Home Икономика Равнопоставеност и достъп до здравните ресурси

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Равнопоставеност и достъп до здравните ресурси ПДФ Печат Е-мейл

Равнопоставеност и достъп до здравните ресурси

Съвременната система за задължително здравно осигуряване се регламентира със Закона за здравното осигуряване (1998 г., ДВ, бр.70).  Този акт идва в отговор на тежките проблеми на обществената данъчно финансирана система на здравеопазване и като продължение на общите тенденции в страните от Централна и Източна Европа и историческата традиция на страната.  Приетият закон урежда едновременно материята на задължителното и доброволното здравно осигуряване. Той дава законовата рамка за организирането на задължително здравно осигуряване от вида на обществен договорен модел.

Системата за задължително здравно осигуряване е изградена като държавен монопол и има за цел да осигури равен достъп до ресурсите за всички граждани на България.

Тя има изключителното право да предоставя задължителни здравни осигуровки и да гарантира спазването на осигурителните права на всички граждани. Това решение се основава на сериозни аргументи.  Системата има социални цели и е един от поясите за социална здравна защита на населението. Ако пазарът се диференцира на задължителни здравни осигуровки между повече участници, сумата от разходите за издръжка на всички обособени фондове би била по-висока от издръжката на националната система. Това е така поради известния факт, че в областта на здравното осигуряване действа пазарният дефект "икономия от мащаба" (или намаляваща възвръщаемост), който прави пазара несправедлив и относително затворен за нови участници. Чрез монопола става възможно да се натрупва общ фонд за целите на социалното здравно осигуряване, от който могат да се отделят средства за развитие и за кредитиране и на други иновационни дейности, а при недостиг на средства да се получават субсидии от държавата. Наличието на монопол не означава непременно наличие на господстващо и монополно поведение, което е по-важен показател за нарушения на Закона за защита на конкуренцията в сравнение с пазарния дял на участниците. Монополното поведение би означавало да се съкрати пакетът от услуги и да се увеличават вноските без адекватно повишаване на качеството на обслужване.

Но в закона е предвидено Министърът на здравеопазването да определя ГПЗУ и да контролира неговото спазване чрез отдел "Здравно осигурителен надзор". Приемането на размера на вноската става по чисто публичен път с вота на парламента. Изборът на един фонд за социално здравно осигуряване уравновесява взаимоотношенията с изпълнителите на здравни услуги, които също са обединени и са представени от съсловните организации на лекарите и стоматолозите. В закона не е предвиден преразпределителен механизъм за изравняване на рисковете, който би бил нужен при функциониране на повече независими фондове.

Задължително здравноосигурените лица имат следните задължения:

  • да заплащат дължимите здравноосигурителни вноски;
  • да изпълняват предписанията на лекарите и стоматолозите и изискванията за профилактика на заболяванията. За неявяване на профилактични прегледи, регламентирани в Националния рамков договор, здравноосигуреният гражданин губи осигурителните си права за срок от един месец;
  • при посещение при лекаря или стоматолога да представят здравноосигурителната си книжка;
  • да спазват установения вътрешен ред в лечебното заведение, в което получават медицинска или стоматологична помощ;
  • да уважават професионалното и човешко достойнство на лекарите и стоматолозите;
  • да не увреждат умишлено собственото си или на трети лица здраве.

В случай, че не са заплатили повече от три дължими здравноосигурителни вноски, здравно осигурените граждани заплащат оказаната медицинска и стоматологична помощ, както и получените лекарства от списъка на НЗОК. Съгласно чл. 37 от Закона за здравното осигуряване здравно осигурените граждани заплащат за всяко посещение при лекаря или стоматолога потребителска такса в размер на 1% от минималната работна заплата, установена за страната. За всеки ден болнично лечение потребителската такса е 2% от минималната работна заплата. Ако се налага болният да остане в болнично заведение повече от 10 дни в рамките на една година, той не заплаща потребителска такса за престоя си след 10-тия ден Потребителска такса се заплаща за оказаната медицинска помощ. Медицинска помощ е система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти. Съгласно чл.145 от Националния рамков договор,  за едно посещение в медико- иагностичната лаборатория за вземане на биологичен материал се заплаща цена, определена от изпълнителя.

Тази цена, независимо от броя на изследванията, не може да бъде по-висока от 2 лв.     В случай, че здравноосигуреното лице заплаща цена за вземане на биологичен материал, лечебното заведение не може за изследвания в същата лаборатория да изисква от него потребителска такса. В лечебни заведения, извършващи медико- диагностична дейност, за които не се плаща сума за вземане на биологичен материал, се заплаща потребителска такса.

От заплащане за вземане на биологичен материал се освобождават лицата без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи.  Лекарят, стоматологът или здравното заведение издават на пациента документ за заплатените като потребителска такса суми. От заплащане на потребителска такса се освобождават лица със заболявания, определени по списък към Националния рамков договор, както и:

  • Малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството;
  • Военнослужещи на наборна военна служба;
  • Пострадали при или по време на отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди;
  • Задържани под стража или лишени от свобода;
  • Социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за  социално подпомагане;
  • Лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, в домове за деца от предучилищна възраст и в домове за социални грижи;
  • Медицински специалисти.

Следващата таблица дава представа за броя и динамиката на лечебните  и здравните заведения у нас в периода 2001-2004 г

Заведения

2001

2002

2003

2004

брой

легла

брой

легла

брой

легла

брой

легла

БОЛНИЦИ

244

52 712

251

46 929

249

45 070

257

43 597

в това число:

Многопрофилни болници

140

38 279

140

33 512

135

32 404

140

31 337

Специализирани болници 1)

104

14 433

111

13 417

114

12 666

117

12 260

ДИСПАНСЕРИ

49

4 272

49

4 101

49

4 101

46

4 112

За белодробни болести

13

822

13

792

13

787

12

787

Кожно-венерологични

12

305

12

223

12

218

11

208

Онкологични

12

1 541

12

1 512

12

1 572

11

1 593

Психиатрични

12

1 604

12

1 574

12

1 524

12

1 524

ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ЗА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ

Общо

1 190

367

1 423

381

1 455

523

1 489

669

Диагностично-консултативни центрове

104

103

106

142

103

133

107

204

Медицински центрове

328

116

418

212

456

370

454

440

Стоматологични центрове

70

-

70

2

60

2

56

4

Медико-стоматологични центрове

26

13

46

25

43

18

44

21

Медико-диагностични и медико-
технически лаборатории

592

-

783

-

793

-

828

-

Други

70

135

-

-

 

-

-

-

САНАТОРИАЛНИ ЗАВЕДЕНИЯ

ОБЩО

3

510

2

410

3

910

2

740

ДРУГИ ЛЕЧЕБНИ И ЗДРАВНИ ЗАВЕДЕНИЯ

ОБЩО

159

4 720

165

4 206

163

4 250

165

4 345

в това число:

Центрове за спешна медицинска помощ

28

-

28

-

28

-

28

-

Хосписи

32

-

43

169

38

178

37

279

Домове за медико-социални грижи за деца

32

4 720

32

4 037

32

4 072

32

4 066

Хигиенно- епидемиологични инспекции

28

-

28

-

28

-

28

-

Национални центрове без легла

6

-

6

-

6

-

5

-

Районни центрове по здравеопазване

28

-

28

-

28

-

28

-

Диспансери без легла

-

-

-

-

-

-

3

-

Видно е, че за този период се увеличава броя на леглата, на заведенията и пр., което гарантира равен достъп до здравни ресурси.

От гледна точка на осигуряване на равен достъп, в Министерството на здравеопазването се изчисляват, с помощта на държавната статистика определени показатели, които да гарантират равни права. Това са:

Показатели за постигане на здраве за всички:

Показатели за живот:

  • детска смъртност;
  • майчина смъртност;
  • обща смъртност;
  • смъртност по възрастови групи;
  • смъртност по причини – общо и за всяка възрастова група;
  • очаквана средна продължителност на предстоящия живот.

Показатели за начина на живот:

  • консумация на алкохол на човек от населението;
  • консумация на тютюневи изделия на човек от населението;
  • наркомании сред младежите;
  • заболяемост от болести, предавани по полов път;
  • брой на включените във физически упражнения и спорт.

Показатели за качество на живот:

  • показатели за намалена работоспособност по възраст и причини;
  • показатели за временна неработоспособност: честота на случаите, честота на загубените дни, средна продължителност – обща и по причини;
  • показатели за отсъствията на ученици от учебни занятия поради заболяване – по причини;
  • относителен дял на лицата над 65 г., способни да живеят самостоятелно;
  • относителен дял на хората, обитаващи жилища, отговарящи на изискванията за водоснабдяване и канализация;
  • заболяемост по болести, предавани чрез водата или предизвикани от контаминирани с вредни агенти храни;
  • относителен дял на хората, живеещи в зони с увреждащи здравето замърсители на екологичната среда.

Показатели за здравно обслужване:

  • показатели за оценка на първична здравна помощ: относителен дял на населението, регистрирано от структурите за първична медицинска помощ; брой на медицинските специалисти, работещи в сектора за първична медицинска помощ: лекари, стоматолози, фелдшери, медицински сестри, акушерки, социални работници и др.; относителен дял на пациентите, влезли в контакт със специализирания сектор на извънболнична помощ чрез партньорства на сектора за първична медицинска помощ; относителен дял от времето за работа на сектора за първична медицинска помощ, посветен на нелечебна дейност (промоция на здраве, семейно планиране) и др.; относителен дял на финансовите средства за първична медицинска помощ от общите средства за финансиране на здравеопазването;
  • показатели за осигуреност на населението със здравни ресурси: осигуреност на населението с лекари, стоматолози, фармацевти и с медицински специалисти с колежанско образование; осигуреност на населението с болнични легла – общо и по профили на болничната помощ;
  • показатели за достъпност на населението до здравните структури: средно време между възникването на спешен случай и оказването на нужната помощ; относителен дял на населението, което има достъп до първична здравна помощ – съответно на 30, 60 и повече минути; недостиг на здравно обслужване – брой на хората, чакащи по списък за специализирана извънболнична и болнична помощ;
  • показатели за оползотвореност на лечебните заведения – обръщаемост на населението за здравна помощ – регистрирани посещения - общо, по видове и по нива на оказването й; средна продължителност на болничния престой - общо, по видове легла; разходи за единица здравно обслужване в извънболничните лечебни заведения и в болниците;
  • показатели за приемливост на лечебните заведения – относителен дял на населението, нежелаещо или отказващо да се възползва от даден вид лечебно заведение; относителен дял на населението, доволно от начина на оказване на здравна помощ.

По този начин, се гарантира – чрез държавната политика равен достъп до здравните ресурси за цялото население.


 

WWW.POCHIVKA.ORG