Home Икономика Колективно трудово договаряне. Индустриални акции и уреждане на колективни трудови спорове

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Колективно трудово договаряне. Индустриални акции и уреждане на колективни трудови спорове ПДФ Печат Е-мейл

Колективно трудово договаряне. Индустриални акции и уреждане на колективни трудови спорове

Колективно трудово договаряне – същност

  • Колективното трудово договаряне е:

–         метод на определяне условията на труд и на наемните отношения

–         по пътя на преговорите между работодателя, група работодатели или една или повече работодателски организации, от една страна,

–         и една или повече организации, представляващи работниците – от друга.

  • Колективното договаряне:

–         е един от най-важните фокуси на всяка система ИО и

–         обикновено се схваща като най-добрия начин за практическата им реализация.

  • Концепции за колективното трудово договаряне:

–         маркетингова концепция – разглежда колективното договаряне като инструмент за покупко-продажба на работна сила и в този смисъл го разбира като съвкупност от икономически или разменни отношения.

–         управленска концепция – разглежда процеса като форма на управление, т.е. “институция за създаване на правила” за взаимоотношенията между мениджмънта и представителите на синдикатите;

–         концепция за управленските отношения – разглежда колективното трудово договаряне като система от отношения между работодателя и синдикатите по управлението на организацията, но не като страни с противоположни, а с еднопосочни интереси.

  • Необходими условия, за да може колективното трудово договаряне да съществува и да регулира отношенията между работодател и синдикати:

–         за страните трябва да е характерна достатъчна степен на организираност – свобода на асоцииране и организиране на заетите в независими професионални организации и евентуално на работодателите в работодателски съюзи;

–         страните трябва взаимно да се признават като партньори в преговорите;

–         страните трябва да имат някаква степен на доверие една към друга и да приемат постигнатите договорености като обвързващи ги в бъдещите им действия.

  • Тези фундаментални условия могат да бъдат постигнати по два начина – законов и доброволен.

Структура на
колективното трудово договаряне

  • С понятието структура на договарянето се описват постоянните характеристики, отграничаващи определен процес на договаряне от други.
  • За целта се използват четири параметри на договарянето:

–         равнище на договарянето – описва нивата, на които се провеждат преговори и се подписват споразумения: в национален мащаб, в отрасъла или организацията;

–         договорни единици – обозначава групата или категориите заети, покрити от определен договор или пакет споразумения;

–         форми на договарянето – фокусира вниманието върху начините, по които споразуменията или договорите се регистрират;

–         обхват на договарянето – отнася се до въпросите, покривани от дадено споразумение или договор за определена договорна единица.

Колективни споразумения

  • Колективните споразумения, от които колективният трудов договор е само една разновидност, са продуктът на колективното трудово договаряне.
  • Те осигуряват институционалната рамка, с помощта на която страните по договарянето могат да вземат, прилагат и следят решенията си в областта на ИО.
  • Освен това в тях се дефинира съдържанието на пазарните и управленските отношения между работодатели и заети.
  • Колективните трудови договори включват най-малко три групи въпроси:

–         такива, които задължително се договарят между двете страни;

–         такива, които не подлежат на договаряне;

–         такива, които могат да се договарят при проявен взаимен интерес от страните.

  • Класификация на колективните споразумения:

–         процедурни споразумения:

  • регулират поведението на страните в договарянето;
  • определят договорните равнища, единици, форма и обхват, както и процедурите по легитимация и взаимно признаване на страните.

–         съдържателни споразумения – засягат:

  • длъжностите и длъжностните характеристики;
  • условията и режимите на труд;
  • системите за оценка на персонала;
  • заплащането и социалните придобивки като системи и равнища и др.

Процесът на преговаряне – уреждане на колективни трудови спорове

  • Структура на преговорите при уреждане на колективните трудови спорове:

–         подготвителен процес:

  • поставяне на ясни цели;
  • формулирането на искания.

