Joomla Software solutions Template

Payday loan

Най-напред трябва да уточним какво представляват субективните направления разработвани от съответните теории на икономическите явления,които използват съответните категории като потребности ,полезност ценност,благо,стопанска дейност и др.Изходните позиции на субективизма съответстват със съдържанието на тези категории.

Тук възникват няколко въпроса! Един от който е по важен за тези категории е това какво означава потребност ” нуждата ”? Потребността е основна категория на икономическата наука.Субективистите често я определят като неудовлетвореност от нещо от липсата на нещо и стремежа за неговото получаване или преодоляване.Потребността изразява индивидуално-психологическата нагласа човек , а не обективното условие за съществуването на човека.

Има най-различни видове потребности които се групират по определени признаци.Някои от тях са:

-         Биофизиологични,духовни или отнесени към тялото.

-         Индивидуални и общи за всички членове на обществото.

-         Колективни и лични според организацията на тяхното задоволяване.

Тук стигаме до друг въпрос които също е от значение за потребността и задоволяването на нуждите на индивида!Освен това от какво се нуждае индивида и до колко е готов да преодолее “ нуждата ” си от него и идва момента в които полезността също играе роля във неговият избор!В съответствие с първият закон на Госен,пропорционалното намаляване на интензивността на потребността ,чрез постепенно то задоволяване,намалява и полезността от съответният обект.От тази закономерност се извлича и теория за съответната полезност.

Категорията благо изразява полезността на обекта чрез който се задоволява дадена потребност.Докато класическата школа е използвала израза “ стока ”,субективната школа си служи с израза “ благо ”.Като по този начин изразява субективното отношение на индивида кум даден обект и до колко този обект може да задоволи неговата потребност.От тук следва,че не за всекиго има едни и същи “ блага “.Както потребностите са разнообразни така и благата могат да се разделят на определени признаци.

-         Според материалното им съдържание могат да се групират на веществени и невеществени или блага-вещи и блага-услуги.

-         Според трайността им при употреба се делят на краткотрайни и дълготрайни или унищожаеми и неунищожаеми.

-         Според начина на задоволяване на потребността биват преки и косвени.Първите се наричат консумативни блага.Вторите от своя страна се делят на производствени блага и разменни блага.

-         Главна спецификация на благата е делението им на стопански и не стопански.Към първите се отнасят блага, които са резултат на човешки труд и стопанска дейност.Наричат се “оскъдни блага”,защото са в ограничен размер,като не надвишават човешките потребности.Вторите са природни блага – вода,въздух и др.Наричат се още “ свободни блага “.

-         Категорията ценност на благата изразява съчетанието на полезността с оскъдността на благата.Ценност или цена имат стопанските блага,защото са ограничени по размери и хората отнасят със загриженост към тях.Следователно ценност също е израз на субективното отношение на индивидите към дадени обекти.

-         Категорията стопанска дейност се извлича като обобщение от анализа на икономическата система.Тя се определя като дейност,насочена към създаването на оскъдни блага за задоволяването на съответните човешки потребности,като своеобразен обмен между човека и природата.Мотив за тази дейност е личният интерес и стремежа за задоволяване на потребностите , а неин фактор са индивидуалните сили на хората.