Home Икономика Етика на здравната политика

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Етика на здравната политика ПДФ Печат Е-мейл

Етика на здравната политика

1 .Същност на етиката

Етиката е единственият начин на регулация, който произхожда на първо място от личната преценка на индивида,  придържайки се към установените и споделени ценности , за да придаде значение на решенията и действията му.

Етиката-  като теория  -  е учение за нравствеността и нейната същност, за законите на историческото и развитие и за ролята и в общественият живот. Етиката определя система от норми за нравствено поведение, нравствени правила и морал.

Следва да се посочи, че етиката е наука, която търпи развитие. Нещо повече, от гледна точка на грижите за потребителите, всеки сектор има свои етични норми, които са задължителни за прилагане  при отношенията с клиенти.

Здравния сектор, като силно  хуманитарен сектор,  обуславящ се изцяло върху грижата и промотирането на здравето на обществото и в частност на отделния пациент, се базира и зависи от морала и етиката на всеки един негов  представител.

2. Етиката в сектора на здравеопазването

Развитието на етиката в здравната политика има история още от  края на 60-те години на миналия век,  в контекста на икономическите, политическите, технологичните, комуникационните и пр. промени .

Сферата на здравните услуги  се превърна в равноправна на производствената. Отношението лекар-  пациент  стана значимо условие за успешността на здравната политика. Заговори се за медицинска етика.

Медицинската етика се занимава с традиционното поставяне на норми, които трябва да важат в здравеопазването. Медицинската етика се е развила от лекарската етика, но се отнася до всички действащи лица в здравеопазването - институции, организации, не на последно място медицинската етика касае и пациентите.

Основен постулат на етиката в здравната политика е насочена към благополучието на пациента, забраната да се вреди ("primum non nocere") и правото на самоопределяне на пациентите (принципът на автономия), по-общо принципът за човешкото достойнство.

Етиката има и своята институционална основа, като например,  у нас, лекарите са задължени да положат т. нар. Хипократова клетва.

Основните аспекти на етиката са:

  • оскъдните ресурси в здравеопазването;
  • хуманното отношение към тежко или неизлечимо болните;
  • съгласието и пр.

Световният лекарски съюз издаде през 1964 "Декларация за етичните закони при медицински изследвания на човека (декларация от Хелзинки), която по-късно е актуализирана и приложена в много страни, в това число и в България.

Професионалната етика в здравния сектор е съвкупност от нравствени норми, понятия, съждения, оценки за начините на поведение, характерни за представителите на медицинския сектор, обусловени от тяхната принадлежност към дадената професия.

Тази професионална етика може да се определи и като приложна наука, изучаваща нравствените ценности на човека в една или друга професионална област, където той изпълнява функциите на специалист, личност и обществен деятел. Тя изучава преди всичко професионалния морал, модификацията на общите нравствени принципи и специфичните, присъщи на даден вид труд изисквания, които създават нравствените рамки за творческото изпълнение на дадена професионална роля.

Професионалната етика обобщава и систематизира основни  морални явления, като в процеса на анализа установява тяхната рационалност или ирационалност, приложимост и валидност. Особено важно е да се установят критериите, чрез които може да се проверява резултатността на тези принципи в практиката.

Професионалната етика  в здравния сектор е ценностно-нормативна теория за поведението на хората в дадената  професия. Тя изследва, анализира, сравнява и систематизира по специфичен начин моралните ценности в медицинската професия. От теоретична гледна точка за нея е важно да установи какво е реалното съдържание на всяка от тях и кои са най-значимите за съответната професия. Особено важно е да се открият онези норми, които в най-голяма степен допринасят за постигане на крайните цели в съответната професия, като същевременно съчетават и координират интересите на всички страни, които тя засяга, а не само на работещите в тази област.

Оценката на професионалното поведение се прави през призмата на категориите: “правилно-неправилно”, “добро-зло”, “полезно-вредно”, “справедливо-несправедливо” и т.н. Поведението, което в най-голяма степен допринася за постигане на общественозначимите цели на медицинската професия  и съчетава интересите на всички страни, които имат отношение към нея, се оценява като морално положително поведение на професионалиста, или още като “дължимо поведение”. Затова в основата на професионалната етика обикновено се поставя категорията “професионален дълг”. Тя подчинява всички останали морални норми и изисквания.

Съществуването на здравен професионален морал и професионална етика не означава, че за дадената професионална група те са единствените регулатори, а редица общи морални ценности и норми на обществото са неприложими.    Основната цел на здравната  етика е да съдейства за по-доброто изпълнение на професионалните функции, от една страна, и да осигурява надеждна защита на интересите на хората, които са обект и субект на труда в тази професия, от друга. За тази цел е необходимо осъзнаване и дълбоко проникване на професионалния морал в личността, при което той оставя траен отпечатък върху мисленето, ценностната система, мотивацията, поведението и целия живот на хората, упражняващи дадена професия.

3. Проблеми при прилагане на етични принципи в здравната политика

Проблемите  пред медицинската етика са свързани с:

  • Евтаназията
  • Смяна на пол
  • Пластична хирургия
  • Клонирането
  • Абортът

Това са основни етични  медицински  въпроси, станали изключително дискутирани и у нас.  Така например, предмет на анализи и голям медиен интерес е евтаназията. Както е известно,  евтаназията е умишлено прекъсване на живота на някого или прекратяване на животоспасяващи грижи за зависим от това човек. Набляга се на умишлено, преднамерено поведение.

Ако смъртта на пациента е причинена от високи дози лекарства или други медицински процедури, които са част от общоприетите нормативи мероприятия, то това не е евтаназия докато не се докаже дали е имало целенасочено поведение, довело до смъртен изход.

Някои от държавите, в които извършване на евтаназия е разрешена със закон:

·    Белгия – приет през септември 2002г. (броят на незаконните случаи на евтаназия в Белгия са около няколко хиляди годишно)

·    Австралия, северните територии – през 1995 са приети т.н. Права на терминално болните. Много скоро след това този закон е отменен, но все пак 3-ма души са били евтаназирани.

От посочените по горе законово уредени случаи на евтаназия могат да се формулират няколко причини за прекратяване на човешки живот:

  • Непоносима болка, която не може да се копира с познатите медицински методи
  • Ограничена продължителност на живота
  • Ясно изразено желание за прекъсване на живота на самия човек или на зависим индивид (Човек сам разполага със своя живот и има право да реши как да умре)
  • Уронващ достойнството на човека физически вид и психическо състояние на терминално болен
  • Емоционално ангажиране на близките
  • Финансова тежест за близките
  • Финансова натоварване на здравната система и др.

Както е видно, това е изключително спорен въпрос, като обаче, този въпрос, все още е без промяна у нас  -тоест, евтаназията в страната противоречи на  медицинската практика и е престъпно деяние.

Много дискутиран въпрос е и клонирането, като част от медицинската етика. Клонирането при човека е обект на сериозни дискусии. Проблемът е в това, че процента на евентуално получените жизнеспособни индивиди е твърде нищожен. Съществува и нещо друго – има принципни съображения от теоретико-биологична гледна точка, които са свързани с недостатъци, произтичащи от ограниченията на генетичния редукционизъм. Има сериозни съмнения, че клонирането при човека трудно би могло да се реализира, поради сложните условия, например на развитие на човешкия мозък. Експериментите по клониране на човека не са публикувани, но са потвърдени със съответно необходимите експериментални изследвания във водещи молекулярно-биологични лаборатории.

За клонирането се пише обаче като начин на разрешаване на проблемите с човешката репродукция – при доказана невъзможност за зачатие на дете по друг начин. Счита се, че предвид развитието на молекулярната биология, този въпрос ще застане пред здравната етика още през следващите няколко години.

 2003

 

WWW.POCHIVKA.ORG