Home Икономика Здравен мениджмънт

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Здравен мениджмънт ПДФ Печат Е-мейл

Здравен мениджмънт:

Типове ресурси на здравеопазването

Съвременното управление на ресурсите, от една страна, включва определена среда на функциониране на конкретната социално-икономическа структура за удовлетворяване на потребителското търсене, а от друга – съдържанието и формата, определящи системата на обслужване  в здравния сектор.

Ресурсите могат да бъдат финансови, материални, нематериални и човешки ресурси.

Финансовите ресурси в здравеопазването  у нас се набират по линия на НЗОК.          Съгласно Закона за здравното осигуряване финансовите взаимоотношения между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се договарят на две нива: национално - чрез сключване на Национален рамков договор (НРД) със съсловните организации на лекарите и стоматолозите, и индивидуално - чрез подписване на индивидуални договори. Ако някои изпълнители на медицинска или на стоматологична помощ не желаят да сключат договор със здравноосигурителната каса, извършваната от тях дейност няма да бъде заплатена от нея. От своя страна, НЗОК може да откаже договори на изпълнители на медицинска и стоматологична помощ, ако не отговарят на изискванията  за сключване на договор и предоставяне на качествено лечение.      С въвеждането на системата за здравно осигуряване свободата на избор на изпълнител на медицинска помощ е гарантирана и осигурените лица имат право да ползват услугите на  медицински професионалисти, както и на лечебни и здравни заведения, сключили договор със здравноосигурителната каса, независимо от формата на собственост.                В началото на дейността на НЗОК през юли 2000 г. в задължителното здравно осигуряване беше включена само извън болничната помощ. Преди това всеки гражданин трябваше да избере личен лекар и зъболекар. През юли 2001 г. започна реформата в болниците и сега много от тях сключват договори с НЗОК.        Здравно-осигурителните вноски за работещите (6 % от дохода) се поемат  от работодателя и осигурения в съотношение – съответно 4,8 % и 1,2 %, за регистрираните безработни с право на обезщетение  – от Фонд “Професионална квалификация и безработица”, за социално слаби с право на социални помощи, майки в неплатен отпуск и др. – от общинския бюджет по местоживеене, за пенсионерите – от Републиканския бюджет. Държавата поема здравноосигурителните вноски за децата, студентите, военнослужащите и държавните служители. Самоосигуряващите се правят своите вноски върху 2 до 10 минимални работни заплати за страната.               В чл 81 е регламентирано ДЗО. Доброволното здравно осигуряване предоставя на осигурените лица медицински и други услуги съгласно НРД, както и извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. За осъществяване на доброволното здравно осигуряване се сключват договори между осигурения и осигурителното дружество. Договорът съдържа вида и обема на медицинските и други услуги, които осигурителят гарантира на осигурения, както и размера на осигурителната премия по този договор.

Човешките ресурси са изключително важен фактор в развитието на здравеопазването.            Организацията на човешките ресурси е насочена към изпълнение на решението и предполага формиране в управляващата система (здравните управленски органи) на способност за целесъобразно въздействие върху управляемата система (здравните колективи) с цел да се обезпечи изпълнението на поставената задача чрез използване на най-ефективните методи и средства. В процеса на осъществяване на функцията, в организацията се формират и каналите за свръзка, обезпечаващи безпрепятствена циркулация на информацията от субекта към обекта и обратно (канали за пряка и обратна връзка). Управлението може да определи като дейност на здравните работници по създаването и поддържането на състояние на порядъчност в обекта и субекта на здравната система, а и между тях.

Управлението на човешките ресурси   в здравния сектор съдържа няколко  главни задачи:

  • Икономическа – извиква производство на повече и по-качествени здравни услуги за определеното или по-малко време.
  • Психофизиологична – изисква възстановяване нормалната трудоспособност на здравните работници в края на производствения процес.
  • Социална – изисква формиране отношение на любов към професията и труда на здравния работник.
  • Рационално изграждане бюджета на работното време, недопускане несвойствени дейности.
  • Правила за разстановка на здравните кадри.
  • Повишаване коефициента на полезно действие на труда на здравните специалисти.
  • Разделение и коопериране на труда – актуализиране на длъжностните характеристики на всички здравни работници.
  • Коопериране в бригади и ефективно взаимодействие при необходимост, кръгове на качеството.
  • Рационална организация на работното място -  спазване изискванията на ергономията, осигуряване на добър психоклимат по месторабота, функционална музика, естетика, оптимален микроклимат добро оцветяване и др.
  • Внедряване на съвременна оргтехника, ЕИМ, компютъризация и др.
  • Концентрация и специализация по някои дейности на водещи здравни организации и заведения.
  • Нормиран разхода на труд на здравните работници, цялостно обхващане и обвързване с размерите на работните заплати.
  • Съзнателна трудова дисциплина, деонтология и етика, стимулиране любов към труда, стремеж към квалификация.

Функцията регулиране на човешките ресурси  е задължителен етап в управленския цикъл. Задача на субекта на управление (здравните управленски органи) е чрез регулирането да осигури адаптация на здравната система към външните влияния, т.е. включването им в рамките на съществуващата организация или пък ако се налага да ги неутрализира. В резултат здравната система запазва динамичната си устойчивост и относително постоянство. Ако пред системата се поставят нови задачи, субектът на управление се преустройва и реорганизира системната в съответствие с изискванията на новите задачи, като използва съществуващи компоненти или съзнателно въвежда в обекта на управление (здравния колектив) нови компоненти от окръжаващата среда.

Регулирането трябва да обезпечава рационалност на връзките, тяхната простота и лесна контролируемост, отсъствие на ненужни компоненти в управляемата и управляващата система, а също и на излишни промеждутъчни звена в комуникациите между тях. Ефективни средства за регулиране са: кибернетика, електронно-изчислителната техника и автоматизацията.

Здравните управленски органи са длъжни да открият промените в здравната система в съответния начин на въздействие на системата, за осигуряване не само динамично равновесие на системата, но и нейното усъвършенстване и развитие.

Регулирането има за задача да съхрани, поддържа и усъвършенства състоянието на порядъчност на организацията на управляемата и управляващата система, а също и на комуникациите между тях.

Конкретните форми на регулиране са разнообразни, като важни са:

  • Формите на регулиране, свързани предимно със спецификата на управляемия обект – ХЕИ, ЛПЗ, аптечни, санаторно-курортни заведения и др.
  • Формите на регулиране, свързани предимно и зависещи от субекта на управление – МЗ, управления “здравеопазване” към общинските съвети (ОС), ръководствата на здравните заведения и т.н.

Икономическите форми за регулиране са от съществено значение. Икономическото регулиране се осъществява под формата на административно-правови актове, постановления, директиви и т.н. В научното управление по-голяма роля играе опосредстваното икономическо регулиране – не чрез план, директива, заповед, а чрез използване на икономически показатели – цена, заработена заплата и т.н.

Психологичните норми, изразяващи се в изискванията към етиката и морала на здравните специалисти, поощряване на добрите и осъждане на лошите постъпки. Тук значима и  е възпитателната страна на управленския процес.

Отчетът  и контролът са  заключителни функции на управлението на кадрите в здравния сектор.           Отчетът представлява получаване, обработка, анализ и систематизиране на сведенията, изразени по правило в количествена форма, в количествени показатели на задачите, подлежащи на изпълнение, на осигурени ресурси и на резултатите от изпълнението на управленските решения. У нас е формирана единна система за отчет, включваща статически, счетоводен и оперативно-технически отчет. Статическият отчет дава представа за количествените характеристики на здравеопазните явления. В процеса на организацията, статистическият отчет събира и обработва данни за състоянието на системата “здравеопазване” или за нейните подсистеми – ХЕИ, ЛПЗ и др., показва и обобщава количествените показатели за резултатите от изпълнението на решенията. Статическият отчет има различни форми – отчети, преписи и др.

Материалните и нематериалните ресурси в здравния сектор са различни са отделните здравни единици, като най – често, тяхната наличност се определя от самата дейност  на здравната организация. Така например, в организация, която е насочена към  само към определени хирургически операции материалните ресурси са едни, а в организация, която е насочена към профилактика на здравето, ресурсите са други.

Нематериалните ресурси могат да включват различни болнични информационни системи, могат да бъдат  програмни продукти и други, които здравното  заведение притежава и използва в процесите на своята дейност.


 

WWW.POCHIVKA.ORG