенденциите ни възпроизводство на насе- лението. Те са естественото условие и предпоставка за формирането и развитието на човешkите ресурси, на-сьвкупната работна сила и на трудовия пазар.

Населението се изучава от демографията, философията, икономиката, геог­рафията, историята, социологията, психологията, физиологията и други, Като всяка от тези науки го разглежда от различни гледни точки.

От икономическа гледна точка и най-обшо населението може да се определи Като съвкупност от живи човешки индивиди живеещи на дадена територия 6 определен исторически момент - дата или период [I], kоито се променят в резултат от ражданията, умиранията и Миграциите. То може да се разглежда Като

• съвкупност от индивиди със своя система от потребности и платежоспособно търсене на продкти и услуги, които са определящи цели на икономиката и на труда;

•основен ресурс за осъществяване на всяка стопанска и по-общо на Всяка трудова дейност;

• съвкупност от индивиди и общности с различни потребности и интереси и поради това с различни цели

За икономиката на труда е водещо разбирането, че населението е основен ре­сурс за осъществяване на всяка трудова дейност. Разбира се, не се подценяват и останалите аспекти.

•Понятието човешки ресурси се свързва преди всичко с основните фактори на производството по-точно необходимите ресурси за осъществяване на всяка стопанска и трудова дейност. От тази гледна точка хората в Качеството им на ресурс за всяка трудова дейност имат няколко особености:

• в трудовата дейност се използват едни или други техни Качества, Които са естествена даденост или са формирани в резултат от обучение; • трудът им не е обикновена търговска вещ, не може да се купува класичес-кия смисъл на думата, т.е. върху него не се придобива пълното право на собственост;

• участието и поведението им в трудовия процес се мотивират от сложен комплекс фактори, които са динамични;

• те са движещата сила на всяка дейност, ресурсът, който задвижва всички останали ресурси, като създава и значителна част от тях;

• те са непрекъснато възпроизвеждащ се ресурс, макар че процесът на тяхно­то възпроизводство е уникален, тъй като става дума за възпроизводство на съз­нателни човешки индивиди.

По принцип хората, формиращи населението на дадена страна, могат да участват или да се подготвят за участие в трудова дейност от най-ранна въз­раст до края на Живота си. Това е и възможто най-широкото разбиране за човеш­ките ресурси, т.е. населението на страната е идентично с човешките й ресурси.

В по-тесния смисъл на понятието човешки ресурси са хората, който във момент или за даден период имат реална възможност да вземат участие във всякакъв вид трудова дейност

Определянето на числеността на хората, които могат да се разглеждат ка­то ресурс за системата на труда в даден момент или за даден период, се извърш­ва въз основа на различни критерии, но най-общите са два:

• индивидите да притежават качества, който намират реално приложение в някакъв вид трудова дейност;

• здравословното им състояние да позволява нормално трудово участие. В действителност тези Критерии не определят точно броя на хората, които могат да се ангажират с трудова дейност в даден момент или за даден период, защото има и редица други обстоятелства, които не позволяват на отделни хора или общности да участват реално в системата на труда. Такива обстоятелства са:

• законови ограничения на долната и горната граница на трудоспособната възраст (за България долната граница е 16 години, а горната - 55 години за Же­ните и 60 години за мъжете). Разбира се, тези ограничения не са абсолютни, тъй като законът допуска при определени условия лица в под- или надтрудоспособна възраст реално да се ангажират с платена трудова дейност;

• продължителност на обучението в рамките на образователната система -обикновено доста хора, достигнали долната граница на допустимата от закона трудоспособна възраст, продължават обучението си и не участват реално в трудова дейност (разбира се, ако не възприемаме самото обучение за вид труд);

• отбиване на редовна военна служба в страните с масови армии със задължителна военна служба, доколкото това не се разглежда като особен вид труд;

• за Есените - раждане и отглеждане на деца, доколкото тези дейности не се възприемат като особен вид труд;

• различни обстоятелства, които мотивират хората за траен отказ от участие в трудова дейност - например наличието на източници на доходи, осигу­ряващи приемлив Жизнен стандарт, традиции, религиозни вярвания и т.н. За системата на труда са от значение наи-малко три основни характеристики на човешките ресурси:

тяхното количество, измерено чрез броя на хората, Които могат реално де участват в трудова дейност 6 момента или за даден период, и работното бреме Което те са склонни да осигурят;

у тяхното качество, изразено най-вече в съвкупността от знания, умения и навици, които те притежават и които могат да намерят реализация в конкретна трудова дейност, както и здравословното им състояние;

у тяхната мотивация за постигане на определена ефективност на труда. Преди всичко броят на хората, които могат реално да управляват трудова дейност, зависи от особеностите на демографските процеси (естествено и ме­ханично движение на населението) и на формиралите се демографски структури,' от здравословното състояние на населението, от мотивацията за участие в. трудова дейност и други специфични фактори (източници на достатъчно по размер доходи, традиции, религиозни вярвания и т.н.).

Работното време , което са салонни да реализират отделните индивиди,също зависи от словен комплекс фактори, по-важните от които са:

• достигнатият жизнен стандарт, който определя желания размер на получа­ваните доходи;"заместващият ефект" и "ефектът на дохода"

•законодателните ограничения на продъл-жителността на работното време/през работния ден, седмица и година;

• конкретните фактори, свързани с особеностите на житейската ситуация, в която се намират индивидите, например продължаващо обучение, отглеждане на деца, водене на домакинство, необходимост от пътуване и т.н.  Качеството на човешките ресурси като особено важна тяхна характеристика за системата на труда също се обуславя от сложен комплекс фактори:

• индивидуалните качества и съществуващото равнище на образование и ква­лификация на човешките ресурси;

• здравословното състояние на човешките ресурси и на населението като цяло;

• ценностната система на семействата и на нацията въобще, а по-конкретно- мястото на обучението в системата от ценности;

• възможностите на семействата и на обществото за инвестиции в обучение;

• спецификата, структурата и ефективността на образователната система;

• спецификата, структурата и ефективността на системата за обучение по време на активния трудов живот на хората;

• спецификата, структурата и ефективността на системата на здравеопазване;

• интензивността на миграционните процеси и други специфични фактори (традиции, религиозни Вярвания и т.н.).   Мотивацията на хората за постигане на определена ефективност на труда има съществено значение за всяка трудова дейност. При равни други условия (дадено Количество и качество на човешките ресурси) мотивацията на хората е от решаващо значение за постигане на едни или други резултати от трудовите процеси, а и от обществото kато цяло.

2. Възпроизводство на населението и човешките ресурси

В човешките съвкупности, които характеризират населението и човешките ресурси, непрекъснато протичат интензивни изменения - хората стареят, уми­рат, напускат или се заселват в съответната страна (регион, населено място), разболяватсе, раждат се деца и т.н. В съответствие с това настъпват измене­ния в тяхната численост и структура и възпроизводство."

Възпроизводството на населението и човешките ресурси трябва да се разглежда най-малко от два основни аспекта - kоличествен и kачествен.

В количествен аспект възпроизводството на населението и човешките ресур­си най-често се разглежда Като процес на непрекъснато изменение на съвкуп­ността от индивиди, населяващи дадена страна, регион или населено място в .Конкретен момент или период.

Най-важните процеси, под чието въздействие се осъществява непрекъснато изменение на съвкупността от живи индивиди, са:

- процесите на естествено движение на населението - раждаемост и смърт­ност, Които определят и т.нар. естествен прираст на населението;

- процесите на механично движение на населението - миграционните движения (емиграции и имиграция), определящи т.нар. механичен прираст на населението.

От друга страна, естественото и механичното движение на населението за­висят от формиралите се демографски структури - по възраст, пол, местоживеене и т.н. Така при равни други условия (например при неизменни Коефициенти на плодовитост на родилните Контингенти) интензитетът на съответните де-мографски процеси (в примера - раждаемостта) зависи от формиралите се демографски структури (в примера - от относителния дял на родилните Контин­генти в населението Като цяло).

В този смисъл процесът на възпроизводство на населението и на човешките » ресурси в количествен аспект трябва да се разглежда като специфично взаимо­действие между демографски процеси и демографски структури.

Количественият аспекти на възпроизводството на населението и на човеш­ките ресурси не може да се изучава без познаването на основните показатели, характеризиращи равнището и динамиката на демографските процеси и състоя­нието и тенденциите на изменение на демографските структури.

Основният демографски процес - раждаемостта обикновено се характеризира с няколко най-важни показателя:

1.Общ брой на живородените деца за период най-често от една година. 2. Общ коефициент на раждаемост - погазва броя на Живородените деца, па­дащи се на 1000 Жители от населението, Като обикновено за изчислява за период от една година.

3. Коефициент на плодовитост на родилните контингенти - брои на Живоро­дените деца, падащи се на хиляда Жени във фертилна възраст (обикновено от 16 до 49 години), като най-често се изчислява за период от една година.

4. Тотален Коефициент на фертилност (интегрална фертилност) - показва средния брои Живородени деца на една жена за целия фертилен период.

Освен посочените показатели връзка с раждаемостта, макар и Косвена, имат и още няколко показателя:

- брой на сключените бракове за период наи-често от една година (наблюдава се и броят на разтрогнатите бракове за същия период);

- Коефициент на брачност - брой на сключените бракове, падащи се на 1000 жители от населението за период от една година (специфична "огледална" проекция на този показател е броят на разтрогнатите бракове, падащи се на 1000 жители от населението за същия период);

- брой на абортите най-често за период от една година, както и брой на абортите, падащи се на 1000 души от населението за съшия период, и други.

Раждаемостта като демографски процес зависи преди всичко от фертилното поведение на населението в отделните страни и региони. То се обуславя от сложен комплекс фактори.

• Икономически фактори - равнището на икономическо развитие и жизненият стандарт. Като правило в силно развитите страни хората са възприели фертилно поведение, ориентирано Към раждането и отглеждането на относително по-малко деца.  Това поведение е отражение и на Конкретните икономически условия - високия относителен дял на земеделието и дори остатъците от нату­ралното стопанство, при Които на децата се гледа Като на необходима работна сила.

• Социалнопсихични фактори - особеностите на националната психика и на

ценностната система, традиционният бит, числеността и структурата на се­мейството, религиозните убеждения, сексуалната и общата Култура, равнището на здравеопазването, състоянието на системата за социална защита и други.

• Безспорно върху равнището на общия Коефициент на раждаемост силно вли­яние оказва възрастово-половата структура на населението. При равни други условия (например еднаква плодовитост на родилните Контингенти) общият Коефициент на раждаемост зависи от относителния дял на родилните kонтин­генти спрямо населението, възрастовата структура на самите родилни kонтин­генти и т.н.

Наред с икономическите фактори пониженото равнище на раждаемост у нас през последните години се дължи и на редица социалнопсихични фактори - липса­та на сигурност в бъдещето, както и на достатъчно ясни перспективи за развитие на мнозинството от населението, kризата на традиционната ценностна система и други.

Другият основен демографски процес, свързан с естественото движение на населението - смъртността, обикновено се характеризира с няколко по-важни показателя:

1. Брой на починалите лица за определен период, наи-често една година. Този показател се детайлизира, като се отчита броят на починалите лица по причини за нас­тъпване на смъртта, по възраст, пол, местоживеене и други характеристики.

2. Общ коефициент на смъртност - брой на починалите лица, падащи се на 1000 жителиот населението за определен период, най-често една година. Този показател също може да се детайлизира по причини за настъпване на смъртта, по възраст, пол, местоживеене и други характеристики на починалите. 3. Средна продължителност на живота - брой години, kоито може да доживее средно един човек, роден през съответната година. Този показател се диференци­ра най-често по пол и местоживеене, но могат да се използват и други признаци.

4. Особено Важен е показателят за детска смъртност - той показва броя на починалите деца до навършване на една година, падащи се на 1000 живородени

деца през съответния период (най-често една година).

5. Средна възраст на населението, измерена в години към даден момент или за даден период

• характеризира равнището на смъртност, макар и до известна

степен косвено смъртността Като демографски процес зависи най-общо от условията на живот в съответната страна или регион. От своя,страна тези условия зависят от сложен комплекс фактори, които могат да се обособят 6 следните по-важни -групи:

1. Параметрите на жизнената среда - климат, особености на въздуха, почви­те, водите и т.н.

2. Особеностите на жизнената дейност, в това число и на труда - риск за здравето и живота, специфични условия, при Които се развиват съответните дейности и т.н.

3. Състоянието на системата за здравеопазване.

4. Здравната и хигиенната Култура на населението..

5. Нервно-психичното напрежение, свързано с особеностите на жизнената дейност на индивидите.

6. Специфични фактори – войни, епидемии, природни катаклизми, национални особености, религиозни убеждения и т. н.

Равнищата на раждаемост и смъртност предопределят величината и на друг важен демографски показател - естествения прираст на населението. Той се формира kато разлика между общия kоефициент на раждаемост и общия kоефициент на смъртност за съответния период (най-често - една година).

В kрайна сметка под влияние и на външните, и на вътрешните миграции се е формирала общата численост на нашето население и неговата структура по типове населени места.

В качествен аспект възпроизводството на населението и на човешките ре­сурси се разглежда kато процес на непрекъснато формиране и изменение на качествата на индивидите, населяващи съответната страна, регион или населено място в конкретен момент или период.

Основните моменти на този процес могат да се разглеждат в няколко направления.

Преди всичко това е процес на непрекъснато формиране и изменение на съвкупността от знания, умения и навици, които притежават индивидите. Тази съвкупност най-често се означава с термина квалификация, т.е. съвкупност от знания, умения ц навици,Които притежава всеки индивид и които могат да наме­рят приложение в някакъв вид трудова дейност. Прякото измерване на квалификацията е много трудно. Ето защо в повечето страни се използват показатели, свързани с образователното равнище на населението, както и условни показате­ли за квалификация.

Такъв индикатор, характеризиращ процеса на възпроизводство на квалификацията на населението, е свързан с броя и относителния дял от насе­лението на студентите във висшите, училища. Този показател има значение, за­щото отразява числеността и относителния дял на хората, които се обучават във висшите звена на образователната система.

От особено значение за качеството на човешките ресурси е и системата за обучение в рамките на целия активен живот на хората. Такава система съществува в всички развити страни, като в нея са ангажирани държавата, работодателите, професионалните съюзи и, разбира се, отделните индивиди.В тази област у нас може да се наблюдава силно изоставане.

Основните моменти на този процес могат да се разглеждат в няколко направления.

Преди всичко това е процес на непрекъснато формиране и изменение на съвкупността от знания, умения и навици, Които притежават индивидите. Тази съвкупност най-често се означава с термина квалификация, т.е. съвкупност от знания, умения ц навици, които притежава всеки индивид и които могат да наме­рят приложение в някакъв вид трудова дейност. Прякото измерване на квалификацията е много трудно. Ето защо в повечето страни се използват показатели, свързани с образователното равнище на населението, както и условни показате­ли за квалификация.

Такъв индикатор, характеризиращ процеса на възпроизводство на Квалификацията на населението, е свързан с броя и относителния дял от насе­лението на студентите във висшите, училища. Този показател има значение, за­щото отразява числеността и относителния дял на хората. Които се обучават във висшите звена на образователната система. Именно тези млади хора предс­тавляват бъдещата най-високо квалифицирана част от човешките ресурси на нацията. Поради тази причина равнището и динамиката на разглеждания показател се използват и за международни сравнения, свързани с оценка на перспективите за възпроизводство на човешките ресурси в качествен аспект.

От особено значение за качеството на човешките ресурси е и системата за обучение в рамките на целич активен живот на хората. такава система съществува в всички развити страни, като в нея са ангажирани държавата, работодателите, професионалните съюзи и, разбира се, отделните индивиди. В тази област се наблюдава силно изоставане. Здравословното състояние на хората, включени в контингента на човешките ресурси, влияе върху тяхната работоспособност, а с това и върху качеството им като безусловно необходим ресурс за всяка трудова дейност.

Здравословното състояние на населението може да се характеризира с различни показатели: заболеваемост – общо и по причини, показатели, отчитащи състоянието на системата за здравеопазване, трудови злополуки и професионални заболявания, загуби на работно време поради заболявания и други.