Home Икономика Социална рехабилитация

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Социална рехабилитация ПДФ Печат Е-мейл

Колкото и както да са се изменяли през вековете условията, съдържащи предпоставките за инвалидизиране на човека, както и за развитие на собствената му способност за съзнателни въздействия върху тези условия и върху самия него, инвалидност е имало, има и ще бъде трагичен спътник на човечеството и в бъдеще. Динамичната ни епоха със своите мащабни и нерядко революционно протичащи процеси, променящи из основи начина  на живот на огромни групи от населението, на цели народи и на човечеството като цяло, постави своя ярък отпечатък и върху това специфично състояние на човека, което наричаме инвалидност, а конкретният му носител- инвалид. Инвалидността се явява като остър социален проблем с еднакво силно звучене и в слаборазвитите и в развитите в икономическо и социално отношение страни, поставящ за разрешаване проблеми от здравен, икономически и социален характер, касаещи и самия инвалид, и семейството му,и цялото общество,глобалният от които е въпросът за бъдещата реализация на инвалида в живота.

Поставяйки въпросът за бъдещата пълноценна реализация на инвалида в живота трябва да се даде отговор”как да стане това?”и логично стигаме до понятието рехабилитация. Определението за това понятие се е променяло във времето. В съвременен план “рехабилитацията” се разглежда, като процес и система от дейнасти, целящи възстановяване на личния социален статус на инвалида чрез комплексно използване на всички  възможни държавни и обществени средства. Инвалидът трябва да се почувства пулноценен член на обществото.Трябва да  му бъде върнато чувството за самоуважение и собствено достйнство и това следва да се оценява като оптимален резултат от проведеното лечение за връщане на инвалида към обществено полезен труд, към пълноценен професионален, семеен и обществено-културен живот. За да се достигне до този резултат рехобилитацията се извършва в три насоки- медицинска, трудова, социална.

Първата насока е медицинската рехабилитация. Тя има своето значение с комплекса от мероприятия, свързани с възстановяване на трудоспособността на инвалидизираните лица.

Трудовата рехабилитация се счита за подбор на подходящ вид труд и рационално трудоустрояване на инвалида. Трудовата рехабилитация е изключително важна  форма от цялостния комплекс от мероприятия, свързани с лечебно-профилактичната дейност и същевременно тя осигурява по-добро материално обезпечаване на инвалида и неговата социална адаптация. Многобройниса изседванията за трудовата рехабилитация, тя ще стане обект и на настоящата разработка.

В системата на трудовата рехабилитация се открояват два общи момента– първият е свързан с изграждане на центрове за комплексна рехабилитация, а вторият- с утвърждаването на три системи за трудоустрояване на инвалидите.Първата система е системата на квотите. При нея държавата по законен ред установява на всички работодатели определен процент работни места за инвалидите. Това задължение се отнася както за държавния, така и за обществения, частния и акционерния сектор. Ако даден работодате не изпълнява това условие, за всяко незаето работно място той плаща месечни глоби. Средствата от глобите се използват за професионално подпомагане на инвалидите, за инвестиции на работодателите за приспособяването на работните места към съответния инвалид, за покриване на загубите от наемането на лица с намалена работоспособност и други.

Следващата система за трудоустрояване е волонтерската/доброволната/ .Това е система чрез убеждаване на работодателите и право на избор от Центъра за рехабилитация се наемат отлично подготвени професионално инвалиди. От държавния бюджет се поемат разходите за преустройство на работното място, предназначено за инвалиди и частично се изплащат трудивите им възнаграждения..Последната, но не по значение система за трудоустрояване е смесената.Това е комбинация между предните две системи – доброволната и задължителната. Смесената система е най- ефективна, тъй като селективността при трудоустрояването намира своето пълно изражение и това повишава заинтересоваността на инвалида да положи максимални усилия за собствената си рехабилитация- обучение, преквалификация, трудово приспособяване и т. н.

Както бе посочено, важен момент в системата за социалната рехабилитация и трудоустрояване е изграждането на центрове за професионална рехабилитация. Инвалидите, които не могат да работят по придобитата специалност и на работното място, на което са работили преди инвалидизирането си, в зависимост от здравословното си състояние, възрастта и образованието могат да се насочат към три различни форми на професионална подготовка . Това са както следва :обучение за нова професия в предприятието или фирмата, в което са работили или в друга институция; обучение в общи професионални училища в системата на образованието и в организираната система за преквалификация от службите по заетостта; обучение в специални заведения за прафесионална рехабилитация.

И трите форми се прилагат у нас, като привес имат квалификационните мероприятия, организирани в специалните предприятия и фирми за възрастни  и по-млади инвалиди.

В схемата за квалификация следва да се отбележат и възможностите за получаване на основно, средно и средно спациално образование за деца с тежки телесни недъзи в разкрити учебни заведения към заведения за социални грижи, както и на отделни деца , интегрирани в общообразователните училища. За съжаление,системата на образование у нас не позволява поради архитектурно-транспортно, а и поради неразбиране на родители и ученици, по-широка интеграция на деца с увреди сред техните връстници.

Има възможности и за получаване  на висше образование по определени специалности, съобразени с характера на заболяването и инвалидността, като инвалидите се ползват с облекчения при приема и не участват в общата класация.

Трудовата рехабилитация е свързана непосредствено с мотивировката за определяне на групата инвалидност и основната й задача е да съдейства за запазване или възстановяване на трудоспособността. Определящите инвалидността органи са длъжни да се произнесат за трудовите възможности на лицето, винаги когато определят групата на инвалидност и да дадат трудова препоръка.В трудовата препоръка се посочват ;неподходящи условия на труда в професията при инвалидизирането; подходящи условия на труда, при които инвалида може да работи.Конкретно се посочва възможността лицето да работи при обичайни условия на труд или при специални условия на труд защитени от държавата звена. За насочените лица за работа при специални условия на труд се посочва начина за трудоустрояване –работа на място с намалени трудови норми при пълен работен ден; работа на място с намалени трудови норми и намален работен ден; надомна работа с намалени трудови норми и без определена продължителност на работния ден.

Правните норми за трудова заетост са регламентирани с Кодекса на труда още от 1986 година. Конкретните работни места за трудоустроени лица в отделната фирма се определят ежегодно от специална комисия по трудоустрояването, определена със заповед на работодателя, медицинско лице, синдикалните органи и други. Независимо от обективно създадените и правно регламентирани постановки за трудова реализация на инвалидите, практиката от миналите години показва нежеланието на работодателите да ги наемат на работа. До голяма степен това положение може да се обясни с липсата както на стимули, така и на сериозни санкции за неизпълнение на Кодекса на труда. В заключение на гореизложеното трябва да се подчертае значителната роля на трудо-експертните органи за правилна оценка на трудоспособността на инвалида, препоръката за трудоустрояване, периодичната оценка, но изпълнението на трудовата препоръка зависи и от много други фактори, както и от самите инвалиди.

Реализирането на препоръчаната трудова рехабилитация е проблем, който все още не е намерил най-доброто решение у нас .Факторите които оказват влияние в тази насока са твърде разнообразни и до голяма степен са извън сферата на здравните органи. Преди всичко тук се касае за създаване на специализирани предприятия или работни места за инвалиди, разширяване на професиите и дейностите, които могат да бъдат изпълнявани от инвалиди

При разглеждането на този проблем трябва да обърнем внимани е на причините които могат да доведът до неизпълнение на трудовата рехабилитация. Установяването на основните причини,поради които инвалидизираните лица не са изпълнили дадените им препоръки е изключително трудно. Това е така защото тук не се касае само за слабости в трудовата експертиза,организационни слабости свързани с работното място, професията, отраслите и други, където инвалидите могат да реализират своята способност , но и за редица здравни, психологически, материални и др. интереси, които понякога трудно биха могли да бъдат споделени и посочени. По този въпрос са направени много анкети и основната причина която посочват лицата за неизпълнение на трудовата препоръка остава недоброто им здравословно състояние.

Характерът на заболяването също оказва известно влияние при мотивиране на неизпълнението на препоръчаната трудова рехабилитация

В заключение на гореизложеното може да се отбележи, че проблемите на трудовата рехабилитация все още не са разрешени достатъчно добре, за което свидетелства малкия относителен дял на изпълнените трудови препоръки. Факторите, които влият в тази насока  са много и голяма част от тях са извън сферата на здравеопазването. Решаването на тези проблеми изисква координирани усилия на различни ведомства и в различни насоки- здравни, социални, икономически, професионални, образователни, психологически и други.

Изпълнението на една добре разработена дългосрочна национална програма в тази насока би подобрила значително използването на отстатъчната трудоспособност на инвалидизираните лица, от което би спечелила не само личността, семейството, но и цялото общество..

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG