Home Икономика Индустриалните отношения в България възникване, развитие, проблеми и перспективи

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Индустриалните отношения в България възникване, развитие, проблеми и перспективи ПДФ Печат Е-мейл

Индустриалните отношения в България – възникване, развитие, проблеми и перспективи

Развитие на ИО в България

  • Наченките на съвременните индустриални отношения у нас могат да се търсят във времето след 1989 г. и съпътстващите го бурни икономически, политически и социални процеси.
  • На 15 март 1990 г. е подписано първото Генерално споразумение между правителството, Конфедерацията на независимите синдикати в България и Националния съюз на стопанските ръководители в България.
  • Първата Национална комисия за съгласуване на интересите е създадена на 25 март 1990 г.
  • Същата година комисията приема общите правила за сключване на колективните трудови договори и споразумения.

Законодателно уреждане на съвременните ИО в България

  • Законодателното уреждане на съвременните ИО у нас се осъществява в периода 1990-1993 г. чрез:

–         Конституцията на Република България – провъзгласява две основни права с решаващо значение за ИО у нас:

  • правото на работниците и служителите да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване, а на работодателите – в работодателски организации за защита на техните стопански интереси;
  • правото на работниците и служителите да стачкуват за защита на своите колективни икономически и социални интереси.

–         Закона за уреждане на колективните трудови спорове – установява реда за уреждане на колективните трудови спорове по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище.

  • Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда – урежда по законодателен път седем групи от въпроси:

–         обявяването на тристранното сътрудничество като основен принцип на трудовите отношения;

–         регламентирането на нивата и определянето на органите, в които ще се осъществява тристранното сътрудничество в страната;

–         предмета, съдържанието, органите и организациите за осъществяването на тристранното сътрудничество;

–         правото на работниците и служителите и на работодателите да се асоциират за защита на своите интереси;

–         предмета на колективния трудов договор;

–         нивата, на които се водят колективните преговори, със страните в тях и с представителството на страните.

–         задължението за преговаряне и за предоставяне на информация.

Система на ИО в България

  • Системата на ИО в България отразява основните изисквания на Кодекса на труда.
  • В организационно отношение системата на ИО у нас обхваща пет обособени равнища:

–         национално;

–         отраслово;

–         браншово;

–         общинско;

–         предприятие.

  • Тези равнища на системата за ИО са независими, но в същото време между тях съществува и определена йерархическа съподчиненост.
  • Сътрудничеството и консултациите между правителството, организациите на работниците и служителите и на работодателите у нас се осъществяват в съветите за тристранно сътрудничество.
  • Постигнатите от тях споразумения имат силата на закон и за трите страни, за които те се отнасят.
  • Съветите за тристранно сътрудничество се създават на четири равнища:

–         национално;

–         отраслово;

–         браншово;

–         общинско.

  • Националния съвет за тристранно сътрудничество е автономен орган, изграден на трипартитна основа.
  • В него се решават на национално равнище въпросите в областта на:

–         трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения;

–         осигурителните отношения; и

–         жизненото равнище.

  • В съответствие с приетия модел на Националната система за тристранно сътрудничество в нашата страна социалният диалог на отраслово, браншово и общинско равнище се провежда по принципната схема, възприета на национално равнище.

Уреждане на колективни трудови спорове

  • При воденето на колективни трудови преговори, както и при изпълнението на сключените колективни трудови договори могат да възникнат колективни трудови спорове.
  • Тези трудови спорове у нас се уреждат съобразно Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
  • Основополагащо значение в него имат три момента:
  • работниците и служителите в колективните трудови спорове се представляват от органите на техните професионални организации, а работодателите – от техните ръководители, освен ако страните не са упълномощили други органи или лица;
  • колективните трудови спорове се уреждат чрез непосредствени преговори между страните в тях по свободно определени от тях процедури;
  • когато не се постигне споразумение и някоя от страните откаже да преговаря за уреждане на възникналия колективен трудов спор, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез:

–         посредничество; и/или

–         доброволен арбитраж от:

  • синдикални и работодателски организации; и/или
  • Националния институт за помирение и арбитраж.
  • Когато по колективен трудов спор страните не постигнат съгласие за неговото разрешаване, организациите на работниците и служителите могат да обявяват стачка – тя може да бъде:

–         символична – работата не се преустановява, работниците и служителите протестират чрез носене на подходящи знаци, ленти, протестни плакати, значки или други символи;

–         предупредителна – кратковременно спиране на работата, което не може да продължи повече от един час;

–         ефективна – работниците и служителите изразяват протеста си като преустановяват временно изпълнението на трудовите си задължения;

–         от солидарност – ефективна стачка, чрез която се оказва натиск върху работодателите за разрешаване на един или друг колективен трудов спор в друго предприятие.

ИО в организациите

  • ИО в организациите у нас се разглеждат в контекста на:

–         колективните трудови преговори; и

–         подписването на колективни трудови договори.

  • За колективното трудово договаряне особено значение имат:

–         равнищата на колективно трудово договаряне – национално; отраслово (браншово) или професионално (за отделни професии или групи професии); регионално; в отделните организации;

–         страните по колективното трудово договаряне – най-общо са тези, които участват в ИО на съответните йерархически равнища;

–         предметът на договарянето – условията за наемане на работници или служители от работодателите, по-конкретно условията на труд и заплащане;

–         процедурите за водене на преговори – съвкупност от правила, които се спазват от страните в колективното договаряне;

–         продуктите на колективното договаряне – колективните трудови договори и споразумения.

  • Проблеми на ИО в организациите в нашата страна след 1990 г. – свързани са основно с:

–         разпространяването на колективното трудово договаряне;

–         страните на колективното договаряне и тяхната идентичност;

–         подготовката на колективните трудови преговори и договори;

–         договарянето на заетостта и професионалното развитие на персонала;

–         договарянето на работната заплата;

–         договарянето на условията на труд, работното време, отпуските и социалните програми.

Перспективи пред развитието на ИО в България

  • Перспективите пред развитието на ИО у нас могат да се обособят в следните направления:

–         преминаване от национално-централизиран към отраслово-централизиран модел на колективно договаряне;

–         укрепване на икономическата легитимност на работодателите и в частност на ръководствата на организациите;

–         укрепване и развитие на работодателските сдружения като представители на интересите на работодателите;

–         промени в институцията на представителността на страните в ИО на национално равнище;

–         уточняване предмета на ИО с оглед избягването на парадоксалната ситуация Националния съвет за тристранно сътрудничество да изземва ролята на правителството;

–         преодоляване на проблемите в колективното договаряне на отраслово (браншово) и регионално ниво;

–         преодоляване на проблемите при координацията на различните равнища на договаряне;

–         реализиране на възможностите, предоставяни от действащото законодателство;

–         подобряване на инфраструктурата на ИО и особено на информационната база;

–         разширяване обхвата на колективното трудово договаряне с включване в него на предприятия и организации от частния сектор;

–         преодоляване на съществуващите конкретни проблеми при колективното договаряне в предприятията и организациите;

–         намаляване на броя и остротата на колективните трудови спорове;

–         създаване на условия и предпоставки за функциониране на институцията на доброволния арбитраж.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG