Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)| Типове професионални стандарти в здравното обслужване |
 |
 |
 |
|
Типове професионални стандарти в здравното обслужване 1.Същност на стандартите Стандартите са документирани договорености, съдържащи технически спецификации или други прецизни критерии, които трябва да бъдат използвани последователно, като правила, ръководства или дефиниции на характеристики, с цел да осигуряват необходимата реализация на предназначението на материали, продукти, процеси и услуги. Понятието “стандарт” се свързва тясно с родовия термин “техническа спецификация”. Последният е най-общото наименование на документите, в които се определят основните изисквания към продуктите, “специфицират даден вид продукти, т.е. определят свойствата, които ги характеризират. Следователно подзаконовите нормативни актове /наредбите/ и стандартите, в които се определят изисквания към продуктите представляват технически спецификации. Прилагането на стандартите е доброволно. Предвид социалната същност на медицинското обслужване обаче, прилагането на различни стандарти е задължително. Понятието стандарт се свързва и с термина техническо одобрение. Техническото одобрение по същество е документ, който се издава от одобрен орган и който представлява положителна техническа оценка на годността за употреба на даден продукт по предназначението му и която се основава на удовлетворяването на съществените изисквания към продуктите. Може да се обобщи, че стандартите са документирани споразумения, съдържащи технически спецификации или други точни критерии, които трябва да бъдат използвани последователно като правила, ръководни принципи, указния, характеристики и да осигуряват съответствие на материали, продукти, процеси и услуги с тяхното предназначение. Стандартите в здравната сфера улесняват дейността на регулаторните органи и допринасят за повишаване качеството и надеждността на здравните услуги, които се ползват. 2. Видове стандарти Според МЗ, видовете стандарти у нас са както следва:
3 .Специфика на отделните видове стандарти в медицината В здравния сектор, стандартите са метод на структуриран подход към здравеопазването за оптимално (балансирано) постигане на различни и често разнопосочни цели: На първо място, тяхното приложение служи като “предпазна мрежа” при организационни и случайни фактори увеличаващи заболеваемостта и смъртността. Второ - те отразяват научно обоснования баланс между силно нарастващите технологични възможности на съвременната медицина с присъщата и висока цена и винаги ограничените финансови и кадрови ресурси. Трето - крайно негативния отзвук в публичното пространство към “лекарски грешки” и необходимостта да се защити, на нормативна (научна) основа медицинския персонал от необосновани нападки. От друга страна, при действителни “лекарски грешки” наличието на “писани правила” е адекватния начин за тяхното идентифициране. Четвърто - стандартите са и част от нормативната основа използувана от здравноосигурителната система (или друга финансираща система) за анализ, оценка и заплащане на медицинска дейност. Пето - акредитацията и текущия контрол (одитиране) на организационни структури в медицината е възможна единствено въз основа на общовалидни на национално ниво норми за медицинска практика. Шесто, стандартите са разумния начин да се очертаят “териториите” на различните медицински специалности. По своя обхват на валидност, стандартите в медицината са международни, национални и такива с локално значение. Международните стандарти се разработват от международни организации и общности на медицинските специалисти - например, Световната здравна организация, световни и международни дружества на медицинските специалисти и пр. По принцип, те имат най-общ характер и служат като модел и източник на идеи при разработването на националните и локалните стандарти. Националните стандарти се разработват от легитимни общности на медицинските специалисти на национално ниво - например, Български лекарски съюз, Български стоматологичен съюз, научни и корпоративни дружества на медицинските специалисти от отделните медицински специалности и пр. Националните медицински стандарти отразяват принципните постановки на международните стандарти адаптирани към националните особености на конкретната страна - достигнатото национално ниво на развитие на дадената медицинска специалност, материални и кадрови ресурси, квалификация на кадрите, научно равнище, здравна политика на страната, правила и културни норми характерни за нея и др. Локалните стандарти се разработват на локално ниво - лечебно заведение, клиника, отделение и пр. Обикновено във вид на протоколи за “добра клинична практика” те описват подробно технологичния процес на дадена медицинска дейност, при пълно съобразяване с конкретните условия за нейното извършване. Локалните стандарти не могат да противоречат на задължителните норми в националните стандарти. По принцип, стандартите оперират с норми на две нива: норми със задължителен характер и норми с препоръчителен или желателен характер. Задължителните норми са определения на медицински дейности, диагностични и терапевтични методи, организационни структури, изисквания за оборудване с апаратура, лекарства и консумативи и пр. Те дефинират този техен минимален, но адекватен обем, под който дадената дейност, структура и пр. не може да се квалифицира като такава, с всички произтичащи от това медико-легални и финансови последствия. Общовалидно е правилото, че всички норми, които осигуряват безопасността на пациента имат задължителен характер. По принцип, нормите с препоръчителен характер дефинират определения, чието спазване осигурява по-високо качество на медицинската дейност. Те отразяват научно обусловената етапност при въвеждането на нови лечебно-диагностични методи, оборудване и пр. Важна особеност на препоръчителните норми, по отношение на оборудването с апаратура, е че те определят последователността при планирането и закупуването и. С други думи - осигуреното изпълнение на задължителните норми квалифицира дадена медицинска дейност или структура като такава и гарантира безопасността на пациентите; стремежът към покриване на изискванията на препоръчителните норми осигурява по-високо качество. 4. Институционална основа и полза от стандартите у нас Отчитайки обективната необходимост за нов подход към проблемите на нормативната база на клиничната медицина в хода на здравната реформа в Р България на 20 04 2000 г. със заповед на Министър на здравеопазването на Р България (РД 09-354) е създаден Съвет по “Стандарти за качество и ефективност на лечебно-профилактичната дейност” с председател Заместник министъра на МЗ по лечебната дейност и членове - националните консултанти, изтъкнати специалисти по отделните медицински дисциплини, представители на Националната здравноосигурителна каса и на Лекарския съюз.. Основна задача на Съвета е да организира и координира дейността по създаване и приложение на “нормативни актове на МЗ в областта на стандартите за качество и ефективност на лечебно профилактичната дейност”. Реализацията на Националната програма “Медицински стандарти Р България” доведе до осигуряване на стандартно качество на профилактичната, диагностичната и лечебната медицински дейности в резултат на което да способствува за намаляване на смъртността и заболеваемостта на населението в Р България. Друга полза от въвеждането на стандартите в практиката бе използуването на структуриран подход към медицинските дейности, който се осигурява чрез приложението на медицински стандарти на национално ниво като ключов елемент за ефективна медицинска практика. В този смисъл, реализацията на Национална програма “Медицински стандарти в Р България” бе от жизнен интерес за медицинското съсловие в страната. Резултатите от въвеждането на стандартите бе насочено към: • Подобряване на качеството на медицинските дейности с положително влияние върху намаляването на заболеваемостта и смъртността. • Ефективно планиране и оптимално разходване на финансови средства за здравеопазване в Р България. • Съвместимост на медицинската практика в Р България с тази на страните от Европейския съюз и създаване на обща комуникационна среда за сътрудничество, ползуване на чужд опит и финансиране.
|