Home Икономика Икономика на труда

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Икономика на труда ПДФ Печат Е-мейл

Въпросите, свързани с устойчивото и хармонично развитие на трудовият  фактор и неговите взаимодействия с останалите елементи на икономическата система придобиват все по-голямо значение не само за така наречените “страни в преход”. Както икономиките на напредналите страни, така и икономиките на изостаналите се нуждаят от:

  • оптимизиране на балансите на работната сила;
  • отраслово преструктуриране на работната сила в зависимост от промяната на обществените потребности, както и от промяната на начините на производство и управление;
  • качествено нови характеристики на работната сила, адекватни на изискванията на научно-техническия прогрес;
  • качествени промени в начините на възпроизводство на работната сила, а също и в начините и методите на квалификация и преквалификация на наличната работна сила.

Това налага тези въпроси и техните решения да се включват като възлови елементи в националните концепции на всяка страна. От тяхното правилно и навременно решаване зависят цялостното развитие на националния икономически комплекс и степента, начините и формите на интегриране в системата на световния пазар.

Икономическият срив в бившите социалистически страни, настъпил след така наречените “промени”, преструктурирането на техните икономики съобразно нововъзникналите по-неблагоприятни външни и вътрешни икономически условия, както и политическата воля на новите източноевропейски управляващи кръгове за участие на тези страни в европейската икономическа интеграция, налага дълбоки, качествени промени на комплекса от изисквания към трудовия фактор. Смяната в икономическите приоритети и появата на пазар на труда, липсата на система от централизирани икономически регулатори и прехвърлянето на решаващата част от собствеността в ръцете на компании, базирани извън страната и работещи като част от системата на световния капиталистически пазар, предопределя коренни промени в структурата на трудовия фактор на бившите социалистически страни, в т. ч. и България. Преминаването от планова икономическа система с нейните специфични цели и регулатори към друга, противоположна по същество икономическа система  с нови цели и регулатори означава нарушаване на устойчивото развитие на работната сила в направленията, предварително заложени от планиращите органи  и пренастройване - след един мъчителен ”катаклизъм” – към изискванията и потребностите на пазара на труда. Известната непредвидимост на пазарните колебания и силната конкуренция между “продавачите” на работна сила внасят елемент на дисхармония и неустойчивост в развитието на трудовия фактор. Въпреки това устойчиви, закономерни тенденции в развитието на трудовия фактор съществуват и именно те са обект на нашето икономическо изследване.

Цели на дисертационния труд

Според характера на изследването могат да се дефинират следните цели:

  • Анализ на развитието на научно-техническия прогрес и неговото влияние върху развитието на трудовият фактор в частност;
  • Анализ на тенденциите и измененията на икономическите отношения и тяхното влияние върху трудовият фактор;
  • Анализ на измененията в структурата и характеристиките на трудовия фактор в Европейския регион;
  • Ретроспективен анализ на икономическото развитие на нашата страна в частност и на трудовият фактор като ключов компонент на цялостната икономическа система;
  • Извеждането на главните насоки, тенденции и принципи за изграждане на цялостна национална икономическа стратегия, гарантираща относителна устойчивост на развитието на трудовия фактор съобразно потребностите на техническия и социалния прогрес;

Тези цели се вписват в дисертацията не като диференцирани или противостоящи, а като взаимно свързани и съдържащи се една в друга, т.е. като единен функционален целеви комплекс.

Научна новост

  • За първи път се изказва тезата, че в условията на съвременния глобализъм, осъществяван от днешните транснационални корпорации, научно-техническият прогрес води до относително намаляване на интензитета на трудовата миграция между отделните страни. Поради усъвършенстването на комуникациите и глобализацията на комуникативните връзки става възможно управлението и контрола върху дейността на трудовия фактор да се извършват от разстояние. В същото време преобладаващата част от работната сила е закрепостена в национални рамки, а трудоемките и материалоемките производства се изнасят от  малкото на брой напреднали страни в изостаналите. Мобилността на жителите на т. нар. напреднали държави се увеличава, но за сметка на това мобилността на жителите на всички останали държави се свежда до минимум. С оглед окончателното потвърждаване или отхвърляне на тезата е удачно да се направи отделно научно изследване, в което да се разгледат съотношенията между темповете на нарастване на мобилното население в света и естествения приръст на закрепостеното в национални граници население.
  • На базата на данни за производителността на труда се отхвърля насажданата с десетилетия в българската икономическа наука илюзия, че в периода 1944-1970 развитието на българската икономика се дължи на екстензивни фактори  и се доказва, че периодът се характеризира с икономическо развитие, базирано върху интензивните фактори на икономическия растеж.
  • За първи път неуредиците, свързани с липсата на надеждна и ефективна национална система за образование, квалификация и преквалификация на трудовия фактор се разглеждат през призмата на неблагоприятната позиция, която днес България заема в  световното капиталистическо разделение на труда. Тази позиция е представена не като резултат от случайно неблагоприятно стечение на обстоятелства, а като плод на една трайно провеждана погрешна национална стратегия, която извежда България от сферата на конкурентите на развитите държави и я поставя в сферата на ожесточената конкуренция между изостаналите страни, повечето от които имат много по-дълбоки традиции в туристическата индустрия и услугите, отколкото нашата страна и отдавна са завоювали най-перспективните ниши в посочените области.
  • За първи път отрицателните явления в цялостната структура (количествена и качествена) на работната сила в нашата страна, като например абсолютно намаляване броя на заетите, дисквалификацията и преквалификацията към нискоквалифициран труд, се извеждат от коренните промени в отношенията на собственост и по-конкретно от замяната на обществената собственост върху средствата за производство с частна.
  • За първи път се обосновава тезата, че при съществуващите условия навлизането на чуждестранни корпорации в българската икономика ще задълбочи проблемите, защото в съществуващата у нас икономическа среда т. нар. чужди инвестиции са преди всичко начин на износ на капитал и способ за облагодетелстване на т. нар. “чужди инвеститори”, а не форма на икономическо подпомагане на нашата страна.
  • За първи път в нашата страна се прави – макар и кратък - икономически анализ на специфичния опит на Китайската народна република в прилагането на някои икономически механизми: системата “да се строи – да се управлява – да се предава”; системата за насочване на чуждестранни инвестиции в промишлени проекти; системата за реализация на човешкия потенциал посредством извършване на трудови дейности в чужбина под контрола и чрез организацията, осъществявани от китайската държава.
  • Въвежда се нова методика за количествена съпоставимост между размера на инвестициите в човешкия фактор и полученият резултат. Методиката се  базира на новото понятие “квалификационна единица”. За първи път времето на възвръщаемост на вложената в човешкия фактор инвестиция се изразява като функция от закупените квалификационни единици и произведената за единица време разлика разлика между размера на принадената стойност след придобиването на новата квалификация (или новата степен на квалификация) и размера на принадената стойност, получавана преди придобиването на тази квалификация. Същевременно процесите се обясняват и онагледяват чрез триизмерни графични зависимости, а триизмерното графично онагледяване на процесите е новост в икономическата наука, въпреки че отдавна се използва в техническите науки.

Практическа приложимост

Всички необходими мерки, които са посочени в дисертацията и които се явяват гарант за устойчивото и храмонично развитие на трудовия фактор в България, вече са прилагани с успех в икономическите системи на едни или други страни и са дали положителен резултат. Поради стремежа за комплексно решение на проблема тези мерки обхващат различни сфери от дейността на обществото и предполагат ангажирането както на държавните, така и на определени частни институции, съпричастни към разглежданата проблематика. Конкретността на изводите и яснотата на дефинирането на опорните точки на логическото  изложение дават възможност за лекото вписване на настоящия дисертационен труд в рамките на прогнозни и научни изследвания, в научни тестове и игрови доктрини, във варианти за национални стратегии, както и в разработката на икономическа или социалогическа система от приоритети за реализация на човешкия фактор. Редица елементи от настоящия труд могат да се приложат при определянето на кадровата стратегия  на отделни предприятия, фирми или други стопански единици. Доколкото залегналите в труда изследвания и анализи представляват синтезирано от разнообразни източници научно познание в областта на човешкия фактор, дотолкова те могат да се преработят и във вид на лекции с оглед обучение на студенти и стопански ръководители. Колкото повече България изостава в научно и технологично отошение от развитите страни, толкова по-належаща става нуждата от разработването на цялостна национална система за преструктуриране и развитие на най-ценния капитал – човешкия и толкова по-неотложна е необходимостта от решения за максимално ефективно оползотворяване и умножаване на този капитал на фирмено равнище. В този смисъл дисертационния труд предлага конкретни решения и възможности, които могат да бъдат реализирани и биха допринесли съответната полза.

Приноси

На базата на богат фактически материал се разглеждат основните тенденции в развитието на трудовия фактор под влиянието на научно-техническия прогрес, засягат се различни аспекти от промените в разделението на труда, анализира се структурата на съвременния пазар на работна сила и се очертават съответни направления за провеждането на адекватна на новите условия национална икономическа политика в областта на труда и трудовите отношения. Анализа на преструктурирането на работната сила се разглежда като елемент от цялостното преструктуриране на икономиката, като сериозно внимание се отделя на демографските тенденции, на миграционните движения и на мотивите, които предизивкват тези движения. Направена е съпоствка с миграционните тенденции на други европейски страни, като е фиксирано мястото на България в европейската икономическа система и са разкрити съответните последствия. Квалификацията и преквалификацията на трудовия фактор са обвързани с промените в характера на труда, с неотложните промени в образователната система и с новите професионални приоритети. Темата за интензификацията на труда е обвързана с въпроса за неговата ефективност, физиолигични граници, технологично обезпечаване и научно-техническа въоръженост. Въвежда се и ново понятие – “квалификационна единица” – което има конкретно научно съдържание. Понятието дава възможност квалификацията да се съизмерва посредством три фактора: количество работна сила, необходимо време за обучение, необходими квалификационни единици за един човекочас. В този случай времето на възвръщаемост на вложените в човешкия фактор инвестиции е представено като функция на темпа на растежа на принадената стойност и закупените квалифкационни единци. Създаден е триизмерен графичен модел за онагледяване на гореописаните икономически зависимости, който по отношение на съизмерването на квалификацията няма аналог в досегашната икономическа теория и практика. Разкрита е също тенденция за деквалификация и понижаване на квалификацията на значителна част от българското трудоспособно население и в детайли е разгледана погрешната стратегия за пренасочването на това трудоспособно население към неефективен, нискоквалифициран и нискозаплатен труд. Тази тенденция е сравнена с опита на развитите страни и на тази база е изведена и обоснована новата, противоположна тенденция, изискваща сериозни капиталовложения за технологично и техническо обновление и съответстващото преструктуриране, преквалификация и повишаване на кавалификацията на работната сила. Обоснована е тезата, че новите професионални приоритети, от които се нуждае България, могат да бъдат утвърдени само в конкурентна борба с развитите страни и на базата на инвестиции в съвременни технологии и модерна техника, чрез които да се произвеждат продукти и услуги, способни да изместят продуктите и услугите, предлагани от досегашните икономически лидери. Доказано е, че само по този начин, съчетан с централизиран, регламентиран и контролиран от държавата износ на работна сила, подкрепен от съответните междудържавни съглашения, част от трудовия фактор на България може да намери най-подходяща и полезна за страната реализация както на европейския, така и на световния трудов пазар.

Представяне на работата и публикации

Дисертационният труд е докладван на …………………

Основните резултати от дисертационната работа са публикувани в …………………..

Кратко изложение на дисертационния труд

В глава първа предмет на изследване е функционалната връзка между трудовия фактор и техническия прогрес в условията на съвременната глобализация, направени са реторспективен анализ и оценка на трудовия фактор в България и е разгледана мобилността на трудовия фактор в аспекта на развитието на Европейските структури.

Функционалната връзка между научно-технически прогрес и трудовия фактор е изразена в следните направления за нейната реализация:

  • пазар на научни продукти;
  • пазар на работна сила;
  • пазар на продуктите, получени в резултат от съчетанието на внедряването на научния продукт в производството и работната сила, необходима за това внедряване, т.е. производството на непознати и неупотребявани до момента продукти.

Набляга се и на диалектическата зависимост между производство и потребеление, от която произтича закономерността задоволяването на едни потребности да поражда нови. В този смисъл всяка научна новост и всеки нов продукт задоволявайки определена потребност е същевременно потенциален носител на нови потребности. Трудовият фактор играе ключова роля, защото за производството на сложни вискотехнологични или плод на най-новите постижения на науката продукти се изискват специални знания и умения и висока квалификация, а от друга страна новите продукти, които се потребяват от разботната сила, формират качествено нови нейни характеристики.

Като най-перспективни направления в научно-техническия прогрес са посочени автоматизацията и роботизацията и са приложени мнения от авторитетни специалисти за постиженията в някои страни. Отбелязва се също, че пропастта между квалифицирания и неквалифицирания труд расте, а наред с тенденцията за повишаване на квалификацията на отделни професионални групи се забелязва и обратната тенденция на загуба на квалификация и понижаване на квалификацията поради промяната в характера на труда вследствие на автоматизацията и роботизацията на процесите. Подчертава се ролята на транснационалните корпорации като своебразен механизъм, транслиращ връзката между научно-техническия прогрес и пазара на работна сила. Те са средище, в което се преплитат всички видове социални отношения в капиталистическото общество, те са активните елементи на днешния капиталистически обществен организъм и техните функции са от жизненоважно значение за неговото съществуване. По отношение на трудовия фактор транснационалните корпорации провеждат икономическа политика на:

  • повишаване мобилността на работната сила;
    • засилване конкуренцията в трудовия сектор;
    • обвързаване на темповете, с които се повишава квалификацията и с които се извършва преквалификация на работната сила с максималната печалба;

Особено внимание се отделя на тенденцията за намаляването на капиталовложенията в производството, което е директно следствие от внедряването на автоматизацията и роботизацията. За сметка на това нарастват на капиталовложенията в науката и научните изследвания. Дори крупните корпорации не винаги са в състояние да осъществяват крупни научни и научно-изследователски програми от фундаментален характер. Това налага значителна част от инвестициите в науката и образованието да се осигуряват посредством държания бюджет. В бюджетните разходи трябва да се предвиждат необходимите средства за:

  • изследвания и технологии;
  • преструктурирне на университетската система;
  • подкрепа на изследванията и насърчаване на иновациите;
  • технологии с двойно предназначение (военно и гражданско);
  • осигуряване на ресурси по проблемите на меганауката и глобалната тематика;

В смисъла на гореизложеното може да се каже, че цялостната политика по отношение на научно-техническия прогрес пряко рефлектира върху трудовия фактор и по същество предопределя неговите качествени характеристики.

В направения ретроспективен анализ на трудовия фактор в България се акцентира върху следните два основни момента:

  1. Ретроспекция на демографското развитие;
  2. Ретроспекция на развитието на производителните сили и производствените отношения;

Необходимостта от ретроспекция на демографското развитие се поражда от обстоятелството, че трудовият фактор е част от цялото население и неговото състояние зависи от състоянието на останалите групи от населението, като същевременно развитето на трудовия фактор пряко влияе върху развитието на тези групи. Разгледани се етапите на демографското развитие на България от Освобождението до наши дни и е маркирана аналаогия с развитието на останалите Европейски страни. Внимание се отделя на включването на жените в обществения производствен процес чрез откъсването им от селскостопанския и домашния труд и чрез овладяването на нови професии, което съществено променя качествените характеристики на трудовия фактор в България. Разгледани са различни периоди, които се разграничават и различават в заисимост от това дали и как се променят количествените и качествените показатели на българската работна сила. Проследена е тенденцията на нарастването на делът на градското население и населението, заето в промишлеността. Не са отминати и негативните процеси на депопулация, започнали през 80-те години на XX век, продължаващи и днес, в първите години на новото хилядолетие, като са изброени основните социално-икономически фактори, влияещи отрицателно върху възпроизводството на трудовия фактор в кризисния период:

  1. Намаляването на жизненото равнище;
  2. Нарастването на безработицата и липсата на перспектива за реализацията на много хора в трудоспособна възраст;
  3. Забавяне или замразяване на решаването на редица важни битови и социални проблеми като жилищно осигуряване, битово обзавеждане, битови услуги и пр.
  4. Отказ от страна на държавата за подпомагане на семействата в издръжката, отглеждането и образованието на децата.
  5. Социално-психологически фактори;

За свиването на билогичното възпроизводство на трудовия фактор съществено значение има и друга тенденция – тенденцията за повишаване на смъртността сред трудоспособното население и скъсяването на продължителността на живота вследствие на глад, студ, нарасналия стрес, повишената заболеваемост и появата на т. нар. “болести на мизерията”, забравени в продължение на десетилетия от жителите на нашата страна. Разграничени по професионален признак и подредени по низходяща градация, социално-значимите заболявания поразяват най-силно миньорите, металурзите, заетите в селското стопанство, строителството, автотранспорта и електротранспорта. Няколко пъти по-ниско е тяхното равнище за интелигенцията и служащите.

Ретроспективния анализ на развитието на производителните сили и производствените отношения обхваща периода от Освобождението на България от турско  робство до наши дни. Този период се състои от различни етапи, характеризиращи отделните степени на икономическо развитие на страната, като в анализа са включени произтичащите от това развитие промени в характеристиките на трудовия фактор. За пръв път след Освобождението на страната значителна част от населението се разорява и за да преживее, е принудено да продава работната си сила. Формира се пазар на труда, който системно се разширява – близо 500 хиляди души са лишени от средства за производство. Най-голям дял от наемната работна сила поглъщат селското стопанство и дребната промишленост. Значително по-малко са заетите вьв фабричната промишленост и сферата на услугите. След 1895 г. вследствие на провежданата икономическа политика за насърчаване на местната индустрия биват постигнати  следните резултати: през 1911 г. броят на предприятията с над 10 работника нараства на 345, а броят на заетите в тях е 15900 души; през 1921 г. са регистрирани 1544 предприятия с 55717 работника. Възникват първите по-значителни промишлени картели, а около банките с чужд капитал се формират крупни за българските мащаби финансови групи. През 1941 г. заетостта в промишления сектор достига 104000 души при регистрирани 3872 предприятия. От тези предприятия 3467 развиват дейност в частния сектор, 275 – в кооперативни, а 130 са собственост на държавата. Самата промишленост се развива крайно едностранчиво и ограничено, промишлената структура е нерационална, а нейното териториално разпределение е неравномерно. Гръбнак на промишлеността е леката промишленост, като през 1939 г. например хранително-вкусовият и шивашкият сектор дават близо 71% от цялото промишлено производство. 4/5 от вноса заемат готовите изделия (тъкани, химически произведения, метални, стъкларски и галантерийни стоки), а 1/5 – средства за производство. Същевременно 4/5 от износа се пада на селскостопанските произведения и само 1/5 на изделията на леката промишленост. Съотношението на индустриалната чиста продукция  (включително и занаятите) към обема на селскостопанската чиста продукция е 1:3,7 в полза на селскостопанската. Без занаятите делът на индустриалната продукция спрямо селскостопанската би бил значително по-нисък. Въпреки изкуственото завишение, по този показател България се нарежда на едно ниво с най-изостаналите страни от Азия и Африка. От балканските ни съседи само в Турция има подобно съотношение – 1:3,9. Делът на селскостопанският сектор в националния доход на България през1939 г. е 64, 8%, а в някои напреднали капиталистически страни този дял е по-малък от съответния дял на промишления сектор повече от столетие по-рано. Например във Франция в периода 1789-1815 е 50% от националния доход, а в Англия през 1801 г. той съставлява 32%. През 1939 г. делът на заетите в индустрията и занаятите на България е едва 8,8%, а само в индустрията  - 4,3%. В онази епоха много малко страни по света имат толкова незначителен дял на заетите в индустрията. При това броят на заетите в преработващата индустрия е изключително нисък, наред с незначителния дял на преработващата индустрия в националния доход. През 1938 г. индустриално развитите страни имат производитрелност 404% спрямо българската, приета за 100%, като Канада и САЩ имат производителност на труда 740%, а Латинска Америка – 188%  спрямо българската. Главен партньор на България е Германия, с която през 1939 г. се осъществяват 65% от вноса и 68% от износа. Всичко това свидетелства за крайната изостаналост на тогавашната българска икономика.

С бързата индустриализация на страната през 50-те и 60-те години коренно се променят структурата на промишлеността и структурата на заетите по отрасли. Делът на заетите в индустрията през 1970 г. достига 30,4% (нараства четири пъти спрямо 1948 г., когато този дял е бил 7,9%. Делът на заетите в селското и горското стопанство намалявасъответно от 82,1% през 1948 г. на 35,8% през 1970 г. През 1969 г. делът на индустрията в националния доход съставлява 54,9%, което е увеличение от три пъти спрямо 1939 г. , а делът на селското стопанство бележи повече от трикратно намаление. Започва бързото разрастване на тежката промишленост, нарастват електропроизводството и производството на оръдия на труда. Възникват отрасли, които преди 1948 г. въобще не са съществували. В края на 80-те години на 20-и век, след четири десетилетия ускорено икономическо развитие, структурата на българската промишленост е претърпяла коренни промени. От аграрна страна с ниско равнище на производителните сили България се превръща в индустриално развита страна. През 1986 г. делът на промишлеността в брутния вътрешен продукт е 69,9%. В сравнение с него делът на селското стопанство  е повече от шест пъти по-малък (11,1%). В такива важни отрасли като строителство, транспорт и търговия заетите (като проценти по отрасли) са съответно 8,4%, 5,8% и 8,4%. Производителността на труда спрямо 1948 г. (измерена чрез националния доход на заетите в материалното производство) спрямо 1948 г. е нараснала 16 пъти.

Важно място в първа глава от дисертационния труд заема и анализа на връзката между мобилността на трудовия фактор и развитието на европейските структури. В методологично отношение са маркирани трите основни проявления на мобилността на трудовия фактор:

  • вътре в рамките на даден регион или страна;
  • междурегионална мобилност или мобилност на трудовия фактор, която се изразява в прехвърлянето на трудови ресурси от територията на една държава на територията на друга;
  • междуотраслова мобилност в национални и наднационални рамки;

Класификацията на миграционните фактори е направена под формата на извадка извадка от научните трудове на редица съветски автори и е в директна зависимост от водещият признак. За водещи са определени следните признаци:

-          субективните и обективните фактори;

-          факторите, стимулиращи миграционния преоцес;

-          сферата на проявление на факторите;

-          нуждите на управлението;

-          продължителността на въздействието;

Във връзка с реализацията на трудовия фактор се отбелязва, че хронологично и функционално параметрите на съвременния пазар на работна сила се създават през 70-те години на XX век, защото именно тогава възниква устойчив трудов пазар за емигранти, поставят се основите на съвременните системи за заплащане, социално осигуряване, училищно и професионално образование, утвърждават се формите на участие на имигрантите в политическия живот на страните-потребителки на чуждестранна работна сила. Въпреки постоянните корективитези механизми остават постоянно действащи и през следващите десетилетия. В дисертацията се проследява зараждането на съвременните европйски икономически структури от момента на поставянето на юридическата основа чрез комплекс от двустранни и многостранни договори до днес и са посочени формите и остовете на действие на общността, които включват:

  1. Обмен на икономическа, научно-техническа, статистическа и друга информация;
  2. Координация на отделните направления на стопанската политика на страните-членки;
  3. Изработване на обща политика в отделните области на техните взаимоотношения;
  4. Съвместно регулиране, прогнозиране и програмиране на отраслите и сферите на тяхната икономика;
  5. Създаване и използване на различни финансови фондове;
  6. Регулиране на стопанските връзки с трети страни;
  7. Използване на общността като средство за обвързване на други страни;

Разгледани са също различните наднационални европейски органи, регулиращи отношенията между страните членки и накратко са описани функциите и начина им на действие. Важен елемент от цялостната икономическа система на Европейския съюз е европйския пазар на работна сила, чието развитие днес е белязано от две основни цели:

  • изгодно, в интерес на предприемачите наемане на евтина работна сила от страни, които не членуват в Европейския съюз, включително и от бивши социалистически страни, поради липсата на юридическата защита, с която се ползват работниците на страните-членки.
  • Страните-членки, които имат излишък от висококвалифицирана работна сила в дадени отрасли, да я реализрат в други страни-членки, които изпитват недостиг от такава работна сила. По този начин на принципа на скачените съдове се тушира безработицата сред определени категории висококвалифицирани работници и се реализрат съответните изгоди за европейските предприемачи..

Акцентира се също върху изискванията, които страните-потребителки предявяват към чуждестранните имигранти и към страните-износителки, както и върху проблемите не имигрантите, свързани с условията на труд, заплащането, социалния статус, преодоляването на езиковата бариера, положението на жените-имигрантки, жилищните условия, повишаването на квалификационното и образователното равнище, интегрирането в обществото-приемник и др.

В глава първа от дисертацията е отделено специално място за начините на реализация на българската работна сила на европейския трудов пазар. Направена е кратка ретроспекция на българската емиграция и имиграция по икономически причини. Отчетени са съвременните миграционни тенденции, дадена е оценка на характеристиките на българската работна сила и нейните възможности и начини за реализация в развитите страни.

Данните в в глава първа са онагледени със следните графики:

1. Графика на хронологичния израз на съотношението между раждаемост и смъртност на хиляда души в България:

2. Графичното отражение на измененията на количествените характеристики на трудовия фактор в България през периода 1920-2003 г.:

3. Графичен израз на спадът на производството на хранителни продукти през 1999 и 2002 г. спрямо 1986 г.

4. Графичен израз на тенденцията в производството на обувки, на вълнени, памучни и копринени платове спрямо 1986 г.:

5. Графичен израз на някои важни за бита продукти като хартията, телефоните и велосипедите спрямо 1986  г.:

6. Графика на производството на някои битови електроуреди спрямо 1986 г.:

7. Графика на производството на редица важни продукти на химическата промишленост, добивната промишленост и машиностроенето спрямо 1986 г.:

8. Графика на производството на някои основни продукти на добивната, преработващата и  строителната индустрия спрямо 1986 г.:

9. Графичен израз на обема на жилищното строителство напълно спрямо 1986 г.:

10. Графичното изражение на тенденцията на заетостта в индустрията и селското, горско, ловно и рибно стопанство спрямо 1986 г.:

11. Графично изражение на прехвърлянето на работна сила към селското стопанство и търговията и отлив на работна сила от индустрията, транспорта и строителството:

12. Графично изражение на относителния дял на селското стопанство и промишеността в БВП по години:

13. Графичен израз на съпоставката между брутния вътрешен продукт, произведен през 1989 г. (по цени от 2003 г.) и брутния вътрешен продукт, произведен през 2003 г.:

14. Граичен израз на съпоставката между брутния вътрешен продукт на човек от населението през 1989 г. по покупателна способност и цени от 2003 г. и брутния вътрешен продукт на човек от населението през 2003 г.

15. Графичен израз на интензитета на вътрешните миграции на населението – на потоците град – град, село-град, град-село, село-село:

16. Графичен израз на интензитета на външните миграционни тенденции:

В глава втора се разглеждат проблеми, свързани с квалификацията и преквалификацията на кадрите, промените в образователната система, приоритетите в професионалната област и интензификацията на труда. За изходна е приета постановката, според която бързото развитие на науката и техниката поставя нови, значително по-сериозни изисквания по отношение на квалификацията на работната сила. Обективни фактори като динамиката в смяната на технолоиите в традиционните отрасли и създаване на нови технологии за нововъзникнали отрасли, заедно с внедряването на нови професии, обслужващи тези нови отрасли, диктуват както темповете на повишаване на квалификацията, така и темповете на преквалификация. Като свойство на трудовия фактор, разглеждано във връзка със съществуващото на дадения етап разделение на труда, квалификацията обаче не може да се свърже еднозначно само с развитието на научно-техническия прогрес. В редица професии от сферата на услугите изискването за висока квалификация е решаващо именно защото в тях постиженията на науката и техниката не  са навлезли в такава степен, че машините да заменят висококвалифицирания човешки труд. Например в професии като масажист, гримьор, диагностик, дегустатор, треньор изискванията към квалификацията са от първостепенно значение и техниката все още не е успяла да прехвърли върху машините изпълняваните от човека функции. Поради тенденцията за прехвърляне на работна сила към сферата на услугите ще растат и изискванията към квалификацията на заетите в съответните професии, без това непременно да е свързано с преките изисквания на научно-техническия прогрес, въпреки наличието на косвено влияние – внедряването на по-производителна техника в отраслите на материалното производство освобождава работници, които се преквалифцират и се насочват към нематериалната сфера. В този аспект преквалификацията може да се разглежда като органична част от процеса на цялостно преструктуриране на икономиката. Въпросът, които се поставя в дисертацията, и предстои да бъде изяснен от икономическата наука по отношение на обслужващата сфера е: каква част от работниците се насочват към професии от сферата на обслужването, които изискват висока квалификация и каква част се насочват към нискоквалифицирани обслужващи дейности? Не е маловажен и проблемът с предоляването на някои вече придобити общи и професионални умения и навици. Акцентира се, че в този смисъл квалификацията като цялостен социално-икономически процес, който качествено променя работната сила, включва в себе си методи от другите науки – психология, педагогика, риторика и т.н., подпомагат, подобряват и ускоряват прцеса на обучение. Колкото по-високи са изискванията към степента на квалификация на новото работно място, колкото по-сложен и творчески труд е необходимо да бъдат вложени за изпълнението на новите професионални задължения, толкова по-наложително е да се използват тези меоди.

