Joomla Software solutions Template

Payday loan

Възникването на икономическата наука като обособен и самостоятелен клон на обществознанието се извършва в периода на утвърждаването на капиталистическата пазарна система.Тя се възприема като наука за законите на производството, разпределението, размяната и потреблението на стоките под наименованието “Политическа икономия”

През ХVІІв. и ХVІІІв. видни английски и френски учени-икономисти изясняват същността и основните принципи на функционирането на капиталистическата пазарна икономика.

Главна заслуга на Уилям Пети е формулирането на трудовата теория за стойността.Според нея –основата за сравняването на стоките от различен вид, при тяхната размяна  е количеството на труда изразходван за тяхното производство.Той стига до тази теория като анализира процеса на размяната и установява че съществуват два вида цени – естествена и политическа.Първата служи за обективна основа при сравняването на стоките, т.е. тя е стойността на стоката.Втората (политическата) цена е израз на пазарната цена на стоката, която е външно проявление на стойността.Съдържанието на естествената цена т.е. на стойността се определя от изразходвания труд за производството на стоката.Пазарната цена се колебае около стойността на стоката.Така формулираната трудова теория за стойността обаче е все още непълна, защото той счита, че  само трудът изразходван за благородни метали, т.е. за паричен материал създава стойност, трудът изразходван за другите стоки приема формата на стойност при тяхната размяна срещу благородни метали или пари.Той счита , че не само трудът , а и земята е създател на стойност.

Уилям Пети изяснява същността и ролята на парите при стоковата размяна , като обосновава 2-те им основни функции  - за измерване стойността на другите стоки- стойността на стоката изразена в пари се нарича цена; за осъществяване на другите стоки в случая то става с реални пари.Пети изяснява и формулата за количеството на парите, необходими за стоковото обръщение – то зависи от сумата на цените, на стоките намиращи се в обръщение и скоростта на обръщението на паричните единици.Изхождайки от трудовата теория за стойността, Пети изяснява и същността на работната заплата като специфичен доход при капиталистическото пазарно стопанство.Той определя работната заплата като цена на труда , който работника продава на капиталиста във вид на стока.Както другите стоки, трудът също има своя естествена и политическа цена, които обаче имат свои особености.Съдържанието на естествената цена на труда, която служи за обективна основа на работната заплата се определя от стойността на минимума от средствата за издръжка на работника.Политическата цена на труда изразява конкретната работна заплата , която се договаря между капиталиста и работника.Тя се колебае около естествената цена според търсенето и предлагането на наемен труд.Пети посочва два фактора, от които зависи естествената цена на труда,плодородието на земята от което зависи стойността на главните средства за съществуване на работника и климатичните условия, от които зависят потребностите на работника и съответните разходи.При изясняването на рентата като доход на собственика на земята, Пети изхожда от постановката , че не само трудът ,а и земята е източник на стойност, поради това той дава двойнствено определение за същността на рентата – веднъж като създадена от труда на земеделския работник,а друг път като създадена от самата земя.Във връзка с рентата изяснява цената на земята, определя я като сума от няколко годишни ренти и по специално 21 годишни ренти,защото през такъв период са живеели заедно 3 поколения и взаимно са се издържали.

През ХVІІІв. в Англия се установява господството на капиталистическата система на пазарното стопанство в нейния манифактурен вид.Тя довежда до утвърждаване на промишлеността като водещ отрасъл в народното стопанство и до разширяване на едрото производство в земеделието.Това предизвиква нов тласък на икономическата мисъл, което намира най-ярък израз в творчеството на Адам Смит.

Той има съществена заслуга за развитието на теорията на стойността.Смит възприема формулираната от У.Пети трудова теория за стойността, но за разлика от него счита , че не само трудът вложен при производството на благородни метали създава стойност,а всеки труд независимо в кой отрасъл е вложен създава стоки с определена стойност, но въпреки че разширява обхвата на принципа за труда като създател на стойност, той също е непоследователен, защото изтъква че този принцип важи само за простото стоково стопанство, което се осъществява с личния труд на собственика (дребните земевладелци и занаятчии).

При капиталистическото стоково стопанство, което се осъществява чрез наемен труд Смит счита, че стойността се образува от трите вида доходи – работната заплата, печалбата и рентата, които са създадени от трите фактора на производството- труд, капитал и земя.Важна заслуга на Смит е изясняването на редица основни категории на стоковото стопанство, особено значение има постановката, че величината на стойността на стоката се определя не от индивидуалния разход на труд на отделния производител на даден вид стока, а от средните обществено-необходими разходи на труд от всички производители на този вид стока.Това стимулира по този начин ,който е изразходвал повече труд от средния обществено-необходим губи част от труда си при реализацията на стоката, а който е изразходвал по малко, получава допълнителен доход.Това стимулира производителите да намаляват разхода на труд и да го усъвършенстват.

Д.Рикардо възприема теорията за трудовата същност на стойността, обоснована от У.Пети и А.Смит , но доразвива нейните принципи и отстранява редица непълноти. За разлика от А.Смит , който счита, че стойността се определя от изразходвания труд за производството на стоката само при условията на простото стоково стопанство,а в условията на капиталистическата система тя се образува от трите вида доходи,Рикардо разпространява този принцип и за условията , когато производството на стоките се осъществява при капиталистически условия чрез наемен труд..Според него това е всеобщ закон, който не зависи от формата, в която се осъществява производството на стоките.Така той отстранява допуснатата от А.Смит непоследователност и двойственост и обосновава единна теория за трудовата същност на стойността на стоките.Той дава по-ясна представа за категориите “потребителна стойност” и “стойност” като две страни на стоката.Всъщност полезността на стоката изразява нейната потребителна  стойност, т.е. способността й да задоволява определена потребност на хората, а стойността изразява изразходвания труд за производството на стоката, което я прави сравнима с другите стоки.При размяната стоките се сравняват не по тяхната полезност ,а  според количеството труд, изразходван за произвеждането им.Във връзка с определянето на величината на стойността се посочва ролята на “простия” труд, т.е. трудът на обикновения работник и на “сложния” труд, т.е. трудът на квалифицирания работник, който всъщност представлява умножен в степен прост труд. При формирането на стойността се извършва привеждане на сложния труд към определено количество прост труд. Съществено доразвитие на трудовата теория за стойността е постановката , че в стойността на стоката се включва , освен стойността , създадена от непосредствения труд на заетите работници, още и стойността, пренесена от употребените средства за производство.Така че, стойността на всяка стока включва новосъздадена стойност и стара стойност, пренесена от употребените средства за производство, за които е изразходван минал труд.