Joomla Software solutions Template

Payday loan

Организация на труда-   фактор по снижаването разходите по производството

Трудът независимо от неговата обществена форма се нуждае от организация в рамките на определено обединение на работещите, които са кооперирани за изпълнение на една или друга конкретна задача. За да се осигури дейността на който и да е трудов колектив, трябва целият обем от работата да се разпредели между отделните изпълнители, да се определят техните функции, да се изградят формите на техните връзки, да се определи начинът за изпълнение на техните функции и т.н. За разлика от обществената организация на труда, характерът на която се определя от икономическия строй на обществото, организацията на труда в отделната производствена или непроизводствена единица (предприятие, организация, учреждение и т.н.) се базира на редица общи изисквания на ефективната организация на човешката дейност въобще. Заедно с това икономическият строй на обществото, характерът на обществената организация на труда определят основните задачи на организацията на труда във всяка конкретна производствена единица или организация с непроизводствена дейност. Организацията на труда има няколко същностни характеристики, които включват - интензивност на труда, ефективност, респективно - ефективност на труда, рентабилност и трудопоглъщаемост.

Интензивността на труда може да се определи като степен на напрегнатост на труда или по-конкретно - като количество жизнена енергия (физическа, нервно- психическа и интелектуална), изразходвана за единица работно бреме. При равни други условия измененията в интензивността на труда променят и неговата производителност независимо от възприетото разбиране за нея. По тази причина интензивността представлява фактор, който влияе върху производителността на труда, и естествено не трябва да се смесва с нея.

Ефективността най-общо изразява резултатите от функционирането на системите (тук имаме предвид обществените системи). В по-конкретен план ефективността се определя като съотношение между резултатите и изразходваните за тяхното получаване ресурси от съответната система. Често в определението за ефективност се вмъква и оценъчен елемент - съотношение между полезните резултати от функционирането на системата и изразходваните за тяхното получаване ресурси.

Разбирана по такъв начин, ефективността е значително по-широко понятие от производителността  и организацията на труда. Ефективността отразява съвкупността от резултати на дадена система, докато производителността на труда е концентрирана върху изходните продукти или услуги, създавани в системата на труда.

Ефективността на труда, следвайки общото разбиране за ефективност, представлява съотношение между полезните резултати от функционирането на системата "труд" и използваните за тяхното получаване човешки ресурси (или “жив” и "обществен" труд). Следователно, ефективността на труда е по-широко понятие от неговата производителност и е зависимост от организацията на труда.

Рентабилността най-общо представлява съотношение между получените доходи от дадена дейност и направените разходи за определен период. Това понятие отразява основната цел на един от стопанските агенти (собственика на капитала, инвеститора, лицето, направило разходите за съответната дейност) –получаването на оптимална печалба.

Трудопоглъщаемостта на продуктите или услугите изразява разходите на труд за производството им. В този смисъл тя може да се разглежда като специфична проекция на организацията  на труда, реципрочна на нея величина. Връзките и зависимостите между организацията  на труда и трудопоглъщаемостта на продуктите или услугите може да се изрази по следния начин: високата организация  води до ниска и намаляваща трудопоглъщаемост и обратно -високата и нарастваща трудопоглъщаемост означава ниска или намаляваща организация  на труда. Изучаването на трудопоглъщаемостта (пряка, косвена и пълна) има важно значение както на макро -, така и на микроравнище.

Организацията на труда  следва да бъде насочена към получаване на  полезна резултатност на труда, намираща израз в съотношението между полезните продукти на труда с неизменно или повишаващо се качество и използваните за тяхното получаване човешки ресурси (в количествен и качествен аспект). Организацията  на труда от гледна точка на снижение на разходите за производство зависи от производителността, за която пък е характерно следното:

Първо. Производителността на труда е винаги конкретна - за отделен работник или служител, изпълняващ група трудови функции на отделно работно място, за група работници или служители, изпълняващи еднакви или различни функции на няколко работни места, за заетите в отделно структурно звено или поделение на дадена организация, за всички заети в отделна самостоятелна организация, за заетите в даден отрасъл или подотрасъл, за заетите в даден регион, за страната като цяло. Всяко от тези kонкретни проявления на производителността на труда има своя специфика по отношение на влияещите фактори, както и на измерването, анализа и методите за повишаване.

Второ. Производителност на труда съществува при всички видове организиран  труд.

Трето. Повишаването на производителността на труда не трябва да бъде самоцелно. То се разглежда в контекста на подобряването на ефективността  от организацията на труда и по-общо - на ефективността от функционирането на съответната система. Защото невинаги увеличената производителност на труда означава и по-висока ефективност -например по-високата производителност може да се постигне чрез рязко увеличаване на интензивността на труда, но ефектът ще е краткотраен поради негативните отражения на високата интензивност върху здравето и трудоспособността на хората и/или поради тяхната съпротива срещу прекомерната интензивност.

Четвърто. При изучаването и действията за повишаване на производителността на труда и намаляване на разходите за производството на продукцията  трябва да се отчитат изискванията не само на конкретния момент, но и перспективите за по-дълъг период.

Пето. Производителността на труда може да бъде реална и потенциална.

Реална производителност е тази, която е постигната за съответното време или към даден момент. Потенциална производителност на труда е максимално възможната производителност за периода или към момента, при конкретни условия и при дадено съчетание на факторите, влияещи върху производителността.

Шесто. Равнището и динамиката на производителността на труда могат да се оценяват и се оценяват от различни гледни точки и въз основа на различни критерии. По тази причина едно и също равнище, едни и същи темпове на изменение на производителността на труда могат да се оценяват по различен начин.

Една от основните задачи на икономиката на труд е да изучава причините, които предизвикват изменения в даден процес или явление, в конкретния случай как промяната в организацията на труда оказва влияние върху снижаването на разходите за производство.

Условията (неуправляемите фактори), влияещи върху  разходите за производство представляват сравнително устойчива околна среда, в рамките на която функционират системата труд и нейните елементи. Тяхната особеност е, че се променят относително бавно и не зависят пряко от усилията на субекта на управление. Или, казано по друг начин, всеки, който е решил да въздейства върху разходите за производство, трябва да се съобразява с условията на средата, в която функционира съответната система, при това с ясното съзнание, че тяхното изменение не зависи .от него (или ако зависи, то е в нищожна степен) и може да се реализира след дълъг период. Тази особеност на условията, обуславящи разходите за производство, съвсем не означава, че те не трябва да се изучават. Напротив, доброто познаване на условията, в които функционира дадена система, е предпоставка за нейното ефективно управление, включително и при вземането на решения за повишаване на производителността на труда и промяна в неговата организация.

Вътрешните / управляеми/ фактори,   влияещи върху разходите  са непосредствените причинители на нейното изменение. Те са много по-динамични от условията и върху тях, както и върху тяхното съчетание може да се оказва субективно влияние. Или това са “управляеми” фактори, причинители, на изменения в разходите за производство. Разбира се, отделните фактори и групи от фактори имат своята специфика - произход, характер, начин на въздействие и т.н., но те винаги действат комплексно. Подценяването само на един от тях може да доведе до сериозни негативни последици за системата.

Резервите за намаляване на разходите за производство по отношение на труда   представляват неизползваните в това отношение възможности, или това е разликата между потенциалната и реалната производителност на труда. Световният опит недвусмислено доказва, че и в най-добрите случаи и в най-развитите страни, и в проспериращите компании такава разлика има.

Методите за подобряване на организацията на труда  представляват конкретните начини, чрез които се постига позитивното й изменение. Много често те се разглеждат като методи за управление на производителността на труда, но със същото смислово значение. Чрез различните методи могат да се изменят фактори тяхното взаимодействие, да се усвояват резерви или да се комбинира изменение на фактори и използване на резерви за повишаването на производителността на труда.

Преките фактори оказват непосредствено въздействие върху производителността на труда, а косвените - чрез други фактори. Например интензивността на труда на отделния работник влияе пряко върху неговата производителност, а спецификата на образователната система (качеството на обучение) оказва косвено влияние - чрез квалификацията на работника.

Като част от цялото организацията на труда е призвана да реши въпросите за рационално съчетаване в пространството и времето на живия труд и да сьздаде благоприятни условия за участниците в производствения процес.

Задачите на научната организация на труда в предприятието могат да се групират в следните три групи:

а) Икономически задачи. Тези задачи се изразяват в осигуряване на икономия и рационално използуване на материални, трудови и финансови ресурси. Те се решават преди всичко с осигуряване на икономия на жив труд в резултат на рационалното протичане на трудовите процеси (чрез намаляване загубите на време, внедряване на по-съвършени методи за изпълнение на трудовите функции и т. н.). В редица видове дейности се постига и икономия на овеществен труд. Това се отнася преди всичко до производствените дейности, където са налице възможностите за намаляване на престоите на машините и увеличаване степента на тяхното използуване. Това се отнася и до всички видове дейности, в които в процеса на труда се работи с машини и материали, (медицинска апаратура, машини и материали в битовото обслужване на населението, амбалаж в търговията и т.н.). Рационалното използуване на трудовите, финансовите и материалните   ресурси   довежда   до   повишаване   производителността   на   труда, намаляване  на себестойността на продукцията и подобряване  на  всички други икономически показатели в работата на определена стопанска организация.

б)   Психо – физиологични задачи. Тези задачи се изразяват в създаване на благоприятни условия на труда, осигуряващи нормално възпроизводство и функциониране на работната сила, запазване на здравето и работоспособността на трудещите се. Те се решават чрез спазването на изискванията на физиологията и психологията на труда при формирането на начина и условията на протичането на трудовите процеси.

в) Социални задачи. Те се изразяват в осигуряване на условия за постоянен ръст на културното и професионалното равнище на работещите, тяхното всестранно развитие, повишаване привлекателността на труда, израстване и мотивация.

Решаването на икономическите задачи осигурява повишаването на производителността на труда, довежда до увеличаване на ефективността на общественото производство и богатството на обществото, което води до подобряване благосъстоянието на трудещите се и удовлетворяване на социалните потребности на колективите и на отделната личност. От своя страна решаването на психо-физиологичните и социалните задачи чрез създаване на благоприятни условия на труда, повишаване на културното и професионално равнище на кадрите и т.н. способствува за решаването на икономическите задачи на организацията на труда.

Успешното решаване на задачите на организацията на труда зависи от спазването и отразяването в организационната дейност на основните изисквания на научната организация на труда, като например:

а)   осигуряване на оптимално съдържание на трудовия процес, според което трудовият процес трябва да включва функции, осигуряващи най-благоприятното за човека съчетание на умствена и физическа дейност и равномерна натовареност на отделните му органи;

б)    осигуряване на съответствие между професаонално- квалификационната подготовка на изпълнителя и възлаганата му работа;

в) осигуряване на ритмичност и непрекъснатост в работата на изпълнителите;

г)  осигуряване на съгласуваност в протичането на взаимосвързаните трудови процеси;

д) осигуряване на икономия на мускулната и нервната енергия при осъществяване на трудовите функции;

е)  осигуряване на специализация на изпълнителите по изпълнение на определен кръг от възложените им функции;

ж) осигуряване на оптимална интензивност на труда;

з)   осигуряване на условия за непрекъснато повишаване квалификацията на кадрите;

и) осигуряване на условия за повишаване на творческата активност на трудещите се;

к) осигуряване на добър психологичен климат в колектива.

Съдържанието на дейността по организацията на труда се формира от отделни направления на тази дейност. Направленията на организационната дейност се оформят под влияние на тези задачи, които трябва да бъдат решени при изграждането на начините и условията на протичането на трудовите процеси.

Организационната дейност включва следните направления:

Разделение и  коопериране на труда. Това е една от главните дейности по организацията на труда. С нея се решава проблемът за правилното обособяване на отделните трудови дейности и намирането на рационални връзки между техните изпълнители в процеса на труда. Значението на това направление се състои в това, че с неговото решаване до голяма степен се оформя съдържанието на всеки трудов процес. Решаването на всички други организационни въпроси е невъзможно, преди да се уточнят съставът на трудовите функции и задълженията на всеки работещ, неговото място в общата производствена или непроизводствена дейност, неговите връзки с другите участници в тази дейност.

Избор и усъвършенствуване на техническите средства и приспособления, използувани в процеса на труда. Това направление от дейността по организацията включва решението на въпроса, с помощта на какви веществени средства се изпълняват определени за даден работещ трудови функции. В редица условия, особено в условията на изпълнителската производствена дейност, работникът изпълнява своите задачи с помощта на машини и механизми.

Оформяне на рационално пространствено разположение на елементите на трудовия процес. В задачата на тази дейност по организацията на труда влиза намирането на правилно пространствено положение на всеки елемент на трудовия процес при неговото протичане (местоположение на човека, на машината и механизмите, на предмета на труда, на средствата за свръзка, апаратура, тезгяхи, столове, маси, книги, различни пособия и т.н.).

Разработване на рационален режим на труд и почивка. Това направление на организационната дейност е свързано с положението, че трудовият процес се осъществява от човека, който в процеса на труда разходва своята физическа и умствена енергия. Задачата на дадената дейност се състои в изясняване на периодите, продължителността и формите на почивките на работещите с оглед на предотвратяване или премахване на трудовата им умора.