В дисертационната работа квалификацията се разглежда и като определяща величина за качеството на труда и същевременно като фактор за повишаването на производителността на труда. Тя се явява ключов момент за осмислянето на цялостния производствен процес и е едно от най-важните условия, от които зависи производствената ефективност. Ето защо квалификацията и преквалификацията на кадрите са елемент от стратегическото планиране на всяка държава. Изграждането на национална система за подготовка и преподготовка на висококвалифицирани кадри и развитието на наукоемките отрасли, свързани с фундаменталните науки, както и на отрасли, внедряващи в производството постиженията на научно-техническия прогрес, се явяват стожери от всяка национална икономическа доктрина. В дисертацията се подчертава, че изграждането на национална банка кадри е само едно емпирично начало, а изграждането на цялостна национална система за квалификация и преквалификация на кадрите изисква дълбока и цялостна теоретична обосновка, политическа воля за нейната реализация и финансови средства, необходими за материалното и обезпечаване.

Във връзка с повишаването на квалификационното равнище и преквалификацията на работната сила в редица страни се прилага практиката фирмите да създават и поддържат собствени фондове, които да обезпечават необходимото квалификационно равнище на персонала. Съществуват обаче и квалификационни фондове, създавани и покровителствани от държавните институции, или с участието на профсъюзите, при които специализирани органи следят за спазването на съответните регламенти и условия. Особен интерес представлява опитът на Израел в създаването на квалификационни и преквалификационни фондове – средствата на някои от тях се използват не само в рамките на повишаването на квалификационното равнище или преквалификацията, а излизат от тези граници и се използват за финансиране и на други страни от възпроизводство на работната сила.

Докато в други страни има натрупан богат практически опит в изгражането и функционирането на фондове за квалификация и преквалификация в рамките на развита “пазарна” среда, в България натрупването на такъв опит тепърва предстои. На този етап всички практически действия все още се намират във фазата на проучването на чуждия опит, а също и на условията, в които ще функционират фондовете, в случай че се пристъпи към тяхното създаване. В този смисъл провеждането на анкета, която да проучи нагласата на работодателите, работниците и служителите по отношение на изграждането и функционирането на подобни фондове, а също и институционалната среда за реализацията им, е сред актуалните и необходими практически задачи. Така се дава възможност да се формулират и анализират проблемите преди да се премине към следващият етап – изготвянето на конкретните планове.

Доколко е възможно да се приложи израелският опит в България ни дава отговорът на анкета, проведена сред служителите на БТК - Русе, “Железопътен и автотранспорт” – Русе, “Руен” АД, “Текстил-логистик България” – Ботевград, сред медицински работници и служители, сътрудници на БАН и студенти III курс специалност “Стопанско управление”  в Русенският университет “Ангел Кънчев”, както и сред заети в публичната администрация на Плевен, Пловдив и Русе, резултатите от която са цитирани в разработката.

Системата за квалификация и преквалификация на кадрите е пряко свързана с образователната система. Функционално предназначение на образованието е да формира определени качества в подрастващото поколение, подготвяйки го за бъдещата му трудова дейност, както и да преподготви действащата работна сила с цел усвояване на нови знания и умения, изисквани от непрекъснатото развитие на науката и техниката и от технологичното обновление нацялостния производствен процес. Главен проблем в това направление винаги е било и си остава съотношението между времето за обучение в определена тясна професионална област и времето за обучение, отделяно за придобиване на общи, по-широки и разностранни познания за обществото и природата. Вьпросът тук е на база правилно прогнозиране на цялостното развитие на Националното стопанство да се обезпечи необходимата в количествено и качествено отношение работна сила. В дисертационния труд се набляга на обстоятелството, че когато обект на анализ са общества с така наречени “пазарни” икономики, характерните за тях кризисни периоди правят невъзможно изготвянето на сравнително точни дълготрайни разчети за задоволяване на потребностите на националната икономика от работна сила с определена образователна характеристика. Това налага разработването на по-гъвкави методи и форми за обучение, като взаимодействието се осъществява на по-ниско институционално равнище от дългосрочните правителствени програми. Според тези методи професионалното възпитание и професионалното обучение, като най-съществени елементи за придобиване на квалификация и преквалификация на трудовия фактор, се практикуват на база съчетаването на усилията на кадри, заети непосредствено в производството и притежаващи значителен професионален опит, и на теоретично подготвени специалисти, като опитът и на едните, и на другите се предава на обучаваните в рамките на определена учебна програма.

Успоредно с преструктурирането на икономиката се променят както формите, така  и методите на обучение. Най-необходимите промени в образователната система касаят на първо място професионалната педагогика и могат да се дефинират в следните направления:

  • задълбочаване на връзката между теоретичното и практическото обучение;
  • непрекъснато обновяване на системата от изисквания към професионалната подготовка на квалифицираните работници и специалисти в съответствие с преструктурирането на производството и изискванията на научно-техническия прогрес;
  • разкриване на спецификата и закономерностите на професионалното обучение, на неговите организационни форми, методи и средства;
  • въвеждане на интердисциплинарния подход в обучението и използване в необходимата степен постиженията на фундаменталните науки;
  • разкриване на факторите, които определят формирането на интерес към дадена професия;
  • разкриване и обосноваване на педагогическите принципи за създаване на учебни планове и програми за различните професии и специалности;

В практически план от това, доколко успешно се решават проблемите на професионалното обучение и възпитание, зависи ефективността на самото производство.

В дисертацията е направена кратка ретроспекция на развитието на образованиято в Европа и България, а също и анализ на някои съвременни образователни системи, функциониращи в развитите страни. В най-синтезиран вид, съобразен с целите на дисертационния труд, е представена образователната структура на САЩ, Англия, Франция, Германия. Посочени са и различните принципи, върху които се изграждат образователните системи на страните с т. нар. “пазарна” и страните с т. нар. “планова” икономика.

Образователната система на капиталистическите, включително системата за професионална подготовка, се изгражда върху следните принципи:

  • дуалистичност – съществуват държавни и частни професионални училища с различен характер, съдържание, професионална насоченост, различна степен на професионална подготовка;
  • децентрализъм – няма единно ръководство на професионалните учебни заведения, няма единни изисквания към професионалната квалификация на работниците и специалистите, които се подготвят в професионалните училища, школи, центрове, курсове;
  • неравенство – различното материално състояние на учащите води до различие във възможностите да получат по-висока степен на професионална квалификация;
  • едностранчивост – професионалните училища се характеризират с тясна технологична и техническа специализация, без да дават по-широки общи познания. В учебните програми липсва системата на интердисциплинарния подход и се избягва преподаването на знания, излизащи извън тесните рамки на съответната професия или специалност;
  • платеност – професионалните учебни заведения осигуряват професионална подготовка и образование срещу заплащане от страна на заинтересованите лица, фирми и организации;

Образователната система на социалистическите страни, включително системата за професионална подготовка, се изгражда върху следните принципи:

  • централизъм всички професионални училища в учебно методично отношение са подчинени на един център – Министерството на образованието (на народната просвета);
  • държавност – всички професионални училища държавни и тяхното функциониране е насочено към удовлетворяването на потребностите на държавата от висококвалифицирани специалисти.;
  • единност и приемственост – всички професионални училища са подчинени на единни изисквания съобразно техния профил, като между различните видове професионални училища има връзка и приемственост;
  • равенство – еднакво право на достъп до професионалните училища на всички граждани, независимо от техния произход, пол, раса, народност.
  • безплатност – обучението в професионалните училища, както и в образователните, е безплатено (общественоплатено);
  • връзка на професионалното образование с науката – професионалното образование се организра в съответствие с нарастващите изисквания на науката към производството и професионалната подготовка на работниците и специалистите;

В научната разработка неотложните промени в образователната система се свързват с цялостната стопанска стратегия за развитието на България. Промяната в стопанските приоритети води до промяна на приоритетите в образователната система и в този смисъл се препоръчва като най-належаща перспектива страната да се ориентира към изграждането на модерна промишлена база, основана на високите технологии и изискваща квалифицирана работна ръка , като заедно с тях развива селското стопанство и сферата на услугите. В съответствие с новите пазарни реалности много необходимо се явява и и обвързването на отделните фирми със системата за квалификация и преквалификация на кадрите, както и със системата на професионалното образование като цяло.

В заключение са формулирани следните неотложни промени в образователната система:

  1. Да се преработят всички учбени планове, програми и разработки на основата на хармоничното съчетаване на теорията и практиката, като се преодолее предимно теоретичната насоченост на Висшите учебни заведения и гимназиите и предимно или изцяло практическата насоченост на някои квалификационни школи, курсове и т.н. Това ще доведе до изграждането на механизъм за подготовка таква работна сила, която е спосбна за бърза преквалификация, притежаваща висока общообразователна, специализирана и практическа подготовка и пригодена да отговори на новите промени в характера на труда.
  2. Да се интензифицира учебния процес чрез промяна не само на самите образователни програми, но и на методите на обучение. От учебните планове да се изключи остарелият и второстепенен материал и да се замени с нов, характеризиращ върховите постижения на науката и техниката, както и челният опит от сферата на производството и услугите.
  3. Да се предостави повече самостоятелност на обучаваните във висшите и специализраните учебни заведения, като при известно съкращаване на задължителната учебна натовареност се повиши времето за самостоятелна, но контролирана от преподавателите работа с елементи на творчество и самообучение.
  4. Създаването в преподавателския състав на нагласата не само да информира обучаваните, но и да организира цялостния учебен процес. Преподавателят трябва да излезе от традционните рамки на специалист, който само предава известни знания на обучаваните. Той трябва да ги учи как да работят самостоятелно, как да организрат своята работа, как да разсъждават творчески и да създава в тях интерес и потребност да усвояват нови знания.

Приоритетите в професионалната област в дисертацията са представени като функция на следните елементи:

-          разделението на труда;

-           научно-техническите постижения;

-           съществуващите обществени нагласи и потребности;

Самата професия е дефинирана като основен вид трудова дейност, за изпълнението на която са необходими специални знания, умения и навици, придобити в резултат на съответното обучение и която е основен източник на средства за съществуване за този, който я упражнява. В зависимост от критерийте са посочени различни класификации на професиите: според американският социолог П. Хънт при класификацията и йерархическото подреждане на професиите трябва винаги да се използва само един показател – доходите, изискванията към индивидуалната подготовка, конкретната организация на труда или друг фактор. Други автори предлагат съчетание на показатели с оглед постигането на комплексна оценка. Например социолозите Здравомислов и В. Яров подреждат професиите в шест основни групи според съдържанието на труда, като използват критерийте равнище на механизация, равнище на квалификация и съотношение на разходите между физически и умствен труд. Разглеждайки класификационната структура на професиите през призмата на перспективите на развитието, в дисертационния труд като най-важни класификационни фактори са посочени професионалните приоритети. Тези приоритети пряко произтичат от степента на развитие на производителните сили и от наложилите се на даденият етап от общественото развитие производствени отношения. Но същевременно те са функция и на обществените потребности, които се развиват и изменят заедно със самото общество. Например обществената потребност от внедряването на съвременната техника в административната и стопанската сфера коренно изменя облика на професиите, свързани със счетоводната, каиерската, деловодителската, планиращата и др. трудови дейности. Същевременно редица стари професии отмират и се заменят с нови. В приоритети в професионалната област се превръщат изисквания като комуникативност, познания в областта на психологията, етиката, хигиената, културата на общуване, познания в областта на литературата, изкуството, обществените процеси и т.н. За упражняването на професии в най-висшата управленска сфера са необходими богата култура и широки познания, касаещи много и различни области на човешката дейност. Някои професии налагат сред приоритетите да се постави изскването за владеене на чужди езици.

В заключение са формулирани следните основни професионални приоритети:

  • Солидно владеене на два и повече езика;
  • Компютърна грамотност;
  • Комплексна, универсална, широкопрофилна подготовка;
  • Утвърждаване на конкурсното начало, развиване на способност за успешно участие в конкурси, тестове и професионални събеседвания;
  • Придобиване и развитие на всички най-ценни качества, необходими за работа с хората: комуникативност, способност за работа в колектив, деловитост, управленски способности, широки познания в различни области, умение да се съчетава теорията с практиката и др.

Интензификацията на труда в дисертационния труд е дефинирана като съвкупност от технико-технологически, икономически, социални и др. процеси, които водят до промяна в ефективността и качеството на възпроизводството. Нейната същност е изведена от обстоятелството, че с промените в начина на производство и появата на нови потребности работната сила придобива свойството да привежда в движение за единица време все по-бързо нарастваща маса от средства за производство. Това, в съчетание с повишаването на техническото равнище, усъвършенстването на организацията на производството и труда, най-пълното и ефективно използване на наличните материални, природни и финансови ресурси, се явява същността на интензификацията на производствения процес. В дисертационната работа се констатира, че практичекото проявление наинтензификацията се изразява в увеличение на полезния ефект при приет за единица разход на ресурси. За да има пълно повишаване на равнището на ефективност е необходимо полезният ефект да се увеличава както за производителя, така и за потребителя на крайния продукт. В противен случай не бихме имали пълно, а само частично повишаване на равнището на интензификация.

В дисертацията са маркирани елементите, определени в икономическата литература като структурни елементи на интензификацията:

  • извличането на всички полезни съставки от всички изходни суровини и материали;
  • съкращаване на производителността на производствения цикъл;
  • съхраняването на количеството и потребителните свойства на цялата произведена продукция;
  • съкращаване и отстраняване на загубите на всички стадии от движението на съответната продукция;

В този смисъл интензификацията на производството се характеризира с постоянно понижение на съвкупните загуби на обществен труд за създаването на обществения продукт. Поради факта, че главните компоненти, от които произтичат горепосочените фактори, са техниката, структурата на производството и организацията на производството, тенденциите за развитието на интензификацията като икономически процес са еднозначно дефинирани:

  1. Създаване и внедряване на принципно нова техника и системно обновяване на наличната при непрекъснато повишаване на надеждността и производителността на машинното оборудване;
  2. Създаване и внедряване на нови производствени технологии;
  3. Целесъобразно съчетаване във времето и пространството на всички веществени и лични елементи на производството и тяхното интензивно използване;

В дисертационната разработка се подчертава, че от факторите за интензификация на производството водещата, активната роля играе живият труд, защото само той притежава свойството да съхранява миналия труд под формата на овеществен. От решаващо значение е интензификацията на сложния труд, защото тя обезпечава – от една страна – реализацията на по-високи качествени свойства на конкретния труд и заедно с това повишаване на неговата плодотворност, а от друга страна води до увеличаване на количеството на вложения абстрактен труд. Крайният резултат е нарастване както на количеството на потребителната стойност, така и на величината на стойността на произведената стока или продукт. Т.е. квалифицираният труд като функция на квалифицираната работна сила е по-производителен от неквалифицирания и за единица време създава повече и по-висококачествена продукция. Това негово свойство, съчетано с ускореното внедряване на електронно-изчислителна техника в сферата на науката, производството и управлението  - при условие, че е разработена правилна икономическа стратегия за комплексност и оптималност – осигурява максимална икономическа и социална ефективност.

В дисертацията са изведени и трите основни форми на проявление на интензификацията:

  1. Качествено усъвършенствуване на трудовите ресурси;
  2. Структурното усъвършенстване на трудовите ресурси;
  3. Подобряване системата на използване на работното време;

Наред с това се формулира тезата, че изграждането на силна национална система за използването на производствените възможности на човешкия фактор и особено на възможностите, свързани с образованието и квалификацията на работната сила се явява една от най-съществните предпоставки за интензификацията на труда и за благотворното съчетаване на трудовия фактор с останалите фактори на икономическия растеж.

В глава трета предмет на изследването са работната сила и преструктурирането на икономиката, както и индикаторите и ограниченията за мобилност, адекватна на националните интереси. Изготвен е също индикативен проект за преструктуриране на работната сила.

Изходен момент е постановката, че работната сила е основен икономически фактор, който участва във всички промени, които се извършват в системата на Националното стопанство. Работната сила е както двигател и осъществител на промените, така и обект на самите промени. Именно като обект на промените тя е принудена да изменя своите характеристики съобразно изискванията на производствения процес.

Размерът на необходимите инвестиции за простото и разширено възпроизводство на работната сила и възвращаемостта на тези инвестиции са предмет на изследване чрез прилагането на методика, включваща следните елементи:

  • извлечените от т. нар. “потребителска кошница” блага (P), необходими за простото възпроизводство на сществуващата вече в наличност работната сила, без предметите и услугите “лукс” (L);
  • продуктите и услугите, необходими за конкретното обучение и придобиване на нужната квалификация (K);
  • броя на обучаваните и времето за обучение;
  • броя на обучаващите и разходите за обучението;
  • размера на прираста на принадената стойност, получена вследствие на промените в квалификацията;
  • времето на възвръщаемост на вложените средства;

Като критерии за съизмеримост методиката използва новото понятие “квалификационна единица”, а зависимостите са изразени чрез следните триизмерни графики:

1. Триизмерна графика, изразяваща полученият след определено обучение или стаж съответен квалификационен обем, метрифициран в квалификационни единици:

2. Триизмерна графика, изразяваща обема произведени квалификационни единици в рамките на  необходимото за това производство време:

  1. Триизмерна графика, изразяваща времето за възвръщаемост на инвестицията в човешкия фактор чрез обема на самонарастване на принадената стойност в стойностно или натурално изражение след промените в квалификацията и чрез самонарастването на принадената стойност, определено чрез понятието “темп на растежа”:

Анализът на преструктурирането на икономиката е развит в две направления – преструктуриране на материално-техническата база на общественото производство вследствие развитието на научно-техническия прогрес и преструктуриране на производствените отношения. Диалектическата връзка между тях и работната сила се изразява в обстоятелството, че двете направления се пораждат в процеса на изразходване на работната сила в хода на производството , т.е. те са резултат от нейната консумация, като същевременно предявяват свои специфични изисквания към тази работна сила. Промените в материално-техническата база и производствените отношения са плод на трудовата дейност, но на свой ред променената материално-техническа база и изменените производствени отношения водят до промяна в количествените и качествени характеристики на работната сила, до нови изисквания към системата на образование, към подготовката, квалификацията, дори към съответните психологически характеристки.

Специално място в дисертацията се отделя на опитът на редица западноевропейски страни да преструктурират съвместно своите икономически системи с оглед постигане на редица взаимни изгоди и повишаване на тяхната обща конкурентноспособност на световния пазар. Основните насоки на европейската икономическа интеграция намират израз в засилване на монополистическата концентрация, повишаване ролята на държавата в регулирането на икономическите процеси, предоставяне на ключовите места в икономиката на Транснационалните корпорации. Повишава се и производителността на труда, което се дължи както на подобряването на техническата въоръженост, така и поради повишаването на цялостното образователно и квалификационно равнище на работническата класа в напредналите капиталистически страни. В дисертацията се отбелязва, че променяйки самото разделение на труда и неговото съдържание, научно-техническата революция оказва определящо влияние не само върху числените характеристики на заетостта, но и върху самата нейна структура. преди всичко рязко се съкращава броят на заетите в такъв основен отрасъл, какъвто е селското стопанство. Това е свързано с прехода към индустриални методи ма селскостопанско производство, с внедряването на механизацията, електрификацията и химизацията. Приведени са данни за намаляване на делът на заетото в селското стопанство икономически активно население на развитите капиталистически страни и за повишаване на заетостта в сферата на услугите. Повече от половината от всички работещи през 1970 г. в такива страни като Швеция, Англия, Белгия, се трудят в обслужващата сфера, а в САЩ техният относителен дял сред всички заети достига 62%. В дисертационният труд обаче се отхвърля възможността обслужващата сфера да поеме изцяло освободената от промишлените отрасли работна ръка. Отбелязва се, че микроелектрониката и роботизацията в крайна сметка водят до съкращаване броя на заетите както в материалното производство, така и в сферата на услугите. Привеждат се и примери на редица компании от сферата на обслужването, които прогресивни съкращават работната си сила поради нововъведения в научно-техническата област. Оттук се прави изводът, че едно от противоречията на т. нар. “пазарни” икономики  се зиразява в обстоятелството, че масовата безработица като социално бедствие е в пряка функционална връзка с едно от най-великите постижения на човешкия ум – научно-техническата революция.

Що се отнася до качествените характеристики (т.е. качествената структура) на работната сила, и тук връзката с научно-техническия прогрес е явна и директна. Доколкото развитието на способностите за труд и професионална квалификация на съвкупния работник са непосредствено свързани с измененията, протичащи в общественото разделение на труда, в средствата за производство, във функционалното и технологично разделение на труда, дотолкова професионално-квалификационните характеристики се намират в органическа връзка с измененията на техническия базис на производството и отразяват техническата разчлененост на труда, неговото съдържание и сложност. Научно-техническия прогрес създава принципно нови форми на организация на труда. Повечето от тези форми се характеризират с нисък дял на физическия труд и преобладаващ дял на умствения труд в процеса на цялостната трудова дейност, както и с намаляването на времето, през което даден работник е зает непосредствено с обслужването на една машина. Тенденцията е да се даде възможност да се изпълняват редица допълнителни трудови операции и функции, които не са свързани пряко с основната специалност, а еднообразните и монотонни действия постепенно да се прехвърлят върху машините. Еволюцията на машинното производство, характеризираща се с преход от универсални машини към специализиран еднооперационни, а след това към полуавтоматични и автоматични с пълно затваряне на технологичния цикъл, се съпровожда от пренасяне върху машините на редица неквалифицирани функции на работника, като за него остават функциите, свързани предимно с наблюдение и контрол върху работата на цялостната автоматизирана система. Различните в миналото видове труд стават все по-еднородни, вътрешно свързани по съдържание, от което произтичат новите практически навици, новите знания и съответно-новата квалификация. По такъв начин се преодоляват тесните рамки на старото разделение на труда и се формира нова група професии с широк профил. Изменя се и функционалното разделение на труда – работниците от основното производство се превръщат в обслужващи, а спомагателните работници – в основни. Към непосредствения производител отново се връща цялата съвкупност от управленчески функции, или изключителната тенденция към специализация на функциите постепенно се превръща в своята противоположност. Колкото съвременната техника, технология и система на производствени отношения стават по-сложни, по-многостранни и разнообразни, толкова повече съвременният работник трябва да проявява не отделни, тясно специализирани изпълнителски способности, а разнообразни изпълнителски и творчески способности.

В дисертационният труд се прави конкретният извод, че промените в производствените структури са в диалектическа връзка с промяната на цялостното възпроизводство на работната сила. Промяната в количествените и качествените характеристики на потребностите и потреблението на трудовия фактор и промяната на количествените и качествените характеристики на производството са в диалектическа зависимост. Стоките и услугите, които са необходими за нормалното възпроизводство на живия труд, се изменят както количествено, така и качествено, като в състава на необходимите потребности на трудещите се влизат компоненти, свързани с дадения етап от развитието на производителните сили.

Накратко, преструктурирането на икономиката винаги води до преструктуриране и на самата работна сила, а също и обратно – промените в количествения и качествения състав на работната сила неизбежно водят до преструктуриране на цялостната икономическа система. Необходимо е обаче тези процеси да се познават, да се предвиждат и използват за благото на обществото. Подценяването на проблема води до пораждането на деструкция, която с течение на времето се развива в кризисен процес.

Индикаторите и ограниченията за мобилност са представени от гледната точка на националния интерес, като основната цел е създаването на оптимално икономическо състояние, осигуряващо максимална стопанска ефективност. Това предполага, че мобилността на работната сила не трябва да протича като стихиен процес, а трябва да се насочва и развива планомерно в предварително определени оптимизирани граници, като първостепенно значение се отдава на максималното задоволяване на обществените потребности на региона или страната, явяващи се своего рода производители на тази работна сила. В дисертацията е маркирана нуждата от създаването на ефективен комплекс от регулатори, които да поощряват или ограничават мобилността на трудовите ресурси в известни рамки и при известни обстоятелства. В противен случай се изтъква опасността от вариант на самоизолация или вариант на изчерпване на трудовия ресурс – две крайни противоположности, които водят до сериозни икономически вреди за Националното стопанство.

Определени са и икономическите принципи, върху които трябва да се изгражда програмата за регулация на трудовата мобилност:

  • удовлетворяване на разционалните потребности на Националното стопанство от работници;
  • удовлетворяване на потребността на населението от труд;
  • обезпечаване на най-ефективното използване на живия труд във всички отрасли на Националното стопанство;
  • съставяне на баланс между трудовите ресурси и потребността от жив труд за функционирането на Националното стопанство;
  • засилване на планомерността и управляемостта на съставните елементи на естествените и механичните движения на населението, подготовката за труд на подрастващите и т.н. с цел изграждане на контингент от трудови ресурси, притежаващи определени качествени характеристики и готови за участие в производството съответно вътре или навън от страната (региона).

Във връзка с намирането на решение на въпросите, свързани с трудовите миграции, в дисертацията се анализира същността на “златното сечение” между обществените и регионалните интереси и се акцентира върху влиянието на социалните фактори. Към принципите със социален характер са отнесени:

  • съответствието на количествените и качествени характеристики на трудовите ресурси на определен тип икономическо развитие;
  • общественото благосъстояние като най-висш критерий;
  • спосбността за съчетаване на принципите на хуманизма с икономическата рационалност;
  • постоянна грижа за здравето на работниците и непрекъснато повишаване на тяхното образователно и квалификационно ниво;

За анализа и извеждането на идикаторите за мобилност, адекватна на националните интереси, е въведена нова методика, характеризирана чрез следните показатели:

1) възпроизводствен минимум (W min) – минимумът материални и духовни блага, необходими на работната сила за осъществяването и развитието на производството;

2) допълнителни материални и духовни продукти (R), където R се явява функция на пресечната точка между:

-          потребностите на обществото и личността от придобиването от работника не само на нови професионални, но и нови човешки, личностни качества;

-          достигнатото от обществото ниво на материално производство, осигуряващо определена степен на задоволяване на тези потребности.

Част от новата методика е и въвеждането на понятията “възпроизводствена единица” и “емиграционна единица”, а  зависимостите са изразени чрез триизмерни графики по следният начин:

1. Триизмерна графика, изразяваща необходимият оптимален обем материални и духовни блага за разширеното възпроизводство на работната сила, заета в дадено предприятие, учреждение, отрасъл или в националното стопанство и достатъчен, за да го мотивира да остане на работа в рамките съответно на предприятието, учреждението, отрасъла или страната.

2. Триизмерна графика, изразяваща обема произведени възпроизводствени единици в рамките на  необходимото за това производство време:

3. Триизмерна графика, изразяваща обема емиграция, “произведена” от действията на хората в трудоспособна възраст в рамките на  националното стопанство и за даден период от време:

Чрез методиката се извежда новият индикатор за мобилност, наречен Емиграционен коефициент (ЕК) и изразен чрез следната зависимост: ЕК = t1.VE.OE/t2.O, където VE е производителната сила на определен обем необходими възпроизводствени единици, t1 е времето за тяхното производство, ОЕ е генерираният обем емиграция, О е оптималният потребен възпроизводствен обем на работната сила, а t2 – времето, за което населението в трудоспособна възраст на една страна генерира обем емиграция ОЕ.

С оглед определяне на обема на живия труд, нужен за задоволяването на потребностите на Националното стопанство е приложена съвкупността от условия, формулирана от В. А. Аперян:

  1. Числеността на трудовите ресурси, темповете им на попълване от страна на младите поколения, възрастово-половата структура на населението;
  2. Съществуващите и възможните тенденции в изменението на съотношенията между трудоспособната част от трудовите ресурси и работещите лица в нетрудоспособна възраст.
  3. Съществуващото разпределение на трудовите ресурси в различните сфери на общественополезния труд, в домашното стопанство, в личното стопанство, в учението с откъсване от производството, в отбиването на военната повинност, а също и тенденциите за преразпределение между различните сфери;
  4. Съществуващта отраслева структура на заетостта, тенденциите и темповете в нейното изменение;
  5. Развнището на техническа въоръженост на труда, темповете, с които се развиват научно-техническия прогрес и неговата регионална специфика;
  6. Величината на резервите за подобряване на степента на използване на заетите чрез тяхното съкращаване и преместване в нови региони, отрасли и предприятия или тяхното по-рационално използване в рамките на старите региони, отрасли и предприятия;
  7. Величината на годишния фонд работно време, съответстваща на един зает;
  8. Увеличаването на абсолютния и относителния дял на по-сложния труд като увеличение на обема на съвкупния фонд работно време.

В дисертационния труд е отделено място и за социално-икономическите цели, чието осъществяване дава възможност за изграждане на регулативен регионален механизъм, обезпечаващ даден регион с необходимият в количествено и качествено отношение трудов ресурс. Целите са дефинирани по следният начин:

  1. Междуоотрасловото разпределение на трудовите ресурси да обезпечава общата потребност на териториално-производствените комплекси от работна сила;
  2. Предварителнпо да се планира освобождаването на работна сила във връзка с вътрешноотрасловото преразпределение (за сметка на внедряването на по-прогресивни методи и технологии);
  3. Да се оптимизира изменението в съотношението между числеността на заетите в основните и в спомагателните работи;
  4. Да се намалят преразходите на работна сила, свързани с ниското техническо развитие на производството;
  5. Да се използват интензивни фактори за подобряване използването на работното време;
  6. Научнообосновано разположение на производителните сили върху територията на региона;

На база на горепосочените цели се поставя изискването цялостната национална програма, изведена от координирани помежду си териториални планове, да се изработи чрез прилагането на програмно-целевия подход. По отношение на националната програма за управление на трудовите ресурси се посочва също, че тя не може да бъде достатъчно надеждна, ако не съдържа в себе си глобалния аспект на трудовата мобилност. От работна сила се нуждае не само националното стопанство, но и световният трудов пазар. Приложени са мненията на редица икономисти относно проблемите свързани със световния пазар на труда. Изтъкнати са следните негативи от безконтролната търговия с човешки ресурси:

  1. Извличане на учени и специалисти с висока квалификация, за чието създаване потърпевшите държави са влагали собствен капитал.
  2. Заедно с научния потенциал към развитите капиталистически страни изтичат патенти и открития, които се реализрат и носят печалби не на страните, които най-много се нуждаят от подобряване на тежкото си положение, а на богатите напреднали държави, които вече са акумулирали мощен икономически и интелектуален ресурс.
  3. Така нареченото “свободно” движение на работна сила облагодетелства предимно развитите капиталистически страни, доколкото те диктуват условията на движението.
  4. В чужбина мигрират (често пъти незаконно) много млади работници, както и деца в подтрудоспособна възраст, които биват привличани или в сферата на нископлатената трудова дейност, или в престъпните среди, при което трудовият им потенциал често се явява безвъзвратно загубен за техните страни.
  5. Част от мигриралите, които се връщат в родината си като “преуспели” хора, идва с единственото намерение под формата на инвестиции да организра ново изтичане на капитали и работна ръка от своята страна, градейки личното си благополучие върху нейното неблагополучие. Същевременно силата на страните-вносителки на работна сила се дължи на тяхното монополно положение като купувач, което им позволява да диктуват условията и да налагат най-изгодни за себе си  (и най-неизгодни за износителите) рамки на сключваните договри.

От гореизложеното в дисертационната работа се прави заключението, че правилното съчетание на добрата административно-правна база с редица икономически условия, създаващи икономически стимули за реализация на работната сила в интерес на страната, е единствения гарант за провеждането на правилна икономическа политика в това направление и се препоръчват следните мерки:

  • Преди да се предприемат каквито и да било действия за регулация на движението на работната сила да се проучат реалните потребности на обществото и да се състави икономически план за тяхното задоволяване.
  • Да се изготви програма за обезпечаване на икономическите дейности с необходимата в количествено и качествено отношение работна сила.
  • Да се изготви отчет за оставащата незаета работна сила, както и отчет за недостигът на работна сила по отрасли и специалности.
  • Да се организра преквалификацията на част от незаетата работна сила или да се осигури внос на работна сила с оглед обезпечаването на отраслите и специалностите, в които се усеща недостиг на работна ръка.
  • Онази част от работната сила, която не подлежи на преквалификация и реализация в страната, да се насочи към реализация в чужбина с помоща на държавата.
  • Необходимата за Националното стопанство работна сила да се привлича чрез достатъчно високо заплащане, подобряване на жизнения стандарт, осигуряването на перспектива за развитие чрез непрекъснато повишаване на образователното и квалификационно равнище;
  • За определени като жизненоважни за икономиката и сигурността на държавата професии да се въведат административни и икономически санкции при напускане на страната с цел работа в чужбина.

Индикативният проект за преструктуриране на работната сила е изготвен като функция на условията, които пряко определят съвременното икономическо развитие на нашата страна и преструктурирането на нейната работна сила в частност. Тези условия са формулирани по следният начин:

  • извършващата се в рамките на последното десетилетие промяна в отношенията на собственост;
  • новото място на България в световното разделение на труда и новата ниша, която страната ни заема на световния капиталистически пазар;
  • изискванията, които произтичат от развитието на научно-техническия прогрес;

Дефинирани са и други фактори със структуроопределящо значение:

  • демографското развитие;
  • образователната система;
  • здравеопазването;
  • производствената и социалната инфраструктура;
  • комуникациите;
  • традициите, културните и нравствените ценности на населението;
  • екологичната обезпеченост на производството и цялостната жизнена среда;

Математическата обосновка на индикативния проект за  преструктуриране на работната сила съдържа в себе си нов математически метод, основан върху баланс между общото количество материални и нематериални продукти и услуги, произведени за преструктуриране на националното стопанство и сумата от потребените такива продукти и услуги. Балансът е изразен чрез формулата ОPVE + OPTE = O + OTE, kъдето ОPVE e oбемът произведени възпроизводствени единици, ОПТЕ – обемът произведени технологични единици, О е потребеният опитмален възпроизводствен обем, а ОТЕ – потребеният обем технологични единици. Понятието “технологична единица” изразява изконсумираните за една човекогодина технико-технологични продукти и услуги, необходими за технологичното обновяване и преструктуриране на националното стопанство.

Необходмият за обновяването (преструктурирането) на производството технико-технологичен обем от продукти и услуги е функция на три величини: броят на трудоспособните в националното стопанство, времето за усвояване на този технико-технологичен обем и размера на технологичната единица ТЕ. Графичното му изражение в дисертацията е следното:

Обемът произведени технологични единици (ОПТЕ) също е представен като функция на три величини: необходимият за производството на технико-технологичния обем брой заети, необходимото за производсвото на този обем работно време и производителната сила, изразена чрез произведените технологични единици ТЕ за човекочас. Представен е също и неговият триизмерно графичен израз:

Като част от индикативния проект се посочват основните изисквания към човешкия фактор в днешната българска икономика: ниско заплащане, висока мобилност, готовност за работа над нормирания със закон работен ден. Доколкото това се съчетава с понижаването на квалификацията българската работна сила, с нейното освобождаване от редица решаващи за Националното стопанство отрасли без гарантирани възможности за нейната реализация, с погрешната стратегия, според която трябва да се развиват предимно добивните отрасли, търговията и сферата на обслужването; доколкото се толерират екологично вредните произвдства и същевремнно доколкото се закриват или преминават в ръцете на чуждестранни компании високотехнологични производства в областта на машиностроенето, електрониката, химията, комуникациите, военната индустрия, дотолкова на България се отрежда място на изостанала, развиваща се страна в рамките на световното капиталистическо разделение на труда, източник на евтина работна сила и суровинно туристически придатък на развитите капиталистически страни. на световния пазар тя предлага туристически услуги, полуфабрикати, суровини и селскостопанска продукция. Производството на високотехнологична продукция на нейна територия е запазен приоритет на транснационалните корпорации, които при съществуващите условия биха изнесли национален доход, използвайки евтината работна ръка , но не биха помогнали за цялостното технологично обновление на страната.

При изготвянето на индикативния проект в дисертацията се извеждат като положителен пример някои постижения на Китайската народна република в областта на създаването на ефективни икономически механизми за цялостно преструктуриране на икономиката, включително и на човешкия ресурс. Посочват се редица интересни икономически показатели, характеризиращи развитието на китайската икономика. Например благодарение на преструктурирането и умелото извършване на икономическите реформи Китай застава пред прага на XX век с износ 183,3 милиарда щатски долара, внос в размер на 140,2 милиарда щатски долара и положително външнотърговско салдо в размер на 43,6 милиарда щатски долара. За една година са утвърдени 19846 предприятия с чуждестранни инвестици, подписаните с чуждестранните инвеститори договори са в размер на 52,132 милиарда щатски долара, а в течение на годината са реализирани чуждестранни инвестиции в размер на 58,9 милиарда щатски долара. За всичките години на реформата (от 1979 до 1999 г.) в страната са утвърдени 324712 предприятия с чуждестранни инвестиции, а общата стойност на сключените договори е в размер на 572,52 милиарда щатски долара, от които практически в действие са влезли 267,45 милиарда. Подобрява се е и структурата на чуждестранните инвестиции: чуждестранните инвестиции в промишлените обекти нарастват, а инвестициите в недвижима собственост намаляват. Все повече чуждестранен капитал се насочва към по-слабо развитите централни и западни райони на Китай, което спосбства за по-равномерно развитие на производителните сили върху територията на цялата страна. В същото време Китайската народна република използва човешкия си потенциал за извършване на трудови дейности в чужбина, което е друг източник за доставяне на чужда валута в б’джета на страната. В края на 1999 г. зад граница по договор са работили 325 хиляди души, а през 2001 г. стойността на сключените договори възлиза на 11,8 милиарда щатски долара, а стойността на изпълнените работи надхвърля 10 милиарда долара. Крупни инвеститори в Китай са компании като “Боинг”, “Сименс”, “Хитачи”, “Фолксваген”, “Белл”. При това главните условия са предварително декларирани от китайското правителство и не подлежат на промяна: изисква се чуждестранният партньор да предостави най-прогресивната технология, производството да се извършва изцяло с китайски суровини и материали, а в много случаи основното изискване е китайската страна да притежава контролният пакет от акции на смесеното предприятие.

Специално внимание в дисертацията се отделя на тясната взаимовръзка между икономическите фактори и другите обществени фактори, с цел да се отчете цялостното, комплексно влияние на общественоикономическата среда върху преструктурирането на работната сила. Така например демографското развитие изисква в плановете да залегне икономическа стратегия, съобразена с прираста на населението. По подобен начин стоят нещата в сферата на здравеопазването. Например при отрицателен прираст на населението човешкото здраве се превръща в още по-голяма ценност за обществото, защото нараства стойността на възпроизводството на човешкия потенциал, а работната сила с по-високи качествени характеристики създава по-голяма принадена стойност. По-добрите условия за живот и труд, по-доброто образованеи и по-доброто здравеопазване, новите материални и духовни потребности – всеки един от тези елементи е същевременно и елемент на едно градивно преструктуриране на трудовия ресурс. С още по-голяма сила това важи в епохата на научно-техническия прогрес, когато буквално за месеци или години възникват и отмират отрасли, пораждат се нови потребности и отмират стари, динамизират се промените в цялостната обществена структура.

В индикативния проект са заложени и два елемента с нарастващо структуроопределящо влияние върху икономиката и в частност – върху преструктурирането на работната сила – екологичната обезпеченост на производството и цялостната жизнена среда, както и проблема “безработица”.

В заключение се посочва, че за решаването на повдигнатите въпроси е необходима цялостна, научнообоснована икономическа и политическа стратегия, създаването на която трябва да се възложи чрез държавните институции на подходящ научен екип, а нейната реализация да се превърне в основна правителствена задача. Особено значение в разработването на проектите трябва да се отдели на балансовия метод или най-общо казано, всички разработки трябва да бъдат обезпечени със съответния математически апарат. Направен е и извод, че без единна и всеобхватна национална стратегия, с ядро, състоящо се от сериозна, с дълготрайна перспектива икономическа програма, проблемите биха се задълбочили и усложнили.

Алтернативи

Индикативният проект, разработен в дисертационния труд, съдържа пакет приоритети, необходими както за излизане на нашата икономика от кризисното състояние, в което се намира, така и за оптималното преструктуриране на работната сила:

  1. Да се върнат в ръцете на държавата решаващите средства за производство и приходите от тяхната експлоатация да се насочат отново към държавния бюджет.
  2. Да се разгледат всички останали приватизационни сделки и в случай на нередности да се анулират, като собствеността се предостави на български или чужди фирми, способни да извършат технологично обновление на производството, да подобрят условията на труд, да обучат персонала по необходимия начин и да осигурят необходимите приходи за държавния бюджет.
  3. Да се наложи строг контрол върху външната търговия, като основната част от печалбите от външнотърговската дейност се насочи към държавния бюджет и се изземе от владението на частни лица.
  4. Да се създаде благоприятна икономическа среда, да се изградят законодателна база и контролен механизъм за нейното спазване, даващи предимства на чужди инвеститори, внедряващи производства, базирани на високи технологии и разкриващи нови работни места, но така, че да са защитени интересите на наетите работници и българската държава.
  5. Да се осигури реализацията на квалифицираната и неквалифицираната работна сила в рамките на страната, а когато възникне обществена потребност от реализация на част от трудовите ресурси на световния трудов пазар, това да става организирано от държавата и под контрола на държавата, като ползата от тази трудова дейност остане за българското общество, а не за частни лица.
  6. Държавния бюджет да поеме основните социални разходи в обществото.
  7. Високата мобилност на работната сила между регионите и отраслите на страната да се гарантира чрез такава жилищна политика, която да осигурява на работещите необходимите жизнени условия при поносима социална цена.
  8. Интегрирането в световния пазар да става на базата на възстановяването на закритите български производства, на базата на откриването на нови високотехнологични производства, на базата на разширяването на икономическото сътрудничество и взаимоизгодния обмен с развиващите е страни, на базата на привличането на чужди инвестиции и на собствни капиталовложения в най-перспективните отрасли на икономиката.
  9. За осъществяването на горните цели да се разработи специална държавна програма, обезпечена кадрово и с необходимите средства, която целенасочено да ги реализира.

Основни изводи

  • Нашата страна има богати традиции в изграждането на промишлени бази, тя притежава редица високотехнологични производства, високообразована и висококвалифицирана работна ръка, сериозен опит в изработването на научни, образователни и производствени програми. Тя би могла да се възползва от своя кадрови и производствен потенциал, за да намери достойно място на европейсия пазар.
  • Необходимо е в рамките на европейските структури да се разработи целева програма на междудържавно равнище, при която с помоща на западноевропейските страни да се придобие липсващия опит в областта на услугите, маркетинга, рекламата и някои други специфични сфери. Програмата трябва да включва обучаване на кадри, стажуване в солидни западни фирми, съвместни подготвителни курсове и взаимен обмен на опит между специалисти и преподаватели.
  • Пред страните, членуващи в Европейския съюз трябва с цялата им острота да се поставят въпросите:

-           за осигуряване на достъп на източноевропейските страни до високотехнологични, екологично чисти производства;

-            за разразрабоване на съвместна инвестиционна политика, чиято реализация ще доведе до финансирането на строежите и поддръжката на ресурсоспестяващи и енергоспестяващи обекти;

-           за изграждането на общоевропейски институции за взаимна обмяна на технологичен опит и научнотехническа информация;

-           за унифициране на образователните и квалификационните програми, както и унифициране на основните изисквания към характеристиките на европейската работна сила;

-           за изграждане на защитен регулативен механизъм, който да предпазва по-слабо развитите в икономическо отношение европейски страни от “източване” на тяхната висококвалифицирана работна сила към по-развитите в икономическо отношение държави и да се изградят фондове, които да подпомагат реализацията на тази висококвалифицирана работна сила в рамките на държавата, която се нуждае от нея и която е инвестирала в нейното създаване;

-           за премахване на икономическите прегради, поставяни пред стоките и капиталите от източноевропейските страни, стремящи се да намерят реализация в рамките на Европейския съюз;

  • Хармоничното съчетание на образованието и практиката трябва да се превърне в предмет на икономическата стратегия на всички сериозни български фирми.
  • Професионалните приоритети търпят изменения съобразно промените в характера на труда, което налага в процеса на трудовата дейност да се овладяват, съвместяват и сменят по няколко професии. Днес професионалния живот е динамизиран в степен, която няма аналог в досегашната човешка история. Това налага да се увеличат значително инвестициите в образователната и професионалната подготовка с оглед формирането на нов, по-висококачествен тип работна сила, способна коренно да променя трудовите си навици в случай на необходимост, бързо да възприема новото и да превръща процеса на обучение и преквалификация в перманентен процес, в елемент, неразриено свързан с трудовата дейност.
  • Интензификацията на труда е неотменима част от цялостната интензификация на производството и подлежи на специално внимание от страна на различните държавни и фирмени органи , доколкото поражда редица здравни, морални, етични и др. проблеми успоредно с положителния ефект от повишаването производителността на труда и качеството на продукцията. Както всеки природен процес, така и интензификацията подлежи на оптимизация, поради което критерият за оптималност трябва да залегне в трудовите планове както на фирмено, така и на национално равнище.
  • Ориентирането към икономически растеж, осъществяван главно върху базата на интензивни фактори изисква цялостно икономическо преструктуриране на принципа на намаляване на броя на заетите в материалното производство и нарастване на заетостта в нематериалната сфера, но не за сметка на механичното закриване на старите производствени мощности, а за сметка на тяхното модернизиране или подменянето им с нови, по-ефективни и по-производителни. В същото време дейността в сферата на услугите, към които се пренасочва освободената работна сила, изисква специфична квалификация и цялостна пренастройка на психиката на работниците. Това налага да се изгради цялостен икономически модел за обучение и преквалификация, който с помоща на съответните държавни институции да решава проблема за пренасочването на трудовите ресурси от едни отрасли към други  и да създава условия новоквалифицираните и преквалифицираните работници да реализират новопридобитите знания и умения в страната или в чужбина.
  • С повишаването на интензификацията на произвдството ще нараства не само междуотрасловата мобилност, но и мобилността, свързана с реализацията на националната работна сила в други страни. Това изисква цялостен комплект регулативни мерки на правителствено равнище, чрез които да се опази и оползотвори в рамките на страната нейният най-ценен капитал – трудовият реурс, в подготовката на който са влагани сериозни средства и чиято подходяща реализация би донесла сериозни приходи в бюджета.
  • Разрешаването на проблемите, касаещи преструктурирането и управлението на трудовия фактор е възможно само в рамките на цялостна икономическа стратегия, определяща основните икономически приоритети, начините и стимулите за тяхното реализиране, източниците за материално обезпечаване на реализацията и органите и механизмите, които ще привеждат в ход тази реализация. Необходима е ясна програма в национален мащаб, която да даде верните насоки на икономическото развитие и действен механизъм, който да гарантира нейното осъществяване. Само в такъв случай страната би се оказала подготвена за предизвикателствата на новия век в икономическата област, би осигурила своето възходящо развитие и просперитет.

Научни и научно-приложни приноси

Проведено е изследване на европейския пазар на труда, на условията, начина на живот и трудоустройството на емигрантите.

Анализирани са трудовите миграции на българското население и мотивите, които са ги предизвикали.

Изведена е пряката връзка между научно-техническия прогрес, произтичащото от него ново разделение на труда и необходимостта от преструктуриране на трудовия фактор.

Определени са икономическите принципи, върху които може да се изгражда всяка сериозна програма за регулация на трудовата мобилност.

Изведена е тезата за съществуващо ограничаване на  миграциите на работната сила извън рамките на дадената страна, ако тази работна сила притежава ниско равнище на образователна подготовка и ниска квалификация. Повишава се обаче нейната междуотраслова мобилност. Тази теза не противостои, а допълва известната вече теза за повишаването на мобилността успоредно с повишаването на квалификацията и социалния статус.

Разкрити са тенденциите, върху които трябва да се базират неотложните промени в образователната система, за да може националната работна сила да се приведе в съответствие с най-високите изисквания, налагани от световния пазар на труда. Маркирани са основните професионални приоритети и е направена съответната обосновка за тяхното значение и тяхната необходимост.

Систематизирани са основните икономически фактори, които в днешните икономически условия пряко определят икономическото развитие на страната и в частност – преструктурирането на работната сила.

Посочени са индикаторите и ограниченията за мобилност, адекватни на националните интереси.

Разгледан е практическият опит на Китайската народна република при прилагането на икономически механизми, способстващи за внедряването и усвояването на високи технологии и повишаващи квалификационното ниво на китайската работна сила.

Изготвен е индикативен проект за преструктуриране на националната работна сила. Важен елемент от индикативния проект е разработения комплекс от препоръки с научно-приложно съдържание.

Заключение

Основната идея на настоящата разработка е изграждането на научна основа за разработването на национални икономически стратегии с цел устойчиво и храмонично развитие на трудовия фактор и оптимизирането на неговото развитие в съответствие с националните интереси и приоритети.

Основни публикации и участия в проекти, свързани с дисертацията

1.Папазов, К., Тасков, К. Квалификационните фондове – източник на инвестиции за човешките ресурси. Сп. Известия на Съюза на учените – Русе, Серия 2, “Обществени науки”, том 4, 2003, 34 – 39. ISSN 1311 – 1094

2.Тасков, К. Устойчивост и хармония на трудовия фактор. Научни трудове. Том 39, серия 9 Европеистика, икономика и мениджмънт на Русенски университет “Ангел Кънчев”, 2002, с.с. 261 – 266  ISSN 1311 – 3321

3.Тасков, К. Анализ на работната сила. Сп. Известия на Съюза на учените – Русе, Серия 2, “Обществени науки”, том 2, 1998,с.с. ISSN 1311 – 1094

4.Тасков, К. Интернационализацията – индикатор или бариера на малкия бизнес. Доклад на Международна научна конференция “Интернационализация и глобализация на бизнеса”, СА “Д. А. Цанов” – Свищов, май, 1998.

5.Тасков, К. “Глобализация на управлението” Сборник с научни материали Устойчиво развитие. Нова България първа в новия свят, издание на фондация Институт за устойчиво развитие, Горекспрес, София 1993

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG