Joomla Software solutions Template

Payday loan

Голяма трудност е да се намери подходящ критерии на същесвуващите схващания за социалната политика, при положение че работилите в тази област са отразили идеите на своето време, своите собствени гледни точки и, което не е никак маловажно-привързаността си към определени философски течения. Понякога различните автори са посочили едно и също схващане, като са подчертали различни негови нюанси или пък са демонстрирали развитието на дадена концепция във времето. Герхард Брюк в книгата си „Обща социална политика” представя развитието на схващането за смисъла и целите на социалната политика по следния начин: социалната политика се припокрива с обществената политика и има за цел да лекува „социалните беди”. Целта е ограничаване на бедността, заплашваща социалния мир, било с подпомагащи, било с репресивни мерки. Държавата изпълнява ролята на „нощен пазач”, а социалната политика-на „Червен кръст”. В края на XІX в. и началото на XX в. социалната политика се идентифицира с политиката на трудовите отношения. Обект на социалната политика е работникът и неговите трудови и жизнени условия. Целта на социалната политика през този период е да се постигне принудително подобряване на положението на работническата класа. Социалната политика през този период все още няма превантивен, а само пасивно подпомагащ характер. През първите 20-30 години на XX в. социалната политика излиза извън рамките на работническия въпрос и започва да разглежда по-голям кръг от проблеми. Тя не е вече насочена нито към бедните-безработните, болните и възрастните, тя не е адресирана само и към хората на наемния труд. Новата социална политика вече обхваща всички хора, поради това че са заплашени от многобройни рискове и жизненото им положение не може да бъде запазено. На практика това означава, че цел на социалната политика е изграждането на широка социалнозащитна мрежа, на нова социална сигурност за всички на основата на принципа на солидарността.

Ханс Георг Рупе в книгата си „Социална политика и преразпределение” представя няколко концепции за същността и целите на социалната политика:

1. Ценностните системи- основа за дефиниране на социалната политика. Според Рупе липсата на конкретна дефиниция не пречи на провеждането на определе тип социална политика, какъвто е случаят с австрийската сто годишна традиция. Той приема наличието на много и различни дефиниции в зависимост от ценностната система, общественото положение и интересите на този, който ги формулира.
2. Историческото развитие на социалния проблем като изходен пункт на социалната политика. Голяма част от изследователите свързват концепциите си за същността и функциите на социалната политика с промените, предизвикани от социалната революция. Новият социален ред, разделящ производството и потреблението, довежда до необходимостта от създаването на нов тип сигурност за индивидите.
3. Осигурителна концепция за същността и предназначението на социалната политика. Тя се намесва за преодоляването на рисковете на живота и труда само тогава, когато липсват обективни възможности индивидите сами да направят това. В нея рефлектират философските либерални идеи, тъй като се предполага, че човек има известна свобода на действие.
4. Социалната политика, разбирана като необходимо действие и средство при отказ на пазарния механизъм. Пазарът разпределя доходите според участието на непосредствени фактори на производствения процес: капитала и живия човешки труд. Социалните субекти, които не доставят никакви резултати на пазара, не получават и никакви доходи.

Най- същественото за социалната политика от съвременна гледна точка, независимо от различията в гледищата и идеологическите окраски на всички изследователи, работели по този въпрос е следното: Първо, социалната политика е специфична дейност за регулиране на  социалните отношения; второ, регулирането на социалните отношения, разбирано преди всичко като целенасочени въздействия, се осъществява от държавни и недържавни органи и организации, от отделни партии, доброволни сдружения от отделни лица в качеството им на граждани или политически функционери; трето, мотив за упражняване на социланополитическа дейност са интересите: общочовешки, общодържавни, на отделна социална общност или социална група, както и на отделните индивиди; четвърто, ценностната система на участниците в социлнополитическата дейност дава отражение и определя в значителна степен нюансите и формите на социалната политика; пето, чрез своята дълбока същност социалната политика отразява раелни човешки отношения. Не самите мерки, з вземането на решения за провеждане на определени социални мерки са същността на политиката, защото по този начин се признава ангажираността на обществото, държавата, фирмата, общината към носителя на социалния проблем; шесто, както всяка политика, така и социалната има отношение към властта. Властта е средство, чрез което се прокарват решения и в социалната област; седмо, социалната политика зависи от доминиращите схващания за нейната същност, сфера и функции, така и от развитието на икономиката като нейн основен детерминант; осмо, целите на социалната политика се движат в широк диапазон, но онова, което е общо за всички е постигането на вътрешно възпроизводство на обществото на едно по-високо равнище.

За да се изрази ясно становището за същността на социалната политика е нужно да се определи по-точно разбирането затова, „що е социално”, какво представляват „социалните отношения” в техния същински смисъл. Терминът социален се приема както в неговото най-широко значение - като обществен, така и в неговото най-тясно значение – като нещо свързано с условията на живот на намиращи се в затруднено положение индивиди.

Според Макс Вебер социалното отношение почива или по-скоро произлиза от взаимодействието между индивидите или групите в обществото. В основата на социалното отношение стоят интересите. От гледна точка на практиката е по-ясно обяснението на В.Добриянов, според когото социалните отношения не са нищо друго освен обществените отношения, взети в тяхната цялост, но разглеждани през призмата на взимодействието между различни социални субекти, заемащи различно място и изпълняващи различни функции в процеса на производствто, обмена, разпределението и потреблението на социалните продукти.

От всичко казано до тук става ясно, че най-общата и независеща от времето и идеологиите дефиниция на социалната политика може да изглежда така: Социалната политика е съвкупната, специфична дейност на правителствени и неправителствени органи и организации за регулиране на социалните отношения между различни по своето социално положение субекти. Този тъй наречен  функционален подход разглежда социалната политика като ейност за регулиране на отношенията на равенство или неравенство в обществото. То дава възможност да се търсят неравенства в икономическите позиции на индивидите във връзка със собствеността, труда и условията за труд, разпределението на доходите и потреблението, социалното осигуряване и здравеопазването, да се търсят източниците на тези неравенства и тяхната социална оправданост или неоправданост. Проблемът за равенството и неравнството в обществото не трябва да се разбира опростено. В зависимост от осъществяваната идейна платформа за развитие на обществото равенството може да се разбира като създаване на равни обществени условия и шансове, а може да се разбира и като равенство в разпределението на доходите и потреблението на жизнените блага.

Друг израз на същността на явленията и процесите в социалната политика са функциите и. Независимо коя концепция за същността на социалната политика се разглежда, на преден план винаги ще бъде защитната функция. Тази функция е най-старата и първична на социалната политика. Някои автори различават два нейни компоненти: екзогенен и ендогенен. Екзогенната защитна функция се свързва с необходимостта да се защити човекът и в частност работникът от външни причини. Като проява на екзогенна страна на защитната функция се разглеждат всички закони за забрана на детския труд, за закрила на жените и младежите в труда, за регулиране на работното време и други. В по-ново време тази функция се свързва плътно с идеята за „хуманизиране на трудовия свят”. Също така има и достатъчно причини от вътрше характер, които изискват намесата на социалната политика. Например здравословното състояние, семейното положение, социалнопсихическата структура на индивидите са все фактори, които можем да определим като ендогенни и които изискват социална защита.

Друга функция на соц.политиката е разпределителната функция. В действителност нейн централен въпрос е какъв да бъде разпределителния модус. В практически план тази функция се изразява в това, каква да бъде пропорцията между доходите от капитала, от ренти, от вложен труд и предприемачески доход. Това решава пазарът в условието на пазарно стопанство, а ролята на държавата е да следи да се спазват установените принципи и правила. През етапа на първичното разпределение държавата може да се намеси чрез  т.нар. косвени данъци и чрез участието и в определянето на минималната работна заплата.

Действието на пазара не е „справедливо”, поне що се отнася до онези, които не са участници в трудовия процес. По обективни причини децата, болните, инвалидите, възрастните и безработните не участват във функционалното разпределение на доходите. Те получавата средства по пътя на преразпределението или, което е все същото, по пътя на вторичното разпределение на доходите.

Разпределителната и преразпределителната функция са важни за социалната политика, не само защото чрез тях се гарантират средства за осъществяване на защитни мерки, но и защото те в най-висока степен са израз на солидарността, справедливостта и равноправието в обществото.

Производствено-икономическата функция изразява както преки, така и косвени въздействия на соц. политиката върху икономиката. От една страна, соц. политика оценява човека и неговите способности като агент на производството. Влияние въру соц. политика дава теорията за оптималната оценка на труда, която изисква да се вземат под внимание разходите, кото се инвестират за нея под формата на образование, квалификация, здравеопазване и др. Друга страна на производствено-икономическата функция се заключава в осигуряване на макроикономически ефекти. Става въпрос затова, че соц. политика с мероприятия от рода на образование, квалификация и преквалификация, политика по заетостта и други, съдейства за общата икономическа резултатност в страната.

Социалната политика има и обществено-политическа функция. В своя развой соц. политика се превръща от системостабилизираща в системопреобразуваща. В зависимост от характера и целите соц. политика може да предизвика разместване на съществуващите класи и социални групи, да съдейства за тяхното сцепление в името на общонационални интереси и ценности или да въздейства дезинтегриращо.

Досега ставаше дума за социалната политика като практика. Но тя има и втора страна – това е науката социална политика. По същесво тя представлява съвкупност от възгледи, анализи и теоретични обобщения за същността, сферата и прийомите за регулиране на социалните отношения.

Между теорията и практиката има взимана обословеност, но те имат и подчертана относителна самостоятелност. Практическата соц. политика често се отклонява от теорията както в зависимост от идеите за цялостно обществено развитие, от състоянието на икономиката, така и под влияние на лобизма.

Функциите на соц. политика като наука биха могли да се определят така:

-         индикаторна – заключава се в определяне и идентифициране на соц. отношения, на соц. проблеми и конфликти, на соц. ситуации;

-         аналитична – отнася се до изследване на соц. отношения и проблеми, както и на причините, които са ги породили;

-         обобщаваща – соц. политика прави своите обобщения, извлича закономерности и предоставя препоръки за практиката;

-         проектираща – означава предварително разработване на планове, програми, целящи промени в социалната област.

Въпрки че социалната политика като обществена практика е почти толкова стара, колкото и човешкото общество, науката за социалната политика се появява значително по-късно. Социалнополитическите знания се обособяват като научно и учебна дисциплина в кря на XIX  и първата половина на XX в. Днес социалната политика се преподава навсякъде в развитите страни, и то не само в хуманитарните и икономическите учебни заведения, но и в техническите университети, което показва голямото значение на тази спезифична човешка дейност за развитието на икономиката и обществото.