Home Икономика Методика на обучение на болния след преживяна черепно- мозъчна травма

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Методика на обучение на болния след преживяна черепно- мозъчна травма ПДФ Печат Е-мейл

Методика на обучение на болния след преживяна черепно- мозъчна травма

1. Основни етапи за организация и провеждане на обучението. Планиране и подготовка.

-Определяне на учебните цели, задачи и дейности- методи за  постигането им.

Основна цел на обучението на пациента след преживяна черепно –мозъчна травма е възвръщане на способностите, които травмата  е причинила в някаква степен . Обучението в случая  е многостепенен, разностранен, сложен и продължителен процес, който съпътства процеса  на оздравяване и възстановяване, на психично, соматично и социално уравновесяване на боледуващата личност със заобикалящото я всекидневие, на реинтеграция на разстроените здравни функции, на саниране на средата в нейните разновидности.

Обучението със своите методи и техники се опира преди всичко на личността на болния и възстановява нарушеното от болестта биологично, психично и социално функциониране на човека.

Задачите  на обучението на болния е възстановяване на  социални и професионални умения с възможност за социална реинтеграция за повишаване качеството на живот, трудова дейност  и пълноценно използване на свободното време.

Обучението започва след установяване на степента на травмата и тези функции, които тя  е засегнала.

Факторите, обуславящи етапите на обучение  при всеки конкретен случай, са естеството на травмата,   възрастта на болния, динамиката на възстановяване, видът на провежданото лечение и степента, в която са засегнати функциите му. Обучението зависи също така и от нарушенията.

Най-общо нарушенията, могат да се разделят на:

  1. говорни - по правило като преобладаващ симптом е увреден само един от компонентите влизащи в реализацията на говора;
  2. общоговорни - специфичното при тях е, че е увреден координираният процес между дишането, фонацията и артикулацията, необходими за нормалното устно изказване
  3. езикови (на устния език) - специфичното при тях е, че се наблюдава дефицит или забавено развитие на всички компоненти, влизащи в езиковата система - фонология, морфология, семантика, синтаксис и прагматика.
  4. нарушения на жестикулацията
  5. органични: при органични изменения на гръкляна и гласните връзки,
  6. нарушена координация на двигателния процес, обусловена от огнищни увреди на централната или периферна нервна система.

афазия - наблюдава се разпад на развитата езикова система по всички нейни параметри фонология, морфология, семантика, синтаксис и прагматика. Засегната може да бъде и писмената форма на езиковата система. Съпътстващи са поведенческите отклонения.
-Организация на средата. Разпределяне на задачите- лекар -  сестра

Първоначално, при прегледа на пациента и установяването на травмата, лекарят,  който поема отговорност за даден пациент, поема най – често и задължението за неговото лечение, освен ако не се касае за специалист от Бърза помощ. В такъв случай, болният се пренасочва към специалист – мозъчен хирург. Тъй като болният най  -често  е некомуникативен, в този случай последен арбитър за вземането на решение е лекуващият лекар, който действа и прави избора си съобразно най-добрия интерес на болния. В някои случаи лекарят е длъжен да се съобрази с предварително декларирано желание на пациента в състояние на умствена компетентност. В повечето европейски държави предварително декларираното желание трябва да се вземе предвид, но то не може да касае основните хранителни грижи. В САЩ болният може да възложи на близък роднина отговорността за вземане на решения относно лечението, в случай че стане некомпетентен.

След извършването на хирургическа интервенция, болният се реанимира. След установяване на състоянието му и започване на възстановяването, за болния се полагат грижи и от сестрите, в зависимост от степента на засягането от травмата, установените увреждания и  пр.

-Оценъчна, коригираща дейност на медицинския екип.

Медицинския екип диагностицира състоянието на болния при ежедневните прегледи.   Обикновено, в случая, ролята на сестрата е да наблюдава периодично болния и да докладва на лекуващия лекар за промени в състоянието му.  Критериите се определят съобразно медицинската практика.

2 Принципи и методи на обучение.

-Психологическа реакция на пациента в болнична обстановка.

Всеки индивид има различен стил на поведение при болест, които в голяма степен се определят от съответните вярвания за болестите и тяхното преодоляване, от  нагласите към здравните заведения и тяхната ефективност, от личния опит на индивида с проблеми,  свързани със здравето. Социокултуралните фактори в най-голяма степен са свързани с моделите на здравни убеждения в една общност - дали определени оплаквания се приемат като болест и дали нейното лечение се свързва с медицинските служби. Така например,  етническите малцинства и културите с нисък социално икономически статус имат здравни убеждения, които пренебрегват в по-голяма степен оплакванията на индивида.              Само в екстремни за здравето ситуации те търсят помощ в медицинска служба.

Следователно, поведението на болния е проекция на степента на засягане от травмата, проведеното лечение и неговия успех, отражението на социокултурните фактори и пр.

-Сестринският процес и обучение на пациента.

Сестринските грижи по обучението на пациента включва:

-стимулиране на общата реактивност и закаляване на организма в рамките на провежданите профилактични и рекреационни мероприятия.

  1. подпомогане на медико- биологичното възстановявяване и профилактика на усложненията.
  2. осигурване на максимално функционално възстановяване и ефективна ресоциализация.
  3. поддържане на функционалното състояние и ограничаване на патологичните последствия.
  4. проследяване на ефекта от приложеното комплексно лечение и рехабилитация с оценка на рехабилитационния потенциал;
  5. участие чрез доклади  в изготвянето на медицинската експертиза за разрешаване на професионалните и социалните проблеми на застрашените от инвалидизиране лица.

Първото ниво е клиничната сестра - специалист. Тези сестри се занимават основно с лечението на  самата рана  в здравното заведение. В областта на на раневото заздравяване от тях се изискват за- дълбочени познания върху тъканното възстановяване, високо ниво на умения при третирането на раните,  познаване на продуктите и съвременните методи за лечение. Тези специалисти имат статута на съветници, помагащи на сестрите и лекарите, които поради някаква причина не са в състояние да вземат най - правилното решение относно раната, която лекуват. Сестрите - специалисти обучават колегите си, предлагат варианти за лечение, като им дават възможност сами да вземат адекватно решение. Много често те продължават да се грижат за раните на пациентите, след като те са напуснали здравното заведение. Твърди се,  че процеса на заздравяване е ускорен, когато за пациента се грижи една и съща сестра.

Следва и процеса на обучение. Той се провежда от специалисти -  мед. сестри, работещи в отделения, но проявяващи определен интерес в дадената област. Те прилагат  и знанията за лечение на раните, но успоредно с другите си задължения. Обучението е в зависимост от причинената травма и включва рехабилитационни методи, методи на кинезитерапията и психологичното консултиране.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG