Joomla Software solutions Template

Payday loan

Съвременният неолиберален модел на икономическа Г и предприемаческа дейност

2.1.Теоретични аспекти на предприемаческата дейност

Развитието на конкуренцията,преобладаването на иновационния тип растеж,акцентът в/у частната инициатива,х-н за икономическите програми на развитите страни са най-важни функции в глобалния икономически механизъм на съврененното общество.Съвременната икономика-нова,глобална,инфо,основана на знанието,може да се добави и още една-предприемаческа.

Предприемаческата дейност е основа на глобалната икономика.Предприемачеството, според специалистите, не е професия ,а начин и стил на живот.Предприемачеството и печалбата като главен мотив за развитието му,играят важна роля в пазарната икономика.Предприемачът получава доход след като изпълни специф.предприемаческа функция,която естествено се отличава от функцията на собственика на капитала или мениджъра,получаващи доход съответно във вид на лихва и раб.заплата.Най-често за специфична функция на предприемача се счита поемането на риск и неопределеност.

Понятието предприемач е въведено от Ричард Кантильон,който назовава така индивида,купуващ продукт на известна цена и продаващ на неизвестна.Към категорията на предприемачите той отнася търговците,занаятчиите и фермерите(цената на тяхната продулция предварително не е известна,защото зависи от реколтата).Според Франк Найт ситуациите на изчислимия риск са 2:

- ситуация,за проявлението на която е известна априорна вероятност;

- ситуация,за проявлението на която е известна статистическа вероятност.

Различна е ситуацията с истинската неопределеност.При нея не са известни нито вероятността,нито съвкупността от възможни варианти,защото липсва прецедент.Според Найт предприемачът е индивид,поемащ бремето на истинската неопределеност и избавящ от него своите доставчици.Той носи пъланатаотговорност за това собствениците на ресурсите да получат полагаемата пазарна цена.

За носителят на Нобелова награда Хаек предприемачите са лица,които в условията на неограниченост и конкурентна среда се стремят да достигнат най-ефективна симбиоза м/у своите уникални знания и реалностите на пазарната ситуация и по този начин да си осигурят предимство в конкуренцията и голям доход.

Една от х-ките на глобалната икономика е четя се изгражда на триумфа на пазарното мислене в световен мащаб.Принципите на пазарната икономика произлизат от следните обществено-правни норми:

1.частна собственост

2.свобода на предприемачеството и избора

3.личният интерес като главен мотив на поведението на предприемача

4.конкуренция

5.ограничена роля на д-вата.

Пазарно-обществното устройство има ключово значение за дефиниране на същността на предприемаческата дейност.Свободата на предприемачеството

Означава,че частните предприятия са в правото си да получават икономически ресурси,да организират процеса на производство по свой избор и да ги продават.

Свободата на потребителския избор е най-широката от тези свободи.

ГЛАВНАТА ДВИЖЕША СИЛА НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА Е СТИМУЛИРАНЕТО НА ЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС.

Конкуренцията като главен механизъм за контрол в пазарната икономика стимулира възникването на съответствие м/у личните и обществени интереси.Търсенето и предлагането се уравновесяват чрез ценовата с-ма.

Под държ.регулиране се разбира формата на целенасочено въздействие в/у иконом. с-ма с цел осигуряване или подкрепа на опр. процеси,изменения на иконом.явления или техните връзки.

Предприемачеството е процес на търсене на нови възможности за използване на нови технологии и преодоляване на стереотипите на старите ограничения.То е динамичен процес,който разрушава бариерите,установени от преобладаващото равнище на знанията и наличните фактори на производство.

2.2.Влияние на неолибералния модел на Г

Доминирането на САЩ като суперсила в икономиката наложи неолибералния иконом. модел,който има следните х-ни черти:

1.хомогенизация на механизмите на регулиране на иконом.процеси

2.за осн.се провъзгласява пазарния механизъм

3.малка д-ва,което предполага a priori отслабване на ролята на д-вата в икономиката и акцент в/у либерализацията и дерегулирането

4.нац икономика,суверинитетът,отчасти д-вата се разглеждат като отмиращи категории.

ПРОМЯНАТА ВЪВ ВИЖДАНИЯТА ЗА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА ИНДУСТРИАЛНОРАЗВИТИТЕ СТРАНИ Е ПЪРВИЯТ ОТЛИЧИТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ МОДЕЛ.

На практика и в Центъра,и в Периферията на световното стопанство не олигополистична,а значително по-сложна с-ма от отношения,в която се преплитат многобройни елементи на държ.регулиране,доброволно-принудителни връзки,разл.формални и неформални отношения.

ВТОРАТА КОЛОНА НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ВАРИАНТ НА ГЛОБАЛНАТА ИКОНОМИКА ПРЕДПОЛАГА ФОРМИРАНЕТО НА НОВИ РЕГУЛАТОРИ НА СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО.През втората половина на XX в във световното стопанство се развиват нови системообразуващи единици-ТНК и МФЦ.

ТНК се интересуват от евтина раб.сила,пазари на пласмент и източници на суровини,с течение на времето се прибавя и стремежът за преференциално данъчно облагане.

МФЦ манипулират най-мобилният елемент-парите и чрез тях съсредоточават в ръцете си огромна икономическа мощ.МФЦ се състоят не просто от големи банки и финансови институти.Неотделима тяхна част са валутните,фондовите и др.борси,действащи съгласувано.

ТРАНСФОРМАЦИИТЕ В РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ Е ТРЕТИЯТ СТЪЛБ НА НЕОЛИБЕРАЛНИЯ ИКОНОМ.МОДЕЛ.Съществуват 2 тенденции:

1.развитие на вътрешния пазар,нац.предприятия и нац.икономика

2.инртегриране в световната икономика.

През последните години много изследователи препоръчват съчеатаване на държ.участие в иконом.развитие с частното предприемачество.Успешното развитие на подобни процеси отличава развитието на страни като Южна Корея,Малайзия и Тайван.

Много обстоятелства навеждат на мисълта,че неолибералния модел в близка перспектва няма реална алтернатива.В резултат на вътрешните си противоречия ,неолибералния модел следва да се подложи на съществени трансформации.Алтернативи на този модел следва да бъдат търсени преди всичко в сферата на икономиката и бизнеса,защото именно там взаимосвързаността м/у  ефективност и ефикасност в глобален мащаб може да доведе до неочакван добри комбинации.

2.3.Многомерното иконом.пространство и глобалните актори

В началото на третото хилядолетие се създава нов модел на световната икономика,включваща с-ма от многомерни иконом. механизми за конкуренция,кооперация и партньорства на макро- и микроравнища,преплитане на зараждащия се глобален пазар и запазващите се нац. и локални пазари.Световната иконом. общност се превръща в многослойна с-ма от нац. и транснац стр-ри.Необходимо условие за м/унар. специализация и кооперация е задълбочаващия се научно-техн. прогрес.Достатъчното условие се дефинира от новите орг. форми за развитие на предприемаческата дейност в глобален мащаб.

Нац. бизнес включва иконом.субекти на отделните страни.М/унар. бизнес е съвкупност от взаимодействащи нац.бизнеси.

КЛЮЧОВИТЕ АКТОРИ В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА СА:

1.ТНК,които са големи бизнес комплекси,осъществяващи м/унар. дейност.ТНК са икономически единни с-ми,вертикално интегрирани стр-ри с йерархически подчинени поделения.В с-мата им влизат:компания-майка,филиали,дъщерни предприятия и др.С-мата се контролира и управлява от един център.

2. стратегическите алианси на ТНК

3. транснац. Банки(ТНБ) – големи м/унар.кредитно-фнансови обединения.

4.транснац. институционални инвеститори

5.транснац. финансово-промишлени групи(ФПГ) – интеграция на ТНК и ТНБ.ФПГ се проявяват в разнообразни форми – концерни и многоотраслови финансови групи формирани около банка.

6.малките и средните предприятия(small and medium sized enterprises – SME) създават условията за разгръщане на иновативния потенциал на предприемачески настроени собственици на предприятията в малкия бизнес.

7.световните финансови центрове – Лондон,Токио,Ню Йорк,Париж,Цюрих,Франкфурт-на- Майн, Сингапур,Сянган.

8.борсите – институти и едновременно организатори на търговията на ценни книжа(фондови борси),стоки(стокови борси) и  валута(валутни борси).Най-големите фондови борси са : в САЩ- Ню-Йоркската, във Великобритания – Лондонската,в Япония – Токийската и в Германия-Франкуртската.

Втората група субекти на световната икономика са:

1.нац. д-ви

2.различните територии,които без да суверенни д-ви се разглеждат от м/унар организации като отделни субекти(Хонг Конг и др.)

3.субсуверенните образувания- регионални и местни органи на властта,влизащи на световния пазар,мобилизиращи средства на м/унар.пазари,капиталови пазари.

4.организациите

5.съюзи на предприемачите

6.търг. палати – частни обединения на предприемачи с цел подпомагане на търг. и на пласментната им дейност. Те могат да бъдат местни,нац. , задгранични, смесени.

7.профсъюзите – организации на работещите,защитаващи соц-икономическите права и интересите на своите членове пред работодателите и правителството.

8.световните икономически и финансови институти.

Универсалните икономически организации оказват силно влияние в/у световното стопанство – М/унар валутен фонд(International Monetary Fund , МВФ)

Световна банка(World Bank,СБ)

Световна търговска организация(World Trade Organization,СТО)

Конференция на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) и др.

Своеобразен клуб на развитите страни е Организацията за икономи1еско сътрудничество и развитие(OECD,ОИСР)

Г8-САЩ,Германия,Франция,Великобритания,Италия Канада,Япония, от 1993г и Русия.

Най-големите регионални интеграционни обединения са ЕС,Севрноамериканската асоциация за свободна търговия(НАФТА),Асоциация на страните от Югоизточна Азия(АСЕАН) и др.

М/унар. неправителствени организации :

М/унар търг. палата,Световната федерация на профсъюзите , Световната конфедерация на труда и др.

Сред приоритетните цели на държ.икономическа политика са повишаването на конкурентоспособността на страните,отраслите и предприятията.

Г е вид  частично виждане  за прогреса на човечеството.Единствената органзация,притежаваща политическо право да разглежда глобалните проблеми е ООН.

Положителни страни на Г:

-спомага за задълбочаване на специализацията и м/унар разделение на труда.

-икономия от мащаба на производство,което потенциално може да доведе до съкращаване на разходите и намаляване на цените,а следователно до устойчив икономически растеж

-печалби от свободната търговия на взаимоизгодна основа,удовлетворяваща всички страни

-засилва конкуренцията,стимулира по-нататъшното развитие на новите технологии и разпространението им в много страни

-може да доведе до повишаване на производителността на труда в резултат на рационализация на производството на глобално равнище и разпространение на новите технологии,както и конкурентен натиск.

-дава на страните възможност да мобилизират значителни финнсови ресурси,тъй като инвеститорите могат да използват по-широк финансов инструментариум на повече пазари.

-създава сериозна основа за решаване на всеобщи проблеми на човечеството.

Отрицателни страни на Г:

-неравномерност на разпределението на предимствата от Г по отрасли и нац. икономики

-съвременните глобализационни процеси се разгръщат м/у промищлено развитите страни.

-нарастване на соц-икономическото разслояване,разкъсване на традиционните връзки м/у хората,загуба на обективна принадлежност на индивидите към една или друга общност

-вероятност за преминаване на контрола в/у икономиката суверенните правителства към м/унар.организации

-увеличаване на технологическо изоставане на развиващите се страни от развитите страни

-възможна дестабилизация на финансовата сфера ,потенциална регионална или  глобална нестабилност поради взаимозависимост на националните икономики

-несправедливо разпределение на благата от глобализацията поражда заплаха от конфликти на регионално,нац. и интернационално равнища.

Различните мнения за Г могат да се обобщят в :

1.Полезно е да се забави процесът на Г

2.Осн. актори и всички засегнати от нея консенсусно и демократично да обсъдят пътя ,по който да се движи светът

3.Да се създадат условия за подкрепа на индивида на всички равнища – от местното до м/унар.

4.Човечеството да се стреми към солидарност

5.Културата на самодоволството би следвало да отстъпи място на опитите на организациите и д-вите да станат по-ориентирани към хората.

Днес  е ясно,че Г не е линеен,а много противоречив и неравномерен процес,постоянно променящ своите конкретни форми,методи и механизми за реализация и проявление.Единствено от акторите зависи дали съвременните процеси ще бъдат зло или благо за индивидите,организациите,страните и света.