–         подбор на представителна група за водене на преговорите;

–         определяне на график на преговорите и фиксиране на краен срок за тяхното приключване;

–         подготовка на контрапредложение на исканията на синдикалните организации от страна на ръководството;

–         същински процес на договаряне, в който особено значение имат два тактически елемента:

  • предложението – представлява или искане, или оферта;
  • аргументацията – има за цел да ги обоснове.

Индустриални акции

  • С понятието индустриални акции се обобщават:

–         санкциониращите въздействия върху заетите в организацията, наложени от работодателя; и

–         действията със санкциониращ характер спрямо работодателя, предприети от заетите (индивидуално или колективно).

  • Тези санкции се свързват преди всичко със стачката като оръжие срещу работодателя от страна на професионалните съюзи.
  • Санкциите обаче далеч не се изчерпват със стачката и могат да бъдат насочени и в обратната посока – от ръководството към работниците и синдикатите.
  • Акциите на ръководството могат да разделят на два основни вида:

–         индивидуални и некоординирани – характерни са за неюнионизирани организации и включват:

  • неетични дисциплинарни практики;
  • дискриминационни стандарти спрямо определени групи заети;
  • необосновани уволнения и съкращения;
  • неофициално увеличение на темпа на работа и натоварването на персонала и др.

–         координирани и колективни – включват:

  • оттегляне на плащанията за извънреден труд и масови преустановявания на дейности – използват се от ръководството за демонстриране на решимост за отстояване на определени позиции за текущи или бъдещи преговори;
  • едностранни изменения на стандартите за условията на труд или на възнаграждението за единица продукция при сделни форми на заплащане – може да бъде част от по-обща стратегия за предизвикване на стачни действия от страна на съответните синдикати;
  • локаути (временни затваряния на предприятия, недопускане на работниците до работните им места) – с ограничено приложение поради неблагоприятните последствия за обществения имидж на работодателя.
  • Индустриалните акции, които заетите и синдикалните им организации предприемат срещу ръководството също могат да бъдат два вида:

–         индивидуални и неорганизирани – делят се на:

  • напускане на организацията;
  • неспазване на работното време;
  • безпричинни отсъствия (абсентеизъм);
  • липса на старание и усърдие при изпълнение на трудовите функции;
  • ниски трудови резултати;
  • нисък трудов морал – непрекъснати оплаквания, поставяне под въпрос на съществуващите правила.

–         колективни и организирани – могат да бъдат:

  • “работа без ентусиазъм”, “забавяне на темпа”, “забрана за извънреден труд”, “регулирана работа” – тези форми могат да не бъдат официално обявявани и е много трудно да бъдат контраатакувани със законни средства;
  • бойкоти:

–         преки – агитират потребителят да не купува продукция, произведена от неюнионизиран труд;

–         косвени – заплаха от стачка, насочена срещу някого с когото работодателя има бизнесотношения.

  • контрол върху предлагането на труд – работодателят се задължава да наема само такива работници, които членуват в определен синдикат.
  • Най-силната форма на организирана колективна акция на:

–         синдикатите срещу ръководството е стачката;

–         ръководството срещу работниците и служителите е локаутът.

  • Тези две проявления на индустриалните акции са обединени под понятието спиране на дейността.
  • По тази причина и стачката, и локаутът са обект на експлицитни и понякога много подробни законови регулации във всяка държава, вкл. и в България.
  • Стачките могат да бъдат:

–         официални и неофициални – в зависимост от наличието или липсата на подкрепа от страна на съответния професионален съюз, като в първия случай синдикатът е официална страна в конфликта и носи законова отговорност за действията на стачниците;

–         конструктивни и неконструктивни – в зависимост от:

  • изчерпването или неизчерпването на процедурите за разрешаване на спорове, предвидени в закона, подзаконовите актове и двустранните споразумения между страните;
  • достигане или недостигане до взаимно призната невъзможност за постигане на съгласие.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG